Решение № 251 от 20.10.2023, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 251 гр. П., 19.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П., ІІІ ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КАЛОЯН В. ГЕРГОВ

Членове:

РУМЕН П. ЛАЗАРОВ

МАРИАН В. ИВАНОВ при участието на секретаря ЙОВКА СТ. КЕРЕНСКА в присъствието на прокурора В. Ил. Д. като разгледа докладваното от КАЛОЯН В. ГЕРГОВ Въззивно наказателно дело от общ характер № 20234400600731 по описа за 2023 година Производството е по реда на Глава „Двадесет и първа” от НПК.

Въззивното производство е образувано по въззивни жалби на подсъдимия Х. М. М., чрез служебния защитник адвокат Ц. Ц. от АК – П. и на подсъдимия К. М. Й., чрез адвокат Д. Ц. от АК – П., срещу Присъда № 100 от 11.07.2023 година, постановена по НОХД № 1026/23 г. по описа на Районен съд – гр. П.. И в двете въззивни жалби е посочено, че постановената присъда е явно несправедлива и необосновано тежка, поради което оплакванията и на двамата подсъдими са концентрирани единствено около това основание.

Защитникът Ц. сочи за подсъдимия Х. М., че въпреки съдействието, което е оказал още от фазата на досъдебното производство и във връзка с развилото се по глава XXVII НПК съдебно производство, присъдата е несправедлива спрямо подзащитния му. В тази връзка се навеждат доводи, че самопризнанието е изиграло ключова роля при доказване на престъпното деяние. Акцентира се, че така определено наказанието, застрашава бъдещото развитие на М., същото не е съобразено с младата му възраст, липсата на противообществени прояви и степента му на обществена опасност като деец.

В заключение се предлага изменение на присъдата и налагане на наказание при условията на чл. 55 НК, и по конкретно наказание „пробация“ в рамките на шест месеца при съобразяване на ТР № 1 от 06.04.2009 г. в светлината на разтълкуваната със същото решение оценка, която следва да получи самопризнанието направено от подсъдимия в хода на диференцираната 1 процедура по глава XXVII от НПК.

Във въззивната жалба на защитника Д. Ц. също се съдържат оплаквания досежно наложеното наказание като несправедливо и тежко. Сочи се, че въпреки чистото съдебно минало на подзащитния `и, оказаното съдействие за разкриване на обективната истина, отличното му процесуално поведение, както и ниската възраст е наложено наказание в постановения размер.

Направено е искане за отмяна на присъдата и връщане на делото на РС-П. за приложение на разпоредбата на чл. 55 НК с оглед многобройните смекчаващи вината обстоятелства.

С атакуваната присъда РС - П. е признал подсъдимия К. М. Й. - роден на ***.***.*** година в град И., К.И., живущ в село С., П.ска област, българин, български гражданин, с основно образование, неженен, не работи, ученик, неосъждан, ЕГН ********** за виновен в това, че на 01.11.2021 година, в град П., като непълнолетен, но могъл да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, поради което и на основание чл. 325, ал. 1 във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 4 от НК във вр. с чл. 54 от НК му определил наказание шест месеца „лишаване от свобода“, като на основание чл. 58а, ал. 1 от НК е намалил същото с 1/3 и го осъдил на четири месеца „лишаване от свобода“ и „обществено порицание“.

На основание чл. 66 във вр. с чл. 69 от НК отложил ефективното изтърпяване на така определеното на подсъдимия Й. наказание с тригодишен изпитателен срок.

Признал подсъдимия К. М. Й. за виновен и в това, че на 01.11.2021 година, в град П., като непълнолетен, но могъл да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си, унищожил противозаконно чужда движима вещ - 5 броя бетонни кошове за отпадъци на стойност 2 250 лева, собственост на Община П., поради което и на основание чл. 216, ал. 1 във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 4 от НК във вр. с чл. 54 от НК му определил наказание шест месеца „лишаване от свобода“, като на основание чл. 58а, ал. 1 от НК намалил същото с 1/3 и го осъдил на четири месеца „лишаване от свобода“.

На основание чл. 66 във вр. с чл. 69 от НК отложил ефективното изтърпяване на така определеното на подсъдимия Й. наказание с тригодишен изпитателен срок.

На основание чл. 23 от НК определил на подсъдимия К. М. Й. едно общо най-тежко наказание измежду наложените му по-горе, а именно: четири месеца „лишаване от свобода“.

На основание чл. 66 във вр. с чл. 69 от НК отложил ефективното изтърпяване на така определеното на подсъдимия Й. общо наказание с тригодишен изпитателен срок.

На основание чл. 23, ал. 2 от НК е присъединил към общото наказание наказанието „обществено порицание“, което да се изпълни чрез разлепване на съобщение за постановената присъда в СУ „***“ – П..

2

Със същата присъда е признал за виновен подсъдимия Х. М. М. - роден на ***.***.*** година в град П., живущ в същия град, българин, български гражданин, с основно образование, неженен, не работи, ученик, неосъждан, ЕГН ********** за виновен в това, че на 01.11.2021 година, в град П., като непълнолетен, но могъл да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, поради което и на основание чл. 325, ал. 1 във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 4 от НК във вр. с чл. 54 от НК му определил наказание девет месеца „лишаване от свобода“, като на основание чл. 58а, ал. 1 от НК намалил същото с 1/3 и го осъдил на шест месеца „лишаване от свобода“ и „обществено порицание“.

На основание чл. 66 във вр. с чл. 69 от НК отложил ефективното изтърпяване на така определеното на подсъдимия М. наказание с тригодишен изпитателен срок.

Признал подсъдимия Х. М. М. за виновен и в това, че на 01.11.2021 година, в град П., в условията на продължавано престъпление, като непълнолетен, но могъл да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си, унищожил противозаконно чужда движима вещ, както следва - 5 броя бетонни кошове за отпадъци на стойност 2 250 лева, собственост на Община П. и 1 брой безцветно армирано стъкло с размер 900/900/6 милиметра на стойност 130 лева, собственост на Народно читалище „***“ - П., вещи на обща стойност 2 380 лева, поради което и на основание чл.

216, ал. 1 във вр. с чл. 26 ал. 1 във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 4 от НК във вр. с чл. 54 от НК му определил наказание девет месеца „лишаване от свобода“, като на основание чл. 58а, ал. 1 от НК намалил същото с 1/3 и го осъдил на шест месеца „лишаване от свобода“.

На основание чл. 66 във вр. с чл. 69 от НК отложил ефективното изтърпяване на така определеното на подсъдимия М. наказание с тригодишен изпитателен срок.

На основание чл. 23 от НК определил на подсъдимия Х. М. М. едно общо най-тежко наказание измежду наложените му по-горе, а именно: шест месеца „лишаване от свобода“.

На основание чл. 66 във вр. с чл. 69 от НК отложил ефективното изтърпяване на така определеното на подсъдимия М. общо наказание с тригодишен изпитателен срок.

На основание чл. 23, ал. 2 от НК присъединил към общото наказание наказанието „обществено порицание“, което да се изпълни чрез разлепване на съобщение за постановената присъда в СУ „***“ – П..

На основание чл. 45 от ЗЗД осъдил подсъдимите К. М. Й., ЕГН ********** и Х. М. М., ЕГН *** да заплатят солидарно на Община П., представлявана от Кмета Г.С. сумата от 2 250 лева, представляваща обезщетение за нанесените в резултат на престъплението по чл. 216, ал. 1 във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 4 от НК имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането 01.11.2021 година до окончателното й изплащане.

3

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК осъдил подсъдимите К. М. Й., ЕГН ********** и Х. М. М., ЕГН *** да заплатят солидарно сумата от 90 лева, представляваща държавна такса върху уважения размер на гражданския иск в полза на Районен съд – П..

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК осъдил подсъдимия К. М. Й. да заплати сумата от 175,57 лева, представляваща направените разноски в досъдебната фаза на процеса за възнаграждение на вещи лица в полза на ОД на МВР - П..

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК осъдил подсъдимия Х. М. М. да заплати сумата от 175,57 лева, представляваща направените разноски в досъдебната фаза на процеса за възнаграждение на вещи лица в полза на ОД на МВР - П..

В открито съдебно заседание въззивните жалбоподатели се явяват лично.

Явяват се и техните процесуални представители. Защитниците поддържат депозираните жалби и споделените в тях мотиви за атакуване на първоинстанционната присъда, както и възведените искания, а именно присъдата да бъде изменена или отменена и алтернативно делото да бъде върнато за ново разглеждане.

Подсъдимите К. М. Й. и Х. М. М. поддържат заявеното от защитниците им като искат намаляване на размера на определените с присъдата наказания.

Представителят на Окръжна прокуратура - П. моли съда да остави депозираните жалби без уважение като неоснователни и да потвърди присъдата на първостепенния съд като правилна и законосъобразна.

Заинтересованата страна - Община П. изцяло поддържа становището на прокурора. Счита жалбите за неоснователни и отправя искане за потвърждаване на атакуваната присъда.

П.ският окръжен съд като взе предвид оплакванията, съдържащи се в жалбите, становищата на страните, събраните по делото доказателства и като провери изцяло правилността на невлязлата в сила присъда по реда на чл.314, ал.1 от НПК, намира за установено следното:

Въззивните жалби са подадени в срока по чл.319 от НПК, отговарят на изискванията на чл.320 от НПК, поради което са процесуално допустими и следва да бъдат разгледани.

Разгледани по същество, жалбите е неоснователни.

Първоинстанционното производство е протекло по реда на Глава XXVII от НПК като подсъдимите са признали изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и са се съгласили да не се събират доказателства за тези факти, поради което е приета за установена следната фактическа обстановка:

4

Подсъдимият К.М. М. Й. е роден на ***.***.*** година в град И., К.И., живущ в село С., П.ска област, българин, български гражданин, с основно образование, неженен, не работи, ученик, неосъждан, ЕГН **********.

Подсъдимият Х. М. М. е роден на ***.***.*** година в град П., живущ в същия град, българин, български гражданин, с основно образование, неженен, не работи, ученик, неосъждан, ЕГН **********.

Към месец ноември на 2021 година и двамата подсъдими били непълнолетни.

На 01.11.2021г. двамата подсъдими се разхождали в центъра на гр.П..

По време на разходката си закупили алкохол – две бутилки бира с вместимост от 2 литра и заедно ги изпили в района на градската градина.

Под въздействието на употребения алкохол, около 23:20 ч. в същия ден подсъдимите Й. и М. тръгнали по алеите на градската градина. Решили да събарят циментовите кошчета за отпадъци по целия път, които при падането се счупвали от което ставали неизползваеми,общо пет на брой.

Движейки се из Градската градина на град П. двамата подсъдими стигнали до сградата на Народно Читалище „***“ в същия град. Подсъдимия Х. М. взел парче от едно от счупените преди това кошчета и го хвърлил към входната врата, в резултат на което армираното стъкло на същата се счупило.

Проведено е разследване. В хода на същото са установени извършителите на престъпните деяния в лицето на двамата подсъдими.

Същите били привлечени към наказателна отговорност за престъпления по чл. 325, ал. 1 НК и по чл. 216, ал. 1 НК и двете при условията на чл. 63, ал. 1, т. 4 НК, предвид факта на непълнолетието им.

След внасяне на обвинителния акт в РС-П. и проведено съдебното производство е постановен крайният съдебен акт, който е предмет на разглеждане в настоящото въззивно наказателно производство.

Така възприетата и призната от подсъдимите фактическа обстановка напълно кореспондира със събрания и проверен доказателствен материал в рамките на досъдебното производство, поради което проверяваният съд процесуално издържано е провел диференцираната процедура по глава XXVII от НПК при наличие на всички изискуеми от закона предпоставки – признание от страна на подсъдимите на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт със съгласие да не се събират доказателства за тези факти, разяснение от страна на съда на правата на подсъдимите и последиците при така развилото се производство, кореспондиране на самопризнанието със събраните в хода на досъдебното производство доказателства. Изводите на първата инстанция досежно фактите по делото са правилни, обосновани и законосъобразни, поради което настоящия въззивен съдебен състав възприема фактическа обстановка, идентична с тази, приета от първоинстанционния съд.