Решение № 11 от 08.01.2024, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 11 гр. Добрич, 08.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Георги К. Пашалиев при участието на секретаря Христина Г. Христова като разгледа докладваното от Георги К. Пашалиев Гражданско дело № 20223230103544 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.

Подадена е искова молба от „Банка ДСК“ АД, ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление: град София, ул. „Московска“ № 19, срещу Ц. В. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. Добрич, бул. „****“ № 42, вх. В, ет. 4, ап. 10, с която се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.

№ 2602/2022 г. по описа на Районен съд Добрич:

1) 18 622, 33 лв., представляваща главница по договор за кредит за текущо потребление от 12.06.2020 г., ведно със законната лихва от 01.09.2022 г. до изплащане на вземането;

2) 817, 30 лева, представляваща договорна лихва за периода от 10.01.2021 г. до 11.10.2021 г.;

3) 1676, 01 лева, представляваща обезщетение за забава, дължимо за периода от 12.10.2021 г. до 01.09.2022 г.;

4) 120, 00 лева, представляваща разходи за изискуем кредит;

5) 61, 06 лева, представляваща лихвена надбавка за периода от 10.02.2021 г. до 11.10.2021 г.

В исковата молба се твърди, че между ответника и „Банка ДСК“ АД е възникнало облигационно правоотношение по договор за кредит за текущо потребление на 12.06.2020 г. По силата на съглашението банката е предоставила на ответника заемна сума от 20 000, 00 лева на същата дата.

Последният се е задължил да върне сумата, ведно с дължимите лихви, за 1 осемдесет и четири месеца. Страните са уговорили променлив лихвен процент, като начинът на формирането му е определен в съглашението.

Сочи се, че последното плащане по кредита е направено на 01.02.2021 г., когато са внесени 291, 54 лева. Подчертава се, че поради неизпълнение на задълженията по кредита са предприети действия по обявяване на предсрочна изискуемост. Уведомлението за предсрочна изискуемост е получено на 23.09.2021 г.

Така, по заявление на ищеца, Районен съд Добрич е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д 2602/2022г.

Настоящото производство е образувано в изпълнение на указанията на заповедния съд.

Пред първоинстанционния съд ищецът се представлява от юриск.

Теодора Харбалиева, която поддържа исковата молба. Претендира разноски.

В законоустановения срок е постъпил отговор от особения представител на ответника. Исковете се оспорват по основание и размер.

Излагат се твърдения, че до ответника не е било изпратено уведомление за предсрочна изискуемост и такава не е настъпила. Според особения представител, уведомление по делото липсва. В тази връзка се изтъква, че уведомлението за предсрочна изискуемост следва да съдържа ясно изявление, че кредитът ще се счита за предсрочно изискуем.

Сочи се също, че клаузите относно възнаградителната лихва са неравноправни, тъй като не са индивидуално уговорени по смисъла на чл.

146, ал. 2 от ЗЗП и не са ясни критериите, по които може да става изменението.

Прави се искане за отхвърляне на претенциите

Особеният представител пледира за отхвърляне на исковите претенции.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

От представения „договор за кредит за текущо потребление“ се установява, че между страните е възникнало заемно правоотношение на 12.06.2020 г. (л. 5). „Банка ДСК“ АД е предоставила на Ц. Г. сумата от 20 000, 00 лева, а последният се е задължил да я върне на осемдесет и четири вноски до 12.06.2027 г. Установи се, че ищецът е изпълнил основното си задължение по договора като е превел заемната сума от 20 000, 00 лева по банковата сметка на ответника – извлечение от банкова сметка IBAN ***************** (л. 10).

В чл. 18.2 от Общите условия към договора е уговорена предсрочна изискуемост на целия кредит при допусната забава в плащанията на главница и/или лихва над деветдесет дни (л. 6 до 8). Съгласно чл. 20 от Общите 2 условия таксите за принудително събиране на вземането, платени от кредитора, са за сметка на кредитополучателя и с тях се увеличава дългът. В т. 5 от Приложение № 3 е посочено, че размерът на тези такси е изначално определен и възлиза на 120 лева (л. 9).

От приложената разписка на л. 15 от ч.гр.д. № 2602/2022 г., се установява, че уведомлението за предсрочна изискуемост е било връчено на ответника на 23.09.2021 г. чрез неговия баща, на основание чл. 46 от ГПК.

Видно от заключението на изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза, длъжникът е усвоил заемната сума от 20 000, 00 лева. Според заключението на вещото лице, неплатени са останали следните суми:

1) 18 622, 33 лв., представляваща главница по договор за кредит за текущо потребление от 12.06.2020 г., ведно със законната лихва от 01.09.2022 г. до изплащане на вземането;

2) 817, 28 лева, представляваща договорна лихва за периода от 10.01.2021 г. до 11.10.2021 г.;

3) 1676, 01 лева, представляваща обезщетение за забава, дължимо за периода от 12.10.2021 г. до 01.09.2022 г.;

4) 120, 00 лева, представляваща разходи за изискуем кредит;

5) 61, 07 лева, представляваща лихвена надбавка за периода от 10.02.2021 г. до 11.10.2021 г.

Заключението е обективно и е изготвено от лице с необходимата квалификация, поради което съдът го възприема в цялост.

При тази фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Съдът е сезиран с обективно съединени искове с правна квалификация по чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД, по чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД и по чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД и по чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 79 ЗЗД във вр. с чл. 20, изр. второ от ОУ.

По иска за главницата е в тежест на ищеца да докаже наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение между страните по договор за потребителски кредит; изпълнение на задължението си за предоставяне на главницата, както и изискуемостта на задължението за връщане на сумата.

Ищецът доказа по категоричен начин, че на 12.06.2020 г. между страните е възникнало облигационно правоотношение по „договор за кредит за текущо потребление“ (л. 5). „Банка ДСК“ АД е предоставила на Ц. Г. сумата от 20 000, 00 лева, а последният се е задължил да я върне на осемдесет и четири вноски до 12.06.2027 г. Установи се също, че ищецът е изпълнил основното си задължение по договора като е превел заемната сума от 20 000, 00 лева по банковата сметка на ответника.

3

От заключението на съдебно-счетоводната експертиза стана ясно, че е останала непогасена част от главницата в размер на 18 622, 33 лева.

Ответникът, от своя страна, не ангажира доказателства, от които да се установи, че е погасил процесното задължение.

Съдът счита, че предсрочната изискуемост на целия кредит е настъпила на 23.09.2021 г., когато уведомлението за предсрочна изискуемост е било връчено на ответника, на основание чл. 46 от ГПК. Необходимо е да бъде съобразено приетото в т. 18 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. по тълкувателно дело № 4 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС. Върховният съд е посочил, че предсрочната изискуемост по същността си представлява изменение на договора, което настъпва с волеизявление само на едната от страните и при наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Последиците от предсрочната изискуемост настъпват от момента, в който длъжникът е получил уведомлението. Този факт се установи от приложената разписка, изготвена от ЧСИ Слави Сербезов и удостоверяваща връчването на уведомлението на бащата на ответника.

При това положение се налага изводът, че искът за главницата трябва да бъде уважен в цялост.

На тази основа следва да бъде прието, че поради настъпилата предсрочна изискуемост, ответникът дължи и таксата за разходи при изискуем кредит в размер на 120, 00 лева.

По иска за претендираната възнаградителна лихва е в тежест на ищеца да докаже наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение между страните по договор за потребителски кредит; изпълнение на задължението си за предоставяне на главницата, уговорка за плащане на възнаградителна лихва, размер на лихвата, както и изискуемостта на претендираната лихва.

Част от предпоставките за уважаване на претенцията се припокриват с тези по иска за главницата, поради което не е необходимо повтарянето им.

От т. 8 от договора се установи, че страните са уговорили за ползването на паричната сума да бъде плащана възнаградителна лихва при променлив лихвен процент от 5, 85 % годишно или 0, 02 % на ден, формиран от стойността на референтен лихвен процент, представляващ индикатор „среден лихвен процент по салда по срочни депозити в лева на домакинства, със срок над 1 ден до 2 години“, 0, 150 %, който при отрицателна стойност се приема със стойност нула, и фиксирана преференциална надбавка в размер на 5, 700 % при изпълнение на Условията по програма ДСК Престиж Плюс, подробно описани в Приложение № 2 към договора. При нарушаване на Условията кредитополучателят губи правото си да ползва преференциите изцяло или частично и приложимият лихвен процент се увеличава чрез увеличаване на надбавката, съгласно Условията. В съглашението е уговорен максимален размер на лихвения процент – размера на референтния лихвен процент към 4 съответна дата и фиксирана стандартна надбавка в размер на 13, 30 %.

Изхождайки от цитираните уговорки по договора, не може да бъде споделено възражението на ответната страна за нищожност на клаузата по т.

8. В същата много ясно са посочени критериите, въз основа на които лихвеният процент се променя. Вещото лице също е проследило как се е изменял лихвения процент. Установено е, че лихвеният процент е намалявал, като всички изменения са настъпили в съответствие с договора.

От изчисленията на вещото лице стана ясно, че за периода от 10.01.2021 г. до 11.10.2021 г. се дължи възнаградителна лихва от 817, 28 лева.

Следователно, този иск трябва да бъде уважен за сумата от 817, 28 лева, а за разликата до пълния претендиран размер от 817, 30 лева подлежи на отхвърляне.

По акцесорните искове за обезщетение за забава в тежест на ищеца е да установи съществуването на главен паричен дълг, падеж на главното задължение и размер на вземането за мораторна лихва.

Обезщетения за забава се претендират за периода от 12.10.2021 г. до 01.09.2022 г. и за периода от 10.02.2021 г. до 11.10.2021 г.

Установи се, че последното плащане по кредита е от 01.02.2021 г.

Поради тази причина обезщетение за забава се дължи от този момент върху неплатената главница. Заключението потвърди, че обезщетението за забава е изчислено само върху главницата, а не и върху другите суми. Експертът е изчислил, че за периода от 12.10.2021 г. до 01.09.2022 г . размерът на дължимото обезщетение възлиза на 1676, 01 лева, а за периода о т 10.02.2021 г. до 11.10.2021 г. възлиза на 61, 06 лева. Ето защо, исковете по чл. 86 от ЗЗД следва да бъдат уважени в цялост.

По отношение на разноските:

При този изход на спора, в полза на ищеца се поражда правото да му бъдат заплатени направените разноски, съразмерно на уважената част от претенцията.