Решение № 1485 от 27.11.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1485 гр. Пловдив, 27.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Зорница Н. Тухчиева - Вангелова при участието на секретаря Таня Д. Стоилова като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева - Вангелова Административно наказателно дело № 20245330204781 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 13-2400343/ 02.08.2024 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“, гр. Пазарджик, с което на основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда на „ЕЛЕКТРОЛУКС ТАБАКОВ И СИНОВЕ“ ООД е наложена имуществена санкция в размер на 1800,00 /хиляда и осемстотин/ лева за нарушение на чл.

62, ал. 1 вр. чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда.

С жалбата, с допълнителна писмена молба и в съдебно заседание се излагат конкретни съображения за незаконосъобразност на НП и се моли за неговата отмяна. Претендира се присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна, действаща чрез пълномощника си – юр. Ш. се противопоставя на възраженията на жалбоподателя, като моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение, респективно НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно постановено. Претендира разноски.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, 1 поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени от страните и служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговото потвърждаване. Съображенията за този извод са следните:

В АУАН и НП е приета за установена следната фактическа обстановка:

„ЕЛЕКТРОЛУКС ТАБАКОВ И СИНОВЕ” ООД, гр. Пловдив, ЕИК 115812097 в качеството си на работодател по смисъла на §.1, т.1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда на 10.04.2024г. не е уредил, като трудови отношенията при предоставяне на работна сила, като не е сключил трудов договор в писмена форма с лицето И.К.З., ЕГН **********.

По време на проверката И.К.З. подписва декларация на основание чл.402 от Кодекса на труда, попълнена от Ф. А. - гл. инспектор при ДИТ Пазарджик, която преди полагането на подпис от лицето е изчетена, в която декларира елементи на трудово правоотношение, а именно, че работи в „ЕЛЕКТРОЛУКС ТАБАКОВ И СИНОВЕ“ от „1 месец“ като „работник“, с работно време „8 часа“, почивни дни „2“, почивки в работния ден „1“, трудово възнаграждение „933лв“, и в т.11 получени: копие на хартиен носител от заверено уведомление, регистрирано в ТД на НАП и екземпляр от сключен писмен трудов договор „да“.

Нарушението е извършено на 10.04.2024 г. в гр. Пловдив, когато лицето И.К.З. е заварен да работи в обекта на контрол - Жилищна сграда в новообразуван УПИ XXI-501.1040, жил.застрояване, кв.35 по ПУП- ПРЗ, жилищен парк „Марица-север“ по пл. на Пловдив, като извършва дейности по изкопни работи с лопата покрай мини челен товарач /тип бобкат/, облечен с работни дрехи, нефирмени.

Нарушението е констатирано на 09.05.2024г. при преглед на фирмената документация в Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Пазарджик, ул. „Екзарх Йосиф“ № 9 15А, когато за лицето И.К.З., не се представя сключен трудов договор в писмена форма към 10.04.2024г. Представен е граждански договор от 01.04.2024г. При извършена справка по ЕГН на лицето И.К.З. в Информационната система на ИА ГИТ - регистър трудови договори, е установено, че между „ЕЛЕКТРОЛУКС ТАБАКОВ И СИНОВЕ“ ООД и 2

И.К.З. е имало сключен трудов договор, който е прекратен на 18.10.2023г.

Съдът намира, че изложеното в АУАН и НП изцяло отговаря на реализиралото се в действителността. В тази връзка съобрази, че съгласно чл.

416, ал.1 КТ редовно издаденият по реда на КТ АУАН има презумптивна доказателствена сила до доказване на обратното.

В процесния случай констатациите в АУАН не само, че не се опровергават, но и се затвърждават от събраните в хода на съдебното следствие доказателства.

На първо място, отразеното в АУАН изцяло съответства на показанията на актосъставителя, който разпитан в съдебно заседание категорично потвърди фактическите положения от АУАН. В тази връзка съдът намира, че не са налице пречки показанията на актосъставителя да бъдат кредитирани в цялост, доколкото същите се открояват с подчертана екзактност, логичност, последователност и съответствие с останалите кредитирани от съда доказателствени източници, поради което и съдът базира фактическите си изводи въз основа на тях. По идентични на гореизложените съображения съдът кредитира изцяло и показанията на свид. Д. – присъствала при проверката и при съставяне на АУАН, като базира фактическите си изводи въз основа на тях.

На следващо място, изложеното в АУАН изцяло кореспондира и със събраните по делото писмени доказателства - декларация от И.З., която съгласно изричната разпоредба на чл. 402 КТ е годно доказателство за отразените в нея обстоятелства при трудови спорове, както и приложените по преписката граждански договор, Протокол за извършена проверка, Призовка, извлечение от информационната система на ИА „ГИТ“; Пълномощно, Заповед № 3 – 0373/ 04.04.2024 г. ; Заповед № 3 – 0469/ 07.05.2024 г.;

Възражение по чл. 44, ал. 1 ЗАНН.

Предвид изрично наведените от страна на жалбоподателя възражения във връзка с декларацията по чл. 402 КТ следва да се отбележи, че съдът проведе и непосредствен разпит на свид. И.З., който след предявяването й категорично заяви, че декларацията е подписана от него. Гаранция за достоверността на отразеното в декларацията в случая е наказателната отговорност за невярно деклариране, която се носи по силата на чл. 313 КТ.

Все в тази връзка следва да се има предвид, че съдът кредитира в цялост 3 показанията на актосъставителя и на свид. Д. относно това, че по време на процесната проверка не е имало заплахи, закани, натиск над свид. З. и същият, както и останалите работници са съдействали за съставяне на декларациите по чл. 402 КТ. Не могат да бъдат споделени доводите в обратна насока от страна на въззивника, доколкото по делото с категоричност се установява, че свид. З. макар и да твърди, че е неграмотен е достатъчно опитен да договори възнаграждение, работно време и всички останали параметри на трудовото провоотношение между него и жалбоподателя, доколкото същият и друг път е полагал труд от подобно естество, включително за дружеството – жалбоподател. На следващо място, отразените в декларацията данни за работодател, работно място, възнаграждение, почивки и почивни дни няма как да бъдат отразени от актосъставителя без съдействието на свид. З.. Съдът не приема за основателно възражението за неграмотност на свид. З. и за това, че декларацията по чл. 402 КТ не е следвало да бъде подписана от същия, а е следвало да бъде положен отпечатък от палеца на дясната му ръка, тъй като до необходимост полагането на отпечатък от пръст не се е стигнало при подписване на представения по делото граждански договор. очевидно при подписване на същия свид. З. е бил грамотен. И не на последно място, съдът държи да отбележи, че от показанията на свид. З. ясно личи, че същият много добре разбира къде е полагал труд, като какъв и за какво възнаграждение.

Ясно личи и разликата, която свидетелят прави между граждански и трудов договор. В тази връзка и предвид възраженията на въззивника, съдът не кредитира показанията на свид. З. дадени в хода на съдебното следствие в преобладаващата им част, доколкото същите се намират във флагрантно противоречие с кредитираните от съда гласни и писмени доказателствени източници. Според съда тези свидетелски показания не заслужават кредит на доверие, доколкото са дадени от лице, което е заинтересовано от изхода на спора в полза на жалбоподателя, а именно бивш работник на същия.

Допълнителен аргумент съда да се довери на показанията на актосъставителя, свид. Д. и на отразеното в декларацията по чл. 402 КТ е, че те пресъздават изявленията на страните в най-ранния период на проверката, още преди да е оформена линията на защита на жалбоподателя, което е индиция за тяхната правдивост, за разлика от показанията на свидетеля З., които са дадени едва в хода на обжалването на вече издаденото НП.

Не на последно място, за да дискредитира показанията на З. съдът 4 съобрази, че те се опровергават дори от представените от самия жалбоподател писмени доказателства – конкретно граждански договор, протокол за приемане на извършената работа, сметка за изплатени суми. Това е така, тъй като при разпита си в хода на съдебното следствие свид. З. не беше в състояние да посочи параметрите на сключения между него и дружеството – жалбоподател граждански договор, нито беше категоричен и убедителен в показанията си за това каква точно конкретна по обем дейност е следвало да извърши в изпълнение на този договор и най – вече не беше в състояние да посочи кога точно е подписан този граждански договор – преди или след процесната проверка. Изложеното води до единствено възможния извод за това, че процесният граждански договор е изготвен за целите на настоящия процес поради което и не може да се приеме за достоверно твърдението, че с него страните са уредили отношенията си във връзка с извършване на определена работа от страна на свид. З.. Показанията на свид. З. заслужават кредит на доверие единствено в частите в които свидетелят потвърждава факта на извършване на проверка от страна на служители на ДИТ – Пазарджик и не отрича подписването на декларацията по чл. 402 КТ от негова страна. В тези им части показанията на свидетеля са съответни на останалите кредитирани от съда доказателствени източници.

Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Противно на възраженията на жалбоподателя, компетентността на актосъставителя и на административно наказващия орган се установява от Устройствения правилник на ИА „ГИТ“, както и от приложените по делото Заповед № 3-0373/ 04.04.2024 г. на изпълнителен директор на ИА „ГИТ“ и Заповед № 3 – 0469/ 07.05.2024 г. на изпълнителен директор на ИА „ГИТ“.

При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете по чл. 34 ЗАНН. АУАН е издаден на 03.06.2024 г., а НП - на 02.08.2024 г., тоест преди погасяване на административно наказателната отговорност на санкционираното лице.

Противно на възраженията на въззивника, п ри съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Не се констатираха нарушения на процедурата по съставянето на АУАН и НП, които да са съществени, и които 5 да опорочават административно наказателното производство, самите актове и да нарушават правата на нарушителя.

Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени обстоятелствата, при които е извършено то. Актът е съставен от компетентно лице при спазване на процедурата за съставянето му по чл. 40 и чл. 43 от ЗАНН. В същия е дадена коректна правна квалификация на установеното нарушение.

Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговата компетентност, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона. В съдържанието му са налице задължителните реквизити и не се откриват пороци, водещи до накърняване на правото на защита на наказаното лице. Нарушението е описано надлежно в НП от фактическа страна, като административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената част всичките му индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства, при които е извършено). Затова не може да се приеме, че е засегнато правото на защита на санкционираното лице и последното е имало пълната възможност да разбере за какво точно е ангажирана отговорността му.

Преди да се пристъпи към по-подробен анализ на съставомерността на деянието от правна страна следва да се разграничи като принципно положение приложното поле на административните състави по чл. 61, ал.1 КТ и чл. 62, ал.1 КТ.