Определение № 3792 от 06.10.2023, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3792 гр. Варна, 05.10.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Цвета Павлова

Членове:

Пламен Ат. Атанасов

Деница Добрева като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Въззивно частно гражданско дело № 20233100501837 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе в предвид следното :

Производството е по реда чл.413, ал.2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба ”Агенция за събиране на вземания” ЕАД, с ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”Д-р Петър Дертлиев” №25, офис сграда ”Лабиринт”, ет.2, оф.4, представлявано от Юлия Христова Юргакиева, действаща чрез юрисконсулт Е. И., против Разпореждане №30740 от 11.08.2023г. по ч.гр.д.

№9541/2023г. по описа на Районен съд Варна, с което е оставено без уважение подаденото от жалбоподателя заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, срещу длъжника М. И. М., с ЕГН **********.

Частният жалбоподател твърди, че обжалваното разпореждане е неправилно и незаконосъобразно, тъй като съдът е излязъл извън границите на нормативно възложената му служебна проверка за редовност на заявлението досежно основанието и размера на претенцията. Твърди се още, че действащата нормативна уредба не предвижда възможност в заповедното производство да се събират доказателства за дължимостта на вземането, характера, произхода и сформирането на компонентите на дълга и т.н., които въпроси подлежат на изследване в евентуален исков процес по реда на чл.422 от ГПК. Поддържа се, че извършената в процесното заявление и уточняващите го молби индивидуализация на вземането е достатъчна, за да може в границите на заповедното производство да се провери дали е налице спор по отношение на дълга. Развити са подробни съображения в подкрепа на изложените доводи и се сочи се относима съдебна практика. Претендира се отмяна на атакуваният съдебен акт, респективно постановяване на нов, с който да се уважи заявлението и издаде исканата заповед за изпълнение, ведно с присъждане на деловодни разноски.

Съдът, след като обсъди доводите на жалбоподателят във връзка с обжалвания 1 съдебен акт и прецени доказателствата по делото, намира за установено от фактическа и правна страна, следното:

Частната жалба е допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество частната жалба, е неоснователна, като съображенията за това са следните:

Жалбоподателят е сезирал съда със заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК и изпълнителен лист против длъжника М. И. М., като е претендирал прехвърлени му с договор за цесия вземания по Договор за потребителски кредит №7000902964/04.01.2019г., както следва: 974.41лв.- главница, 394.51лв.-договорна лихва за периода 30.05.2020г.-05.01.2023г. и 337.19лв.-обезщетение за забава за периода от 15.07.2020г.-25.07.2023г., ведно със законната лихва върху главницата за периода от подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението.

След оставяне на заявлението без движение с указания за индивидуализация на претендираното вземане, предвид констатирани от съда противоречия между отразеното в заявлението и в договора за кредит, с уточняваща молба заявителя е посочил, че вземането за главница не включва други компоненти, осен усвоената сума по кредита. Наред с това от заявителят е застъпено становище, че допълнителна индивидуализация на дълга не е необходима, като са развити подробни съображения и е посочена относима съдебна практика.

След приетата от първоинстанционният съд недостатъчност на индивидуализация на вземанията в подаденото заявление, е постановен атакуваният в настоящото производство отказ да се издаде заповед за изпълнение.

Съгласно чл.410, ал.1, т.1 от ГПК кредиторът може да поиска издаване на заповед за изпълнение за вземания за парични суми, като по силата на чл.410, ал.2 от ГПК предметното съдържание на заявлението, следва да отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 от ГПК. Ето защо претендираното парично вземане, следва да бъде очертано с всички правноиндивидуализиращи белези до степен отговарящи на изискванията за редовност на искова молба, в това число недвусмислено посочване на вида на вземането, неговото основание и размер.

На следващо място с оглед предмета на претенциите и на основание чл.411, ал.2, т.3 от ГПК, следва да се извърши служебна проверка на съдържанието на договора, който е основание за вземането, като в обхвата на контрола попадат не само общите норми за гарантиране на права на потребителите предвидени в ЗЗП, но и специфичните изисквания за минимално необходимо поведение на договарящите се, за съдържанието на обвързващите клаузи и за типичните проявни форми на злоупотреби с договорната свобода, чиято уредба е кодифицирана със специалните правила визирани в ЗПК. Извършването на въпросната проверка налага запознаване и преценка на съдържанието на договора за кредит, която надхвърля пределите на формалната преценка за редовност на документ от външна страна.

2

В случая преценката за евентуална неравноправност позволява да се установи противоречие на съдържанието на процесния договор за кредит, според който е получен заем в размер на 800лв. и твърденията на заявителят, който претендира главница в размер на 974.41лв.

Установеното несъответствие води до нередовност на заявлението, която предвид пасивното поведение на заявителя не е отстранена и понастоящем.

Въпросната неяснотата по отношение на размера на претенцията, води и до неяснота относно правопораждащите юридически факти, от които заявителят черпи предявеното субективно право и едновременно с това препятства правото на защита на длъжника, поради невъзможност да прецени дали е носител на процесното задължение, съответно дали да оспори вземането.

Наред с горното констатираната липса на конкретизация на претенцията, препятства и възможността да се извърши надлежна служебна преценка по реда на чл.411, ал.2, т.3 от ГПК.

Ненадлежната индивидуализация на главното вземане, влече нередовност и на претендираните акцесорни вземания за лихви /възнаградителни и за забава/, доколкото неясният размер на сумата послужила за база за изчисление на лихвите води до неопределеност на размера на последните.

В този смисъл неизпълнението на указанията на съда за индивидуализация на вземането в съответствие с основанието /договора/, от което произтича вземането, е довело до запазване на нередовността на заявлението, респективно е обосновало законосъобразен отказ за издаване на заповед за изпълнение.

В заключение въззивният състав на съдът намира, че атакуваното разпореждане на районният съд, е законосъобразно и правилно, и като такова, следва да се потвърди.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №30740 от 11.08.2023г. по ч.гр.д.№9541/2023г. по описа на Районен съд Варна, с което е отхвърлено изцяло заявлението на ”Агенция за събиране на вземания” ЕАД, с ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”Д-р Петър Дертлиев” №25, офис сграда ”Лабиринт”, ет.2, оф.4, представлявано от Юлия Христова Юргакиева, за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, срещу длъжника М. И. М., с ЕГН **********.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

3

2. _______________________

4