Решение № 549 от 28.03.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 549 гр. Пловдив, 28.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Георги Р. Гетов при участието на секретаря Христина Ал. Борисова като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно наказателно дело № 20225330207416 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Е. Г. Н., ЕГН: **********, с адрес: *** срещу Наказателно постановление № 21-0441-000555/10.12.2021 г., издадено от Е.

И. К. – ***, в частта, в която:

1) на основание чл. 185 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20 (двадесет) лева за нарушение по чл. 70, ал. 1 от ЗДвП и 2) на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 (петдесет) лева за нарушение по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП.

В останалата му част, в която на основание чл. 185 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20 (двадесет) лева за нарушение по чл. 147, ал. 1 от ЗДвП, наказателното постановление не се обжалва и на основание чл. 64, б. „б“ от ЗАНН е влязло в сила.

В жалбата се навеждат общи доводи за незаконосъобразност и необоснованост на атакуваното наказателно постановление (НП). Моли се за неговата отмяна в частта му, с която на жалбоподателя са наложени административни наказания глоба в размер на 20 лева за нарушение по чл. 70, ал. 1 от ЗДвП и глоба в размер на 50 лева за нарушение по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП. В съдебното заседание, в което е даден ход на пренията, редовно призован, жалбоподателят не се явява и не се представлява.

1

Въззиваемата страна не взема становище по допустимостта и основателността на жалбата. В съдебно заседание, редовно призован, наказващият орган не се представлява.

СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от Е. Г. Н., спрямо когото са наложени административните наказания, следователно от лице с надлежна процесуална легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя на 13.12.2022 г., установено от разписка за връчване на препис, жалбата е подадена чрез административнонаказващия орган (АНО) на 20.12.2022 г., поради което срокът за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е частично основателна по следните съображения:

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

На 30.11.2021 г. около 23:30 часа в гр. Пловдив жалбоподателят Е. Г. Н. управлявал товарен автомобил „Тойота Хайлукс“ с рег. № ****. По същото време свид. С. И. Б. – ***, бил назначен като *** в състав с *** С. Д. С. и изпълнявал служебните си задължения по контрол за спазването на правилата за движение на ул. „Петко Д. Петков“ в гр. Пловдив. Когато жалбоподателят преминавал по същата улица, му бил подаден сигнал за спиране от *** С..

Жалбоподателят спрял на разстояние 30-40 метра. Докато *** Б. и С. се придвижвали към автомобила, за да извършат проверка, жалбоподателят Н. изгасил светлините на превозното средство и отново го привел в движение, въпреки че навън била настъпила нощната тъмнина. Жалбоподателят управлявал автомобила без да има включени къси или дълги светлини, габаритни светлини и светлина за осветяване на задната табела с регистрационния номер. Служебният автомобил, в който бил и свид. Б., последвал автомобила „Тойота Хайлукс“ с рег. № ****, управляван от жалбоподателя, като го настигнал на ул. „Капитан Райчо“ № 31 в гр. Пловдив, където Н. отново спрял след упражнена маневра за принудително извеждане.

Тогава свид. Б. отново се насочил към автомобила на жалбоподателя, за да извърши проверката. Когато той си приближил достатъчно близо до превозното средство, за да вижда случващото се вътре, автомобилът „Тойота Хайлукс“ с рег. № **** не бил в движение, а бил спрял на ул. „Капитан Райчо“ № 31 в посока кръстовището с бул. „Цар Борис III Обединител“.

Свидетелят Б. забелязал, че жалбоподателят стои вътре в автомобила, на мястото на водача и без да е поставил обезопасителния си колан, с който МПС било оборудвано. Свидетелят не бил забелязал дали водачът е използвал предпазния колан по време на движение и го е откопчал, след като автомобилът е спрял, или през цялото време е бил без поставен обезопасителен колан.

В хода на проверката свид. Б. установил още и че товарният автомобил 2

„Тойота Хайлукс“ с рег. № ****, който управлявал жалбоподателят, не бил представен на задължителния периодичен преглед за проверка на техническата му изправност. На място свид. Б. съставил Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с бл. № 800980 срещу жалбоподателя Н., в негово присъствие и в присъствието на свидетел. Препис от акта бил връчен на жалбоподателя срещу разписка.

Въз основа на така съставения АУАН и на останалите материали по административнонаказателната преписка било издадено обжалваното в настоящото производство наказателно постановление.

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и на писмените доказателства по делото.

Съдът дава вяра на показанията на свид. С. И. Б.. От тях се установява на първо място, че деянието на жалбоподателя е извършено през тъмната част на денонощието. Изяснява се и мястото на осъществяването му, като първоначално сигнал за спиране на автомобила е подаден от контролния орган на ул. „Петко Д. Петков“ в гр. Пловдив, но след като е спрял, водачът е изгасил фаровете на автомобила и отново го е привел в движение, като се е движил с изключени светлини до улица „Капитан Райчо“, където отново е преустановил движението си. От свидетелските показания се установява още, че служебният автомобил е последвал управляваното от жалбоподателя превозно средство, поради което свид. Б. пряко, като очевидец е наблюдавал движението на автомобила „Тойота Хайлукс“ с рег. № **** без включени къси или дълги светлини, габаритни светлини и светлина за осветяване на задната табела с регистрационния номер. Относно непоставянето на обезопасителен колан от страна на жалбоподателя Н. в качеството му на водач свид. Б. изяснява, че е забелязал това обстоятелство, когато се е доближил до автомобила на Н. за извършването на проверка. Установява се от показанията, че в този момент превозното средство, чийто водач е бил жалбоподателят, вече е било в покой. Показанията на свид. Б. получават изцяло доверие от съда, тъй като се ценят за подробни, последователни и вътрешно непротиворечиви. В тях свидетелят възпроизвежда обстоятелства, които непосредствено е възприел като очевидец. Подробният разказ на свид.

Б. за обстоятелствата по проверката е доказателство, че той има конкретен и ясен спомен за случилото се, което придава завишена доказателства стойност на показанията му. Така свидетелят изяснява, че при същата проверка е съставен и друг АУАН срещу жалбоподателя, подробно пресъздава и последователността от случилите се събития, като жалбоподателят веднъж е спрял при подаден му сигнал, след което повторно е привел автомобила си в движение преди да му е извършена проверка, като окончателно е спрян на ул.

„Капитан Райчо“ в гр. Пловдив. Показанията на свидетеля не са оборени и от останалите събрани по делото доказателства.

3

От справка от „АИС-Регистрация“ за ППС с рег. № **** (лист 11 от делото) се изяснява, че същото представлява товарен автомобил с марка и модел „Тойота Хайлукс“, с брой места седящи+водач - 4+1, без места за правостоящи и с категория на превозното средство N1.

От Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г., допълнена със Заповед № 8121з825/19.07.2019 г. – и двете на министъра на вътрешните работи, се установява, че АУАН и НП са издадени от надлежно оправомощени лица, които са действали в рамките на своята материална и териториална компетентност.

При така установените факти съдът приема следното от правна страна:

При съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита и представляващи основания за отмяна на НП. При съставянето на АУАН са изпълнени изискванията по чл. 42 от ЗАНН относно задължителното му съдържание. Актът е съставен от оправомощено лице, предявен е за запознаване със съдържанието му на нарушителя и му е връчен препис срещу разписка. В 6-месечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното наказателно постановление от материално и териториално компетентен орган съгласно т. 2.9 от Заповед № 8121з515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи. Налице е съответствие между установените факти и правни изводи в АУАН и в НП. В жалбата не се сочат конкретни възражения за допуснати съществени процесуални нарушения. При служебно дължимата проверка съдът също намира, че в хода на административнонаказателния процес липсват нарушения на процесуалните правила от категорията на съществените, които да дават основание за отмяна на наказателното постановление, без да следва да се обсъжда извършено ли е всяко от нарушенията, за които е санкциониран жалбоподателят.

По приложението на материалния закон съдът намира, че от събраните и проверени по делото доказателства се установява по категоричен начин, че жалбоподателят е извършил административното нарушение по чл. 70, ал. 1 от ЗДвП, за което е наказан по т. 1 от НП. От обективна страна на 30.11.2021 г. около 23:30 часа в гр. Пловдив, на ул. „Капитан Райчо“ № 31 в посока кръстовището с бул. „Цар Борис III Обединител“ жалбоподателят Н. е управлявал товарен автомобил „Тойота Хайлукс“ с рег. № ****, като при движение през нощта е управлявал автомобила без включени къси или дълги светлини, габаритни светлини и светлина за осветяване на задната табела с регистрационния номер. Мястото на извършване на нарушението и авторството на деянието се установяват от подробните и непротиворечиви показания на свидетеля очевидец С. И. Б.. Направените в наказателното постановление фактически изводи на наказващия орган за тези обстоятелства не се и оспорват от жалбоподателя. Съставомерността на деянието от обективна страна изисква то да е извършено при определено състояние на 4 околната обстановка, а именно управлението на моторното превозно средство да е през нощта. Доказано е по делото, че е осъществен и този признак от състава на нарушението. От показанията на свид. Б. се изяснява, че когато автомобилът на жалбоподателя се е движил без включени светлини, навън е била настъпила нощната тъмнина. Самият факт, че деянието е извършено около 23:30 часа през месец ноември също е достатъчен да се докаже по несъмнен начин, че движението е било през нощта по смисъла на закона.

Ноторно известно е, че по това време на денонощието и през посочения сезон неизбежно вече е настъпила нощната тъмнина, тоест проявено е това външно обстоятелство от околната обстановка, което влияе върху видимостта на водачите и така поражда задължението им за използване на светлините на автомобила съгласно посоченото в разпоредбата на чл. 70, ал. 1 от ЗДвП.

Доказано е осъществяването на изпълнителното деяние от страна на жалбоподателя, като доказателствена информация отново се черпи от показанията на свид. Б.. Установява се, че когато жалбоподателят е привел автомобила в движение в опит да осуети проверката, той е изгасил всички светлини на превозното средство и именно така го е управлявал по пътищата, отворени за обществено ползване. Следователно по време на движението си автомобилът „Тойота Хайлукс“ с рег. № **** не е бил с включени нито къси, нито дълги светлини, без габаритни светлини и светлина за осветяване на задната табела с регистрационния номер. Този факт става пределно ясен от описанието на нарушението, като няма изискване да бъде дословно преписвано съдържанието на законовата разпоредба. В описанието е посочено, че автомобилът се е движил без включени светлини и това не създава затруднения или неясноти пред упражняването на правото на защита.