Решение № 22181 от 03.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 22181 гр. София, 03.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря Диана Г. Димитрова като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело № 20241110109411 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 235 ГПК.

Делото е образувано по искова молба на С. И. С. срещу „Електроразпределителни мрежи запад“ ЕАД, с която са предявени претенции за осъждане на ответника да плати на ищеца – 6900 лева – обезщетение за имуществени вреди – повреда на климатици, от неизпълнение на задълженията на ответника да доставя електрическа енергия до имот с адрес: с. И., С. о., ул. „М. № ** – токов удар на 09.02.2022 г. – 10.02.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 20.02.2024 г., до окончателното плащане, и 1541,85 лева – законна лихва за забава за плащане на горепосоченото обезщетение за периода от 21.03.2022 г. до 19.02.2024 г.

В исковата молба се твърди, че ищецът като обитател е абонат на ответното дружество за доставка на електроенергия на посочения в предишния абзац адрес, като по данни от охранителната система – СОТ, за дати 09.02.2022 г. и 10.02.2022 г. установил прекъсвания на захранването.

Ищецът установил, че двете климатични системи в имота, които ищецът притежава, са повредени и не работят. Съобщил на ответника на 14.03.2022 г., като на 18.03.2022 г. служители на ответника направили оглед и съставили протокол. Ответникът отказал да плати, като се позовал на рекламационен срок от пет дена от узнаването на щетата, уреден в чл. 64 от общите му условия и отказал да плати. Оспорва действителността или приложението на посочената клауза. Твърди, че от 21.03.2022 г. ответникът изпаднал в забава и му дължи законна лихва.

В законоустановения срок е подаден отговор от ответника – „Електроразпределителни мрежи запад“ ЕАД, с който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Признава, че доставя електрическа енергия по 1 мрежата си до адреса на ищеца. Твърди се, че не е доказано прекъсване на електрозахранването и не са представени доказателства за такова на посочените от ищеца дати. Твърди се, че вероятна причина за токови удари може да е и инсталацията в дома на ищеца, като се поддържа, че прекъсването е дошло оттам. Поддържа, че неспазването на рекламационния срок е основание да не носи отговорност. Оспорва и стойността на вредите, като сочи, че ищецът си е купил нови климатици, без да е установено дали е можело да поправи вредите на по-ниска стойност.

Третото лице – помагач на страната на ответника – ЗАД „Булстрад Виена иншурънс груп“, с който предявеният иск се оспорва, като се поддържа, че не е установена причинна връзка между поведение на ответника и вредите, нито че в имота на ищеца е имало токови удари, а по отношение на отношенията между ответника и себе си възразява, че по застраховката на ответника е договорено самоучастие от 2000 евро, което следва да се взема предвид.

В съдебното заседание ищецът и ответникът поддържат доводите от исковата молба и отговора, претендират разноски. В писмени бележки ищецът поддържа, че на място са установени повредените удари и връзката на имота му с мрежата, като ответникът не е представил график на смущенията, което е основание да се приеме, че такива е имало, като вещите лица поддържат, че това може да повреди климатиците. Затова искът следвало да се уважи.

Ответникът поддържа, че не била установена пряка причинно-следствена връзка, тъй като нямало категорични доказателства за пренапрежение, като не били доказани прекъсвания и пренапрежения, а дневниците били водени изрядно, и затова искът не бил доказан.

Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и възраженията на страните съдът намира за установена следната фактическа обстановка:

По делото е отделено с безспорно с определението за насрочването му, че ответникът е лицензиран да поддържа електрическата мрежа в с. И., Столична община.

Съгласно представено на лист 10 от делото Удостоверение за въвеждане в експлоатация на сграда № 827/29.07.2009 г. от директора на Дирекция „Контрол на строителството“ при Столичната община – арх. В. К., ищецът е собственик на жилищна сграда в с. И., в УПИ I-1556 от квартал 12, с адм. адрес: ул. „М.“ № **.

Съгласно представен на лист 16 от делото Констативен протокол № 100000141143/18.03.2022 г. на същата дата представители на праводателя на ответника – „ЧЕЗ разпределение България“ АД, са установили на място в имота му два климатика „Тошиба“, произведени през 2008 г., които не работят.

Съгласно представена от ответника справка (на лист 130 от делото) – извадка от информационната му система, електрозахранването към трафопоста на ул. „М.“ № ** в И. е прекъснало за 64 минути между 09.02.2022 г. в 18:52 часа и 19:56 часа, като е бил повреден електропровод, както и за по2 малко от минута на 10.02.2022 г. в 14:54 часа.

Съгласно представена на лист 13 – 15 от делото електронна кореспонденция между страните, която те не оспорват, на 21.03.2022 г. праводателят на ответника е отказал да заплати на ищеца обезщетение, като се е позовал на чл. 64, ал. 1 от общите си условия, според който при повреда на електроуред не се обезщетява увреден клиент, който не съобщи за повредата в 5-дневен срок от узнаването.

Ответникът не е изпълнил задължението си съобразно протоколно определение от 26.02.2025 г. (на лист 124 от делото) да представи часова ведомост за товари и напрежение за района на имота на ищеца, макар че е задължен от съда и съгласно чл. 119, ал. 1, т. 11 от Наредба № РД-16-57 от 28.01.2008 г. за дейността на операторите на електроенергийната система и на разпределителните мрежи, както и на оперативния дежурен персонал от електроенергийните обекти и електрическите уредби на потребителите следва да поддържа такъв график поне за територията на Столичната община.

Съгласно изслушаното заключение на електротехническата експертиза по делото, прието в заседанието от 26.02.2025 г. (на лист 124), а в писмен вид – представено на лист 108 – 120 от делото, което съдът кредитира извън частта за амортизационната стойност на климатиците като логично и без съществени противоречия относно логическите си изводи, са установени двете прекъсвания на електрическото захранване в имота на ищеца, като те са повредени, и това може да се дължи на пренапрежение в електрическата мрежа, което е единствената електротехническа причина за повреда едновременно на два уреда (т.е. ако не е имало пренапрежение повредата не се дължи на промени в мрежата). Стойността на двата климатика е 6609 лева, но като нови, а ако става въпрос за амортизация, те не биха имали стойност на повече от вторични суровини, тъй като са произведени през 2008 г. и са на над 10 години, като не са в гаранция и не е имало особени защити от пренапрежение към февруари 2022 г. Вътрешните тела са здрави, като при токов удар би следвало да са изключили, тъй като имат и вътрешни предпазители, като трети климатик в имота при огледа на вещото лице е работел без проблеми. Единствените две електрически причини за повредата са или пренапрежение при пускане на тока, или късо съединение.

Съдът не смята за правилен извода на вещото лице, че климатиците нямат стойност към момента на повредата, тъй като противоречи на житейската логика – тези уреди са работели към момента на повредата и наймалкото имат вътрешна стойност на използваните в тях материали като вторични суровини.

Съгласно изслушаното заключение на допълнителната електротехническа експертиза по делото, прието в заседанието от 09.06.2025 г.

(на лист 173 от делото) а в писмен вид – представено на лист 163 – 164 от делото, което съдът кредитира като логично и без съществени противоречия и не е оспорено от страните по реда на чл. 200, ал. 3, изр. второ ГПК, е възможно климатиците да са увредени от пренапрежение, което са получава при комутации (превключвания), за които е необходима по принцип специална 3 защита (различна от тази, която обичайно се поставя – т.нар. „бушон“ срещу късо съединение, като тук става въпрос за защита от пренапрежение, измервано във волтове, а не от повишен ток, измерван в ампери). Такива пренапрежения се случват, но доста рядко, а климатичните инсталации за битова употреба имат вградени защити срещу тях едва от 2015 – 2016 г., докато тези на ищеца са от 2009 г. Технически в трансформаторите от средно към ниско напрежение може да се пазят записи за пренапрежения, но не се отразяват в регистрите. Пренапрежение обаче може да се получи и във веригите в домовете на хората, в конкретен ключ или кабел.

Въз основа на така установените факти съдът намира следното от правна страна:

Предявени са обективно съединени искове за обезщетяване на имуществени вреди от неизпълнение на задължение за разпределяне на електрическа енергия по начин, че да отговаря на стандартите за получено напрежение, и за законна лихва, с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 82 ЗЗД; чл. 89, т. 2 ЗЕ, и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ответникът твърди, че не отговаря поради неспазен рекламационен срок, а също така – че е възможно вредите да са причинени от събитие извън негов контрол.

Главният иск се уважава, ако съдът установи, че страните са в отношения за разпределяне на електрическа енергия, че ответникът не е доставил електрическа енергия с необходимото качество, че от това са произлезли вреди за уреди на ищеца, че тези вреди са в причинна връзка с нарушенията в доставката на електрическа енергия. Претенцията за лихва се уважава, ако се установи, че ответникът е получил от ищеца покана да плати – от датата на получаването. Исковете ще се отхвърлят, ако ответникът установи валидна договорна клауза, която го освобождава от отговорност при ненавременно съобщаване за вреди от ищеца, или при условията на пълно и главно доказване – причиняване на вредите от друго събитие.

В случая е установено, че ответникът не е изпълнил задълженията си за постоянна доставка на електричество със стабилна честота на променливия ток и напрежение съгласно чл. 89, т. 2 ЗЕ, тъй като до имота на ищеца е имало две прекъсвания на захранването. Установени са и вредите при ищеца – изгаряне на климатици поради пренапрежение при тях.

Проблемът е дали е установена причинната връзка между прекъсването на електричеството и загубата на климатиците. Вещите лица по делото са категорични, че единствена възможна причина за повреда би била наличието на пренапрежение, което е възможна последица от повторното пускане на спрян ток, но не е ясно къде може да възникне. В случая съдът следва да направи и преценка по чл. 161 ГПК дали непредставянето на часова ведомост за мощностите, потоците и напреженията на мрежата, е основание да се приеме, че ответникът укрива пренапрежение. За да се отговори на този въпрос е важно да се отчете какво трябва да съдържа тази ведомост, като съгласно чл. 128 от Наредба № РД-16-57 от 28.01.2008 г. тя трябва да съдържа данни от всеки диспечерски пункт необходимите технологични параметри, 4 позволяващи „цялостен анализ“ на работата на съответния електроенергиен обект, като съгласно дефиницията в § 1, т. 1 от същата наредба такива обекти са и подстанциите, от които се разпределя електрическа енергия. Макар и ответникът да представи отчетите за прекъсвания на захранването от подстанциите, обслужващи имота на ищеца, почасов график не беше представен. Съгласно чл. 161 ГПК в този случай съдът може да приеме за доказано, че пренапрежението е възникнало именно в мрежата на ответника.

Настоящият съдебен състав намира, че с оглед на значението на съставянето на почасов график за уточняване на показателите за качество и стабилност на електрическата мрежа, и изяснената от допълнителната електротехническа експертиза техническа възможност за такива замервания в подстанциите и трансформаторите с наличните уреди, то причината да не се състави почасов график е или нежелание на ответника да състави такъв, или невъзможност да поддържа необходимия обем от данни за изискуемия се по наредбата период, или пък, ако е съставен график, той не отчита изгодни за ответника факти. И в трите случая ответникът вместо да изпълни нормативното си задължение, като състави график, който при наличие на повреда в имота на ищеца би изключил вината на ответника, не представя такъв, и това е основание да се приеме, че е налице пречка за доказване на причинната връзка, като съдът е длъжен да приеме, че такава има. Т.е. ако в съставения график нямаше отчетени пренапрежения, то нямаше да е доказано, че ответникът носи отговорност (макар и това да остава възможно, защото графикът е почасов, а не за секундите, в които има пренапрежения), а ако имаше такива, то щеше да е ясно каква е причината. Поради това следва да се приеме, че е създадена от ответника пречка за доказване, от която следва, че съдът следва да приеме, независимо от възможните други варианти, че прекъсването на захранването е резултат от пренапрежение в мрежата на ответника, което е довело до вреди за ищеца.