Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Присъда № 3 от 22.01.2026, Районен съд - Провадия

Съд
Районен съд - Провадия
Дело
Наказателно дело от общ характер 588/2025
Вид
Присъда № 3
Подписан
22.01.2026
В сила
03.06.2026
Състав
Елена Симеонова Геренска

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

МОТИВИ към Присъда №3/22.01.2026 г. по НОХД № 588/2025 г. по описа на Районен съд – ******, V състав

С внесен от прокурор при ВРП обвинителен акт на подсъдимия Х.Г.А., ЕГН ********** е предявено обвинение за осъществено престъпление по чл.

196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1,б. „а“, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, за това, че за времето от 15.05.2025 г. до 30.06.2025 г., в с. ******, общ. ****** и в с. ******, общ. ******, при условията на продължавано престъпление, при условията на опасен рецидив, отнел чужди движими вещи, както следва:

На 15.05.2025 г., в с. ******, общ. ******, обл. ******, при условията на опасен рецидив, отнел чужди движими вещи: мобилен телефон марка

Motorola, модел Е20, с IMEI: ******, ведно със силиконов калъф и стъклен протектор, на обща стойност 44,00 лева, собственост на Д.К.В., от владението на В.П.В., без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои;

На 30.06.2025 г., в с. ******, общ. ******, обл. ******, при условията на опасен рецидив, отнел чужди движими вещи: сумата от 720 лева, от владението на собственика С.Н.Т. и 1 бр. кроасан 7 days double super max на стойност 1,50 лева, от владението на собственика С.И.С., без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.

Производството по делото се проведе по реда на глава XXVII от НПК, като по искане на подсъдимия бе проведено съкратено съдебно следствие.

Същият, при условията на чл. 371, т. 2 от НПК призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателства за тези факти. Съдът намери, че направените самопризнания се подкрепят от събраните в досъдебното производство доказателства, поради което не бе проведен разпит на свидетелите и вещите лица и не се събираха доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

По съществото на делото, прокурорът счита, че от събраните на досъдебното производство доказателства, безспорно се установява, че от обективна и субективна страна подсъдимия А. е осъществил състава на престъплението за което му е предявено обвинение. По отношение на наказанието, намира, че следва да се определи такова в размер между средния и максималния такъв, а именно на 8 години „Лишаване от свобода“ което да бъде намалено с 1/3 на 5 години и 4 месеца, доколкото и в случая счита, че са налице единствено отегчаващи наказателната отговорност обстоятелства, предвид множеството осъждания извън квалификацията на опасен рецидив, множество деяния и недобри характеристични данни.

Подсъдимият Х. А. по реда на чл.371 т.2 от НПК признава всички факти изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като дава съгласие да не се събират доказателства по отношение на тези факти. Поддържа изцяло посоченото в хода на съдебното дирене от неговия защитник. С последната си дума моли за по-малко наказание.

Защитата на подс.А. – адв.П. от ВАК счита, че фактическа обстановка е изяснена от всички доказателства по делото, като за извършеното от подсъдимия престъпление следва да му се наложи наказание „Лишаване от свобода“ в минимален размер, тъй като стойността на отнетите вещи е под минималната работна заплата за страната, а подс.А. е извършил деянието с цел прехрана, тъй като е без дом и няма работа, няма семейство, няма близки и роднини, които да му помагат финансово или да му осигуряват подслон.

1

Изтъква, че същият е съдействал за изясняване на обективната истина и още в самото начало е направил самопризнания. Именно за това моли за минимално наказание, тъй като счита че това ще допринесе за превъзпитанието на подсъдимия.

След преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:

В следобедните часове на 15 май 2025 г., около 17,00-18,00 часа, св. В.В., която заедно със съпруга си – св.Д.В. живеели в с.******, общ.******, цепела дърва на улицата пред къщата им. В същата нямало никой, тъй като съпругът й бил на работа. Междувременно подс.А. се намирал в близост до дома на свидетелката и решил да се възползва от ангажираността й извън къщата, ето защо и влязъл в двора й, а след това и в същата. В една от стаите върху маса видял поставен обилен телефон марка Motorola, Е 20, с IMEI: ******, закупен от св.В., който бил със стъклен протектор и силиконов калъф и поставена в него SIM карта с номер ***. Подс.А. взел мобилния телефон и излязъл. Въпреки че св.Т. го забелязала да излиза и му извикала, А. успял да избяга.

На следващия ден подс.А. използвал отнетия телефон със своя SIM карта с номер ***, а по-късно, го продал на св. Х.М.. Той от своя страна го подарил на своя внук И.С.. На 29.07.2025 г. бащата на същия – св.С.С. предал с протокол за доброволно предаване инкриминирания мобилен телефон, без протектора и силиконовия му калъф и той бил върнат на собственика му – св.Д.В..

Месец и половина по-късно, на 30.06.2025 г. подс.А. , около 07,30 ч. влязъл в дома на св.Т. и св.С. в с.******, докато първата работела в двора, а св.С. бил на работа. В една от стаите в къщата им, подс.А. в чекмедже на скрин видял портмоне, плик, 1 бр. кроасан 7 days double super max, мобилен телефон Sony Experia, който бил поставен в калъф и зарядно устройство за мобилен телефон. Отворил портмонето и плика и взел намиращите се в тях обща сума в размер на 700 ,00 лева, а така и останалите вещи. От съседна стая взел сумата от 20,00 лева на монети. Преди да напусне имота, подсъдимият изял кроасана, но решил да остави телефона и зарядното в двора, както и направил.

На 30.06.2025 г. за времето от 13,30 часа до 15,10 часа бил извършен оглед на местопроизшествие в имота и къщата на св. Т. и св.С. в с. ******.

При същия били фиксирани оставените от подс.А. в двора вещи, а така и иззети 6 бр. дактилоскопни следи.

От заключението на изготвената по делото дактилоскопна експертиза се установява, че две от иззетите дактилоскопни следи, а именно - № 2 и № 3, са идентични с дактилоскопните отпечатъци от показалеца на дясната ръка и палеца на лявата ръка на подс. А..

В хода на образуваното ДП е назначена и СОЕ, от заключението на която се установява, стойността на отнетите от подс.А. от дома на свидетелите в с.****** и с.****** вещи, а именно - на мобилен телефон марка Motorola, модел Е20-е 40 лева, на силиконовия му калъф - 2 лева;на стъклен протектор2 лева, а стойността на кроасан 7 days double super max, е 1,50 лева.

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена като се позовава на направеното самопризнание на подсъдимия А. по чл. 371, т. 2 от НПК, което се подкрепя от доказателствата събрани в досъдебната фаза и 2 надлежно приобщени към делото по реда на чл.372, ал.4 от НПК, а именно: показанията на свидетелите: св.Д.В., св.В.В., св.Х.М., св.С.С., св.С. Т., св.С.

С., св.Ю.Т., св.Х.Х., св.Е.Я., назначените и изготвени експертизи – съдедебнооценителни и съдебно дактилоскопна такава, обясненията на подс.А., протоколи за оглед, разпознаване и доброволно предавене, справки от мобилните оператори изискани по реда на чл.159а от НПК, приложените по делото множество писмени доказателства.

Съобразно събраните по делото доказателства, съдът намира, че от същите по несъмнен начин се установява авторството на деянието предмет на доказване по настоящото наказателно производство, времето, мястото и начина на извършването му За тези обстоятелства преки и първични доказателства се съдържат в показанията на пострадалите св.В., св.В.а, св.Т. и св.С. по отношение конкретиката свързана с отнетите от дома им вещи и обективните характеристики на механизма на отделните деяния извършени на описаното в обвинителния акт време и място.

По отношение осъщественото на 15.05.2025 г. в с.****** престъпно отнемане на мобилен телефон Motorola, участието на подсъдимия в същото се доказва и видно от дадените показания на св. Х. М., на когото подс.А. продал отнетия телефон, респ. на св.С.С., предал веща, върната след извършения й оглед с Протокол от 16.12.2025 г. и обективиращ идентичността й с отнетата такава от нейния собственик, а така и от изисканите и приложени по реда на чл.159а от НПК справки от мобилните оператори, установяващи, използването на процесния мобилен телефон със СИМ карта регистрирана на името на подс.А. за кратък период от време непосредствено след деянието и преди неговото продаването.

Извършената на 30.06.2025 г. от подс.А. кражба на парична сума и кроасан от дома на св.Т. и св.С. е доказателствено обезпечена, видно от проведения оглед на местопроизшествие на дома им и прилежащия двор в с.****** при който са иззети дактилоскопни следи и ВД. Същите и изготвената дактилоскопна експертиза установяват местонахождението на подсъдимия на посоченото място и дата. Съдът цени заключението на вещото лице по изготвената в тази връзка експертиза, сочеща че две от взетите дактилоскопни следи, а именно - от входната врата на къщата и от опаковката на кроасан, намерен в дворното място на имота са идентични с дактилоскопните отпечатъци на подс.А.. Съдът кредитира изцяло заключението на вещото лице по така изготвената експертиза, като пълно, ясно и обосновано.

Приетите в обвинителния акт факти относно вещите включени в обвинението за което съдът призна за виновен подс.А. са в унисон и с изводите на назначената СОЕ, сочеща равностойността на предмета на престъплението която съдът намира за компетентна и кореспондиращи с кредитираните от съда относими гласни, писмени и веществени доказателства.

Събраните по делото доказателствата са непротиворечиви, и последователни, като същите изцяло подкрепят направените от подс.А. самопризнания, като възоснова и на това съдът приема за установени обстоятелствата посочени в обвинителния акт. Същите обсъдени поотделно и в своята съвкупност установяват описаната фактическа обстановка в нейната пълнота и цялост, поради което настоящия съд изцяло основава на тях своите фактически изводи.

3

При така изложената и установена фактическа обстановка по делото, като съобрази целия доказателствен материал, съдът намира за доказано, че подс. А., е извършил престъплението за което му е предявено обвинение по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1,б. „а“, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.

От обективна страна - подс. А. е предприел действия, насочени към прекъсване на фактическата власт на досегашните владелци и собственици на вещите, предмет на предявеното му обвинение, с вземането на същите от домовете им в които влязъл в с.****** и с.******, без тяхно съгласие, след което подсъдимият е установил фактическата власт върху тях, първоначално използвайки на 15.05.2025 г. с личната си СИМ карта мобилния телефон Моторола взет от дома на сем.В.и в с.******, а в последствие и разпореждайки се с отнетите от дома им вещи продавайки ги на св.М., а така и по отношение взетата на 30.06.2025 г парична сума от 720,00 лева. и кроасан, който веднага изконсумирал, с което е реализирал вредоносния резултат и с който престъплението е довършено. Същото има и характера на „продължавано“ такова по см. на чл.26 ал.1 от НК.

За да се квалифицират деянията като продължавано престъпление, следва всяко едно от инкриминираните деяния, да е извършено в посочения в обвинението период, да осъществяват поотделно състава на едно и също престъпление, да са извършени през един непродължителен период от време, при една и съща обстановка, при което всяко следващо деяние да се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващите. Съгласно застъпеното разбиране в ТР № 3/1971 г., ОСНК на ВС на РБългария, за да се квалифицира деянието като продължавано престъпление, следва да е установено по несъмнен начин обстоятелството, че се касае за два или повече акта, промеждутъкът от време между които не е голям и не води до разкъсване на единството.

Очертаната в обстоятелствената част на обвинителния акт фактология, сочеща за двукратност на извършваните от подсъдимия по отношение собствеността действия на посочените в инкриминирания период дати обосновава извод че броят на отделните деяния се явява минималния такъв, необходим за квалифициране на дейността по чл. 26, ал. 1 от НК и в случая е налице престъпна дейност имаща характеристиките на продължавана такава по смисъла на цитираната разпоредба.