Решение № 99 от 25.05.2023, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 99 гр. ХАСКОВО, 25.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МИГЛЕНА Т. ТЯНКОВА

Членове:

МИЛЕНА Д. ПЕТЕВАГЕОРГИЕВА

ДАНИЕЛА К. НИКОЛОВА при участието на секретаря РАДОСТИНА М. КАБАДАЛИЕВА като разгледа докладваното от МИЛЕНА Д. ПЕТЕВА-ГЕОРГИЕВА Въззивно административно наказателно дело № 20235600600181 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 318 и сл. от НПК.

С Решение № 18/23.01.2023 г., постановено по НАХД № 1200/2022 г. Районен съд-Хасково е признал обвиняемия А. И. К. от с.****, област Хасково, за виновен в това, че на 14.06.2022 г. в с.******, област Хасково, не положил достатъчно грижи за гръбначно животно – домашно куче порода „Кавказки вълкодав“, негова собственост, което се намирало под негов надзор, в резултат на което животното причинило линеарно разкъсване на десен бъбрек, разкъсно-контузна рана в дясно-поясна област, която комуникира с коремната кухина, счупване на четвърто ребро вдясно, представляващи разстройство на здравето, временно опасно за живота – средна телесна повреда по смисъла на чл.129 ал.2 от НК, на човек – на малолетния Д.Е.С. с ЕГН ********** от гр.*******– престъпление по чл.325в ал.1 от НК, поради което и на основание чл.325в ал.1 вр. чл.78а ал.1 от НК е освободил същия от наказателна отговорност и му наложил административно наказание „глоба в размер на 2 000 лева“.

Против това решение е постъпил протест от прокурора при Районна прокуратураХасково, в който се излагат доводи за неправилност, необоснованост и несправедливост на съдебния акт, макар само последният от тях да е фактически подкрепен и юридически 1 аргументиран. На практика се атакува единствено размерът на наложеното наказание, което прокурорът счита за занижено. В тази връзка се подлага на критика аналитичната дейност на съда относно индивидуализацията на наказателната отговорност, като се твърди, че неправилно е приет превес на смекчаващите вината обстоятелства, а не е била отчетена високата обществената опасност на дееца, а и на самото деяние. Като отегчаващи факти съдът оценил единствено тежките увреждания на детето, твърди прокурорът и добавя, че по делото са събрани сведения за множество подавани сигнали за свободно движещи се собствени на обвиняемия кучета, застрашаващи живота и здравето на хората. Прокурорът допълва доводите си с лошата социална характеристика на обвиняемия и оценката му като конфликтна личност, като счита, че превесът на отегчаващите факти е значителен и налагащ увеличаване на наложеното наказание. Без да се ангажира с конкретно предложение относно размера на същото, прокурорът прави искане за изменение на присъдата в горепосочения смисъл.

Защитникът намира протеста за неоснователен. Застъпва становище за справедливост на наложеното наказание, а във връзка с доводите на протеста поддържа невъзможността да бъдат оценени като индивидуализиращи фактори уврежданията на детето, тъй като те имали качеството на съставомерен обективен признак. В същия аспект не следвало да бъдат отчитани и подаваните сигнали за свободно движещи се кучета из селото, смята още защитникът, намирайки единствено значими при определянето на наказанието чистото съдебно минало и изрядното процесуално поведение на обвиняемия, които били взети предвид от съда, определил справедлива санкция, се твърди. В крайна сметка, според защитника, не се откривали отегчаващи вината факти и затова поддържаното от прокурора искане било неоснователно.

Обвиняемият поддържа становището на своя защитник.

Прокурорът от Окръжна прокуратура-Хасково не взема становище по протеста.

Хасковският окръжен съд, като провери правилността на обжалваната присъда по направените оплаквания, изтъкнатите доводи и извърши служебна проверка на същата, констатира следното:

Искането на прокурора за изменение на атакуваното от него решение чрез увеличаване на размера на наложеното наказание не може да бъде удовлетворено, тъй като се откриват множество и в същото време съществени нарушения на процесуалните правила, които са били допуснати в съдебното производство и то в различни фази от неговото развитие. Тези нарушение не са отстраними от въззивния съд, защото са засегнали основни принципи на наказателното съдопроизводство и са препятствали постановяването на валиден съдебен акт.

На първо място се констатира, че съдебното производство е било разгледано от незаконен съдебен състав. В тази връзка и в принципен план следва да се посочи, че съставът на съда е незаконен, когато не е конституиран по съответния предвиден от закона ред или когато за някого от неговите членове са съществували основания – от субективен 2 или обективен характер, да бъде отстранен, т.е. отведен от делото. Съдебната практика последователно е дефинирали субективните и обективни критерии, въз основа на които следва да бъде извършена преценката за отвод на съдията в случаите, при които задължителните законови предпоставки в разпоредбата на чл.29 ал.1 от НПК не са налице, но съществуват тези предвидени в нормата на чл.29 ал.2 от НПК „други обстоятелства“, от които може да бъде направен извод, че съществува предубеденост или заинтересованост /пряка или косвена/ от изхода на делото. Именно тази хипотеза се установява в настоящото производство, разгледано от персонален състав, идентичен на този, който е участвал в проведеното през досъдебната фаза производство по чл.64 от НПК. Действително след изменението му с ДВ бр.63/2017 г. наказателно-процесуалният закон не предвижда като задължително законово основание за отвод постановяването на определение по искане за вземане или изменение на ограничаващите свободата мерки за процесуална принуда – задържане под стажа или домашен арест, когато тяхното налагане прокурорът е поискал в предхождащия съдебното разглеждане на делото етап. Това обаче не означава, че в по възникването на основание за отвод при тази процесуална хипотеза е принципно изключено.

След настъпилата законова промяна преценката за възможността участвалият в производствата по чл.64 и чл.65 от НПК съдия да вземе участие в централната фаза на процеса е винаги конкретна и базирана на съществуващата или липсваща обективно проявена предубеденост, изводима от съдържанието на постановения вече съдебен акт и поважното – от въпросите, по които разглеждайки искането за мярката, съдът е взел отношение. Ето защо, когато още в досъдебното производство съдът е коментирал събраните към даден етап от развитието му доказателства, извършил е оценка на доказателствените средства, направил е фактически изводи, макар и само в аспекта на обоснованото по смисъла на чл.63 ал.1 от НПК предположение, но пък за два от основните за процеса въпроси – за извършеното деяние и неговото авторство, то презюмпираната от закона непредубеденост в съдебния етап е най-малкото разколебана. В настоящия случай материалите по делото установяват, че съдията Мартин Кючуков е разгледал отправено от прокурора искане за вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража“ спрямо обвиняемия А. К., по което е било образувано НЧД № 545/2022 г. по описа на Районен съдХасково. Прегледът на постановеното по това дело определение сочи, че съдебният състав по това дело е извършил подробен коментар на наличните към този процесуален момент доказателства, като не само е изброил, но и анализирал същите – отбелязал, че те са еднопосочни, разкриващи инкриминираната фактология, а след това – и водещи до извод, че обвиняемият не е положил необходимата грижа и внимание за отглежданите от него кучета. Последния извод, а и предхождащият го доказателствен анализ, са достатъчно категорично и недвусмислено заявени в съдебния акт, така че те не показват съдът по мярката да се е занимал единствено с обоснованото подозрение за извършеното деяние и неговото авторство, а напротив – ясно илюстрират задълбочена доказателствена проверка, анализ и оценка и в крайна сметка изказано предварително становище по базисните за съдебното производство въпроси. Именно затова, съдията Мартин Кючуков не е могъл да бъде част от съдебния състав в образуваното по предложението на прокурора съдебно дело, 3 протекло по правилата на глава 28 от НПК. Тази пречка не е била съзряна нито от прокурора, нито от защитника, които и сега не се позовават на допуснатия процесуален порок, който обаче като съществен и представляващ абсолютно по характера си основание за отмяна, няма как да бъде пренебрегнат, защото законността на съдебния състав е основна гаранция за справедлив процес.

Посоченото не е единственото нарушение, което съдът е допуснал в своята процесуална дейност. Такова, и отново съществено, е налице и при постановяването на съдебния акт, който не е дал отговор на всички постановени в сезиращия документ въпроси.

Прочитът, както на обстоятелствената, така и на заключителната част на постановлението по чл.375 от НПК сочи, че А. К. е бил обвинен за това, че на 14.06.2022 г. като не положил достатъчни грижи за гръбначно животно – домашно куче, последното причинило на детето Д.Е.С. три различни по физиологичното им естество, но идентични в юридически аспект телесни увреждания, а именно: разстройство на здравето, временно опасно за живота (изразило се в линеарно разкъсване на десен бъбрек, довело до натрупване на кръвна колекция в ретрооперитонаелното пространство, наложило оперативно лечение, както и преливане на кръв и кръвни продукти); нараняване, което прониква в коремната кухина (изразяващо се в разкъсно-контузна рана в дясно-поясна област, която комуникира с коремната кухина) и трайно затрудняване в движенията на снагата за период, по-дълъг от 30 дни (вследствие счупване на четири ребра вдясно). Тези три категории медико-биологични последици, настъпили в резултат на противоправното поведение, прокурорът ясно – смислово и текстово-изобразително (чрез шрифтово повдигане), е отграничил в своя акт и затова изложението му не буди каквото и да е съмнение, че К. е привлечен към отговорност за причиняването /чрез надзираваното от него животно/ на три отделни според характера им и изброяването в нормата на чл.129 ал.2 от НК телесни повреди. Съдът обаче е признал обвиняемия за виновен само по една от тях – за причинено разстройство на здравето, временно опасно за живота. И макар разкъсно-контузната рана в дясно-поясната област, която комуникира в коремната кухина и счупването на четири ребра вдясно да е упоменато в диспозитива на съдебния акт, правната оценка на тези увреждания като „нараняване, проникващо в коремната кухина“, съответно „трайно затруднение в движението на снагата“ категорично отсъства. Вярно е, че съгласно разрешенията, дадени в ППВС № 3/79 г., когато с извършването на едно деяние деецът причини на едно и също лице еднакви по характер телесни увреждания, то следва да отговаря за причиняването на една повреда, защото в резултат на посегателството се осъществяват признаците на едно и също престъпление.

Смисълът на това разрешение е, че при наличието на повече от една, но идентични по характер телесни повреди не е приложим институтът на реалната или идеална съвкупност, тъй като се касае за една единна изпълнителна дейност, водеща до общ неблагоприятен за здравето на пострадалия резултат. Това не означава, че в този случай съдът, а преди това и прокурорът, не е задължен да опише всяко едно увреждащо физиологично изменение и да му даде съответната на неговото правно естество оценка и това е така, защото при идентични по характер телесни повреди не е валиден принципът на „поглъщане“, както очевидно съдът в случая е смятал, посочвайки в акта си единствено временно опасното за 4 живота разстройство на здравето, но не и проникващото в коремната кухина нараняване, нито създаденото затруднение в движението на снагата. Тук следва да се посочи, че изброявайки в нормата на чл.129 от НК телесните увреждания, представляващи средна телесна повреда, законодателят не е степенувал същите съобразно тяхната тежест, както е подходил при разграничаването на видовете телесни повреди, отчитайки нивото на застрашаващото здравето влияние като водещ критерий за обществената опасност на престъпното посегателство. А това означава, че при обвинение за няколко еднакви по вид телесни повреди, съдът дължи произнасяне по всяка една от тях, именно защото правилото на „поглъщане“ на по-лекия от по-тежкия резултат не е приложимо, а преценката за естеството на всяко телесно накърнение е задължителна. А както вече се посочи, такава преценка прокурорът е извършил и аргументирано представил в своето писмено изложение, очертало предмет на доказване, който крайният съдебен акт не е обхванал в цялост. Това нарушение е рефлектирало върху правата на всички страни и независимо че те отново го игнорират в позицията си по законосъобразността на съдебния акт, отмяната на същия няма как да бъде избегната, защото и този порок не е поправим чрез предоставените на въззивния съд процесуални механизми. А доколкото присъдата се състои не само от диспозитивна, но и от мотивационна част, няма как да не бъде коментирано и съдържанието на изложените от съда съображения, защото то, макар и не във всичките му части, е относимо към изложените в протеста доводи, касаещи процеса на индивидуализация на наказателната отговорност. В случая изложените от съда мотиви категорично не изпълняват законовия стандарт за пълнота и всестранност при обсъждането на доказателствата, за аналитичност при тяхната оценка, както и за изграждане на вътрешното убеждение върху доказателствата, събрани или приобщени по делото по предвидения в закона ред. Действително съдебното производство е протекло по диференцираните правила на глава 28 от НПК, като съдебно следствие не е било проведено, тъй като обвиняемият и защитникът не са оспорили годността на събраните в предварителния стадий доказателства и не са поискали тяхната проверка. Това обаче не освобождава съда от задължението да мотивира своя акт, като посочи не само установените факти, но и доказателствата, които ги подкрепят и правните изводите, които те налагат. В случая след представяне на възприетата фактическа картина, идентична на описаната в постановлението по чл.375 от НПК, съдът е обсъдил единствено заключението на назначената в досъдебното производство експертиза, след което е представил обобщеното си становище за осъществени обективни и субективни признаци на престъплението по чл.325в ал.1 от НК. Отговор на въпроса кои именно доказателства и доказателствени средства подкрепят този извод, дори в най-общ план, отсъства. Правнооценъчната дейност на съда е повече от пестелива и в нея не присъства дори формата на изпълнителната дейност – действие или бездействие, нито фактическите данни, подкрепящи упражнявания от обвиняемия надзор, нито причинната връзка между неговото отсъствие и настъпилия противоправен резултат. Защо пък е прието, че престъплението е извършено при пряк умисъл е следващото питане, което съображенията на съда поставят, понеже заявката за наличието на именно тази форма на вина е изцяло декларативна, а въпросът за доказателствената й подкрепа съвсем отделен, но категорично останал извън вниманието на 5 съда, който сочейки, че подсъдимият е целял престъпния резултат, очевидно е обосновал различно и по-тежко от инкриминираното престъпление и то независимо от изричната оценка на деянието като непредпазливо от страна на прокурора. И ако приемем, че оскъдността на мотивите относно фактическата и правна обосновка се дължи на явната липса на спор относно фактите и правото, то няма как да се обясни отсъстващата концентрация поне върху индивидуализацията на наказанието. Обособяването на две групи обстоятелства – смекчаващи и отегчаващи, е изцяло схематично, каквото е и отнасянето към първата група на чистото съдебно минало /предпоставка за освобождаване от наказателна отговорност/, добри характеристични данни, изразената критичност и самопризнанието, а към втората – на тежките увреждания на детето. Вероятно базирано върху броя фактори във всяка една от двете категории, е заключението за „лек превес“ на първите и мнението, че наказанието следва да бъде определено в размер под средния предвиден. Прекомерно икономичната мотивация в тази част на съдебния акт, макар и сериозен недостатък, не би била така съществена, ако не бе съпътствана от нетърпимо противоречие с установеното по делото, защото нито гласните доказателствени източници /особено показанията на свидетелите А.А. и Т.Г./, нито изготвената от полицейски експерт характеристика, нито пък приложените в досъдебното производство документи, установяват социален облик на обвиняемия, който би могъл да бъде оценен като положителен. Напротив, те сочат, че от дълго време обвиняемият се занимава с ***** на *****по ****** ******, които са създавали безпокойство сред живеещите в населеното място. Занятието на К. е било повод на проверки, издавани предписания, констатации за неспазени предписания, повторни проверки, разпореждания за преустановяване на нарушения. Нещо повече, по силата на Наказателно постановление № 2008/12.04.2016 г. К. е бил санкциониран за неупражняване на надзор върху пет броя свободно движещи се кучета, като му е наложено наказание „глоба“. Приложената по делото характеристика на обвиняемия далеч не е положителна, както съдът невярно е посочил в своите мотиви. В нея К. е обрисуван като конфликтна личност и тази оценка не е изолирана от останалите доказателства, които са потвърдили негативното обществено битие и упоритото незачитане на реда, довело до накърняване на чужди права и най-вече на правото на спокойно предвижване в населеното място. В този смисъл конкретната проява няма как да бъде разглеждана нито като епизодична, нито като случайна, а следва да се третира като резултат от трайно и арогантно несъблюдаване на регламентираните правила за отглеждане на домашни животни, което съдът би забелязал, ако доказателственият материал е бил интерпретиран в неговата цялост и съобразно действителния му смисъл. Това явно не е сторено и именно затова в случая е налице не само непълна или неправилна оценъчна дейност при индивидуализацията на наказателната отговорност, а напълно равностойно на отсъстващо съобразително изложение, което не представи по ясен и достъпен начин процеса на формиране на вътрешното убеждение относно съответното на извършеното наказание и способността му то да изпълни своята поправителна роля. В този смисъл заявката, че наложеното такова притежава потенциала да постигне законовите цели е също декларативна, непроизводна от конкретна фактология, необвързана с личностната характеристика на дееца и естеството на деянието и 6 произтичащата от всичко това необходимост от санкционни мерки, които реално да изпълнят преследваните от закона функции.