Решение № 3599 от 28.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3599 гр. София, 28.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 17-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АДРИАНА Д. АТАНАСОВА при участието на секретаря ВЕСЕЛА ЕМ. СПАСОВА като разгледа докладваното от АДРИАНА Д. АТАНАСОВА

Административно наказателно дело № 20261110200975 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.

Образувано е по жалба от Н. С. М. срещу Наказателно постановление № 25-4332027796/03.11.2025 г., издадено от началник сектор в СДВР, Отдел „Пътна полиция“, с което за нарушение на чл. 6, т. 1 ЗДвП, на основание чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 3 ЗДвП, му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева, равностойни на 102,26 евро, като в наказателното постановление е отразено и отнемане на 10 контролни точки.

В жалбата се твърди, че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно поради нарушение на материалния закон и съществени процесуални нарушения. Основното възражение е, че между фактическото описание на нарушението, посочената като нарушена разпоредба на чл. 6, т. 1 ЗДвП и приложената санкционна норма на чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 3 ЗДвП съществува противоречие. Поддържа се, че предложението, посочено от административнонаказващия орган, не съответства на описаното неспазване на пътен знак Б2 и че това е ограничило правото на защита. Навежда се и довод за неприложен чл. 28 ЗАНН. Иска се отмяна на наказателното постановление.

В представените по делото писмени бележки процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата и развива подробно тезата за неправилна правна квалификация, като акцентира върху различните хипотези, съдържащи се в чл. 179, ал. 1, т. 5 ЗДвП.

Въззиваемата страна СДВР, чрез процесуален представител, оспорва жалбата. В писмените бележки се поддържа, че АУАН и наказателното постановление са издадени от компетентни органи и в срок, че фактическото описание е достатъчно конкретно, че 1 нарушението е доказано и че санкцията е правилно определена. Претендира се юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на евентуално претендирано адвокатско възнаграждение.

Като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните, и провери законността и обосноваността на атакуваното наказателно постановление, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, и в законоустановения срок. Поради това е процесуално допустима.

От фактическа страна се установи:

На 21.10.2025 г. около 19:10 часа в гр. София жалбоподателят Н. С. М. управлявал лек автомобил „***“ с рег. № ********** по ул. „Йордан Хаджиконстантинов“ с посока на движение от ул. „Чудомир“ към ул. „Днепър“. Автомобилът бил собственост на Б. К. П..

При приближаване на кръстовището с ул. „Христо Силянов“ за посоката на движение на жалбоподателя бил поставен пътен знак Б2 „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!“. По ул. „Христо Силянов“ се движел лек автомобил „***“ с рег. № **********, като за неговата посока на движение пътят бил обозначен с пътен знак Б3 „Път с предимство“.

Жалбоподателят навлязъл в кръстовището, без да осигури предимството на движещия се по пътя с предимство автомобил. С това поведение създал непосредствена опасност за движението. Водачът на „***“ предприел избягваща маневра, за да предотврати удар с автомобила на жалбоподателя, вследствие на което настъпило съприкосновение с паркиран лек автомобил „***“ с рег. № ***********.

След пристигане на полицейските служители били снети писмени сведения от участниците. В собственоръчното си сведение жалбоподателят посочил, че е спрял на знак Б2 и след това е започнал навлизане в кръстовището, когато от дясната му страна се е появил автомобилът „***“. Това негово обяснение потвърждава местоположението му, наличието на знак Б2 и самото навлизане в кръстовището, но не опровергава неизпълнението на задължението да бъде пропуснато превозното средство, движещо се по пътя с предимство.

В писменото сведение на водача на „***“ е отразено, че той се е движел по пътя с предимство и автомобилът „***“ е навлязъл пред него, отнемайки му предимството, поради което се е наложило да предприеме рязка избягваща маневра, след която е последвал удар с паркирания автомобил.

За установеното нарушение младши автоконтрольор А. В. П. съставил АУАН серия GA № 4241967/21.10.2025 г. В акта било описано, че жалбоподателят не съобразява поведението си с пътен знак Б2, отнема предимство и създава опасност за движението, като нарушава чл. 6, т. 1 ЗДвП.

Въз основа на АУАН и материалите по административнонаказателната преписка 2 административнонаказващият орган издал Наказателно постановление № 25-4332027796/03.11.2025 г., при идентично по същество фактическо описание. За нарушението била приложена санкционната норма на чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 3 ЗДвП и наложена глоба в размер на 200 лева.

Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, а именно: АУАН серия GA № 4241967/21.10.2025 г.; Наказателно постановление № 25-4332-027796/03.11.2025 г.; писмените сведения на Н. С.

М. и на водача на „***“; справката-картон на водача; справките и заповедите относно компетентността на актосъставителя и административнонаказващия орган; както и всички останали писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК.

Съдът кредитира писменото сведение на водача на „***“, тъй като то е конкретно, последователно и съответства на обективно отразената в АУАН фактическа обстановка.

Особено значение има обстоятелството, че е описана не само загубата на предимство, но и конкретната реакция - извършване на избягваща маневра с цел да се предотврати сблъсък с автомобила на жалбоподателя. Именно тази реакция е пряко относима към съставомерния резултат по чл. 179, ал. 1, т. 5 ЗДвП - създаване на непосредствена опасност за движението.

Съдът кредитира и собственоръчното сведение на жалбоподателя в частта, в която той потвърждава, че е управлявал процесния автомобил, че е достигнал до кръстовище със знак Б2 и че след спиране е започнал да навлиза в кръстовището. Не се възприема изводът, че самото спиране пред знака е достатъчно, за да се приеме изпълнение на предписанието му.

Съгласно съдържанието на знак Б2 задължението е двукомпонентно - водачът трябва да спре и преди да потегли отново да пропусне пътните превозни средства, които имат предимство.

Двете писмени сведения, макар дадени от лица с противоположен интерес по отношение на случилото се, съвпадат по ключови факти: място и време на събитието, участващи автомобили, наличие на пътен знак Б2 за посоката на жалбоподателя и навлизането му в кръстовището. Различието е единствено в оценката дали с това навлизане е било отнето предимство, като в тази част съдът възприема сведенията на водача на „***“, защото те се подкрепят от последвалата избягваща маневра и реализирания контакт с паркирания автомобил.

При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:

АУАН и наказателното постановление са издадени от компетентни органи, оправомощени с приложените по делото заповеди, и в сроковете по чл. 34 ЗАНН. Актът съдържа реквизитите по чл. 42 ЗАНН, а наказателното постановление - тези по чл. 57, ал. 1 ЗАНН.

Времето, мястото, автомобилът, конкретното поведение и създадената опасност са описани достатъчно ясно, поради което жалбоподателят е могъл да разбере фактическото обвинение и да организира защитата си.

Съгласно чл. 6, т. 1 ЗДвП участниците в движението са длъжни да съобразяват поведението си със светлинните сигнали, пътните знаци и пътната маркировка. Пътен знак Б2 има наименование „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!“. Съгласно чл. 46, ал. 2 3

ППЗДвП водачът е длъжен да спре на стоп-линията, а ако такава няма - на линията, на която е поставен знакът, и преди да потегли отново да пропусне пътните превозни средства, които имат предимство.

Следователно дори да се приеме за вярно твърдението на жалбоподателя, че е спрял преди знака, това не изчерпва задължението по знак Б2. Той е бил длъжен да остане в положение, при което да осигури безопасно преминаване на автомобила, движещ се по пътя с предимство, и едва след това да навлезе в кръстовището.

В конкретния случай навлизането на „***“ е принудило водача на „***“ да предприеме избягваща маневра. Това е достатъчно, за да се приеме не само формално неспазване на предписанието на пътния знак, но и наличие на непосредствена опасност за движението.

Опасността не е хипотетична, а е била конкретно проявена чрез необходимостта друг участник да промени рязко траекторията си, за да избегне сблъсък.

От субективна страна нарушението е извършено виновно при непредпазливост. Като правоспособен водач жалбоподателят е бил длъжен и е могъл да възприеме знака Б2, да се убеди, че може да навлезе без да отнеме предимството на друго превозно средство, и да съобрази поведението си с това задължение.

Основателно е възражението на защитата единствено в частта относно конкретното предложение от санкционната разпоредба, но не и относно съставомерността на деянието или размера на санкцията.

Чл. 179, ал. 1, т. 5 ЗДвП съдържа няколко отделни изпълнителни хипотези: неспазване предписанието на пътните знаци, пътната маркировка, другите средства за сигнализиране, правилата за предимство, за разминаване, за изпреварване и за заобикаляне, при условие че от нарушението е създадена непосредствена опасност за движението. При граматическото разграничаване на тези хипотези „неспазване предписанието на пътните знаци“ съответства на първото предложение, докато предложение трето се отнася до „другите средства за сигнализиране“.

В случая фактическото обвинение е ясно и непроменено още от АУАН: жалбоподателят не е изпълнил предписанието на пътен знак Б2, отнел е предимство и е създал непосредствена опасност. Следователно правилно приложимата санкционна хипотеза спрямо така описаното нарушение е чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 1 ЗДвП.

Посочването в наказателното постановление на предложение трето не налага отмяна на целия акт. Съгласно чл. 63, ал. 7, т. 1 ЗАНН съдът изменя наказателното постановление, когато следва да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение без съществено изменение на обстоятелствата. Именно такава е настоящата хипотеза фактическите обстоятелства остават напълно непроменени, нарушената разпоредба на чл. 6, т. 1 ЗДвП остава същата, а санкцията по чл. 179, ал. 1, т. 5 ЗДвП е една и съща по вид и размер.

Този подход съответства и на актуалната съдебна практика, в която при описано неспазване на знак Б2 и неправилно посочено предложение трето на чл. 179, ал. 1, т. 5 ЗДвП 4 се приема, че порокът може да бъде отстранен чрез изменение на наказателното постановление и прилагане на предложение първо, когато фактическото обвинение е ясно и правото на защита не е ограничено.

Не може да бъде споделен извод, че в случая е налице само формално неспиране или обикновено отнемане на предимство без създадена опасност. За приложението на чл. 179, ал.

1, т. 5 ЗДвП е необходимо допълнително да е налице непосредствена опасност за движението. По делото това обстоятелство е доказано конкретно: навлизането на жалбоподателя е наложило предприемане на избягваща маневра от водач, движещ се по пътя с предимство, като последният е достигнал до контакт с паркиран автомобил.

Следователно опасността е била реална, непосредствена и индивидуализирана, а не само абстрактно предположена.

Не са налице предпоставки за приложение на чл. 28 ЗАНН. Нарушението не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от обичайните случаи от този вид. Напротив, нарушаването на предписанието на знак Б2 е довело до конкретна опасна ситуация, наложила рязка спасителна маневра от друг водач и последвал контакт с паркиран автомобил. Това изключва квалифициране на случая като маловажен.

Отразеното в наказателното постановление отнемане на 10 контролни точки не е самостоятелно административно наказание по смисъла на ЗАНН, а последица с контролноотчетен характер от влизането в сила на санкционния акт. Поради това то не представлява самостоятелен предмет на съдебен контрол в настоящото производство.