Решение № 394 от 30.03.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 394 гр. София, 30.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Георгиева

Членове:

Валентин Д. Бойкинов

Асен Воденичаров при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Валентин Д. Бойкинов Въззивно гражданско дело № 20261000500292 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК въззивна жалба от И. Б. Ц., подадена чрез процесуалния представител адв. Ж. Д. срещу Решение № 87/21.10.2025г. по търг.дело № 103/2024г. на Окръжен съд Враца, в частта с която е отхвърлен предявения иск за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над присъдените 130 000 лева до предявения размер от 200 000 лева.

Счита че обжалваното решение в частта на обжалваемия интерес е немотивирано, необосновано и неправилно поради съществено нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила.

Жалбоподателят счита, че постановеният съдебен акт в обжалваната му част е постановен в противоречие с нормата на чл.236, ал.2 ГПК, като не са обсъдени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност.

Излага се довод, че така постановеното решение на Окръжен съд Враца в отхвърлителната му част е неправилно, като постановено при неправилно прилагане на материалния закон, а именно не е спазен принципа заложен в чл.52 ЗЗД за справедливо определяне на обезщетението за неимуществени вреди.

Въпреки правилните и обосновани изводи по съществото на спора, първоинстанционният съд обаче неправилно е приложил установения в чл.52 ЗЗД принцип за справедливост и като последица е определил обезщетение, което не отразява 1 действителната тежест на причинения противоправен резултат и което не съответства на действително търпените от ищеца неимуществени вреди.

Счита по-конкретно, че определеният от съда справедлив размер на обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди от смъртта на В. Б. Ц.- майка на ищеца И. Б.

Ц., настъпила при ПТП на 10.11.2023г. се явява занижен и несъответен на доказано претърпените по делото по вид и тежест вреди и константната съдебна практика по сходни на настоящия случай казуси.

Конкретни съображения за неправилността на съдебното решение са изложени в обстоятелствената част на въззивната жалба.

Искането към съда е да се постанови решение, с което да се отмени в обжалваната част Решение № 87/21.10.2025г. по търг.дело № 103/2024г. на Окръжен съд Враца в частта с която първоинстанционният съд е отхвърлил иска по чл.432 КЗ за обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на ПТП, реализирано на 10.11.2023г. за разликата над сумата от 130 000 лева до сумата от 200 000 лева и вместо него да се постанови друго с което да се уважи изцяло предявения иск, ведно със законната лихва от 30.05.2024г. до окончателното изплащане на сумата.

Претендират се и да бъдат присъдени и сторените по делото съдебни разноски.

В срока по Чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на подадената въззивна жалба от насрещната страна ЗД“Бул Инс“АД, подадена чрез посочения в отговора като процесуален представител юрк. Ал.И.. Излагат се съображения, че въззивната жалба е неоснователна поради съображения, които са подробно изложени в отговора. Въззиваемият счита, че постановеното решение на окръжния съд е правилно и законосъобразно в обжалваната от насрещната страна отхвърлителна част, поради което искането към въззивния съд е да бъде потвърдено. Претендират се и направените в хода на въззивното обжалване съдебноделоводни разноски, вкл. и за заплатено адвокатско възнаграждение.

Софийски апелативен съд, намира, че въззивната жалба като подадена в законоустановения срок и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, е процесуално допустима. След като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразно изискванията на чл.235 от ГПК във вр. с чл.269 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна :

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на ищеца И. Б. Ц., с която е предявен срещу ответника ЗД“Бул Инс“АД иск с правно основание чл.432 КЗ, като наследник на починалата при ПТП на 10.11.2023г. В. Б. Ц., за сумата от 200 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, както и за тези, които тепърва ще търпи за цял живот, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 30.05.2024г.- датата на предявяване на претенцията пред застрахователя до окончателното изплащане на задължението.

От фактическа страна се установява следното :

Между страните не се спори, а и от събраните в производството пред 2 първоинстанционния съд писмени доказателства се установява, че на 10.11.2023г., около 20:35 ч. в гр.Бяла Слатина, обл.Враца, на ул. „Търнавска“ е настъпило ПТП между лек автомобил "Рено Лагуна", с peг. № ********, управляван от Н. П. Т. и велосипед, управляван от В. Б. Ц..

Не е спорно, а и видно от влязлата в сила Присъда № 17/16.09.2024г., постановена по НОХД № 513/2024 г. на Окръжен съд – Враца, подсъдимият Н. П. Т., е признат за виновен в това, че на 10.11.2023, около 20:35 ч. в гр. Бяла Слатина, обл.Враца, на ул. "Търнавка“, при управление на лек автомобил "Рено Лагуна" с peг. № ********, на къси светлини с посока на движение към центъра на града със скорост от 63 км/ч., е нарушил правилата за движение чл.21, ал.2 от ЗДвП, като е превишил скоростта на движение, сигнализирана в този участък от пътя с пътен знак В 26, забраняващ движение със скорост по-висока от обозначената - в случая - 30 км/ч., е предизвикал ПТП, като е застигнал и е ударил отзад попътно движещата се с велосипед В. Б. Ц. 73 години, бивш жител на гр. ***, и по непредпазливост е причинил смъртта й, за което му е наложено съответното наказание.

Между страните не се спори, а и от представеното по делото Удостоверение за наследници изх. № У 00- 3071/13.11.2023 г., издадено от Община Бяла Слатина, е видно, че ищецът И. Б. Ц. е наследник - син на пострадалата В. Ц..

Страните по делото не спорят също така относно съществуването на валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, обективирано в полица № BG/02/123002193600, валидна от 25.07.2023 год. до 24.07.2024 год., сключена с ответното застрахователно дружество ЗД "Бул Инс" АД, с която застрахователят-ответник се е задължил да покрие отговорността на водача на лек автомобил марка "Рено", модел "Лагуна" с per. № ********.

Не е спорно, а и се установява, че ищецът е предявил пред застрахователя извънсъдебна претенция за изплащане на застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди, вследствие на ПТП от 10.11.2023г., по която няма данни застрахователят да е изплатил застрахователно обезщетение.

От ангажираните в производството пред първата инстанция свидетелски показанияТ. К.- снаха на ищеца и Н. Ц.- брат на ищеца, се установява, че вечерта на 10.11.2023 г. са били сложили масата за вечеря и са очаквали да се прибере майката на ищеца, с която свидетелите са живели в едно общо домакинство. По това време св.К. е получила телефонно обаждане, при което са й съобщили, че свекърва й е блъсната леко с кола и трябва да отидат в Спешно отделение. Свидетелите установяват, че когато са пристигнали в Бърза помощ пострадалата вече е била починала. От показанията им се установява, че веднага са се обадили на ищеца, който по това време е бил на работа в Кипър и са му съобщили, че майка му е починала. Той се е прибрал с първия полет и е бил в шок. Според свидетелите, ищецът е приел много тежко смъртта на майка си и дори се е наложило след прибирането му да го закарат до Бърза помощ, тъй като е вдигнал много високо кръвно налягане.

От свидетелските показания се установява още, че ищецът не е живял с майка си в 3 едно домакинство, но къщата му е била срещу нейната и двамата са били в много добри отношения. Те постоянно са се чували и виждали, когато той си е идвал от Кипър, където работи от няколко години. Свидетелите установяват, че той е разведен и има едно дете.

Майка му е била енергична и работлива жена, въпреки възрастта си не е имала заболявания и е продължавала да работи като хигиенист във фирма "Селебра" в гр. ***.

Починалата е помагала много на синовете си и докато ищецът е в чужбина тя се е грижела за къщата му и е посрещала детето му, когато си е идвал, а той понякога й е пращал пари от Кипър, за да й помага - например да си купи дърва за огрев или нещо друго. От свидетелските показания се установява, че на погребението ищецът е бил в шок, бил е много разстроен и е плакал. След погребението отново се е върнал в Кипър, но си е идвал за помените и е участвал със средства за организирането на погребението и за поставяне на паметника. Прибирал се е и през отпуската си и за новогодишните празници. Според свидетелите, ищецът и досега не е преодолял напълно смъртта на майка си. Често бил умислен и стресиран е и все още не можел да повярва, че това се е случило. Говорил и си спомнял непрекъснато за майка си. Когато си идвал в България задължително посещавал гроба на майка си.

В производството пред въззивната инстанция не са допуснати нови доказателства.

При така установените факти следва да се формират следните правни изводи:

Въззивната жалба е процесуално допустима – същата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, изхожда от легитимирана страна, имаща право и интерес от обжалване, насочена е срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на обжалване.

Същото е и правилно, като въззивният съд споделя изцяло мотивите на обжалваното решение, поради което и на осн. чл.272 ГПК препраща към мотивите на окръжния съд.

Наведените във въззивната жалба доводи повтарят изцяло същите аргументи, които вече са били изтъкнати в исковата молба и в устните състезания, на които в обжалваното решение е даден подробен отговор. Независимо от това следва да се добави и следното :

За да бъде ангажирана отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя, при спазване на изискванията на чл. 380 КЗ.

В случая установява се наличието на валидно застрахователно правоотношение към датата на процесното ПТП – 10.11.2023г., по силата на което застрахователят ЗД“Бул Инс“АД е поел задължение да обезщети увредените при използването на застрахования лек автомобил Рено, модел „Лагуна“, с рег.№ ********, управляван в конкретния случай от виновния водач Н. П. Т..

Съдът намира, че следва да се приложи законовата разпоредба на чл. 498, ал. 3 КЗ, която обвързва допустимостта на прекия иск от наличието на започната процедура по доброволно уреждане на отношенията между пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка "ГО на автомобилистите" и изтичането на тримесечен срок от 4 предявяването на претенцията пред застрахователя или пред негов представител. Касае се за специален рекламационен срок, въведен от законодателя с новия КЗ, с цел предотвратяване или намаляване на съдебните производства по този вид спорове. Следователно, изтичането на рекламационния срок е предпоставка за възникването на самото право на пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя на ГО на автомобилистите. Съобразно изискванията на чл. 380 КЗ ищецът е отправил до застрахователя писмена претенция с вх. номер от 30.05.2024г., по която е образувана щета и по която не му е изплатено застрахователно обезщетение.

Поради това съдът намира, че предявеният иск е допустим.

На следващо място следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди, които предпоставки настоящият съдебен състав намира да са налице :

По делото не е спорно между страните, а и от събраните по делото доказателства, вкл. и от представената по делото присъда на наказателния съд, която съгласно чл.300 ГПК е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието относно това, дали и е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, се установява по безспорен начин, че процесното ПТП е настъпило като деликвентът Н. П. Т. при управлението на лек автомобил Рено, модел „Лагуна“, с рег.№ ********, при движение е застигнал и е ударил отзад попътно движещия се пред него велосипедист В. Ц., вследствие на което тя е починала.