Решение № 108 от 02.12.2021, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 108 гр. София, 01.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Г.

Ваня Н. Иванова при участието на секретаря Теодора Р. Вутева като разгледа докладваното от Ваня Н. Иванова Въззивно гражданско дело № 20211800500375 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 260012 от 02.03.2021 г., постановено по гр. д. № 1813/2019 г., Б.ският районен съд е признал за установено по отношение на ЦВ. Г. Ч. и Н. Г. Ч., че КР. В. П. е собственик на поземлен имот от 51 кв.м., представляващ част от УПИ Х-1673 в кв. 88 по плана на с. Т., означен на скицата към заключението на съдебно-техническата експертиза на в.л. П.П. по буквите ВЖЗИКЕД и оцветена със син цвят, която скица, подписана от съда, представлява неразделна част от решението, и е осъдил ЦВ. Г. Ч. и Н. Г. Ч. да предадат на КР. В. П. владението върху този имот. Съдът е отхвърлил предявения от КР. В. П. иск за признаване за установено по отношение на ЦВ. Г. Ч. и Н. Г. Ч., че ищцата е собственик на поземлен имот от 31 кв.м., представляващ част от УПИ Х-1673 в кв. 88 по плана на с. Т., която част е придаваема по силата на дворищната регулация, утвърдена със заповед № 1365/03.03.1958 г., означена на скицата към същото заключение с буквите АБВГДЕА и оцветена с червен цвят, и за осъждане на ответниците да й предадат владението върху този имот.

Решението в отхвърлителната му част е обжалвано от ищцата в първоинстанционното производство като неправилно поради противоречие с материалния закон и съществени процесуални нарушения. В жалбата се излагат подробни възражения 1 срещу решаващия мотив на районния съд за отхвърляне на иска, а именно че дворищната регулация от 1958 г. относно процесните придаваеми 31 кв.м. не е приложена, основан на извод за недоказаност процесните 31 кв.м. да са били заети и владяни от ищцата или праводателите и в границите, определени с регулационния план от 1958 г. повече от 10 години. Поддържа се, че този извод не е обоснован от събраните по делото гласни и писмени доказателства и от заключението на СТЕ, от които според жалбоподателя по несъмнен начин се установява, че владението върху процесното придаваеми място е осъществявано от ищцата и нейните праводатели за период по-дълъг от 10 години от завземането му. Навежда се довод, че фактическото ползване от ответниците на придаваемото място без наличие на белезите на осъществявано владение няма правно значение за преценката дали дворищната регулация е приложена. Оспорва се извода на районния съд за липса на данни по делото за заплатено обезщетение за придаваемия имот с довод, че това обстоятелство е установено от представените нотариален акт № 166/97 г. и скици № 461/97 г. и № 222/09 г., които представляват официални документи с обвързваща доказателствена сила.

Въззиваемите оспорват въззивната жалба.

За да се произнесе съобразно предмета на обжалване, въззивният съд взе предвид следното:

КР. В. П. е предявила срещу ЦВ. Г. Ч. и Н. Г. Ч. иск за признаване за установено, че ищцата е собственик на реална част с площ от 31 кв.м. от УПИ Х-1673 в кв. 8 по плана на с.

Т., придаваема по силата на дворищната регулация, утвърдена със Заповед № 1365/1958 г.

/която част е индивидуализиран с допълнителна молба след приемане на заключението на СТЕ като означената на скицата към заключението с букви АБВГДЕ и оцветена в червен цвят/, и за осъждане на ответниците да предадат на ищцата владението върху тази част.

В исковата молба ищцата твърди, че е собственик на дворно място в с. Т., представляващо УПИ Х-1673 в кв. 88 по регулационния план на селото, ведно с построените в него сгради, на основание наследяване от родителите й В. Г. П. и Й. В.ева Г.а и присъединено давностно владение. Твърди, че по силата на дворищната регулация, утвърдена със Заповед № 1365/03.03.1958 г., част с площ от около 30 кв. м. от съседния имот пл. № 1674, за който е отреден УПИ ХІ-1674, се придава към собственото на ищцата дворно място. Регулационните сметки били уредени доброволно между родителите на ищцата и собствениците на съседния парцел ХІ-1674, в последствие бащата на ищцата през 1961-1962 г. изградил в придаваемото място със свои средства и труд отвеждаща канализация от дворното място към уличната регулационна мрежа. Впоследствие ищцата и съпругът й извършили ремонти на изградената канализация като присъединили към нея сервизни помещения от първия и втория етаж на жилищната сграда. По границите между двата парцела съществувал плет, ограждащ собственото на ищцата дворно място, който под въздействието на времето се разпаднал. Твърди се, че в израз на добросъседски отношения ищцата позволила на собствениците на съседния парцел да преминават през придаваемото място, тъй като техният достъп до вътрешността на собственото им място и построената в 2 него жилищна сграда бил затруднен. През 2006 г. било извършено присъединяване на жилищната сграда на ищцата към уличната газопреносна мрежа през придаваемото място, като присъединителните съоръжения били изградени по стената на жилищната сграда откъм съседния УПИ ХІ-1674. Ищцата твърди, че през 2014 г. ответниите самоволно започнали да струпват в придавемото място значително количество отпадъци, което затруднявало ползването на това място. През 2018 г. по инициатива на ищцата било извършено трасиране на границата между двата парцела с цел поставяне на ограда между тях. Ответниците се противопоставили и не допуснали да се постави мрежа по трасираната граница. Ищцата твърди, че до този момент нито ответниците, нито техните родители Г. Ч. и М. Ч.а са предявявали претенции към процесното дворно място, нито са смущавали упражняваното от ищцата владение върху него.

С отговора на исковата молба ответниците оспорват иска. Твърдят, че с регулационния план на с. Т., одобрен със Заповед № 1365/03.03.1958 г., част от техния имот пл. 1674 около 30 кв.м. се придават към УПИ ХІ1673 – собственост на ищцата, но този план не е приложен за вътрешно регулационната линия между УПИ ХІ-1674 и УПИ ХІ1673. Не е изготвяна оценка и не са заплащани обезщетения за придаваемото се място. Във връзка с това излагат довод, че отчуждителното действие на неприложения план е отпаднало автоматично. Твърдят, че тази част от имота първо е била владяна от техните родители от 1975-1980 г., а след това от 2006 г. от ответниците, като никой не е оспорвал и не е пречил на това владение.

Софийски окръжен съд, след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявен е иск с правно основание чл. 108 от ЗС – за признаване за установено, че ищцата е собственик на реална част от УПИ Х-1673 в кв. 88 по действащия регулационен план на с. Т. от 1958 г. с площ от 31 кв.м., която част е била придадена към този имот от УПИ ХІ-1674 г. по силата на същия план.

Така предявения ревандикационен иск е допустим предвид твърденията на ищцата, че е собственик на имота, част от който се твърди, че са процесните 31 кв.м., придадени по регулация от собствения на ответниците имот, както и че последните упражняват фактическата власт върху тази част без основание.

Не се спори по делото, че ищцата е собственик на УПИ Х-1673 в кв. 88 по плана на с.

Т., а ответниците са собственици на съседния имот УПИ ХІ-1674.

Установено е от представените скици и от заключението на съдебно-техническата експертиза, че двата горепосочени урегулирани поземлени имоти са образувани с дворищнорегулационния план от 1958 г., като с този план е предвидено придаване на 31 кв.м. от имот пл. № 1674 /собственост на праводателите на ответниците/ към УПИ Х, за който е отреден имот пл. № 1673 /собственост на праводателите на ищцата/.

Дворищно-регулацонният план от 1958 г., с което е предвидено придаването на процесните 31 кв.м. от имота на праводателите на ответниците към този на праводателите 3 на ищцата, е имал непосредствено отчуждително действие досежно придадената по регулация част по силата на чл. 39 от ЗПИНМ /отм./. При действието на този закон /както и по ЗТСУ отм. – чл. 110/ придадените части от имоти към съседни парцели се считат отчуждени по силата на самата регулация – с влизането в сила на заповедта за одобряване на дворищно-регулационния план. Придобиването на правото на собственост върху придаваемите части по силата на самия дворищно-регулационен план, обаче, става под прекратително условие – ако регулацията бъде приложена.

На първо място, регулацията се стабилизира и се счита за приложена с изплащане на обезщетението за придаваемото място. Ответниците са направили възражение, че не е било заплатено обезщетение за процесното придаваемо място, във връзка с което са навели довод за отпадане на отчуждителното действие на неприложения план на основание § 8 от ПР на ЗУТ.

От ангажираните по делото доказателства не се установява процесното място да е било заплатено на собствениците на имота, от който същото е придадено с дворищнорегулационния план от 1958 г. Не са налице писмени доказателства, доказващи изложеното в исковата молба твърдение за заплащане на процесното място от праводателите на ищцата.

Няма доказателства за изготвена оценка и за заплащане на обезщетението по реда на пар.

103 и пар. 105 от ППЗПИНМ /отм./, нито за издаден констативен нотариален акт за придаваемото място по пар. 108, ал. 2 от ППЗПИНМ /отм./. Представеният с исковата молба нотариален акт № 116, т. VІ, дело № 1036/1997 г., издаден в полза на ищцата по обстоятелствена проверка, с предмет правото на собственост на основание наследство и давностно владение върху УПИ Х-1673, не съставлява такова доказателство. Констатацията на нотариуса, че имотът, предмет на обстоятелствената проверка, е с уредени сметки по регулация, няма обвързваща доказателствена сила относно това обстоятелство. Както бе посочено, не е представен констативен нотариален акт за придаваемата по регулация част с прилагане на обяснителна бележка за заплащане на тази част съгласно разпоредбата на пар.

108, ал. 2 от ППЗПИНМ /отм./. Представената скица № 461/21.07.97 г. на парцел Х-1673 с отбелязването в нея, че за същия са уредени регулационните сметки, няма доказателствена стойност относно така вписаното обстоятелство. Видно от обясненията на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, в архивите на Община Б. не са открити документи, удостоверяващи заплащане на придаваемата част и за уреждане на регулационните сметки между собствениците на имотите. С оглед на това следва да се приеме, че дължимото обезщетение за процесната придаваема част не е заплатено, поради което не е налице хипотезата на прилагане на регулацията чрез плащане.

Освен чрез заплащането на дължимото обезщетение за придаваемата с дворищнорегулационния план /каквото в случая не е доказано/, регулацията може да бъде приложена и в хипотезата на заемане по законоустановения ред на придаваемата част и последвало 10 годишно владение придаваемата част. Този извод се налага от разясненията, дадени в ТР № 3/1993 г. на ОСГК на ВС, обобщаващ с ъдебната практика относно понятието "приложен план" и това кога дворищно-регулационният план следва да се счита приложен . В 4 тълкувателното решение е прието, че дворищно-регулационният план следва да се счита за приложен от момента, когато настъпва трансформация на регулационните линии в имотни граници при хипотезите на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗТСУ /отм./. Понятието "приложен план" по чл. 32, ал. 1, т. 5 от ЗТСУ /отм./ е относимо не към заемането на придадения имот, а към съвпадането на регулационните линии с имотните граници след заемането на придадените части и владението им, продължило повече от десет години от деня на това заемане. От съдържането на ТР №3/1993 г. следва, че, когато не е било заплатено дължимото обезщетение за придаваемата част, регулацията може да се счита за приложена в хипотеза, при която тази част е заета от собственика на имота, към който е придадена, и същият е владял придадената част повече от 10 години.