Решение № 261451 от 04.03.2021, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ гр. София, 04.03.2021 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти март две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРГИНИЯ МИЧЕВА-РУСЕВА

ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДЪР АНГЕЛОВ

ИЛИАНА СТАНКОВА като разгледа докладваното от съдия Ангелов ч. гр. д. № 8193 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 7 вр. с чл. 274 и сл. ГПК.

Производството е образувано по жалба на З. „А.“ АД срещу постановление от 20.05.2020 г. по изп. дело № 20208600400260 на ЧСИ с рег. № 860, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя – длъжник в производството – за намаляване на разноските, определени за адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на взискателя. В жалбата се посочва, че претендираният от взискателя размер на разноските за адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство е прекомерен, тъй като от една страна адвокатът на взискателя единствено е подал молба за образуване на изпълнителното производство, а от друга страна самото производство не се характеризира с правна или фактическа сложност. Поради това жалбоподателят счита, че следва да се дължи само сумата 200 лв. – минималните разноски за адвокатско възнаграждение за образуване на производството. Жалбоподателят обжалва определените разноски и по отношение на пропорционалната такса, дължима на съдебния изпълнител за събиране на вземането, като посочва, че тя също следва да се намали с оглед намаляването на разноските, дължими на процесуалния представител на взискателя. Претендира разноски в настоящото производство.

Ответникът по жалбата адвокат Г.Р.е процесуален представител на взискателя в изпълнителното производство, а в настоящото производство участва в лично качество, тъй като разноските за адвокатско възнаграждение, предмет на обжалването, се дължат лично на адвоката на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, както е посочено в подадените по изпълнителното дело молби и в отговора на жалбата, а и видно от представения в изпълнителното производство договор за правна защита и съдействие. Ответникът изразява становище за неоснователност на жалбата, като посочва, че претендираните от него, като процесуален представител на взискателя, разноски за адвокатско възнаграждение са в минимален размер, като се съобрази, че ответникът е извършил действия, свързани не само с образуването, но и с процесуално представителство във връзка с други действия в изпълнителното производство.

Ответникът посочва и че жалбоподателят следва да дължи разноски в изпълнителното производство, доколкото е изплатил дълга след започване на изпълнителни действия срещу него. Не претендира разноски в настоящото производство.

В мотивите си по отношение на подадената жалба съдебният изпълнител счита, че жалбата е неоснователна. Посочва, че определените разноски за адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на взискателя съответстват на минималните размери, като също така сочи, че по делото са извършени няколко действия от адвоката, които са довели и до събиране на вземането. Съдебният изпълнител счита и че определените такси, дължими към него, също са законосъобразно изчислени.

След като се запозна с доказателствата по делото и становищата на страните и на съдебния изпълнител, съдът намира следното:

От представеното копие на изпълнителното дело се установява, че изпълнителното производство е образувано по изпълнителен лист от 27.02.2020 г. въз основа на молба от 06.03.2020 г., подадена от адвокат Г.Р.– процесуален представител на взискателя С.А.. С тази молба не е поискано извършването на конкретно изпълнително действие, а вместо това взискателят е възложила на съдебния изпълнител да извършва всички необходими изпълнителни действия (по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ). На 09.03.2020 г. съдебният изпълнител е изпратил покана за доброволно изпълнение до длъжника З. „А.“ АД (получена от него на 10.03.2020 г.). На същата дата 10.03.2020 г. взискателят е поискал съдебният изпълнител да наложи запор върху вземанията на длъжника по банкови сметки, след като направи справка за тези сметки. Впоследствие, на 24.03.2020 г., взискателят е поискал налагане на запор върху вземанията на длъжника по банкови сметки в конкретна банка („Централна кооперативна банка“ АД), като на тази дата е изпратено и запорно съобщение до банката. С последваща молба от 30.03.2020 г. взискателят е поискал да бъде наложен и запор върху вземанията на длъжника по банкови сметки в друга банка – „УниКредит Булбанк“ АД, като на същата дата е изпратено запорно съобщение и до тази банка. На същата дата (30.03.2020 г.) е постъпило плащане на цялата дължима по изпълнителното дело сума от сметка на длъжника в „Централна кооперативна банка“ АД (видно от IBAN ***). Следва да се посочи и че всички подадени от взискателя молби по делото са подадени от неговия процесуален представител адвокат Г.Р..

Така в случая процесуалният представител на взискателя, освен първоначалната молба за образуване на изпълнителното производство, е подал и още две молби за извършване на изпълнителни действия. Трябва да се има предвид обаче, че съгласно чл. 426, ал. 2 ГПК посочването на изпълнителния способ (в случая взискателят е посочил запор върху вземания по банкови сметки) е елемент от редовността на молбата за образуване на изпълнителното производство. Поради това не може да се приеме, че последващите молби на взискателя за налагане на запор върху вземанията на длъжника по банкови сметки и след това конкретно по сметки в „Централна кооперативна банка“ АД, представляват самостоятелно действие, доколкото посочването на това изпълнително действие е следвало да бъде извършено още с молбата за образуване на изпълнителното производство. От друга страна, с възлагането на съдебния изпълнител да извършва всички действия по изпълнението съгласно чл. 18 ЗЧСИ, както е сторила взискателят в случая, също се удовлетворява изискването за редовност на молбата за образуване на производството, тъй като съдебният изпълнител ще прецени кои действия е подходящо да бъдат извършени. В този случай обаче трябва да се има предвид, че това възлагане сочи на извод, че самият взискател, съответно нейният процесуален представител, няма самостоятелно да искат извършването на действия по делото.

Поради това следва да се приеме, че подадените впоследствие молби за налагане на запор върху вземанията на длъжника по банкови сметки, а след това и конкретно по сметки в „Централна кооперативна банка“ АД, нямат значението на самостоятелно процесуално действие от страна на взискателя по изпълнителното дело. Искането за прилагане на конкретен изпълнителен способ е елемент от самата молба за образуване на изпълнителното производство. От друга страна, доколкото взискателят е възложила на съдебния изпълнител сам да извършва всички действия по изпълнението, подобни допълнителни молби са и безпредметни.

В тази връзка следва да се има предвид и че съдебният изпълнител поначало трябва да предприеме и конкретни изпълнителни действия заедно с изпращането на поканата за доброволно изпълнение. Независимо дали става въпрос за налагане на запор върху вземане (включително по банкова сметка) – ***. 507, ал. 1 ГПК, или за налагане на запор върху движима вещ или на възбрана върху недвижим имот – чл. 449 ГПК, съдебният изпълнител трябва да определи тези изпълнителни действия и да изпрати съответни съобщения (запорно съобщение до третото задължено лице или съобщение за налагане на възбрана до Службата по вписванията) едновременно с изпращането на поканата за доброволно изпълнение до длъжника, което в случая не е направено.

Това развитие на изпълнителното дело води до извод, че последващата молба от взискателя за налагане на запор върху вземания на длъжника по банкови сметки е насочена към коригиране на действията на съдебния изпълнител или по-скоро към отстраняване на липсата на такива действия въз основа на възлагането по реда на чл. 18 ЗЧСИ и въпреки посочените изисквания на чл. 507, ал. 1 и чл.

449 ГПК конкретни изпълнителни действия да бъдат предприети едновременно с изпращането на поканата за доброволно изпълнение. Поради тези допълнителни съображения молбата на взискателя, както се посочи и по-горе, не може да се прие като самостоятелно процесуално действия, а като елемент от молбата за образуване на производството и отстраняване на допусната от взискателя грешка при преценката да възложи извършването на изпълнителни действия на съдебния изпълнител, който сам не е предприел такива.

При надлежно предприемане на действията, възложени на съдебния изпълнител, подобна молба за налагане на запор върху вземания на длъжника ще е безпредметна. Всъщност безпредметно в случая е и да се извършва дори справка за това в коя банка са сметките на длъжника, доколкото общоизвестен факт е, че длъжникът З. „А.“ АД и „Централна кооперативна банка“ АД са част от една и съща финансова група, поради което нормално е значителна част от авоарите на длъжника да са по сметки именно в тази банка, от която е и постъпило плащането по изпълнителното дело. Поради това не следва да се възлагат в тежест на длъжника разноски, свързани с действия на процесуалния представител на взискателя, които е следвало да бъдат част от първоначалното действие по подаване на молба за образуване на изпълнителното производство, а освен това необходимостта от извършването им се дължи на пропуски на процесуалния представител, които бяха очертани по-горе.

По отношение на допълнителната молба за налагане на запор върху вземания на длъжника и по банкови сметки при „УниКредит Булбанк“ АД, липсата на необходимост от подобно допълнително изпълнително действие следва от това, че молбата е подадена в деня, в който е постъпило плащане на цялата дължима по делото сума, т.е. взискателят е поискал извършване на допълнително действие, без да изчака резултата от вече предприетото, което е и в противоречие с изискването за съразмерност на изпълнението (чл. 442а, ал. 1 ГПК). Освен това съгласно чл. 79, ал. 1, т. 3 ГПК длъжникът не дължи разноски за изпълнителни способи, които не са приложени, какъвто е и вторият поискан от взискателя запор, поради което не може да се дължат и разноски за адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на взискателя, направил искане за прилагане на този способ. Отделен въпрос е, че в случая не е било необходимо и извършването на други действия, включително с оглед естеството на самото изпълнение, което е насочено срещу застраховател, за който поначало се предполага, че разполага с необходимия финансов ресурс, за да изпълни парично задължение, чийто размер в случая не е толкова значителен с оглед на финансовите възможности на длъжника.

По изложените съображения трябва да се приеме, че в случая не следва да се дължат разноски на процесуалния представител на взискателя за адвокатска защита по изпълнителното дело при предприемането на изпълнителни действия, а разноски за адвокатско възнаграждение следва да се дължат само за образуването на изпълнителното производство, макар в представения договор за правна защита и съдействие да е посочено, че възнаграждението се дължи общо за образуване и извършване на действия в изпълнителното производство. С оглед на това разноските за адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на взискателя следва да се заплатят от длъжника само за действието по образуване на изпълнителното производство, за което според чл. 10, т. 1 от Наредба № 7/09.07.2014 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минималният размер на възнаграждението възлиза на 200 лв. Следва да се заплати именно минималният размер с оглед на незначителната правна и фактическа сложност на действието по образуване на изпълнително производство в случая.

По отношение на дължимите към съдебния изпълнил такси по изпълнението следва да посочи следното. Жалбоподателят изрично е посочил, че иска съответно да бъде изменена пропорционалната такса по т. 26 на Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ (Тарифата). Тъй като преценката за това дали таксата е правилно определена следва да се извърши от съда, жалбоподателят не е длъжен да посочва конкретен размер, до който иска да бъде намалена таксата, нито да излага съображения в тази връзка, още повече след като в контекста на изложението в жалбата е ясно, че изменението се иска именно във връзка с намаляването на разноските за адвокатско възнаграждение. В този смисъл не може да се сподели посоченото от съдебния изпълнител, че жалбата не е ясна в тази част или че липсва отправено до съда искане.