Решение № 3299 от 17.07.2019, Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ 3299 гр. Варна, 17.07.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ

РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, XLI – ви състав, в публично заседание проведено на седемнадесети юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: С.Т. при секретаря Х.И., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 8296 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от С.П.Ч., с ЕГН ********** и адрес ***, чрез пълномощника му адв.В.В. – АК Русе срещу „Е.П.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, с която е предявен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответното дружество: сумата от

2168.18 лв. /две хиляди сто шестдесет и осем лева и осемнадесет стотинки/, претендирана от ответното дружество като цена на консумирана ел. енергия за периода от 21.09.2016г. до 20.09.2017г. в обект на потребление находящ се в гр.***, отчитан по абонатен номер *** и клиентски номер ***, за която сума ответното дружество е издало фактура № ***г. с получател С.П.Ч..

С Решение №

376/27.03.2019г. по в.гр.д.№ 43/2019г. по описа на ВОС е обезсилено Решение №4755/22.11.2018г. по настоящето гражданско дело, като постановено по иск различен от първоначално предявения и делото е върнато за разглеждане от същият състав. В решението на въззивния съд са дадени задължителни за настоящия състав указания по прилагане на закона като е посочено, че поисканото от ищеца изменение по реда на чл.214 ГПК и преминаване от отрицателен установителен иск в осъдителен иск е процесуално недопустимо, по този начин би се стигнало до сезиране на съда с нов иск с основание и размер различни от първоначално предявените, поради което съдът /ВРС/ следва да се произнесе по първоначално предявения иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК.

Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба:

Ищецът твърди, че в качеството си на наемател е потребител на ел. енергия доставяна му от ответното дружество в обект находящ се в .***, отчитан по абонатен номер *** и клиентски номер ***.

При заплащане на ежемесечните си задължения към ответното дружество, ищеца установил, че има начислена сума в размер на 2168.18 лева, след извършена на 20.09.2017г. проверка на СТИ от служители на „Енерго-про Мрежи“ АД и на база съставен констативен протокол.

Ищецът твърди още, че в процесния обект и период на корекцията не е потребена ел.енергия на претендираната от ответното дружество стойност. Заявява, че не е манипулирал СТИ и не е ползвал енергията, която е начислена за периода от 21.09.2016г. до 20.09.2017г. на стойност 2168.18 лева.

Оспорват се констатациите отразени в протокола от проверката, както и в протокола от метрологичната експертиза направена в БИМ, като поради отсъствието на представител на потребителя констатациите не го обвързвали, а счита, че констатациите са произволни, необективни и неверни. Не било налице основание за извършено от ответното дружество едностранно начисление на допълнително количество ел. енергия. Не била проведена и надлежна корекционна процедура. Задължението да поддържа измервателния уред в изправност била на ответното дружество, а не на потребителя, поради което неоснователно било последиците от евентуално неправилно отчитане или от неправомерно въздействие върху СТИ да са за сметка на потребителя.

Ищецът моли за уважаване на предявения иск, прави искания по доказателствата и претендира присъждане на направените по делото разноски.

В срока по чл.131 от ГПК по делото е постъпил отговор от ответника, с който оспорва исковата претенция като допустима, но неоснователна. Не оспорва, че ищеца е потребител на доставяна от ответното дружество ел. енергия, че е извършена техническа проверка на изправността на средството за търговско измерване и резултатът от проверката е обективиран в констативен протокол. Поддържа, че е налице основание за възникване на вземането на ответното дружество за потребена ел. енергия. Процесното количество ел. енергия било реално доставено и консумирано от абоната и последния дължал заплащането на цената му. В случая не било налице служебно начисление от страна на електроразпределителното дружество, а реално потребено количество ел. енергия, което било отчетено от СТИ, но при месечното отчитане на показанията на електромера не било фактурирано. Процесната фактура била издадена след остойностяване по цени за технологични разходи на електроенергия, която реално била доставена на ищеца и отчетена от процесния електромер.

Моли за отхвърляне на иска, прави искания по доказателствата и претендира присъждане на направените по делото разноски..

В открито съдебно заседание ищцовата страна не изпраща представител, с постъпила преди заседанието молба заявява, че поддържа иска и претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответното дружество, чрез проц. представител, изразява становище за недопустимостта на предявения иск – тъй като ищецът платил процесната сума, за него липсвал правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск и това се явявало процесуална пречка за разглеждане на спора и основание за прекратяване на производството като недопустимо. В условията на евентуалност се прави искане за отхвърляне на предявения иск по съображенията изложени в отговора на исковата молба.

СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал.

2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно между страните по делото, че ищеца е потребител на доставяна от ответното дружество електроенергия за обект на потребление, находящ се в гр.***, отчитан по абонатен номер *** и клиентски номер ***.

От представено от ответника надлежно заверено копие от констативен протокол №*** се установява, че на ***г. служители на „Енерго-про

Мрежи“ АД са извършили проверка на средството за търговско измерване отчитащо електроенергията доставяна в горепосочения обект на потребление. Електромера, отчитащ потребяваната в обекта на ищеца електроенергия е демонтиран и изпратен за проверка в БИМ със съмнения за софтуерна манипулация. В протокола е посочено, че проверката е извършена в присъствието на двама свидетели – Г.А.Н. и Е.А.П. /л.25-26/.

В седмодневен срок от извършване на техническата проверка процесния електромер е изпратен за метрологична проверка в Български институт по метрология, Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди“, Регионален отдел Русе. За резултатите от метрологичната проверка е съставен констативен протокол №***г., в който е отразено, че е установена външна намеса в тарифната схема на електромера и наличието на преминала енергия в тарифа 1.8.3, която не е визуализирана на дисплея на електромера. Електромерът съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерването на ел. енергия, но не съответства на технически характеристики. При извършената метрологична проверка не е установено кога е извършена външната намеса в софтуера на електромера /л.27-28/.

Със становище от 20.03.2018г. изготвеното от специалист „ЕК“ при „Е.с.“АД, въз основа на констативен протокол от метрологичната проверка е одобрено начисляване на допълнително количество ел. енергия в размер на 13769 кВтч, от които 7469кВтч за периода от 21.09.2016г. до 06.04.2017г., 3207 кВтч за периода от 07.04.2017г. до

30.06.2017г. и 3093 кВтч за периода от 01.07.2017г. до 20.09.2017г. по клиентския и абонатния номер водени на ищеца. В същото е посочено, че корекцията е извършена на основание чл.50 ПИКЕЕ и софтуерно прочитане на съхранената в паметта на електромера информация /л.29/.

По делото липсват доказателства действително да е извършвано софтуерно прочитане на паметта на електромера и как точно е извършено определянето на допълнителното количество електроенергия, която да се начисли и периодите за това.

Ответното дружество е остойностило допълнително начисленото количество ел. енергия като е издало фактура № *** от ***г. за сумата от 2168.18 лева, с получател ищеца С.П.Ч. /л.30-31/.

Ищеца е уведомен за извършената проверка, резултатите от същата и за допълнително начисленото и количество ел. енергия с писма с изх. № 47315/26.03.2018г.

/л.32-35/.

Сумата по фактура № ***г. в размер на 2168.18 лева е заплатена на ответника на 28.05.2018г., видно от представено с отговора на исковата молба извлечение за фактури и плащания и представено от ищеца копие от фискален бон за плащането /л.36-38 и 58-59/

Процесния електромер е монтиран на обекта на потребление на ищеца на ***г. с нулеви показания по всички визуализирани тарифи, видно от приетото като доказателство по делото копие от констативен протокол № ***. Протоколът е съставен в отсъствието на абоната или негов представител /л.47/.

По делото са ангажирани специални знания посредством назначена съдебна електротехническа експертиза.

В заключението си вещото лице посочва, че процесния електромер е от одобрен тип, преминал е метрологична проверка през 2012г. и към датата на проверката е бил в срока си на метрологична годност. По принцип всички показания на нов електромер били нулеви, ако се приемело електромера да е монтиран нов на обекта на потребление, то и показанията в регистър 1.8.3 също били нулеви. Не можело да се установи в кой период е натрупана електроенергията в регистър 1.8.3 във времето след монтажа на електромера. Налице било неправомерно вмешателство в програмата за тарифиране на процесния електромер. Направените изчисления за остойностяване на определената за доплащане ел. енергия били изчислени математически точно със зададените параметри и крайна цена съобразена с решенията на утвърдените от КЕВР цени, действащи в рамките на процесния период /л.65-69/.

Заключението на вещото лице, че по принцип всички показания на нов електромер са нулеви и така се установява, че показанията в регистър 1.8.3 също са били нулеви при монтажа на СТИ съставляват предположения на вещото лице и не могат да бъдат кредитирани като доказателство, че допълнително начисленото количество електроенергия е действително доставено и потребено в обекта на ищеца, още по-малко в процесния период. Следва да се отбележи също, че при извършване на софтуерна намеса в електромера е възможно част от потребената електроенергия да бъде отчитана в невизуализиран регистър, но също така е възможно и въвеждане на показания по тарифите на електромера без електрическа енергия действително да е преминала през същия, респ. да е доставена от ответника и потребена от абоната.

Това не се променя от записите в сумарния регистър, които също могат да бъдат променени с извършената софтуерна намеса и както се посочва от наименованието на регистъра сумира наличните записи в другите регистри. Изискванията за доказване в гражданския процес изискват страната да докаже своите твърдения по несъмнен начин. За доказване на твърдени факти може да се използват и предположения, но само когато са установени от закон, каквото в случая не е налице. Житейски по-вероятно е софтуерната намеса в електромера да е извършена по описания от вещото лице начин, но това не прави доказани по изискуемия в закона начин твърденията на ответното дружество, че е доставило на ищеца ел. енергия на претендираната стойност (още по-малко в процесния период), както и че софтуерната намеса е извършена от или в полза на абоната (както бе посочено по-горе намесата може да се изразява във въвеждане на произволно количество ел. енергия в тарифите на електромера без такава да е реално доставяна).

Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:

Производството по делото е образувано по предявени от ищеца отрицателен установителен иск.

Исковата претенция се явява процесуално допустима и при наличие на правен интерес у ищеца, тъй като същият е потребител на доставяна от ответното дружество електроенергия и последното претендира от ищеца заплащане на процесната сума като стойност на доставена, но неотчетена и незаплатена стойност на потребена ел. енергия.

По отношение на процесуалната допустимостта на предявения отрицателен установителен иск след като е извършено плащане преди подаване на исковата молба и ищеца разполага с възможност да води осъдителен иск следва да се отбележи, че ищецът разполага с правото да прецени каква степен на защита на субективните си права ще потърси от съда – само установяване недължимостта на вземането на ответника или по-силната степен на защита включваща и осъждане ответника да му върне платените без основание суми. Диспозитивното начало в гражданския процес се проявява в това, че участникът в правен спор сам определя кога, доколко и какъв обем защита да търси. Установяването недължимостта на процесните вземания с влязло в сила съдебно решение би лишило ответното дружество от възможността да твърди, че ги е получило въз основа на годно правно основание, тъй като то ще е обвързано от пределите на силата на пресъдено нещо на решението по отрицателния установителен иск, което само по себе си съставлява правен интерес от предявения установителен иск, дори и след извършеното плащане. Между страните съществува спор относно дължимостта на процесните суми на твърдяното от ответника основание и за ищеца е налице правен интерес да установи недължимостта на вземанията. Отделно от това с Решение № 376/27.03.2019г. по в.гр.д.№ 43/2019г. по описа на ВОС е обезсилено Решение №4755/22.11.2018г. по настоящето гражданско дело и делото е върнато за разглеждане на първоначално предявения иск, а не е прекратено производството по приет за процесуално недопустим иск, като твърденията на страните и доказателствата по делото не са променяни след постановяване на въззивното решение. Тъй като е разгледан един напълно различен от първоначално предявения иск, то делото е върнато за ново разглеждане от същия състав, който не е формирал мотиви по иска, който е предмет на спора.