Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 886 от 26.06.2023, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно гражданско дело 1279/2023
Вид
Решение № 886
Подписан
26.06.2023
В сила
26.06.2023
Състав
Пламен Петров Чакалов, Бранимир Веселинов Василев, Румяна Иванова Андреева Атанасова

Цитирани разпоредби

  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.3 · Граждански процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 886 гр. Пловдив, 26.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен П. Чакалов

Членове:

Румяна Ив. Андреева Атанасова

Бранимир В. Василев при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева като разгледа докладваното от Бранимир В. Василев Въззивно гражданско дело № 20235300501279 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на

„Й.П.К. в качеството му на ЕТ с фирма „Г. – 53-Й.К.“, ЕИК 825390167 срещу решение № 1083/13.03.2023г. по гр.д. № 7929/2022г. по описа на РС Пловдив, ХХІ гр.с., с което е отхвърлен предявения иск от Й.П.К. в качеството му на ЕТ с фирма „Г. – 53-Й.К.“, ЕИК 825390167 против „М. – 2003“ ЕООД, ЕИК 115817240 иск за признаване за установена в отношенията между страните дължимостта на сумата от 1080 лева – главница, представляваща възнаграждение за транспортна услуга, за която е издадена фактура № 1843/11.01.2019г., ведно със законната лихва от постъпване на заявлението в съда – 29.03.2022г. до погасяването, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 2809/12.04.2022г. по ч.гр.д. № 4405/2022г. на ПРС.

Решението се обжалва изцяло.

Жалбоподателят сочи, че решението е неправилно и незаконосъобразно.

Сочи се, че страните по делото са били в трайни търговски отношения, свързани с транспортни услуги на стоки, като за процесното възнаграждение и транспортни услуги е била издадена фактура от 11.01.2019г. с настъпил 1 падеж. Възразява се, че при пълно главно доказване е доказан твърденият договор за превоз на стоки и изпълненията на задълженията по него чрез разпита на свидетел пред Районен съд - Пловдив. Сочи се, че фактът, че фактурата не е осчетоводена при ответника, не е включена в дневниците и не е ползвано правото за приспадане на данъчен кредит, е проблем на воденето на счетоводството от ответника, за което ищецът не носи отговорност. Иска се отмяна на решението и уважаване на предявения иск.

В срок е постъпил отговор на въззивната жалба, с който решението се намира за правилно и законосъобразно. Иска се неговото потвърждаване.

Претендират се разноските по делото.

Пловдивският окръжен съд, Х-ти граждански състав, след като прецени данните по делото въз основа на доводите на страните и при дължимата служебна проверка, намира следното:

Въззивната жалба е допустима, като подадена в законния срок от легитимирани страни, внесена е дължимата държавна такса за въззивно обжалване и е изпълнена процедурата за отговор. Жалбата отговаря на изискванията на закона по форма, съдържание и приложения.

Обжалваното решение не е недопустимо или нищожно при постановяването му не е нарушена императивна материалноправна норма.

Ищецът ЕТ с фирма „Г. – 53-Й.К.“, твърди трайни търговски отношения, свързани с транспортни услуги на стоки за ответника „М. – 2003“ ЕООД. Въпреки извършен на 09.01.2019г. превоз с дестинация гр. Р. – с. В. – с. Й. и получаване на стоките /живи птици – патици/ без възражения, ответникът не платил дължимото възнаграждение от 1080 лева с ДДС, за която била издадена фактура № 1843/11.01.2019 г., с настъпил падеж.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че страните по делото са били в трайни търговски отношения, свързани с транспортни услуги на стоки, като за процесното възнаграждение и транспортни услуги е била издадена фактура от 11.01.2019г. с настъпил падеж. Както и че фактът, че фактурата не е осчетоводена при ответника, не е включена в дневниците и не е ползвано правото за приспадане на данъчен кредит, е проблем на воденето на счетоводството от ответника, за което ищецът не носи отговорност.

Правилно ПРС е кредитирал приетата С С Е , която заключава , че 2 фактурата не е осчетоводена от ответника, не е включена в дневниците и не е ползвано правото на приспадане на данъчен кредит. Няма данни и да е получена. Ето защо, тя и отразеното в нея /единственото писмено доказателство относно процесната транспортна услуга/ не доказва пълно и главно наличие на твърдяното търговско отношение . Правилно ПРС приема, че непротиворечивата съдебна практика на ВКС - Решение № 166/26.10.2010 г. по т. дело № 991/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., Решение № 42/19.04.2010 г. по т. дело № 593/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. и др., приема, че само по себе си, отразяването на фактурите в счетоводството на дружеството, включването им в дневника за покупко-продажбите и ползването на данъчен кредит по тях представляват недвусмислено признание на задълженията и доказват тяхното съществуване. А в казуса тези факти не са доказани, напротив опровергани са от приетата ССЕ посочена по-горе.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че при пълно главно доказване е доказан твърденият договор за превоз на стоки. Както неосчетоводената фактура от ответника, така и неясните показания по време и конкретни факти относно твърдения превоз на св.П.К. не доказва при пълно и главно доказване иска. Освен това свидетелката е съпруга на ищеца, тоест заинтересувана е от изхода на делото. Ето защо правилно ПРС е приел, че иска не е доказан и го е отхвърлил. С оглед на горното решението следва да се потвърди.

Предвид изхода на делото правото на разноски се поражда в полза на страната взела участие в него, съразмерно на уважената, респективно отхвърлената част от предявената претенция. Ето защо на основание чл.78 ал.3 от ГПК на ответника по иска „М. – 2003“ ЕООД следва да се присъдят направените разноски за въззивното дело от 400 лева за реално платен адвокатски хонорар /л.14/.

Мотивиран така съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1083/13.03.2023г. по гр.д. № 7929/2022г. по описа на РС Пловдив, ХХІ гр.с.

ОСЪЖДА Й.П.К. в качеството му на ЕТ с фирма „Г. –53-Й.К.“, ЕИК 825390167 със седалище гр.Р., ул.*** да заплати на „М. – 2003“ ЕООД, ЕИК 3

115817240, седалище гр. Пловдив, *** сумата от 400 лева за разноски направени по въззивното дело.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4