Решение № 1060 от 28.09.2026, Районен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 1060 гр. Кюстендил, 28.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Калин К. Василев при участието на секретаря ИРЕНА АНДР. АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от Калин К. Василев Гражданско дело № 20251520103654 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК.

Образувано е по искова молба с вх. № 14445/28.11.2025 г. от „Банка ДСК“ АД, ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.

„Московска“ № 19, чрез пълномощника си – главен юрисконсулт Р. В. Д., против Н. Р. А., ЕГН **********, с адрес в *******************.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, ответникът, чрез назначения от съда особен представител адв. З. К., не е депозирал писмен отговор.

В исковата молба се твърди, че на 13.01.2023 г. между „Банка ДСК“ АД като кредитодател, и Н. Р. А. – кредитополучател, бил сключен Договор за кредит за текущо потребление, отчитан по кредитна сметка **************.

По силата на този договор кредиторът предоставил на кредитополучателя паричен заем в размер на 6 000 лева при договорени между страните условия.

Съгласно погасителния план срокът за издължаване бил 120 месеца, считано от дата на усвояване, с падежна дата 20-о число на месеца. Твърди се, че в посочения договор бил уговорен променлив лихвен процент на кредита в размер на 7, 90 % годишно или 0, 02 % на ден, изчислен по посочен в чл. 8 от договора метод. Банката изпълнила задължението си и превела по сметка на ответника сумата от 6 000 лева на 13.01.2023 г.

Заявява се, че длъжникът не е извършвал плащания по договора. С оглед на това ответникът изпаднал в забава, поради неплащане на погасителни вноски, поради което кредиторът имал право да обяви всички задължения по договора за изцяло и предсрочно изискуеми, ведно с дължимата лихва за 1 забава на основание чл. 16.1 и чл. 16.2 от приложимите Общи условия. На длъжника било изпратено уведомление за това с изх. № 0090-2000919/08.04.2024 г., връчена чрез ЧСИ М. Д.-И., рег. № 744 на 05.07.2024 г.

В случай, че съдът не приеме обявяването на предсрочна изискуемост за надлежно, се иска същото да се счита за сторено с връчване на препис от отговора на исковата молба на ответника.

Поради това било образувано заповедно производство срещу длъжника на основание чл. 417 ГПК - ч. гр. дело № 1966/2024 г. по описа на Районен съд – Кюстендил, по което била издадена заповед за изпълнение. В хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК били дадени указания на заявителя да предяви вземанията си по исков ред, с което обосновава и правния интерес от водене на настоящите искове.

С оглед гореизложеното се поддържа искане съдът да постанови решение, с което да признае за установено между страните, че „Банка ДСК“ АД, ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.

„Московска“ № 19 има следните вземания срещу ответника Н. Р. А., ЕГН **********, с адрес в *******************: 5 736,08 лева – дължима главница по Договор за кредит за текущо потребление от 13.01.2023г., ведно със законната лихва за забава за периода от 08.08.2024г. до изплащане на вземането; 438,78 лева – дължима договорна лихва за периода от 20.08.2023 г. до 04.07.2024 г.; 17,64 лева – обезщетението за забава за периода от 20.08.2023 г. до 04.07.2024 г.; 69,50 лева – законна лихва за периода от 05.07.2024 г. до 05.08.2024 г., за които суми е издадена Заповед № 1034/22.08.2024 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 1966/2024 г. по описа на Районен съд – Кюстендил.

Претендират се и направените в заповедното и в исковото производства разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът чрез назначения особен представител не е депозирал писмен отговор.

В съдебно заседание процесуалния представител на ищцовото дружество поддържа претенцията, а особеният представител на ответника, редовно призован, не се явява, депозирана е молба от особения представител, че не е успял да се свърже с ответника.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

На 13.01.2023 г. между „Банка ДСК“ АД и ответницата е сключен Договор за кредит за текущо потребление /л. 7-9 от делото/. Видно от същия на А. е отпуснат кредит в размер на 6000 лв., който следвало да издължи за срок от 120 месеца с размер на месечната вноска 84,25 лв., освен първия месец – 178,60 лв. и последния – 18,15 лв., съгласно приобщения по делото погасителен план / л. 12-15/. Падежът на последната месечна вноска е 13.01.2033 г. Между страните е уговорен ГПР 11,01 %, установимо от чл. 11 от 2 договора за кредит. Допълнително между тях на 13.01.2023 г. бил сключен и Договор за залог на вземане по сметка на „Банка ДСК“ АД / л. 10/. В разпоредбата на чл. 3 от последния договор заложния кредитор блокирал сметката , вземането по която е предмет на договора, в случай че залогодателят – А., не изпълнява задълженията си по договора за кредит.

Приложени са общи условия към договора за кредит /л. 16-20/ и същите са неразделна част от последния. Представена е декларация от Н. А., че й е предоставена преддоговорна информация по Закона за потребителския кредит. Видно от приложените съобщения от ЧСИ М. Д. на ответницата лично, на 05.07.2024 г., й е било връчено уведомление за обявяване на предсрочна изискуемост на задълженията й по кредита / л. 27-28/.

Съгласно приетото по делото, като обективно и компетентно изготвена, заключение по съдебно-счетоводна експертиза с вх. № 14105/10.09.2026 г. / л.

86-91/ от вещото лице П. Н., сумата по кредита е усвоена на 13.01.2023 г. по разплащателната сметка на ответницата в банката кредитор. В периода 01.2023 г. до 08.2023 г. А. извършвала месечни погасявания по кредита, след което преустановила плащания към кредитора си. Посочено е в заключението, че към датата на депозиране на исковата молба в съда – 28.11.2025 г. размерът на непогасената главница по договора за кредит бил 5736,08 лв./2932,81 евро, договорната лихва – 438,78 лв./224,34 евро, законната лихва 979,55 лв./500,83 евро и лихва за забава 87,14 лв./44,55 евро.

Горната фактическа обстановка съдът прие на базата на приобщения по делото доказателствен материал.

При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното:

По допустимостта:

Производството по чл. 422 от ГПК, вр. с чл. 415 от ГПК е пряко обвързано със заповедното. Тази пряка обвързаност произтича от обстоятелството, че искът по чл. 422 от ГПК се счита за предявен от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като целта на исковото производство е да се установи вземането на ищеца от ответника - длъжник, така, както същото е заявено в заявлението и съответно в издадената заповед за изпълнение. Тази идентичност е процесуална предпоставка за допустимост, за наличието на която съдът следи служебно. В конкретния случай сочената идентичност между страните и предмета е налице, установителните искове са предявени в законоустановения за това срок, поради което съдът приема, че са допустими и съдът следва да се произнесе по тяхната основателност.

По основателността:

В чл. 9 от ЗПК е дадена легална дефиниция на договора за потребителски кредит, съгласно която той е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит 3 под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, срещу задължение на длъжника - потребител да заплати стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Писмената му форма е условие за неговата действителност - чл. 10, ал. 1 от ЗПК.

Според чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1-9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен. Според чл. 11, т. 9 и т. 10 от ЗПК договорът трябва да съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент, както и годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит.

В настоящия договор за кредит, след извършване на сравнителен анализ на шрифта и използване на базови текстообработващи софтуерни инструменти, за които не са нужни специални знания и умения, се установява, че шрифтът на който са съставени процесният договор за кредит за текущо потребление и общите условия, приложени към него и съставляващи неразделна част от същия, не са изпълнени изцяло на шрифт не по-малък от 12, поради което е налице нарушение на императивната разпоредба на чл. 10, ал. 1 от ЗПК. Това самостоятелно обуславя недействителност на договора за кредит, поради настъпване на предпоставката на чл. 22 от ЗПК. Съгласно чл.

23 от ЗПК, когато договорът за кредит е недействителен потребителят връща само чистата стойност на кредита, без да дължи лихва или други разходи по него. Доколкото отпуснатият и усвоен кредит е в размер на 6 000 лв./3 067,75 евро, а съгласно приетото по делото заключение по съдебно-счетоводна експертиза се установи, че ответницата е извършила плащания към кредитора си в общ размер на 258,64 евро, то А. дължи и следва да плати на ищцовото дружество единствено разликата между двете суми – 2 809,11 евро, представляваща остатък от чистата стойност по кредита.

Действително по делото от процесуалния представител на ответника не са наведени конкретни възражения за недействителност на договора за кредит, но по отношение на установяването на неравноправни клаузи съдът следи служебно, както и прилагането на императивни норми се извършва и без доводи в тази насока.

Ето защо, съдът ще уважи иска за главница за сумата от 2 809,11 евро и ще отхвърли претенцията за главница над уважения размер до пълната претенция от 2 932,11 евро, както и за договорна лихва за периода 20.08.2023 г. до 04.07.2024 г. в размер на 224,34 евро, обезщетение за забава за периода 20.08.2023 г. до 04.07.2024 г. в размер на 9,02 евро, както и за законна лихва за 4 периода от 05.07.2024 г. до 05.08.2024 г. в размер на 35,53 евро, като неоснователни.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78 от ГПК ответникът следва да понесе разноските в производството, които са доказани и претендирани своевременно съобразно уважената част от исковете. Съгласно представения списък за разноски по чл. 80 от ГПК от ищцовата страна /л. 94/, се претендират 128,74 евро държавна такса, 473 евро, възнаграждение за особения представител на ответника,от които са изплатени 100 евро, а за разликата е наредено възстановяване по банковата сметка на ищеца, както и 303,97 евро възнаграждение за вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, а също и юрисконсултско възнаграждение в размер на 230,08 евро.

Настоящият съдебен състав ще базира юрискосултското възнаграждение върху 150 евро, съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, но съответно на уважената част от исковите претенции. 598,99 евро е общата сума, за която ответникът ще бъде осъден да плати на ищцовото дружество за посочените разноски, съобразно уважените части от исковите претенции. На ответника не се следват разходи за отхвърлените части от исковете, доколкото същият не е сторил такива, а е бил представляван в производството от особен представител. Ищецът не е претендирал осъждане на ответника за разноски по ч. гр. д. № 1966/2024 г. по описа на Районен съд – Кюстендил, поради което съдът не следва да се произнася в тази насока.

По обжалваемостта:

На основание чл. 259, ал. 1, във вр. с чл. 258 от ГПК, настоящият съдебен акт може да бъде обжалван с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му чрез Районен съд-Кюстендил пред Окръжен съд – Кюстендил.