Решение № 389 от 13.11.2025, Районен съд - Петрич
- Съд
- Районен съд - Петрич
- Дело
- Гражданско дело 950/2025
- Вид
- Решение № 389
- Подписан
- 13.11.2025
- В сила
- 13.11.2025
- Състав
- Андрей Иванов Николов
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 238 - 240 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 238 - 240 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал. 1, т. 2, предл. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 238 - 240 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 240, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 389 гр. Петрич, 13.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Андрей Ив. Николов при участието на секретаря Величка Андреева като разгледа докладваното от Андрей Ив. Николов Гражданско дело № 20251230100950 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 422 ГПК.
Ищецът – „Мартим Мартим“ - еднолично частно капиталово дружество, регистрирано в Република Гърция, с ДДС номер EL 801562740, със седалище и адрес на управление в гр. Ираклион, общ. Теменус, остров Крит - 71500, Република Гърция, твърди, че между него (като продавач /доставчик/) и ответника (като купувач /получател/) са били сключени договори за покупко-продажба (доставка) на стоки (плодове и зеленчуци). Пояснява, че в тази връзка е издал фактура с № 6/26.04.2024 г., за сумата от 1 075,27 евро, фактура с № 8/29.04.2024 г., за сумата от 972,25 евро, фактура с № 9/30.04.2024 г., за сумата от 1 253,20 евро, фактура с № 15/07.05.2024 г., за сумата от 2 154,10 евро, фактура с № 19/10.05.2024 г., за сумата от 1 834,55 евро, както и фактура с № 35/17.05.2024 г., за сумата от 1 923,30 евро. Изтъква, че е доставил стоките на купувача, но последният не му е заплатил тяхната цена, която общо възлиза на 9 212,67 евро. Посочва, че това вземане попада в обхвата на Заповедта по чл. 410 ГПК с № 302/16.04.2025 г. по ч. гр. д. № 508/25 г. на Районен съд – гр. Петрич, срещу която ответникът (като длъжник в заповедната процедура) е депозирал бланкетно възражение по чл. 414 ГПК. Иска постановяване на неприсъствено съдебно решение, с което дължимостта на визираната сума да бъде призната за установена, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на 1 заповедта за изпълнение – 15.04.2025 г., до погасяването. Претендира и съдебни разноски.
Ответникът – „Снежана Фрут 87“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. Петрич, ул. „Ел-тепе“ № 13, ЕИК 204487073, не е взел становище по ищцовите претенции.
Съдът приема следното:
1. По съществото на делото:
Искането на ищеца за неприсъствено решение е основателно.
Институтът на неприсъственото решение е регламентиран в чл. 238 – 240 ГПК.
От тълкуването на тези разпоредби може да се заключи, че издаването на такова решение по искане на ищеца е обусловено от кумулативното наличие на определени предпоставки, а именно: 1/ да не е налице законова забрана, с оглед вида на делото; 2/ ответникът да не е представил в срок отговор на исковата молба и да не се е явил в първото открито съдебно заседание, без да е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие; 3/ на ответната страна да са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание и 4/ предявеният иск да е вероятно основателен, на фона на обстоятелствата, твърдени в исковата молба, и на представените доказателства.
Горните принципни положения, преценени на плоскостта на данните, изведени при анализа на материалите по делото, дават основание за изводите, че:
На първо място, конкретният казус, който има облигационноправен характер, не е изключен (по силата на специална нормативна разпоредба) от обхвата на института на неприсъственото решение. Ето защо и липсва законова пречка за постановяване на такъв вид решение, ако са налице и останалите предпоставки в тази насока.
На второ място, на ответника е бил връчен препис от исковата молба и от приложенията й, като същият е бил и редовно призован за проведеното открито заседание, но не е представил отговор на исковата молба, не е взел участие в откритото заседание, не е изразил становище и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
На трето място, с разпореждането по чл. 131 ГПК ответникът е бил предупреден, че при неспазването на сроковете за размяна на книжа и при неявяване в откритото заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, по искане на ищеца може да бъде издадено неприсъствено решение.
На последно място, фактическите обстоятелства, отразени в исковата молба, и ангажираните от ищеца писмени доказателства, съобразени с предпоставките за уважаване на ищцовите претенции, изведени в определението по чл. 140 ГПК, дават основание да се приеме, че те се явяват вероятно основателни по смисъла на чл. 239, ал. 1, т. 2, предл. 1 ГПК.
2
В обобщение на горното, се налага финалният извод, че в случая са изпълнени законовите изисквания за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
2. По съдебните разноски:
Изходът от делото предоставя право на съдебни разноски на ищеца, съгласно чл.
78, ал. 1 ГПК.
Съобразно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/13 г., ОСГТК на ВКС, е необходимо да бъде извършено диференцирано произнасяне по разноските, дължими за заповедното и за исковото производство.
В този контекст деловодните разходи, полагащи се на ищцовото дружество, са:
- 1 846,77 лв. – за заповедната процедура, формирани от заплатена държавна такса (360,37 лв.) и платено възнаграждение за адвокат (1 486,40 лв.), и - 2 100,40 лв. – за исковия процес, включващи внесена държавна такса (360,40 лв.) и платен адвокатски хонорар (1 740 лв.).
Ръководейки се от изложените съображения и на основание чл. 239 ГПК, Районен съд – гр. Петрич, Гражданско отделение, Трети състав РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 ГПК, ч е „Снежана Фрут 87“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. Петрич, ул. „Ел-тепе“ № 13, ЕИК 204487073, дължи на „Мартим Мартим“ - еднолично частно капиталово дружество, регистрирано в Република Гърция, с ДДС номер EL 801562740, със седалище и адрес на управление в гр. Ираклион, общ. Теменус, остров Крит - 71500, Република Гърция, следната сума, попадаща в предметния обхват на Заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК с № 302/16.04.2025 г., издадена по ч. гр. д. № 508/25 г. на Районен съд – гр. Петрич, а именно: 9 212,67 евро – сбор от главниците по договори за покупко-продажба (доставка) на стоки (плодове и зеленчуци), сключени между „Мартим Мартим“ - еднолично частно капиталово дружество, регистрирано в Република Гърция (като продавач /доставчик/) и „Снежана Фрут 87“ ЕООД (като купувач /получател/), по повод на което продавачът е издал фактура с № 6/26.04.2024 г., за сумата от 1 075,27 евро, фактура с № 8/29.04.2024 г., за сумата от 972,25 евро, фактура с № 9/30.04.2024 г., за сумата от 1 253,20 евро, фактура с № 15/07.05.2024 г., за сумата от 2 154,10 евро, фактура с № 19/10.05.2024 г., за сумата от 1 834,55 евро, както и фактура с № 35/17.05.2024 г., за сумата от 1 923,30 евро, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 15.04.2025 г., до погасяването.
3
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „Снежана Фрут 87“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. Петрич, ул. „Ел-тепе“ № 13, ЕИК 204487073, да заплати на „Мартим Мартим“ - еднолично частно капиталово дружество, регистрирано в Република Гърция, с ДДС номер EL 801562740, със седалище и адрес на управление в гр. Ираклион, общ. Теменус, остров Крит - 71500, Република Гърция, съдебни разноски, както следва:
- 1 846,77 лв. – общ размер на разноските, дължими за заповедното производство (ч. гр. д. № 508/25 г. на Районен съд – гр. Петрич), и - 2 100,40 лв. – общ размер на разноските, дължими за исковото производство (гр. д. № 950/25 г. на Районен съд – гр. Петрич).
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, съгласно чл. 239, ал. 4 ГПК, но в 1месечен срок от връчването му, страната, срещу която то е постановено, може да поиска неговата отмяна от въззивния съд (Окръжен съд – гр. Благоевград), ако са налице основанията по чл. 240, ал. 1 ГПК.
ПРЕПИС от настоящия съдебен акт да се връчи на страните по делото и да се изпрати за прилагане по заповедното производство.
Съдия при Районен съд – Петрич: _______________________
4