Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 666 от 27.10.2022, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно търговско дело 700/2022
Вид
Решение № 666
Подписан
27.10.2022
Състав
Величка Борилова, Зорница Гладилова, Капка Павлова

Цитирани разпоредби

  • чл.127, ал.1, т.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280, ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280, ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.10 · Закон за обществените поръчки
  • чл.37, ал.1 · Закон за обществените поръчки
  • чл.37 · Закон за правната помощ
  • чл.25, ал.1 · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 666 гр. София, 26.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Величка Борилова

Членове:

Зорница Гладилова

Капка Павлова при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно търговско дело № 20221001000700 по описа за 2022 година взе предвид следното:

Въззивното производството по реда на чл.258 и сл. ГПК е образувано по жалба на Министерството на околната среда и водите /МОСВ/, представлявано от министър Б. С., чрез юрисконсулт Д. А. насочена против Решение № 260340/26.05.2022 г., постановено по т.д. № 1589/2019 г. по описа на СГС, ТО, с което предявените при условието на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД против въззивника от Община Созопол са били уважени изцяло.

Във въззивната жалба се правят оплаквания, които могат да се квалифицират като такива за постановяване на атакувания съдебен акт в уважителната му част в противоречие с материалния закон – ЗЗД, Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета от 11 юли 2006 г. и Регламент № 1605/2002 г. на Съвета от 25 юни 2002 г., при съществено нарушение на съдопроизводствените правила - едностранчива и превратна преценка на приобщените доказателства, както и за необоснованост.

Твърди се, че отношенията между страните по делото във връзка с обвързващото ги договорно правоотношение касаят усвояване на финансови средства от бюджета, като при констатирани нарушения, отнасящи се до неоснователно усвоени суми, вкл. след изпълнението на договора, отговорността следва да се поеме от органа отпускащ и контролиращ средствата.

В случая такова нарушение било налице, с него се нанасяла вреда на общия бюджет на ЕС, вкл. била налице вероятност от настъпване на такава, налице била и причинна връзка между нарушението и вредата.

Същото се изразявало в нарушение на чл.98 от Регламент № 1605/2020 г. – констатирано е във връзка с правилата за провеждане на обществени поръчки и в резултат на същото била настъпила реална вреда да общностния бюджет.

Затова и на въззиваемата страна била наложена финансова корекция от компетентен орган, при спазване правилата на съответната методология.

1

По подробно изложени доводи в подкрепа на тези оплаквания се иска от въззивната инстанция отмяна на обжалваното решение и по съществото на спора отхвърляне на предявените искове.

В отговора по въззивната жалба насрещната страна е оспорила развитите в нея доводи и поддържа правилност на първоинстанционното решение в обжалваната му част.

Софийският апелативен съд, търговско отделение, пети състав, като съобрази данните по първоинстанционното дело, приема следното:

СГС е бил сезиран с предявени при условието на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД от Община Созопол против МОСВ.

В обстоятелствената част на исковата молба са изложени твърдения, че страните по делото били обвързани от договор за безвъзмездна финансова помощ /ДБФП/ № DIR5101116-C032 от 06.08.2012 г. за изпълнение на проект „Интегриран проект за водни цикли на Созопол – I етап“.

По същия Община Созопол и МОСВ, като Управляващ орган на оперативна програма „Околна среда 2007 г.-2013 г. /ОПОС/ - Главна Дирекция „Оперативна програма околна среда 2007 г.-2013 г.“, се съгласили в чл. 2 от Специалните условия – приложение към Договора, че финансирането по договора да става поетапно, както следва: 1/ Авансово плащане в размер на 14 559 796.06 лв., представляващи 20 % от максималната стойност на безвъзмездната финансова помощ; 2/ Междинни плащания в максимален размер до 43 679 388.18 лв., представляващи 60 % от максималната стойност на безвъзмездната финансова помощ и 3/ окончателно плащане в размер до 14 559 796.06 лв., представляващи 20% от максималната стойност на безвъзмездната финансова помощ.

Всяка една от сумите в посочения размер следвало да се плати в срока по чл. 23 от Общите условия /ОУ/.

Към Договора били подписани и три допълнителни споразумения, съответно - № 1 от 16-20.01.2015 г.; № 2 от 26-30.01.2015 г. и № 3 от 08.06.2015 г.

Твърдяло се е, че в изпълнение на задълженията си по договора ищецът сключил последващ такъв – Договор № 8 – 230 от 28.04.2014г. с изпълнител „Комплектстрой“ЕООД , с предмет – строителство на ВиК мрежа в землището на гр. Созопол – м. „Провлака“ с дължима сума по него – 1 260 555.92 лв., без ДДС, като за избора на този изпълнител била проведена обществена поръчка.

С получено на 30.09.2014 г. писмо от Главна Дирекция „Оперативна програма околна среда“ ищецът бил уведомен, че при осъществен контрол за законосъобразност на проведената открита процедура по реда на ЗОП, се установили следните нарушения: 1/ поблагоприятно третиране на избрания за изпълнител участник; 2/избор за изпълнител на участник, който не отговаря на критериите за подбор и 3/ издаване на решение, с което се препятства възможността за обжалване от класирания на второ място участник, поради липса на мотиви.

Затова според ответника били налице предпоставките за налагане на финансова корекция на ищеца в размер на 25 % от стойността на Договора с № 8-230 от 28.04.2014 г., в приложение на т. 13, т. 15 и т. 16 от Приложение към чл. 6, ал. 1 от Методологията за определяне на финансови корекции и във вр. чл. 10, ал. 3 от Методологията.

В разменената между страните кореспонденция ищецът възразил за неоснователност на аргументите на ответника, като в подкрепа на становището си приложил копие от Решение № ОП-013-00568/04.04.2014г. на кмета на Община Созопол в неговата цялост и е изложил твърдения, че в същото се съдържа информацията, която да е възпрепятствала обжалването му, така, както се приема от въззивника.

На тези твърдения ответникът възразил, че към момента на извършването на проверката от негова страна на преценка били подложени само документите, съдържащи се в административната преписка.

По молба на ищеца било насрочено за 03.11.2014г. изслушването му във връзка с наложената финансова корекция и на основание чл. 13, ал. 5 от Методологията за 2 определяне на финансови корекции, което било проведено.

В резултат на същото финансовата корекция била намалена на 10 %, която възлизала на сумата от 126 055,59 лв.

Твърди се, че в случая не били налице предпоставки за налагане на каквато и да е корекция от ответника, в качеството му на управляващ орган на оперативната програма, поради което и неправилно ищецът бил лишен от изплащане на горепосочената сума.

Поддържано е, че ищецът изпълнил точно задълженията си по договора, вкл. че корекцията не е извършена от надлежния за това орган - министъра, съгласно чл. 69 от Договора, както и че нарушението на процедурата по ЗОП била установена от договарящия орган.

Отделно се поддържа, че според чл. 69, ал. 3 от Договора финансови корекции се налагат съгласно Приложение № 12 към същия и не се правят, когато констатираната нередност е само от формален характер, без всякакви потенциални или реални финансови последици.

Т.к. срокът на договора изтекъл на 31.03.2016 г. и съгласно § 2 на Допълнително споразумение № 1 към него, ответникът изпаднал в забава за плащане на 31.03.2016 г., от която дата е следвало да бъде заплатена безвъзмездната финансова помощ.

Поискано е ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 108 033.19 лв.

/след изменение на иска, предявен първоначално за сумата от 126 055.59 лв./, представляваща част от предоставената му финансова помощ по договор от 06.08.2012 г. и доп.споразумения към него, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане, както и законната лихва за забава върху главницата за периода от 13.08.2016 г. до 13.08.2019 г., в размер на 52 182.66 лв. /след изменението на иска/.

В отговора по исковата молба ответникът е навел на първо място възражение за нередовност на исковата молба по смисъла на чл.127, ал.1, т.4 ГПК – не били изложени ясно и последователно обстоятелствата, на които се основава предявения главен иск и е поддържал, че в случая финансовата корекция е наложена само за едно от констатираните нарушения и не спрямо цялата сума на процесния договор, а само спрямо верифициращите разходи по предявеното искане от страна на бенефициента за заплащане на сумата от 1 080 331,87 лв. и възлиза на 108 033,19 лв.

Отделно от това и при условието на евентуалност, че съдът счете исковата молба за редовна, е оспорил предявените искове по основание и размер.

Не е оспорил фактическите твърдения на ищеца за договорната обвързаност на страните по делото, както е посочено в исковата молба.

Оспорил е твърденията за липсата на предпоставки за налагане на финансова корекция на въззивника по този договор и е твърдял, че Община Созопол, като бенефициент по договора, не е възразила срещу размера на корекцията от 10%, наложена за част от констатираните нередности.

Твърди, че процесната корекция била извършена при приложение на чл. 68, ал. 4 от ОУ на ДБФП, даваща право на договарящият орган да извършва проверка за спазване на законодателството в областта на обществените поръчки във връзка с дейността на бенефициента, както и с чл. 69, ал. 1 от Общите условия на ДБФП, в чийто текст е предвидено правото му да извършва финансова корекция.

В случая ищецът-бенефициент извършил нарушение при провеждането на процедурата по възлагане на обществената поръчка, за което му била наложена и съответната финансова корекция.

Последното действие било основано на чл. 60, б. „а“ от Регламент № 1083/2006г., според който МОСВ дължи упражняването на последващ контрол за управлението и изпълнението на оперативната програма, като тези негови правомощия не са обвързани със срок и финансовата корекцията е била наложена във връзка с упражняването им.

Корекцията била наложена от компетентен орган – Главна дирекция „Оперативна програма „Околна среда““, която изпълнява функциите на управляващ орган по тази 3 програма, вкл. за процесния период от време, съобразно устройствения правилник на МОСВ.

Същият констатирал нарушение от страна на бенефициента при изпълнение на процесния договор, изразяващо се в несъответствие на офертата на участника, избран за изпълнител със заложените критерии за подбор и по-благоприятното му третиране спрямо останалите участници.

От него настъпила и реална вреда за общностния бюджет, защото всички разходи, извършващи се в нарушение на законодателството в областта на обществените поръчки, са недължимо платени.

Корекцията била съобразена и със сериозността и тежестта на извършените нарушения от бенефициента и с нея е целено компенсирането на негативния финансов ефект от нарушението както за националния, така и за общия бюджет на ЕС.

В допълнителната искова молба ищецът е оспорил доводите на ответника за нередовност на исковата молба, поради неясното изложение на твърденията му в обстоятелствената й част, а в допълнителният отговор ответникът е поддържал неоснователност на доводите му, по изложените в първоначалния отговор аргументи.

Решаващият въззивен състав, в изпълнение на правомощията си по чл.269 ГПК, след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на атакуваното решение в неговата цялост и прецени доводите на страните във връзка със събраните по делото доказателства, съобразявайки основанията за неправилност, посочени във въззивната жалба, приема следното:

Действията по обжалване на първоинстанционния акт са процесуално допустими – предприети са в срок, срещу съдебен акт, който подлежи на въззивно обжалване от активно процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от това – въззивникът, ответник в първоинстанционното производство, е останал недоволен от атакуваното решение в неговата цялост.

Същото е валидно и допустимо, като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на правораздавателната му власт, по редовно предявени искове, в съответната писмена форма и е подписано.

При преценка оплакванията за неговата неправилност, настоящата инстанция, съобрази от фактическа и правна страна следното:

Страните по делото не са спорили по релевантния за предмета на спора факт, че са се обвързали с действителен Договор за безвъзмездна финансова помощ по оперативна програма „Околна среда 2007-2013 г.“, съфинансирана от Европейския фонд за регионално развитие и от Кохезионния фонд на Европейската общност, сключен на 06.08.2012 г., по който въззивникът МОСВ има качеството на договарящ орган, а въззиваемата страна – Община Созопол, на бенефициент.