Решение № 135 от 10.08.2026, Районен съд - Тутракан

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 135 гр. Тутракан, 10.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТУТРАКАН в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Огнян К. Маладжиков при участието на секретаря Кристина М. Дълбокова като разгледа докладваното от Огнян К. Маладжиков Гражданско дело № 20253430101147 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по искова молба с вх.№ 6151/21.11.2025 на И. М. С. с ЕГН ********** против Н. В. Х. с ЕГН ********** и Х. В. С. с ЕГН ********** за възстановяване на запазена (1/4) част от наследството на В. Х.

Х. с ЕГН ********** чрез отмяната на дарствено разпореждане с жилищен имот и в условията на евентуалност – иск за делба на същия имот между страните.

Ищцата И. С. твърди, че с две дарствени разпореждания общият наследодател на страните В. Х. се е разпоредил в полза на ответниците, които са негови деца, с цялото си наследство, като така е накърнил нейната 1/4 запазена част от наследството му, бидейки негова преживяла съпруга.

Първото дарение е на нива с ид.№ ***, а второто дарение, извършено непосредствено след първото, е на жилищен имот в ***, където ищцата твърди, че е живяла с наследодателя от 2008 г. и при откриване на наследството, както и към настоящия момент. Излага, че няма свое жилище, а ответниците, които са деца на наследодателя, имат такива. Счита, че жилището не може да се ползва от повече от едно домакинство и отделянето на част от него, за допълване на запазената ѝ част, не може да стане удобно.

При уважаване на претенцията за възстановяване на запазената част от наследството иска това да стане като се намалят даренията, в който случай жилищният имот иска да остане в наследството, а ако и това не компенсира накърнената ѝ запазена част, моли да се намали и първото дарение – на 1 нивата. В условията на евентуалност, ако при възстановяване на запазената част от наследството възникне съсобственост между страните, ищцата моли имотите да бъдат допуснати до делба, при която тя да получи своята 1/4 запазена част от наследството. Прави искане за възлагане на жилището в неин реален дял. Докато трае процеса, моли съдът да постанови тя да ползва жилището.

Ответниците Х. и С. депозират писмен отговор с вх.№ 140/09.01.2026 чрез техния процесуален представител, с който считат, че „ищцата е в правото си да поиска намаляване на дарствените разпореждания…със законните последици от това“. Оспорват да са станали повод за образуване на делото и се позовават на чл. 78, ал. 2 от ГПК.

В първото открито съдебно заседание ищцата заявява, че: с двете дарения от 2024 г. се изчерпва имуществото, което В. Х. е имал, и към момента на откриване на наследството той не е имал други имоти и е нямал задължения. Тя признава, че не е спомогнала за придобиването на двата процесни имота на името на съпруга ѝ. Твърди, че е платила 1300 лева за частичен ремонт на покрива на къщата, извършен след откриване на наследството. Ремонтът се изразява в смяна и пренареждане на цигли, керемиди и други строителни дейности като замазка, целящ премахване на теч от покрива. Ищацата признава, че притежава 1/2 ид.ч. от къща в гр. Шабла, но твърди, че в нея живее друго семейство, а тя е живяла там до 2008 г., и оттогава е в с.Шуменци.

Процесуалният представител на ответниците заявява, че: преди двете дарения от 2024 г. имотите, които били собственост на наследодателя са само нивата и жилището в с.Шуменци – предмет на самите дарения, а към момента на откриване на наследството В. Х. не е имал други имоти; наследодателят е нямал задължения в момента на откриване на наследството; ответниците не са спомогнали за придобиването на двата процесни имота на името на наследодателя им; с тяхното даряване от негова страна се изчерпват всичките му разпореждания под формата на дарения и завещания. Макар да не оспорват, че ищцата е извършила ремонт на покрива, оспорват естеството и стойността му. Ответниците желаят да задържат двата имота, предмет на даренията към тях; не се противопоставят на искането на ищцата по чл. 344, ал. 2 от ГПК– съдът да определи тя да ползва жилището до приключване на делото; не оспорват, че ищцата е живяла към 16.10.2025 и понастоящем продължава да живее в жилищния имот в с. Шуменци. Съгласни са, не оспорват, че от жилищния имот не могат да се обособят два равностойни имота със съответните технически изисквания към земята и сградата/сградите.

В последното открито съдебно заседание, след изслушване на вещото лице по назначената икономическа експертиза, процесуалният представител на ищцата моли за уважаване на иска, както е предявен – да се възстанови запазената част, като жилищният имот се върне в наследството и се допусне делба на съсобствеността, като вещта се възложи на ищцата; претендира 2 разноски. Процесуалният представител на ответниците поддържа отговора на исковата молба. Счита, че възстановяването на запазената част на ищцата следва да е в пари. Възразява, че неговите доверители не са дали повод за съдебния спор и независимо от решението по делото не следва да дължат разноски на ищцата.

Съдът, след преценка на събраните доказателства и с оглед твърденията на страните и техните становища, намира за установено от фактическа страна следното.

За безспорни и поради това обявени с доклада по чл. 146 от ГПК като ненуждаещи се от доказване са съвпадащите твърдения на страните, че преди да бъдат извършени двете дарения през 2024 г.: първото, на нивата с ид.№ ***, която е дарена на ответниците при равни права с Нотариален акт, вписан с дв.вх.№ 1643/29.08.2024, акт № 96, том VI, дело № 1082/2024 на СВТутракан; и второто, на жилищния имот в *** (дворно място с къща), който е дарен на ответниците при равни права с Нотариален акт, вписан с дв.вх.№ 1644/29.08.2024, акт № 976, том VI, дело № 1083/2024 на СВ-Тутракан, наследодателят, чиято собственост са били двете недвижими вещи, не е притежавал друго имущество; а към момента на откриване на наследството е нямал е задължения. Никоя от страните не е спомогнала за придобиването на двата процесни имота на името на наследодателя им. С тяхното дарение от негова страна на ответниците се изчерпват всичките му разпореждания под формата на дарения и завещания. От жилищния имот в с. Шуменци не могат да се обособят два равностойни имота със съответните технически изисквания към земята и сградата/сградите в него.

От удостоверението за наследници изх.№ АО-08-0886/17.10.2025 на Община Тутракан се установява, че общият наследодател на страните В. Х. е починал на 16.01.2025, оставяйки за наследници по закон ищцата, която е негова преживяла съпруга, и ответниците, които са негови деца.

От заключение по назначената съдебна икономическа експертиза, което съдът приема за пълно, обосновано и изготвено от компетентно вещо лице, става ясно, че към момента на даренията на 29.08.2024 нивата с ид.***, която е категория 4, с площ 20008 кв.м., е била с пазарна стойност 35968 евро, а жилищния имот (дворно място 1750 кв.м – УПИ № XI-202 в кв.25 на *** с къщата) е бил с пазарна стойност 15500 евро.

Същите вещи към момента на откриване на наследството са били с пазарни стойност: на нивата – 30197 евро, и на жилищния имот– 15200 евро.

Към момента на експертизата през юни 2026 пазарната стойност на нивата е 32283 евро, а на жилищния имот е 14800 евро.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното.

Съгласно чл. 28 от Закона за наследството, когато наследодателят остави 3 низходящи, родители или съпруг, той не може със завещателни разпореждания или чрез дарение да накърнява онова, което съставлява тяхна запазена част от наследството. Частта от наследството вън от запазената част е разполагаемата част на наследодателя.

Наследодателят на страните В. Х. не се е съобразил с нормата в чл. 28 от ЗН, тъй като приживе се е разпоредил с всички активи на своето имущество чрез двете дарения (на нивата и на жилището) само в полза на неговите деца.

По този начин е накърнил запазената част на своята съпругата от наследството, което е оставил.

Член 29, ал. 3, изр. второ и трето от ЗН гласи, че когато наследодателят е оставил низходящи и съпруг, както е в случая, запазената част на съпруга е равна на запазената част на всяко дете; в тия случаи разполагаемата част при две деца е равна на ¼. Оттук следва, че запазената част на ищцата е 1/4 – колкото е запазената част на всеки от ответниците.

Предявеният главен иск е с правна квалификация по чл. 30 от Закона за наследството. Според този нормативен текст, наследник с право на запазена част, който не може да получи пълния размер на тази част поради завещания или дарения, може да иска намалението им до размера, необходим за допълване на неговата запазена част, след като прихване направените в негова полза завети и дарения с изключение на обичайните дарове.

За изчисление на размера на запазената част е необходимо да се установи имуществената маса по чл. 31 от ЗН. По настоящия казус тя представлява сборът от стойността на дарените недвижими имоти по двете сделки от 29.08.2024. Взема се предвид стойността им към момента на откриване на наследството, т.е. към 16.01.2025 г., което означава: 30197 евро на нивата плюс 15200 евро на жилището, или общо 45397 евро.

Разполагаемата част и запазената част на всяка от страните е по 1/4 от имуществената маса по чл. 31 от ЗН, което прави по 11349,25 евро.

Тъй като в наследството няма останало друго имущество, запазената част на съпругата в размер на 11349,25 евро при откриване на наследството е изцяло накърнена от извършените дарения, поради което конститутивният иск по чл. 30 от ЗН следва да се уважи до размера от 1/4 идеална част от наследствената маса. Последната обаче следва да се посочи в диспозитива на решението със стойността ѝ към момента на произнасянето на съда – 47783 евро.

При уважаване на конститутивния иск по чл. 30 ЗН настъпва правна промяна. Възстановява се запазената част от даренията, като те се намаляват по правилата на чл. 32-33 ЗН. В резултат на това се отнема част от придобитото право от облагодетелствуваните, или неговата равностойност.

Според чл. 33 от ЗН, даренията се намаляват само след изчерпване на завещаните имущества, като се почне от последните дарения и се върви последователно към предшестващите. В случая няма завещано имущество, а последно е дарението на дворното място с къщата, и тъй като тази вещ е на 4 стойност (15 200 евро) по-голяма от размера на накърнената запазена част на съпругата (11 349,25 евро) към момента на откриване на наследството, намаляването следва да се извърши изцяло от това дарение. Дарението на нивата остава незасегнато.

Нормата на чл. 36 ЗН регламентира възможностите да се уредят отношенията между наследникът с право на запазена част, предявил основателна претенция по чл. 30 ЗН и надарените лица. В алинея първа са уредени няколко хипотези, които Тутраканският районен съд няма да разглежда, тъй като нормата на чл. 36, ал. 2 ЗН е специална хипотеза на ал. 1 и се прилага във връзка с нея, когато надареният е наследник с право на запазена част, както е в случая.

Понеже и двамата ответници са наследници със запазена част, съгласно чл. 36, ал. 2 от ЗН, имат право да задържат изцяло дарения им жилищен имот, каквото искане са направили, тъй като стойността му от 15200 евро не надвишава разполагаемата част и техните собствени запазени част, взети заедно (34047,75 евро), изчислени със стойностите на недвижимите вещи към момента на откриване на наследството.

Ищцата следва бъде възмездена с пари според стойността на дарените имущества към момента на уважаване на иска по чл. 30 от ЗН, което правило се извежда по аналогия от чл. 36, ал. 1 от ЗН. Стойността на нивата и къщата към момента на експертизата, взети заедно, е 47783 евро, а 1/4 от тази стойност е 11945,75 евро.

При това положение всеки от ответниците трябва да плати на ищцата половината от накърнената ѝ запазена част, т.е. по 5972,88 евро, тъй като двамата са се облагодетелствали поравно от дарението, с което е извършено накърняването, а отговорността им съгласно чл. 60, ал. 1 от ЗН е разделна.

Поради несбъдване на вътрешно процесуалното условие жилищният имот да се върне в наследството и така да възникне съсобственост между страните, евентуалният иск за делба по чл. 69 от ЗН не следва да бъде разглеждан.