Решение № 7865 от 22.12.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7865 гр. София, 22.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Боян Г. Бояджиев при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Боян Г. Бояджиев Въззивно гражданско дело № 20251100502223 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 258 - чл. 273 ГПК.

С Решение № 302/08.01.2025 г., постановено по гр. д. № 35764/2024 г. по описа на СРС, ГО, 53 състав, е отхвърлен изцяло предявеният от ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” ЕАД срещу ЗАД „ОЗК-Застраховане” иск с правно основание чл. 411 КЗ, във вр. чл. 45 ЗЗД, за осъждане на ответника да му заплати сумата 3564,18 лв. главница, включваща застрахователно обезщетение в размер на 3539,18 лв. и сумата от 25 лв. - ликвидационни разходи по щета № 470423232363001, както и искът за мораторна лихва за периода от 14.06.2024 г. до окончателното изплащане на главницата.

Срещу първоинстанционното съдебно решение е депозирана въззивна жалба от ищеца ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” ЕАД чрез адв. А. Н. (с пълномощно към ВЖ), с доводи за неправилност и необоснованост. Излага, че спорът се свежда до установяването на точния механизъм на настъпване на произшествието и определянето на виновния за инцидента, както и дали вредният резултат е причинен изцяло от поведението на водача на застрахованото имущество (съдействието му към настъпването на инцидента) или дали друг водач е имал основна роля. Първоинстанционният съд е приложил разпоредбата на чл. 48 ЗДвП, въпреки че доказаната съдебно-техническа експертиза показва, че водачът на „Рено Канго“ е предприел маневра завой надясно при излизане от странична улица – ситуация, която не е кръстовище на равнозначни пътища. Според чл. 37 и чл. 49 ЗДвП, водачът, излизащ от крайпътна територия, е длъжен да пропусне пешеходците и движащите се по настилка пътни превозни средства. С това се потвърждава, че водачът на „Рено Канго“ не е предприел необходимите мерки да се увери, че пътят е свободен, като по този начин е нарушил изискванията за безопасно движение. Допълнително, свидетелските показания подчертават, че нарушението се дължи именно на неговото поведение, което допринася за установяването на съпричиняване при настъпването на вредоносния резултат.

Въззивникът-ищец моли съда да отмени първоинстанционното решение. Претендира 1 разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника ЗАД „ОЗК-Застраховане” чрез юрк. И.А. (с пълномощно към ОВЖ). Излага, че спорът между страните се свежда до установяването на точния механизъм на настъпване на ПТП и връзката между поведението на двамата водачи и реализирането на произшествието.

Посочва, че виновното поведение е налице от страна на ищцовия водач. За доказване на обстоятелствата е представен двустранен констативен протокол за ПТП, както и доказателствени средства чрез разпит на свидетеля Г.Т.П., който подробно и логично описва случилото се през ноември 2023 г. Според свидетелските показания, водачът на МПС „Ситроен Ц3“ (рег. № ****), който се движел от лявата страна, е навлязъл в кръстовище, образувано от равнозначни пътища, с висока скорост, без да намали или да спре, като по този начин е нарушил разпоредбата на чл. 48 ЗДвП. В подкрепа на тези констатации е изготвен САТЕ от в. л. Й., според който водачът на „Ситроен Ц3“ е имал техническата възможност да предотврати произшествието, ако е изчакал маневрата на лек автомобил „Рено Канго“ (рег. № ****), който изпълнява завой на дясно. Допълнително, на 16.10.2024 г., вещото лице заключава, че при настъпването на ПТП-то на Т-образно кръстовище и при липса на пътни знаци, приоритетът по чл. 48 от ЗДвП трябва да се спази, като водачът на застрахования автомобил не е имал възможност да предотврати инцидента чрез своевременно аварийно спиране, а водачът на „Ситроен Ц3“ с поведението си е допринесъл за неговото настъпване.

Моли съда да остави въззивната жалба без уважение и да потвърди първоинстанционното решение.

С молба с вх. № 45633/11.04.2025 г. ищецът е направил уточнение на исковата молба в изпълнение на дадените му указания от въззивния съд във връзка с обстановката и начина на настъпване на процесното ПТП в следния смисъл:

На дата 10.11.2023 г. в 10.40ч., град София, кв. „Хиподрума“, бл. 128, водачът на МПС „Рено Канго“, с peг. № ****, излизайки от вход на задни дворове, предприема маневра завой на дясно и без да пропусне движещият се по ул. „Юнак“ МПС „Ситроен СЗ“ с peг. № **** се удря в него.

С протоколно определение в откритото съдебно заседание на 21.05.2025 г. е допуснато уточнението на исковата молба съгласно изложените обстоятелства.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Жалбата е подадена в срок от легитимирана да обжалва първоинстанционния съдебен акт страна. Настоящият въззивен състав намира, че постановеното решение е валидно и допустимо. Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна, по следните съображения:

Предявен е осъдитлен иск с правно основание чл. 411, изр. 2 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД от ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” ЕАД срещу ЗАД „ОЗК-Застраховане” с правно основание чл. 411 КЗ, във вр. чл. 45 ЗЗД, за осъждане на ответника да му заплати сумата 3564,18 лв. – главница, включваща застрахователно обезщетение в размер на 3539,18 лв. и сумата от 25 лв. - ликвидационни разходи по щета № 470423232363001, както и искът за мораторна лихва за периода от 14.06.2024 г. до окончателното изплащане на главницата.

2

Основният спор в настоящото въззивно производство е съсредоточен върху въпросите – 1. Какъв е механизмът на настъпване на събитието и в частност – чие е противоправното поведение, в причинна връзка с което са настъпили вредите.

По иска с правно основание 411, изр. 2 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД:

Според чл. 343, ал. 1 КЗ с договора за застраховка застрахователят се задължава да поеме определен риск срещу плащане на премия и при настъпване на застрахователно събитие да заплати застрахователно обезщетение или сума.

Правопораждащият фактически състав за присъждане на регресната претенция за застрахователно обезщетение включва следните елементи:

1. Наличие на валиден договор за имуществено застраховане, сключен между ищеца като застраховател и собственика на увредения в резултат на ПТП автомобил;

2. Заплащане на застрахователното обезщетение от ищеца - застраховател на застрахования в изпълнение на сключения между тях договор;

3. Отговорност на предизвикалия ПТП водач по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, възникнала при осъществяване изискуемите елементи на непозволеното увреждане – деяние, противоправност, настъпили в причинна връзка с деянието вреди и вина, която по арг. от чл.

45, ал. 2 ЗЗД се предполага;

4. Наличие на валидно застрахователно правоотношение между деликвента и ответника по застраховка „Гражданска отговорност“.

По силата на правната норма, уредена в чл. 269, изр. 2 ГПК, въззивният съд е длъжен да се произнесе по правилността на обжалвания съдебен акт само по релевираните във въззивната жалба основания, тъй като въззивният съд действа като т. нар. „ограничен въззив”, поради което, без съответен довод във въззивната жалба, съдът не следва да обсъждат следните факти:

Увреденият лек автомобил „Ситроен С3“ е бил застрахован с валидна застраховка „Каско“ при ищцовото дружество по полица № 4704235203000216 със срок на действие от 24.01.2023 г. до 23.01.2024 г. Към датата на настъпване на пътнотранспортното произшествие за лекия автомобил „Рено Канго“, рег. № ****, е била в сила задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД със срок на валидност от 16.03.2023 г. до 15.03.2024 г. Безспорно е установено, че ищецът „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД е изплатил застрахователно обезщетение в размер на 3539,18 лв. на „Сарафови-1“ ООД, като впоследствие е предявил регресна претенция към ответника, която не е удовлетворена. За настъпилото пътнотранспортно произшествие е съставен двустранен констативен протокол, съдържащ описание на механизма на инцидента и подписан от двамата водачи Т.Б. и Г.Т.П. – участници в произшествието.

В двустранният констативен протокол водачите на участващите в произшествието автомобили са постигнали съгласие относно механизма на произшествието, местонастъпването му, причините за него, участниците, зоната на удара и материалните щети. Протоколът е подписан от водачите. В него е отбелязано, че е реализирано ПТП между Т.Б. с управлявания от него „Ситроен С3“ с peг. № **** и Г.Т.П. с управлявания от него лек автомобил „Рено Канго“, рег. № ****, като е настъпил удар в преден десен калник и дясна предна врата на л.а. „Ситроен С3“ и предна броня и преден десен фар на л.а. „Рено Канго“. Ударът е настъпил след извършване на десен завой от л.а. „Рено Канго“, идващ от дясна страна на л.а. „Ситроен С3“, движещ се по ул „Юнак“ направо. Съобразно правилата за доказателствената стойност и преценката на доказателствата съдът счита, че двустранният протокол може да послужи за установяване механизма на ПТП. Касае се за частен свидетелстващ документ, съставен от лица, трети на процеса (страни са застрахователи, намиращи се в договорни правоотношения със съставителите) и имащ за процеса случаен характер. Този протокол се съставя от водачите на МПС и съдържа съгласувани изявления за знание за настъпили факти, като тяхното съответствие с действителното фактическо положение подлежи на доказване на общо основание в съдебно производство.

Обективираните в двустранния протокол изявления по своята правна същност представляват 3 свидетелски показания в писмена форма, които не са събрани непосредствено от съда с участието на страните, при изясняване на наказателната отговорност, която свидетелите носят при лъжесвидетелстване. Освен формална доказателствена сила /относно неговата автентичност/, документът няма друга призната от процесуалния закон сила на доказване, т.е. не обвързва по задължителен начин съда да приеме за верни описаните в протокола факти. Документът обаче има доказателствена стойност и същата се определя от съда по вътрешно убеждение – съобразно останалите доказателства, съобразно повода за съставяне на документа и т.н. В случая двустранният протокол е съставен на основание чл. 123, ал. 1, т.

3, б. „б” ЗДвП – с цел да удостовери причините за настъпване на ПТП, когато между участниците няма спор по тях. Ето защо документът има характер на нарочен от гледна точка съставянето му съобразно ЗДвП, но случаен от гледна точка на процеса. Това се отразява върху достоверността му, която съдът преценява съобразно останалите доказателства, а именно – свидетелските показания на единия от водачите. Заключението на съдебно-автотехническа експертиза САТЕ в частта, в която е даден отговор на въпросите, касаещи самото деяние и механизма на настъпване на вредите, следва да бъде кредитирано, тъй като същото пълно, компетентно и обосновано е отговорило на зададените му задачи.

Показанията на водача на л.а. „Рено Канго“, разпитан като свидетел, са последователни – всички съществени елементи (местоположение, пътна маркировка, позиция на МПС-тата, околна обстановка) са убедително и структурирано изложени.

Свидетелят заявява, че се е движел по междублокова улица, която се включва в Т-образно кръстовище, като при навлизането си в него е бил дясностоящ спрямо другия участник в движението. При излизане от улицата е предприел завой надясно, като предварително е погледнал наляво и не е възприел приближаващ се автомобил, като по пътя е имало и паркирани превозни средства. Посочва, че пътят е двулентов. След това е погледнал и надясно, отново без да възприеме автомобил, и е започнал маневрата завой надясно, при което в рамките на части от секундата е настъпил сблъсък. По негови възприятия от страна на другия водач не е имало спирачен път, като сблъсъкът е настъпил в момента на извършване на завоя. Свидетелят изразява мнение, че другият водач, който се е приближавал отляво, не е намалил скоростта и вместо да спре, се е опитал да го заобиколи, като окончателното спиране е станало след осъщественото съприкосновение и двата автомобила са спрели един до друг. В свидетелските показания се посочват конкретни топографски ориентири – положение на МПС на пътното платно, вид на кръстовището, сгради, като е изложена в хронологична последователност динамиката на събитията, довела до ПТП.