Присъда № 207 от 03.11.2025, Районен съд - Пловдив

МОТИВИ към Присъда № 207 от 03.11.2025 г., постановена по НОХД № 3823/2025 г. ПРС, 4 н.с.

Районна Прокуратура - Пловдив е повдигнала обвинение против подсъдимия И. Т. Т. за това, че на 03.04.2025 г. в гр. Пловдив е отнел чужди движими вещи – пари в размер на 200 лева, собственост на К. Г. К. с ЕГН **********, и пари в размер на 60 лева, собственост на „ЧИЛИ 1“ ЕООД гр.

Пловдив с ЕИК 205165617, с едноличен собственик П. В. С. с ЕГН ********** и управител И. А. С. с ЕГН ********** - всички противозаконно отнети вещи на обща стойност 260 лева, от владението на К. Г. К. с ЕГН **********, без съгласието н а К. Г. К. с ЕГН ********** и без съгласието на ръководството на „ЧИЛИ 1“ ЕООД гр. Пловдив с ЕИК 205165617, с намерение противозаконно да ги присвои, като случаят е маловажен – престъпление по чл.

194, ал. 3, вр. ал. 1 НК.

Прокурорът поддържа повдигнатото на подсъдимия обвинение, като изразява становище, че същото е доказано по несъмнен начин и предлага на подсъдимия да бъде наложено наказание в размер на три месеца лишаване от свобода, изтърпяването на което да бъде отложено с изпитателен срок от три години.

По делото не участва частен обвинител и граждански ищец.

Защитникът, не оспорва изложената в обвинителния акт фактическа обстановка, предвид реда, по който е протекло съдебното следствие, като единствено акцентира на смекчаващите по делото обстоятелства и моли на подзащитния му да бъде наложено наказание в минимален размер.

В проведеното съдебно заседание подсъдимият признава фактите, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт, като заявява, че е съгласен да не се събират доказателства за тези факти и желае производството да протече по реда на чл. 371, т. 2 НПК.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият И. Т. Т. е роден на ****** в гр. *****, ****, български гражданин, със средно образование, неженен, осъждан, в момента изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“, безработен, живущ на адрес:

**************, ЕГН **********.

Свидетелят П. В. С. бил едноличен собственик на дружеството „ЧИЛИ 1“ ЕООД гр. Пловдив с ЕИК:205165617, а управител на дружеството била свид.

И. А. С.. Дружеството извършвало дейност по производство и търговия с храна в осем обекта на територията на гр. Пловдив, която се разнасяла и доставяла с бусове. Един от обектите на дружеството се намирал в гр.

1

Пловдив, ж.к. “Тракия“ бл. 100 срещу вх. А и там се произвеждала храната.

Свидетелят К. Г. К. работел като ***** в дружеството „ЧИЛИ 1“ ЕООД гр. Пловдив с ЕИК:205165617, като управлявал бус марка „Фиат“ модел „Дукато“ с рег. номер ******, който бил бял на цвят, брандиран с надпис „Чили готова храна“.

На 03.04.2025 г. сутринта бусът марка „Фиат“ модел „Дукато“ с рег. номер ****** бил паркиран в тревна площ пред обекта на дружеството „ЧИЛИ 1“ ЕООД гр. Пловдив с ЕИК:205165617, находящ се в гр. Пловдив, ж.к.“Тракия“ бл. 100 срещу вх. А. В джоба на предната му лява (шофьорска) врата свид. К. бил оставил чантичката си тип „борсета“, в която държал свои лични пари в размер на 200,00 лева и служебни пари на дружеството „ЧИЛИ 1“ ЕООД гр.

Пловдив с ЕИК:205165617 в размер на 60,00 лева и изчаквал да заредят буса със стока за разнос.

Около 08:56 часа същият ден, докато свид. К. и други лица не били в близост до буса марка „Фиат“ модел „Дукато“ с рег. номер ******, подс. Т. отишъл и отворил шофьорската му врата и влязъл в купето, след което което започнал да рови и размества вещите в него, при което взел чантичката тип „борсета“ на свид. К. и излязъл с нея от буса. След това подс. Т. се отдалечил в посока бл.106 в ж.к.“Тракия“, гр. Пловдив и взел всички пари, които били в чантичката тип „борсета“ на свид. К. в размер на общо 260,00 лева, веднага след което - около 08:59 часа същият ден, подс. Т. се върнал и оставил чантичката тип „борсета“ на подс. К. обратно в джоба на предната лява врата на буса марка „Фиат“ модел „Дукато“ с рег. номер ******, след което си тръгнал.

Скоро след това бусът бил зареден със стока за разнос и свид. К. тръгнал по обектите да извърши доставките. Около 13:00 часа, когато се върнал обратно, свид. К. установил липсата на своите лични пари в размер на 200,00 лева и служебните пари на дружеството „ЧИЛИ 1“ ЕООД гр. Пловдив с ЕИК:205165617 в размер на 60,00 лева от чантичката си тип „борсета“, за което веднага казал на свид. К. С. – служител на дружеството, който бил негов пряк ръководител. При това свид. К. С. прегледал видеозаписите от охранителните камери и разпознал подс. И. Т., който често ходел да помага в кухнята, за което му давали храна, да влиза в буса на дружеството и да взема чантичката си тип „борсета“ на свид. К.. Предвид това същият ден – 03.04.2025 г., било съобщено за извършената кражба в 05 РУ при ОДМВРПловдив, при което при условията на неотложност бил извършен оглед на местопроизшествието /л.4-6/ на буса марка „Фиат“ модел „Дукато“ с рег. номер ****** и свидетелите К. С. и К. К. били разпитани в това им качество, с което било образувано настоящото наказателно производство.

В хода на разследването била приобщена с протокол за доброволно предаване /л.21/ флаш памет марка „KINGSTON 64 GB“, съдържаща видеозаписи от охранителни камери на кухня „Чили“, находяща се в гр.Пловдив, ж.к.“Тракия“ бл.100 срещу вх.А, на която бил извършен оглед на 2

ВД /л.23-24/, за който били изготвени фоторазпечатки /л.25-36/, от които е видно присъствието на подс.Т. на местопроизшествието на инкриминираната дата и действията му по отнемане на инкриминираните вещи.

Установената от РП-Пловдив фактическа обстановка се възприема изцяло от настоящия съдебен състав, доколкото същата е в пълно съответствие със събраните по делото доказателства – показанията на разпитаните по делото свидетели, най-вече от показанията на свид. К. и данните, събрани от приобщената като ВД флаш памет, както и с направеното в хода на досъдебното производство от страна на подсъдимия самопризнание.

В хода на проведеното съдебно производство пред настоящата съдебна инстанция подс. Т. е признал изцяло фактите, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт, съгласявайки се съдебното следствие да протече по реда на съкратената процедура, като се приемат за установени именно фактите, описани в обвинителния акт.

Настоящият съдебен състав намира, че съвкупният доказателствен материал е в пълно съответствие с направените самопризнания от подсъдимия, поради което в конкретния случай не се налага самостоятелното обсъждане на доказателствата, доколкото липсва спор по фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, които включват всички съставомерни признаци на инкриминираното деяние.

От доказателствата по делото, които подкрепят направените признания, направени от подс. Т., безспорно се установяват обективните и субективните признаци на престъплението кражба – време, място, начин на извършване, конкретните действия, извършени от подсъдимия и причинно-следствената връзка между тях и настъпилия резултат, както и намерението за противозаконно отнемане и своене на чуждите вещи. В случая няма спор нито от правна, нито от фактическа страна.

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав достига до следните правни изводи:

При така възприетата и изложена фактическа обстановка съдът прие, че подсъдимият И. Т. Т. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 194, ал. 3, вр. ал. 1 НК, а именно: на 03.04.2025 г. в гр.

Пловдив е отнел чужди движими вещи – пари в размер на 200 лева, собственост на К. Г. К. с ЕГН **********, и пари в размер на 60 лева, собственост на „ЧИЛИ 1“ ЕООД гр. Пловдив с ЕИК 205165617, с едноличен собственик П. В. С. с ЕГН ********** и управител И. А. С. с ЕГН ********** - всички противозаконно отнети вещи на обща стойност 260 лева, от владението на К. Г. К. с ЕГН **********, без съгласието н а К. Г. К. с ЕГН ********** и без съгласието на ръководството на „ЧИЛИ 1“ ЕООД гр.

Пловдив с ЕИК 205165617, с намерение противозаконно да ги присвои, като случаят е маловажен.

От обективна страна: С действията си подс. Т., е реализирал 3 признаците от състава на престъплението “кражба”, тъй като с присвоително намерение е отнел процесните (чужди) вещи (пари), без съгласието на техния владелец и собственик. Налице е отнемане на чужди движими вещи, доколкото по делото се установява, че същите са собственост съответно на ощетеното юридическо лице „Чили 1“ ЕООД (60 лева) и на свид. К. (200 лева).

Налице е и прекъсване на фактическата власт и установяване на трайна такава от страна на подсъдимия. Предмет на отнемането са движими вещи – сума пари в лева – 260 лева. Същото е извършено без да е налице съгласие на владелеца и собственика на вещите – данни, за което се черпят от показанията на свид. К.. Отнемането е извършено с намерение вещите да бъдат противозаконно присвоени, свидетелство за което е и обстоятелството, че след отнемането им, подсъдимият се е разпоредил с тях.

От събраните по делото доказателства – писмени и гласни, се установява наличието на всички съставомерни елементи от обективната страна на престъплението „кражба“: време - на 03.04.2025 г., място – в град Пловдив, механизъм на отнемане на вещите - чрез фактическото им вземане от мястото, където са били оставени от техния владелец, и най-вече авторството на деянието в лицето на подсъдимия - всички установен по несъмнен и категоричен начин и проверени с наличните по делото доказателства, неоспорени от страна на подс. Т., който в своите обяснения е признал изцяло за престъпната си деятелност.

От субективна страна: Престъплението е извършено с пряк умисъл, с целени и настъпили общественоопасни последици. Престъпният умисъл е формиран в съзнанието на подсъдимия внезапно, който, осъзнавайки, благоприятната обстановка за отнемане на оставените временно безнадзорни вещи и слабият контрол, осъществяван от свид. К., е взел решение за отнемането им. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието - неговата противоправност, запретеност и наказуемост, показателно за което са и предишните му осъждания за престъпления от същия вид.

Съзнавал е и общественоопасните последици, които деянието му причинява в обективната действителност и е желаел и целял тяхното настъпване. Същият е знаел, че отнемането на чуждата вещ е противозаконно, но независимо от това е направил всичко възможно за постигане на негативния резултат, насочвайки усилията си за неговото настъпване.

Настоящият съдебен състав намира, че правилно конкретният случай е квалифициран като «маловажен случай» по смисъла на чл. 93, т. 9 НК. Този извод се извлича от невисоката стойност на инкриминираната сума (260.00 лева) и чистото съдебно минало на подсъдимия (реабилитиран), което определя степента на обществената опасност и моралната укоримост на самото деяние като по-ниска от обикновените случаи. Ето защо съдът възприе дадената от държавния обвинител правна квалификация, като прие, че процесното престъпление следва да се квалифицира като маловажен случай.

Предвид изложеното, съдът прие за безспорно установено, че подс. И. Т.

4

Т. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 194, ал. 3, вр. ал. 1 НК, поради което го призна за виновен по така повдигнатото му обвинение и му определи и наложи наказание в предвидените от закона рамки.

По въпроса за вида и размера на наказанието:

Разпоредбата на чл. 194, ал. 3 НК предвижда наказание лишаване от свобода до една година или пробация, или глоба от 100 до 300 лева. С оглед на посочените и приети по-горе правни квалификации за извършеното от подсъдимия престъпление, като съобрази с целите на наказанието, както и с обстоятелствата по чл. 54 НК, Съдът наложи на подсъдимия наказание „лишаване от свобода” за срок от ТРИ МЕСЕЦА лишаване от свобода.

Съдът определи наказание в законоустановения минимум, като отчете като смекчаващо обстоятелство невисоката стойност на отнетата сума пари и изначано направеното самопризнание от страна на подсъдимия, с което е съдействал за разкриването на обективната истина и срочното приключване на делото, без значението на това обстоятелство да се преувеличава, предвид привилегията определеното на подсъдимия наказание да бъде намалено с 1/3, както и предвид процесната правна квалификация. Като отегчаващо обстоятелство се отчете фактът, че причинените вреди, макар и в невисок размер, не са били възстановени, поради което имуществената сфера на ОЮЛ и пострадалия остават ощетени. Като отрицателна характеристика, респ.