Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 101 от 10.04.2023, Районен съд - Свиленград

Съд
Районен съд - Свиленград
Дело
Административно наказателно дело 85/2023
Вид
Решение № 101
Подписан
10.04.2023
В сила
03.05.2023
Състав
Добринка Димчева Кирева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 101 гр. Свиленград, 10.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Добринка Д. Кирева при участието на секретаря Жаклин М. Арнаудова като разгледа докладваното от Добринка Д. Кирева Административно наказателно дело № 20235620200085 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по жалба от Г. М. Г. с ЕГН **********, живущ в село ***********,ул.********* №**, общ.********* чрез пълномощника си адв.Е.

М. срещу Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, Серия К №5196161 издаден от ОД на МВР - Хасково, с който на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание – "ГЛОБА" в размер на 50 лева за извършено нарушение по чл. 21, ал.1 от ЗДвП.

В подадената жалба се твърди незаконосъобразност и неправилност на издадения електронен фиш, като не се сочат конкретни съображения за допуснати съществени процесуални нарушения при издаването му.Жалбоподателя, моли съда да постанови решение, с което атакуваният електронен фиш да бъде отменен.

Претендира се присъждане в полза на пълномощника адв.възнаграждение определено по реда на ЗА.

В съдебно заседание пред Районен съд – Свиленград, жалбоподателят, редовно призован,не се явява и не изпраща представител .От пълномощника му адв.М. е постъпила молба в която подържа жалбата по изложените в нея доводи.

Издателят на електронния фиш - ОД на МВР – Хасково , редовно призовани, не изпращат представител по делото .

Страна Районна прокуратура Хасково,ТО Свиленград,редовно призована , не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Свиленградският Районен Съд, за да се произнесе по основателността й 1 и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното от фактическа страна:

На 05.08.2021г. в 13,24 часа, било установено и заснето с автоматизирано техническо средство TFR1-M 656/14 движение на лек автомобил марка „ТОЙОТА КОРОЛА", с регистрационен номер Х **** КМ в град Свиленград в кв.Изгрев по ул.Сан Стефано до блок 8 в посока хотел Сахара със скорост от 69 км./ч. /след приспадане на допустимата грешка от 3км в час/ – над разрешената за движение въведена за населено място от 50 км/ч. и е посочено превишение от 19 км/ч. /след приспадане на допустимата грешка от -3км в час/.

От извършената Справка в централна база КАТ, по регистрационен номер, се установило, че автомобилът с посочения по – горе регистрационен номер е лек по своя вид и същият е регистриран на името на Г. М. Г. с ЕГН **********.

Въз основа на тези констатации е издаден процесния електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, като за нарушител бил вписан жалбоподателят в качеството му собственик на лекият автомобил,към датата на издаване на ел.фиш.

В описателната част на електронния фиш е вписано движение с установена скорост от 69 км./ч. – превишаване с 19 км/ч.

За дата и час на нарушението са вписани показанията на техническото средство № TFR1-M 656 /клип 5196161/ , а за място на нарушението – са вписани координатни точки .

Електронният фиш е връчен на жалбоподателя лично срещу подпис на дата 09.01.2023г. според отбелязването в справката за нарушител/водач, като съгласно чл. 189, ал. 5 от ЗДвП е даден 14-дневен срок да плати Глобата, или да предостави писмена Декларация с данни на лицето, извършило нарушението, респ. копие от Свидетелството му за управление на МПС.

В указания срок, жалбоподателят не е представил в ОДМВР - Хасково Декларация по чл. 188 от ЗДвП и не е направил възражения в срока по чл.

189, ал. 6 от ЗДвП (7 дни).

За работата и използването на конкретното АТСС TFR 1-656 на процесната дата - 05.08.2021г, когато е установено нарушението, е изготвен Протокол съгласно изискванията на чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година, издадена от Министъра на вътрешните работи. Същият е приложен по делото и приет като доказателство по делото.

От съдържанието на Протокола се установяват данни за датата на използването на АТСС - 05.08.2021г, времето (13.15 часа д о 15,45часа) и точното местонахождение на мястото за контрол , където е използвана системата – в град Свиленград в кв.Изгрев по ул.Сан Стефано до блок 8 в посока хотел Сахара, за ограничението на скоростта въведено общо ограничение на скоростта - 50 км/ч разрешена скорост , режима на измерване - стационарен, номера на служебния автомобил, където е поставено, така и броя на установените нарушения и др уги сведения, съгласно реквизитите на образеца.

ЕФ е съставен на основание снимков материал за заснетото нарушение по ЗДвП, въз основа на направените записи от системата, общо налични са 4 2 броя снимки за конкретния клип, на които на 1 е виден рег.номер на автомобила. От същите се установява, че е заснет автомобил с държавен регистрационен № Х **** КМ в процес на приближаване към мобилната система за видеоконтрол, при измерена скорост на движение 72км/ч, съответно наказуема установена скорост – 5 0 км/ч (преди приспадане на допустимата грешка 3 км/ч) и разрешена такава от 50 км.ч., като превишението е 19 км/ч. (след приспадане на допустимата грешка 3 км/ч ).

От представения Протокол № 4-53-21/05.05.2021 година, издаден от Лаборатория за проверка на полицейска техника се установява, че на посочената дата е извършена периодична проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR 1-M № 656/14, според който съответства на одобрения тип.

В публичния регистър на Български институт по метрология (БИМ), който е общодостъпен в интернет-страницата на посочения институт, след извършена служебно от Съда справка, се установява, че мобилната система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение TFR 1-M е одобрен тип, вписан под № 4835 в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване, със срок на валидност до 24.02.2020 година.

Издаденото за одобряването му Удостоверение (, приложено в кориците на делото) №10.02.4835.

Налично е и писмо на Зам.директор към МВР,съгласно което одобрените средства за измерване за мобилна система за видеоконтрол на нарушенията по ЗДвП,за които изтича на 24.02.2020г. ,съгласно чл.30,ал.5 от Закона за измерванията,когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване,които отговарят на одобрения тип,се считат за одобрен тип,като съответно следва да са преминали последваща метрологична проверка,съгласно чл.43 от Закона за измерванията.

След получаването на ЕФ жалбоподателят не се възползва от правото си на възражения по него по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП, а го обжалва в срока по чл.

189, ал. 8 от ЗДвП пред съответния местно компетентен Съд – Районен съд Свиленград.

В кориците на делото е приложена и Справка за нарушител.

Налична по АНПр е и снимка на разположението на полицейският автомобил заснел процесното нарушение,снимка към ЕФ, преглед на ЕФ, както и Протокол №8/21 , справка касателно собствеността на процесния автомобил.

Видно от приетата като доказателство по делото Заповед с рег №8121з172 от 29.02.2016г.на Министъра на Вътрешните работи е утвърдил образци на електронни фишове/приложен екземпляр от него по преписката/.

Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на констатациите, обективирани в ЕФ, се установява по категоричен начин от писмените доказателства. С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло кредитира писмените доказателства, приложени в

Административно-наказателната преписка (АНП), както и допълнително представените такива, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха по тяхното съдържание от която и да е от страните в процеса, като цени същите при формиране на фактическите и правните си изводи. Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство. По 3 своя доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и оценени с кредит на доверие писмените доказателства са пряко относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение и неговото авторство, времето и мястото на осъществяването му, като потвърждават фактическото му извършване от жалбоподателя, с оглед установения факт на управление на МПС със скорост над разрешената, въведена с разпоредбата на чл. 21, ал.1 от ЗДвП .

По отношение на приложения снимков материал от заснет на 05.08.2021г. клип с техническо средство № TFR1-M 656 съображения ще бъдат изложени по – долу в изложението на правните изводи.

На това място следва единствено да бъде отразено законовото положение, че снимковият материал, съгласно чл. 189, ал. 15 от Закона за движението по пътищата, като изготвено с техническо средство и система, заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, съставлява веществено доказателствено средство в административнонаказателния процес и като такова бе приобщено по делото.

При така установените фактическа обстановка съдът намира от следното правна страна:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 8 ЗДвП, предвид представените доказателства за датата на връчването на санкционния акт от АНО/справка за нарушител /водач – връчено на 09.01.2023г. и датата на входиране на жалбата в съда на 11.01.2023г., поради което е процесуално допустима.

Преценена по същество,съдът намира подадената жалба за неоснователна по следните съображения:

В настоящия случай административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за нарушение на чл. 182, ал. 1, т. 2, вр.чл. 21, ал.

1 от ЗДвП, установено с АТСС № 656 (радар) на основание издаден против него ЕФ.

ЕФ според легалното си определение, съдържащо се в разпоредбата на § 6, т. 63 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДвП представлява електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от АТСС. ЕФ съдържа минимално изискуемото съдържание и задължителни реквизити, изчерпателно изброени в нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП . Тъй като разпоредбата е специална по отношение на разпоредбите на общия административно-наказателен процес - конкретно чл. 57 от ЗАНН, поради което при преценка формалната законосъобразност следва да се държи сметка за спазването на намиращата приложение специална норма. Т.е. процесуалните изисквания относно съдържанието на НП, не са приложими са ЕФ, независимо, че по правното си действие той е приравнен на санкционен акт - аргумент от чл. 189, ал. 11 от ЗДвП , едновременно с това материализиращ и констативния такъв (Акт за установяване на административно нарушение (АУАН)). При наличие в ЕФ на посочените в чл.

189, ал. 4 от ЗДвП обективни признаци, наред с вписаните данни в обстоятелствената част на ЕФ - цифровите стойности на разрешената максимално допустима скорост на движение, на засечената с АТСС и конкретното й превишение, както и твърдените за осъществени съществени 4 елементи от административно-наказателния състав на чл. 182, ал. 1, т. 2, вр.чл. 21, ал. 1 от ЗДвП , и вменен в отговорност на жалбоподателя. По този начин Съдът приема, че описанието на нарушението съдържа всички релевантни обективни признаци, поради което е удовлетворено това изискване за реквизита по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП . Т.е. самото нарушение е описано, както словесно, така и с посочване на правната му квалификация/по изложените по горе доводи/. Така изложените обстоятелства са напълно достатъчни за наказаното лице за да разбере в цялост извършеното административно нарушение и да организира адекватно защитата си.

Що се отнася до правосубектността и персонификацията на органа , издал процесния ЕФ, законодателното изискване се свежда до посочване териториалната структура на МВР, на чиято територия е извършено нарушението, което е достатъчно касателно авторството. И тук отново, изключението следва по силата специалната норма на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, установяваща отклонение от общите правила на ЗАНН. Обсъжданият задължителен реквизит, Съдът приема че е налице, видно от съдържанието на ЕФ, в който фигурира вписана териториалната единица - ОДМВР - Хасково в структурата на МВР. Посочването на дата на издаване на ЕФ не е след задължителните реквизити на ЕФ.