Решение № 3933 от 02.10.2018, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр. Варна, 02.10.2018 год.

В И М Е Т О Н А Н

А Р О Д А

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, двадесет и шести състав, в публично заседание на единадесети септември две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА ГЪЛЪБОВА

При участието на секретаря Теодора Станчева разгледа докладваното от съдията гр.д. № 16906 по описа на ВРС за 2017 год. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на Б.Р.Ж.,

ЕГН **********, с адрес: *** срещу Ж.Д.Ж., ЕГН **********, с адрес: ***, с която се иска изменение на режима на личен контакт на ответника с детето Ж.Ж.Ж., родена на ***г., определен с Решение № 430/06.02.2017г. по гр.д. № 15523/2016г. по описа на ВРС, като бъде определен режим на личен контакт без преспиване на детето в дома на бащата.

В исковата молба са изложени твърдения, че с Решение №

430/06.02.2017г. по гр.д. № 15523/2016г. по описа на ВРС е прекратен брака между страните, родителските права по отношение на детето Ж.Ж.са предоставени на майката и е определен режим на лични контакти с бащата, който включва преспиване в дома на бащата. След влизане в сила на решението режимът се спазвал стриктно. Ответникът живеел в едно домакинство заедно със своите брат и баща. Същият системно употребявал алкохол в значителни количества, включително в присъствието на детето. Налице били чести прояви на вербална и физическа агресия пред и по отношение на детето. През последните месеци се влошило психо-емоционалното състояние на детето, което се изразявало в нежелание да общува с баща си, изпадане в истерии при споменаване на името му, страх от поведението и това на родствениците му, с които живее. Детето започнало да плаче на сън, появили се напикавания от страх при споменаване на името на бащата. Детето се чувствало потиснато, тъй като по време на престоя му при бащата грижите за него се полагали единствено от лица от мъжки пол, което създавало притеснения за битово-хигиенното му обслужване. Твърди се, че в дома на бащата не се поддържат условия за отглеждане на 6-годишно дете. Ищцата счита, че определения режим с преспиване в дома на бащата не е в интерес на детето.

В законоустановения срок е депозиран писмен отговор на исковата молба, с който се оспорва предявения иск като неоснователен. Сочи се, че не са налице новонастъпили обстоятелства след предходното съдебно решение. Оспорват се твърденията за системна употреба на алкохол от страна на бащата и за прояви на агресия спрямо детето, както и че в дома на бащата не се поддържат условия за отглеждане на детето. Твърди се, че ответникът страда от редица заболявания, включително от захарен диабет, което не му позволява да употребява алкохол.

В срока за отговор ответникът Ж.Д.Ж. е предявил насрещен иск срещу Б.Р.Ж., с който иска отмяна на постановената с Решение № 430/06.02.2017г. по гр.д. № 15523/2016г. по описа на ВРС месечна издръжка в размер на 100 лева, която е осъден да заплаща в полза на ищцата. Искът се обосновава с неоснователно отправените в първоначалната искова молба обвинения и твърдения, че ответникът не притежава родителски качества, злоупотребява с алкохол и психотропни вещества, проявява агресия към детето си и не поддържа условия за отглеждане на 6-годишно дете.

В законоустановения срок ответницата по насрещния иск не е депозирала отговор на същия.

В съдебно заседание процесуалният представител на ищцата поддържа исковата молба.

Процесуалният представител на ответника поддържа отговора на исковата молба и насрещния иск.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, преценени заедно и поотделно, намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от представеното удостоверение за раждане, издадено от Община Варна, Ж.Ж.Ж. *** на 16.06.2011г. от родители: Б.Р.Ж. и Ж.Д.Ж..

С Решение № 430/06.02.2017г. по гр.д. № 15523/2016г. по описа на ВРС е прекратен брака между Б.Р.Ж. и Ж.Д.Ж. по взаимно съгласие, на основание чл.50 от СК, родителските права по отношение на детето Ж.Ж.Ж. са предоставени на майката, определен режим на лични контакти с бащата, както следва: всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца от 09,00 в събота до 18,00 часа в неделя с преспиване , на всяка четна година през Коледните и Новогодишни празници и един месец през лятото , когато майката не е в платен отпуск; бащата е осъден да заплаща месечна издръжка на детето чрез неговата майка в размер на 300 лева; Ж.Д.Ж. е соъден да заплаща на Б.Р.Ж. месечна издръжка в размер на 100 лева на основание чл.145 от СК.

Представено от ищцата по делото е и Решение № 3793/25.10.2016г. по гр.д. № 10791/2016г. по описа на ВРС, влязло в законна сила на 30.11.2016г., с което са наложени мерки за защита от домашно насилие, извършено от Ж.Д.Ж. спрямо Б.Р.Ж. и Ж.Ж.Ж..

Представени са и документи от „Център за Обществена подкрепа“ гр. Аксаково от 16.01.2017г., които включват индивидуален план за детето Ж.Ж.Ж. за ползване на социална услуга за подкрепа от психолог.

Представена от ответника по делото е етапна епикриза от 19.10.2017г., издадена от ДКЦ „Еквита“ ЕООД, съобразно която Ж.Д.Ж. има поставена диагноза „инсулинозависим захарен диабет“.

Съгласно изготвения по делото социален доклад от Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Варна жилището, в което живее бащата се намира в с. Тополи, като представлява двуетажна масивна сграда, фамилна собственост. Първият етаж е собственост на бащата и разполага с три стаи, кухня и вътрешни баня и тоалет. Има новообзаведена стая, предназначена за детето, но бащата планирал да обзаведе друга стая за детето си. Поддържа се хигиена на добро ниво. Ж.Ж. съжителства във фамилната къща с баща си и брат си, като последният не е семеен. В същото населено място живее з.л.С. – леля по майчина линия на детето, която е съгласна да окаже подкрепа при обгрижване на детето в случай на нощуване в дома на бащата, позната е на **. В доклада се сочи, че детето е във възраст, която позволява да преспива в дома на баща си, който му е познат, поради това, че е бил семейно жилище преди раздялата на родителите.Битовите условия са подходящи за отглеждане на **. Детето има изграден приятелски кръг в населеното място. По отношение на емоционалната връзка между бащата и детето се сочи, че има изградена и съхранена такава – детето говори за баща си с чувство на близък човек, налице е взаимна привързаност.

По делото са ангажирани гласни доказателствени средства чрез разпит на двама свидетели на страната на ищцата – Емилия Бакърджиева и Женя Великова и един свидетел на страната на ответника – Д. Д. Съгласно показанията на свидетелките на ищцата ответникът често употребява алкохол, вдига скандали в салона, в който работят с ищцата, включително пред детето, виждали са го да шофира в пияно състояние. Св. Бакърджиева пресъздава няколко случки, на част от които е била свидетел, а за други знае от майката и детето. Виждала е как един път бащата при връщане на детето хвърлил раницата на Ж.Ж.на улицата и нещата и се разпилели, което разстроило детето и то се разплакало.

При друга случка детето било взето от бащата по режима на лични контакти за събота и неделя, а той го оставил цял ден при свидетелката Бакърджиева, която живее близо до неговия дом и не го потърсил, а после се наложило да изпратят Ж.Ж.до дома на баща й. Свидетелката разказва и за случка, за която знае от майката и детето, при която детето било на плаж в с. Шкорпиловци с баща си, а на връщане той се обадил на майката, вдигнал скандал и заплашил, че ще остави детето само. Майката отишла с полиция около 21 часа в дома на бащата и намерила детето заспало по бански, неизкъпано и ненахранено. Съгласно показанията на св. Бакърджиева Ж.Ж.й е споделя, че баща й често се кара пред нея с баща си и брат си и за това не иска да ходи у тях. И двете свидетелки споделят за проблем на детето с нощно напикаване, който е съществувал от преди развода на страните, но според Бакърджиева се е задълбочил след това, а според Великова (разпитана на доста по-късен етап след привременните мерки) случаите вече са по-редки. Показанията на св. Д. отразяват предимно личното му мнение, че ответникът е добър баща и се грижи добре за дъщеря си. Същият не знае за същински проблеми, а и твърде рядко общува със страните.

От заключението на назначената по делото комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза се установява следното:

Детето Ж.Ж.е ориентирана за собствената личност, време и място. Видимо в добро физическо здраве, характерно за възрастта. Интелектуалното й развитие отговаря на психологическата норма. Общителна, с артистични умения. Разбира смисъла и съдържанието на нравствените понятия. Резултатите от изследването не установяват чувство за социална изолация или дистанция от връстникова среда. Липсват данни за отклонение в нормалното за възрастта й физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие.

Връзката на детето

Ж.Ж.с майка й от психологична гледна точка може да бъде определена като здравословна и сигурна. По нейни представи майка й удовлетворява базисните й емоционалните потребности от сигурност и подкрепа, грижа, внимание, създава в нея чувство, че е особено ценна. В нейно присъствие се чувства спокойна.

Представата за майка й е положителна, изградена на основата на реални взаимодействия и приети родителски грижи.

Данните от обследването насочват към вероятност за амбивалентност на връзката на Ж.Ж.с баща й. От една страна, той е значима фигура на привързаност в живота й, говори за него като за близък човек. От друга страна, споделя негативно мнение за него като човек поради възприет стрес от преживени конфликтни ситуации между родителите й, прераснали в насилие над майка й, на които е присъствала. Представата за баща й е изградена на основата на реални взаимодействия и личната й етична преценка за справедлива раздяла между родителите й, която подкрепя. От психологична гледна точка между детето и майката има изградена силна и здравословна връзка на базисна (първична) привързаност между майка и дете. Ж.Ж.изпитва обич, близост и доверие към нея.Възприема и разбира възпитателните й мерки и изисквания, свързани с нравствено поведение и общуване.Майката е авторитет, с чието мнение и преценки детето се съобразява.

От психологична гледна точка между детето и бащата има изградена и съхранена емоционална връзка на вторична привързаност между баща й дете, с амбивалентен характер. Налице са данни за интрапсихичен конфликт у детето към бащата, породен от негативни спомени в общуването с майката, които провокират страх, емоционална несигурност у детето, както и свръхценно желание на детето бащата да се въздържа от физическо насилие над майка й. Препоръчитено е провеждане на психологически консултации в защитена среда за преодоляване на интрапсихичния конфликт на детето към баща му.

Посочените в материалите по делото данни за неволно напикаване на **, ориентират за психосоматично преработване на затруднените отношения между родителите, на фона на данни за психотравмено преживяване (негативна емоция) на детето. Нормалният психологичен страх у детето, възникнал по време на конфликтите, съпроводени с насилие, се е развил до постоянна тревога да не пострада майка й. Към момента на изследването детето усеща напрежение между родителите, което активира негативни спомени. Емоционалното напрежение се поддържа от недоверието на майката към поведението на бащата в ситуации, в които, по нейни впечатления, употребява алкохол и не е в състояние да се грижи адекватно за дете – момиче.

Към момента на изследването се е формирало отрицателно изживяване у детето, породено от отношението на баща му към майка му, което засяга значими за него човешки потребности от сигурност и стабилност. Психосоматичното преработване на конфликтите между родителите, свръхценното желание на детето бащата да се въздържа от физическо насилие над майка й са индикатори за вътрешнопсихичен конфликт, породен от поведенческия модел на бащата към майката. Чрез защитна поведенческа стратегия – завишена учтивост, прекалена отстъпчивост, забавяне на времето за реакция и промяна в тона, детето се опитва да намали вероятна опасност в ситуации на фрустрации (блокиране) от случаен мъж или фигура на баща. Подобно поведение може да бъде определено като стресогенно.

Разпечатката съдържа 34 от 76 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/34b6f919-55ab-4931-9d1d-9a96b9efe1cc