Решение № 682 от 20.07.2024, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 682 гр. Бургас, 19.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Таня Т. Русева Маркова

Членове:

Елеонора С. Кралева

ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА

ВЪЛКОВА при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова като разгледа докладваното от Елеонора С. Кралева Въззивно гражданско дело № 20242100500606 по описа за 2024 година

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Д-р Петър Дертлиев“ № 25, Офис сграда Лабиринт, ет.2, оф.4, подадена чрез пълномощник юрк.Иван Недков, против Решение № 50 от 16.02.2024 г., постановено по гр.д.№ 35/2023 г. по описа на РС-Несебър, с което е прието за установено по отношение на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, че И. В. Р., ЕГН **********, с адрес гр.Н., общежитие Б. *, ет.*, ап.*, НЕ МУ ДЪЛЖИ връщане на парични средства по кредит № **, разрешен на 25.10.2012 г., в размер на 2215 лв. и с балансова експозиция в размер на 5677 лв. към 31.10.2022 г. С решението „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е осъдено да заплати на И. В. Р. сумата от 1131.30 лв. за направените по делото разноски.

Във въззивната жалба се изразява недоволство от първоинстанционното решение, като същото се счита за неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон. Счита се за неправилен извода на районния съд, че по делото не било доказано сключването на процесния договор за кредит. В тази връзка се сочи, че още с исковата молба ищецът е направил 1 доказателствено искане за задължаване на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД да представи в оригинал процесния договор за кредит, въз основа на който вещо лице по поискана пак от ищеца съдебно-почеркова експертиза да даде заключение дали подписът под договора е поставен собственоръчно от ищеца, като ответното дружество не се е противопоставило на така направените искания, но в доклада на делото районният съд не се е произнесъл по тях, което представлява нарушение на процесуалните правила. Сочи се също, че от страна на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е поискано ищецът да бъде задължен да представи доказателства за твърденията си, че към датата на подписване на договора не е пребивавал в страната, но по това искане отново липсва произнасяне от районния съд в изготвения доклад по делото, което е в нарушение на чл.146 ГПК. Поради това, въззивникът счита, че първоинстанционният съд е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила, като не се е произнесъл по направените от страните доказателствени искания.

Моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да отхвърли исковата претенция. Не се правят доказателствени искания. Претендира се присъждане на направените по настоящото дело разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. При условията на евентуалност е направено възражение по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на претендирания от въззиваемата страна адвокатски хонорар и се моли за неговото намаляване до нормативно установения минимален размер.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемия И. В.

Р., подаден чрез пълномощника адв.К. М., в който е взето становище за неоснователност на въззивната жалба и се моли за потвърждаване на обжалваното решение. Не се правят доказатествени искания. Претендира се присъждане на разноските във въззивното производство.

С оглед изложените във въззивната жалба доводи и становищата на страните, като прецени събраните по делото доказателства и разпоредбите на закона, Бургаският окръжен съд приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока чл.259 ГПК и от лице с правен интерес от обжалването, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Първоинстанционното производство пред НРС е образувано по исковата молба н а И. В. Р. против „Агенция за събиране на вземания” ЕАД за установяване по отношение на ответното дружество, че ищецът не му дължи връщане на парични средства по договор за кредит № **, разрешен на 25.10.2012 г., в размер на 2215 лв. и с балансова експозиция в размер на 5677 лв. към 31.10.2022 г.

Ищецът е изложил твърдения, че по повод отправено от него запитване до БНБ за извлечение от Централния кредитен регистър (ЦКР), на 21.11.2022 г. е получил писмо, от което се установявало, че имал необслужван кредит към „Агенция за 2 събиране на вземания“ ЕАД с № ***, разрешен на 25.10.2012 г., в размер на 2215 лв. и с балансова експозиция в размер на 5677 лв. към 31.10.2022 г. Твърди, че не е сключвал договори за кредит с ответното дружество и това е направено без негово знание и без той да е положил свой подпис. В допълнителна молба-уточнение е посочено, че към ищеца са отправяни множество обаждания и покани от ответната страна с искане за заплащане на сумата, която всъщност не е дължима от него.

В депозирания писмен отговор ответникът „Агенция за събиране на задължения“ ЕАД е оспорил исковата претенция като неоснователна, с твърдението, че процесният договор за кредит е валидно сключен.

По делото са събрани писмени доказателства, ангажирани от ищеца за установяване на изложените от него твърдения – Справка за кредитна задлъжнялост № **-**/21.11.2022 г., издадена от БНБ – Централен кредитен регистър, от която е видно, че в регистъра е обявено от „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД необслужвано задължение на И. В. Р. по договор за кредит № **/25.10.2012 г., в размер на 2215 лв. с балансова експозиция в размер на 5677 лв., от която сума 1100 лв. – просрочена главница и 4577 лв. – просрочени лихви.

От страна на ответника не са ангажирани доказателства.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че ответникът не е доказал наличието на валидно облигационно правоотношение между страните, като по делото не са събрани доказателства за сключен договор за кредит, по който ищецът да е кредитополучател, а конкретен кредитор по този договор да му е предоставил конкретен размер на сума, съответно ищецът да е поел задължение да върне кредита в срок, ведно с договорна лихва, както и ответникът да е придобил качеството на кредитор спрямо ищеца по конкретен договор за кредит. Поради това, НРС е приел, че след като няма конкретна договорна връзка от вида на твърдяната от ответника, то не може да възникне задължение за връщане на претендираната от дружеството сума от 2215 лв., поради което е уважил предявения иск като основателен.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта м у – в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. При тази служебна проверка, Бургаският окръжен съд намира обжалваното решение за валиден и допустим съдебен акт, липсват нарушения на императивни материалноправни норми.

След самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази приложимите разпоредби на закона, БОС намира въззивната жалба за неоснователна, като изцяло споделя окончателните правни изводи на районния съд и счита, че решението му следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Фактическата обстановка по делото се установява такава, каквато е изложена в обжалваното решение, като районният съд е съобразил и анализирал всички относими 3 и допустими доказателства, въз основа на които е достигнал до правилни изводи относно това какви релевантни за спора факти и обстоятелства се установяват с тях.

Във въвзивното производство не са ангажирани доказателства, които да променят приетата и изяснена от първата инстанция фактическа обстановка, поради което, БОС я възприема изцяло и препраща към нея на основание чл.272 ГПК, като не е необходимо събраните доказателства да се възпроизвеждат и от въззивния съд.

Бургаският окръжен съд напълно споделя и решаващите правни изводи на БРС за основателност на предявения отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК, същите за правилни и в съответствие със закона и събраните доказателства, поради което препраща към мотивите на обжалваното решение на основание чл.272 ГПК и по този начин същите стават част от настоящия съдебен акт.

По изложените във въззивната жалба оплаквания и в допълнение към съображенията на районния съд, следва да се отбележи следното:

Неоснователни са възраженията на въззивника за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения, свързани с доклада на делото и непроизнасяне по доказателствени искания на страните. В случая, по делото е предявен отрицателен установителен иск, като спорът между страните е за наличието на валидно облигационно правоотношение по цитирания в исковата молба договор за кредит № ** от 25.10.2012 г., за установяването на което доказателствената тежест е изцяло на ответника-кредитор. В тази връзка, с определението по чл.140 ГПК районния съд е дал конкретни указания на страните, като на ответника е указано, че в негова тежест е да докаже основанието и размера на вземането си, като при условията на пълно и главно доказване да установи съществуването на договорни правоотношения с ищеца, че на последния е предоставена сумата по кредита и размера на задължението. Освен това, в съответствие с чл.146, ал.2 ГПК, съдът е указал на ответника, че не сочи доказателства в подкрепа на твърденията си, че ищецът е страна по конкретен договор за кредит, страните по него, предмета на договора, че кредиторът е изпълнил задължението си като е предоставил на кредитополучателя сумата по кредита, размерът на дължимата от ищеца сума по кредита, както и че има право да претендира от ищеца заплащане на сумите по кредита, т.е., че е страна по спорното материално правоотношение. Ето защо, въззивният съд намира, че НРС е изпълнил задълженията си по чл.146 ГПК, като изложените в този смисъл възражения във въззивната жалба са изцяло неоснователни.

Настоящата инстанция не споделя и оплакванията на въззивника, че районният съд неправилно не се е произнесъл по доказателствените искания на страните в нарушение на процесуалните правила. В случая, при оспорване от ищеца на договорната връзка между страните и при заявени от ответника твърдения за наличие на валидно сключен договор за кредит, в тежест на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е да докаже сключването на такъв договор, в какъвто смисъл са и дадените му 4 указания с доклада на делото. Освен това, с определението по чл.140 ГПК районният съд изрично е указал на ответника, че не сочи доказателства за твърденията си за наличие на договорно правоотношение между страните по цитирания в исковата молба договор за кредит. Това означава, че ответното дружество е следвало да се представи цитирания договор за кредит № ** от 25.10.2012 г., необслужваните задължения по който са били регистрирани в ЦКР при БНБ. Това не е сторено по делото, поради което и с оглед разпределената доказателствена тежест с доклада на делото, районният съд правилно не е уважил искането на ищеца за задължаване на ответника да представи договора за кредит. Тук е необходимо да се отбележи, че съдействието на съда за изясняване на спора от фактическа страна не означава служебно събиране на доказателства (с изключение на случаите по ТР № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС), а указване на страните кои факти подлежат на доказване и за кои не се сочат доказателства, както е процедирал в случая и районния съд. Ето защо, бездействието на ответното дружество да ангажира доказателства за наличието на договор за кредит, въпреки дадените му за това указания от съда, се санкционира с приемане на твърденията му за неоснователни и недоказани, поради което предявеният отрицателен установителен иск правилно е уважен от първата инстанция.

Предвид изложените съображения и доколкото други възражения не са направени във въззивната жалба, не са изложени и оплаквания относно правилността н а обжалваното решение, Бургаският окръжен съд намира, че същото е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено. Ето защо, въззивната жалба се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение – потвърдено. При този изход на делото, на въззивното дружество разноски не му се следват.