Решение № 68 от 23.02.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 68 гр. Пловдив, 23.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Станислав П. Георгиев

Членове:

Надежда Л. Махмудиева

Христо В. Симитчиев при участието на секретаря Анна Д. С. като разгледа докладваното от Надежда Л. Махмудиева Въззивно търговско дело № 20235001000734 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по Въззивна жалба вх.

№8657/10.07.2023г., уточнена с Молба вх.№8939/17.07.2023 г., подадена от „ЗД Е.” АД, ЕИК ....., със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. “Х.К.“№ 43, представлявано от юрисконсулт С. М., против Решение 197/15.06.23г. по т.д. №132/2022 г. по описа на ОСС.З., В ЧАСТТА МУ, с която „ЗД Е.” АД е осъдено да заплати на ищеца И. С. К. обезщетение за неимуществени вреди, за разликата над сумата от 25 000 лв., до пълния присъден размер от 50 000 лв., ведно с лихвите върху тази част от главницата, за периода 30.11.2021 г. до окончателното плащане. В жалбата се поддържат оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на първоинстанционното решение в обжалваната част. Определеният от съда справедлив размер на обезщетението е прекомерно завишен в нарушение на чл.52 от ЗЗД, и не са съобразени критериите за справедливост, посочени в ППВС №6/1968 г. Съдът е взел предвид единствено интензитета на претърпените болки и страдания, като възрастта на пострадалата, съдебната практика по сродни дела и икономическите условия в страната не са отчетени при постановяване на решението. Размерът на обезщетението не е съобразен и с начина на настъпване увреждането, както и с настъпилото пълно възстановяване на движенията на левия крак, и липса на доказателства за намалена работоспособност на ищцата. Възстановяването е настъпило за 7 месеца, но само в първите 4 от тях ищцата е търпяла по-интензивни болки и страдания. Неправилно съдът е приел за недоказано възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата – съдът е приел за недоказано наличието на тротоар в 1 района на ПТП, но е следвало да съобрази, че в района на ПТП безспорно е установено наличието на банкет, по който ищцата е имала възможност да се придвижва. Въпреки това, пострадалата неправомерно се е придвижвала в лентата за движение на лекия автомобил, в нарушение на чл.108 и чл.113 от ЗДвП, като е била и с тъмни дрехи в тъмната част от денонощието, с което е допринесла в равна степен за настъпване на произшествието, като се има предвид и обстоятелството, че скоростта на автомобила е била не по-висока от 40 км/ч., и се настоява съдът да приеме наличие на съпричиняване в размер на 50%. Настоява се за отмяна на решението в частта, в която е осъден ответникът да заплати на ищцата обезщетение за неимуществени вреди над размера от 25 000 лв. до размера от 50 000 лв., ведно с лихвите върху тази част от главницата на обезщетението, и в тази част да се постанови ново решение по съществото на спора, с което предявеният иск да се отхвърли за размера над 25 000 лв. до 50 000 лв., като бъдат редуцирани по съразмерност и разноските, присъдени в тежест на ответника, за производството пред първостепенния съд. Заявява се искане за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил

Отговор на въззивна жалба с вх.

№11007/12.09.2023г., подаден от ищцата И. С. К., чрез адв. П. К., с който се оспорва същата като неоснователна. Не се сочи относим критерий, въз основа на който обезщетението да бъде намалено – съдът е съобразил всички доказателства по делото и приетите експертизи.

Определеният размер е съобразен с множественото счупване на големия и малкия пищял, приложеното оперативно лечение с вътрешна фиксация, наличието на остатъчна накуцваща походка, поради болка в ляво коляно. Съобразено е продължителното лечение на постелен режим и с памперси, нуждата от чужда помощ, наличието на психологическа травма, коренната промяна в начина на живот. Обезщетението отговаря на съдебната практика по сходни случаи, които се сочат, както и на икономическите условия в страната. Неправилно се поддържа наличие на принос на пострадалата – механизмът на увреждането е установен по безспорен начин, установена е липсата на тротоар, и не са събрани доказателства, че към момента на настъпване на процесното ПТП по наличния банкет е имало възможност ищцата да се придвижва – напротив, приетата тройна експертиза установява, че пешеходците не са могли да се движат по затревените площи, които представляват банкет. По делото няма данни какво е било поведението на пешеходката преди настъпване на процесното ПТП, като според вещото лице П. причина за настъпването на ПТП е единствено поведението на водача на автомобила. С оглед така установеното по делото, възраженията на ответника за принос на пострадалата за настъпване на увреждането, са неоснователни. Настоява се въззивната жалба да се остави без уважение, като на процесуалния представител на ищцата се присъди адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв. Заявява се евентуално възражение за прекомерност на претендираните разноски.

В производството се разглежда по реда на чл.274 и сл. от ГПК и Частна жалба вх.

№13280/24.10.2023 г., подадена от И. С. К., чрез адв. П. К., против Определение № 640 от 27.09.2023 г. по т. д. № 132/ 2022 г. по описа на ОС - С.З., с което е оставено без уважение депозираното от ищцата искане за изменение на решението в частта за разноските.

2

Изложени са съображения, че същото не е съобразено с редакцията на Наредба №1/09.07.2004 г. към датата на даване ход на устните състезания – 17.05.2023 г. Сочи се съдебна практика на ВКС относно релевантната дата, към която следва да се преценяват разпоредбите, определящи минималния размер на адвокатските възнаграждения. Иска се да се отмени обжалваното определение и да се присъди на процесуалния представител на ищцата адв.К. адвокатски хонорар в размер на 6 301.21 лева с ДДС, т.е. да се присъди допълнително още 3 572.79 лв. с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение за осъщественото безплатно процесуално представителство пред първа инстанция.

Препис от частната жалба е връчен на насрещната страна, която в срока по чл.276, ал.1 от ГПК не се е възползвала от възможността да депозира отговор на частната жалба.

Въззивната жалба и частната жалба са депозирани в срок, срещу обжалваеми съдебни актове, от процесуално легитимирани и надлежно представлявани страни с правен интерес, отговарят на изискванията за редовност, поради което са процесуално допустими и подлежат на разглеждане.

По въззивната жалба срещу Решение 197/15.06.23 г. по т.д. №132/2022 г. по описа на ОСС.З.:

Обжалваното решение е постановено от компетентен съд в надлежен състав, в изискуемата от закона писмена форма и е подписано, поради което е валидно. Същото е постановено по предявен иск от и срещу процесуално легитимирани страни, след депозирана извънсъдебна застрахователна претенция пред застрахователя по реда на чл. 380 от КЗ, поради което е допустим в обжалваната част. По правилността на обжалвания съдебен акт съдът се произнася в границите на релевираните с въззивната жалба оплаквания.

По правилността на решението в обжалваната част, съдът намира следното:

Във въззивната жалба са изложени и съображения за необоснованост на изводите на съда за доказаност на факта на извършеното деяние на водача на автомобила, неговата противоправност, настъпилия вредоносен резултат, причинната връзка и вината на водача. С оглед последващото уточнение на въззивната жалба с Молба вх.№8939/17.07.2023 г., в която се сочи, че се обжалва решението само частично в осъдителната му част, съдът намира за оттеглени оплакванията на жалбоподателя срещу решението в частта му, в която искът се приема за доказан по своето основание. С оглед влизане в сила на решението в частта, с която ответникът е осъден да заплати на ищеца обезщетение за претърпени неимуществени вреди до размера от 25 000 лв., оплакванията на жалбоподателя срещу изводите на съда за наличие на виновно извършено противоправно деяние от водача на автомобила, и настъпил вредоносен резултат за ищеца в пряка причинна връзка с противоправното деяние на водача, се явяват и преклудирани от формираната между страните сила на пресъдено нещо по основателността на предявения иск, поради което не следва да се разглеждат от настоящия съд.

Налице е формирана сила на пресъдено нещо между страните и по възражението за наличие на принос на пострадалия за настъпването на вредоносния резултат, с влязлата в сила част 3 от първоинстанционния съдебен акт, постановена по предявения със същата искова молба обективно съединен иск за присъждане на обезщетение за претърпените от ищцата имуществени вреди в резултат от травматичните увреждания при същото ПТП. С исковата молба ищцата е претендирала присъждане на обезщетение за имуществени вреди от направени разноски за лечение и възстановяване, в размер на 1755,08 лв. Този иск е уважен изцяло, и в тази част решението на първостепенния съд е влязло в сила, като необжалвано.

Твърдените факти, на които се основава релевираното възражение за принос на пострадалата за настъпване на увреждането, са били разгледани и във връзка с този иск, и приети за неоснователни от първостепенния съд, поради което пред настоящата инстанция възражението е преклудирано от формираната по него сила на пресъдено нещо между страните.

Във връзка с оплакванията за прекомерност на определения от първостепенния съд размер на справедливото обезщетение, съдът намира за установено следното:

Безспорно е установено, че към момента на настъпване на процесното ПТП ищцата е била на 51 години. От приетата по делото Комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза се установява, че в пряка причинна връзка с процесното ПТП на 20.11.2021 г. ищцата е получила травматични увреждания, изразяващи се в множествени счупвания на лявата подбедрица – счупване на малък и голям пищял. Настъпилото увреждане е причинило тайно затрудняване на движението на левия крак на ищцата – за период по-дълъг от 30 дни.

За лечение на уврежданията ищцата е била хоспитализирана за 8 дни, през които е претърпяла оперативно лечение за открито репозиция на счупените кости с вътрешна фиксация на тибията и фибулата с метална остеосинтеза. Приложено е медикаментозно лечение с обезболяващи, антибиотици, водно-солеви разтвори, противосъсирваши медикаменти. Увреждането е причинило на ищцата болки. Възстановителният период при подобно увреждане е 7-8 месеца, през които качеството на живот на ищцата е било влошено.

При извършения личен преглед на ищцата за нуждите на експертизата на 06.02.2023 г. експертизата установява, че ищцата ходи без помощни средства с накуцваща походка, сочи болезненост в областта на коляното при движение. Движенията на колянната става са възстановени в пълен обем. Металната остеосинтеза не е отстранена.

Съдът кредитира заключението на КСМАТЕ в медицинската й част, като го намира за компетентно изготвено, основано на извършен личен преглед на ищцата за нуждите на експертизата, и кореспондиращо на събраните по делото писмени доказателства – Епикриза от ИЗ №11460/2021 г. за хоспитализация на ищцата в периода от 20.11.2021 г. до 27.11.2021 г. в Отделение по травматология на МБАЛ“Т.“ЕООД /на л.8-9 от делото на ОС – С.З./, Болничен лист №Е20212607256 от 29.11.2021 г. /на л.10/, Болничен лист от 11.01.2022 г. /на л.11/, Болничен лист от 08.02.2022 г. /на л.12/, Амбулаторен лист №64/08.02.2022 г. /на л.13/, Медицинско направление №7 към Амбулаторен лист №33 от 05.01.2022 г. /на л.14/, фактури за медицински разходи с касови бонове – 6 бр. по опис /на л.19-25/, фактури 2 бр. с касови бонове /на л.65/, искане за рентгенологично изследване и резултат от изследването от 03.05.2022 г./на л.66/,Етапна епикриза за периода от 13.05.2021 г. до 13.05.2022 г. /на л.67/, 4

Протокол от ортопедична ЛКК №186/12.05.2022 г. /на л.67/, Експертно решение №0205/19.05.2022 г. /на л.68/, Болничен лист от 08.03.2022 г. и Болничен лист от 29.03.2022 г. /на л.69/, Болничен лист от 03.05.2022 г. /на л.70/.