Протокол № 401 от 11.03.2022, Районен съд - Пазарджик
- Съд
- Районен съд - Пазарджик
- Дело
- Наказателно от частен характер дело 1405/2021
- Вид
- Протокол № 401
- Подписан
- 11.03.2022
- В сила
- 11.03.2022
- Състав
- Димитър Бишуров
Цитирани разпоредби
- чл.290 · Наказателен кодекс
ПРОТОКОЛ
№ 401 гр. Пазарджик, 10.03.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Д. Бишуров при участието на секретаря Ива Чавдарова
Сложи за разглеждане докладваното от Д. Бишуров Наказателно дело частен характер № 20215220201405 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 14:30 часа се явиха:
Частният тъжител Г. К. Г. се явява лично и с повереника си адв.П.П., надлежно упълномощен.
Подсъдимата П. ИВ. ИВ. се явява лично и със защитника си адв.П. П., надлежно упълномощена.
Явяват се свидетелите Д. Й., Г. Ил. Тр. и Д. Г. Ч..
Не се явява свидетелят Д. К. – редовно призован по месторабота в РУ Пазарджик.
Не се явява свидетелят Г. Ив. Ц. – недоведена от страна на частното обвинение.
АДВ. П.: Да се даде ход на делото.
АДВ. П.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не е налице процесуална пречка за даване ход на делото, поради което
ОПРЕДЕЛИ
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
1
Сне се самоличността на свидетелите, както следва:
Д. И. Й. – на 42 години, от гр.Пазарджик, българин, български гражданин, женен, с висше образование, неосъждан, без родство с подсъдимата.
Г. Ил. Тр. – на 36 години, от гр.Пазарджик, българин, български гражданин, женен, с висше образование, неосъждан, без родство с подсъдимата.
Д. Г. Ч. – на 38 години, от гр.Пазарджик, българин, български гражданин, неомъжена, с висше образование, неосъждана, без родство с подсъдимата.
Свидетелите предупредени за отговорността по чл.290 от НК.
Свидетелите Т. и Ч. напуснаха залата.
Пристъпи се към разпит на свидетелите, както следва:
СВ. Д. Й.: Като видях страните, се сещам за случая. Бяхме дневна смяна с колегата К. и мисля, че беше сутринта преди обед. Бяхме изпратени от оперативния дежурен на бул.“Александър Стамболийски“, ако не ме лъже паметта, при магазин за бързооборотни стоки – цигари, напитки и подобни, за възникнал някакъв скандал. Това беше поводът, по който бяхме изпратени на сигнала. На място момичето, което беше собственик или което работеше там, ни обясни, че по-рано сутринта възникнал скандал между нея и друга жена, която е била доставчик на стоки. Момичето, което беше подало сигнала, по физиономия не си го спомням и не мога да го посоча. Мисля, че доста време мина и подробност и не си спомням наистина, но това което си спомням е, че имаше вътре един паднал рафт в самия магазин с пакетирани стоки тип „Зрънчо“. С колегата предприехме действия да снемем писмено обяснение от лицето, което беше подало сигнала и докато снемахме писменото обяснение на място дойде и другата жена. От нея беше снето също мисля, че писмено обяснение. Би трябвало протоколи за предупреждение да сме съставили.
Жената, подала сигнала, конкретно не си спомням дали ни е казала за увреждания по нея, но ако е имало нещо видно, би трябвало да сме попитали дали има нужда от медицинска помощ, но не си спомням наистина. За дърпане и душене дали ни се е оплакала не мога да кажа, защото ходил съм 2 много сигнали за скандали и да не преплета с някой друг сигнал нещата. Не знам и коя година беше това. На двете жени не си спомням съпрузите дали са дошли по някое време.
По разпореждане на съда свидетелят Й. се обърна в съдебната зала и погледна в лице разпитания в предходното съдебно заседание свидетел М. Г., който се намира в залата.
СВ. Й.: Познавам този човек. Познаваме се от детските ни години.
Спортувал съм дълги години футбол и сме играли заедно футбол. Не си спомням дали съм провеждал разговор с него тогава.
Не си спомням дали е ставало дума за скъсано златно синджирче тогава.
Субективно според сигнала си разпределяме работата с колегата. За този конкретния случай не си спомням такива подробности. Не си спомням дали е имало очевидци, но ако е имало очевидец, трябва да има писана докладна записка и да е вписан и да му е снето писмено обяснение. Да се правят предупредителни протоколи и на двамата участници е превантивна и стандартна мярка, за да може за в бъдеще да няма сблъскване между тях и нещата да се решават по закон.
Пристъпи се към разпит на свидетеля Г.Т.:
СВ. Г.Т.: Аз съм ръководител на екип във фирма „Девин“ и съм пряк ръководител на П.И.. Знам за какво се води делото. Това, което помня е, че няколко дни преди случката П. си взе стоката от обекта на ищцата. Виждал съм я, но сега си я припомних визуално, бях я забравил. Ние трябва да посещаваме и проверяваме обектите, моята отговорност е това и се е случвало през периода да ги посещавам и да ги проверявам. Няколко дни преди това П. ме уведоми, че прекратяваме договора за хладилната витрина, която имаме поставена и си я прибираме съответно, но в самия обект бяха позиционирани две витрини. Едната беше по стандарт на „Девин“, а другата беше една помалка и тя се води при нас като хладилна подбарова витрина, която я даваме на заведенията, а П. я беше дала в разрез с правилата на „Девин“ за лично ползване на самата госпожа. Аз я попитах дали и двете витрини е взела и тя ми каза, че само голямата. Помолих я да вземем и другата, защото тя ни се води и да ги приберем съответно, както физически, така и виртуално в нашата система. Помня деня, когато се случи инцидента. Беше 08 без 15 часа 3 сутринта. Не помня датата. Помня, тъй като аз отивам в 07.30 ч. в офиса и подготвям оперативка всяка сутрин в 8 ч. до 08.30-09 ч. Бях отишъл преди всички да подготвя оперативката за деня и П. ми звънна 15 минути горе-долу преди това и ми каза, че си е взела витрината, но е станал някакъв проблем и е повикана полиция. При нас това се случва не често, но се случва понякога и каза, че ще отиде да провери за какво става въпрос и и ми каза: „Аз съм на първите обекти на ЖП-гарата“, където посещава заведенията. Разбра, че е извикана полиция и затова ще отиде. Каза ми го това във връзка с това защо няма да дойде на оперативката. В последствие научих какво точно се е случило. Научих го от П. и от колежката Д. Ч., тъй като П. я е повикала да присъства там, когато полицаите са дошли. Научих, че г-жа Г. е казала, че имало спречкване между тях и затова е извикана полиция. Имало е спречкване по време на взимане на втората витрина, а не на първата, а тази малката, която е дадена за лично ползване. Вече в последствие ми беше казано и научих какво е станало от нашия колега, който отговаря за връзки с обществеността и приема и предава информация от потребители и обаждания на потребителския телефон и мой приятел, тъй като в кореспонденцията, която водеха, не бях включен и в последствие научих, че се води кореспонденция между Г. и реално като представител на фирмата този господин, да речен „Човешки ресурси“. Тя е разказала какво се е случило.
Това, което е разказала е, че П. я нападнала в този ден при взимане на витрината и това е в общи линии и ние да вземем някаква страна.
Нападението се изразило в душене и мисля, че беше упоменала скъсан синджир и разбутване на магазина. Това го разбирам от човека за връзки с обществеността, който получава информацията от Г.. Беше ми предадено и от П., но не в такъв детайл. Аз извиках П. да говорим. След случката дойдоха с Д. в офиса и ми казаха, че са написали обяснения реално какво госпожата е казала, че се случило. П. ми потвърди, че няма нищо такова и това беше. П. отрече да я е душила и късала синджира. Каза: „Аз си взех хладилника и отидох да си посетя първите си обекти по маршрут преди оперативката“.
След няколко дни по-късно към 5 или 6 работни дни беше инициирана среща между моя пряк ръководител и аз присъствах също и още един колега на длъжност мениджър дистрибутори, който присъстваше като свидетел на самата среща. Ние отидохме в обекта на госпожа Г.Г.. Срещнахме се с нея, като там беше нейния съпруг и мисля, че тъща й. Имаше една по-възрастна 4 жена. Тя разказа какво се е случило. Разказа как е бутана стоката. Каза, че има счупена сокоизстисквачка на доста висока стойност около 2000 лв., която при падане на стелажа е паднала и се счупила и че П. я е била, но не помня дали използваше душила, но я е била и й се скъсал синджирът. Помня тогава моят колега, че попита дали е имало камери в обекта и дали не е само дума срещу дума и тя каза, че няма камери в обекта и това, което моят пряк ръководител направи, беше да каже, че ще проверим ситуацията и ще говорим с П. и ще се свържем с нея. Така приключи срещата. Ние бяхме с различни коли и се разделихме и повече не е имало друга среща. Знам, че са продължени едни е-мейли като кореспонденция от Г. към човека, който е връзки с обществеността, при което тя пита какво се е случило. Всичко това се е случило 15 минути или половин час преди началото на работното време и няма какво да кажем като фирма, защото е извън работното време. Реално П. не е направила от гледна точка на работа нищо. Тя си е свършила работата.
Какво е станало не можем да кажем и не можем да вземем отношение като фирма. Това е в общи линии като спомени. След това моят пряк ръководител разговаря с П.. Мисля, че и аз бях, но не мога да кажа със сигурност. Няколко пъти се водеше разговор. Обобщено П. през цялото време отричаше да е направила това, което твърди Г.. П.И. остана да работи за фирмата и понастоящем работи. Х. П. - нашият пряк ръководител каза: „Извинявам се от името на фирмата, ако е станало такова нещо за случилото се и ние лично ще проведем вътрешно разследване“. Това беше на тази среща, за която разказах.
Аз не помня подаряване на чаши. Научих го това нещо, че е казано, но ние пътувахме с различни автомобили и не помня пред мен да са давани поне някакви чаши. Ако е станало след като съм си тръгнал – може, но аз не знам такова нещо.
От Х. П. не съм чувал той да е подарявал такива чаши. Не ми е споделял. П. в този момент, когато работеше и се случи това нещо, отговаря освен за магазина на госпожата и за заведения. Тя има постоянен досег с чаши. Всеки един от нас има досег с чаши, както може и за лични употреби и да ги подаряваме, на който ни е кеф, без значение дали свързано с работа или на майка й или на нейна приятелка може да занесе един кашон чаши. Почти всички мои познати имат чаши на „Девин“, ако трябва да Ви отговаря.
На тази среща с обекта, когато бях с моите колеги, Г.Г. се оплака, че е била блъскана в стелажите и душена и бита и съответно й е скъсан синджира.
5
Не ни е показала някакви видими наранявания някъде, където да е била ударена. Аз не съм забелязал по нея никакви наранявания. Нямам спомен да ни е говорила за разноски за медицински услуги. Ние отидохме няколко дни след събитията и тя видимо не изглеждаше зле и да има нещо за лечение.
Освен нейният сигнал за случая нямам спомен да е поискала обезщетение от фирмата. Това, което си спомням и което пред моя пряк ръководител се случи, че тя задаваше въпроса: „Как може такъв човек да работи при Вас?
Какви мерки ще предприемете от тук натам“ – горе-долу се въртеше как може П. да продължи да работи, като се е случило това нещо. Смисълът беше дали ще уволним П.И. и какви мерки ще предприемем към нея. Не са се случвали с П.И. подобни неща с други клиенти. На нас често ни се случва при прибиране на хладилни съоръжения не винаги ги дават. Понякога са изчезнали и се обръщаме към полицията и пускаме жалби. Ние си имаме договор и пускаме жалба с договора. Случвало се е П. да пусне жалба към определен обект и съответно са били намирани или фирмата е обезщетявана по някакъв начин.
Друг клиент, който тя е обслужвала П., не е имал оплаквания за физически наранявания от нейна страна.
За първи път видях Г. не мога да кажа с точност кога, но не повече от 56 дни работни дни след случилото се.
Пристъпи се към допълнителен разпит на свидетеля М. Г., който се намира в съдебната зала.
СВ. Г.: Действително, както каза току-що говорещият, бяха трима човека, но не мога да бъда аз категоричен кой от тях е поднесъл чашите и извиненията. Бяха и тримата, когато се поднесоха чашите. Това е, което аз си спомням, но кой точно ги е дал нямам спомен.
Пристъпи се към разпит на свидетеля Диана Ч.:
СВ. Д.Ч.: Знам за какво се води делото. Въпросната сутрин, дата не помня, в 08 ч., отивайки в офиса, където се събираме колегите всяка сутрин, П. ми звъни по телефона и ми казва, че нейната приятелка Г. е извикала полиция и ако мога, да отида в магазина на място. Аз директно отидох от офиса там. Като отидох там, имаше една патрулка с двама полицаи. П. също беше там и ми казва, че Г. я обвинява, че я е била била и душила. През цялото 6 време аз бях при патрулката при полицая и тя също беше там. Г. беше в магазина и ходеше до другия обект до нейния магазин. В магазина бяха бутнати стелажи и бяха разпилени вафли и други. П. поиска да пише обяснения пред полицаите. Аз не съм писала нищо. В последствие дойде на П. съпругът й. През цялото време бяхме там и писаха обяснения и се прибрахме заедно с полицаите. Г. обвиняваше П., че е била бита от нея. Не е показвала наранявания. Аз бях през цялото време до тротоар при патрулката, а Г. беше при магазина. Не съм наблюдавала дали има някакви увреждания. Говорих с П. и тя каза, че няма нищо подобно, а просто си е взела витрината от обекта и по никакъв начин тя не каза, че се е случило нещо подобно. Аз съм била и присъствала на събиране на рожден ден на П. вкъщи и сме били на една маса заедно с Г. и много добре са си общували. В последствие след този инцидент Г. обвинява П.. Не знам дали преди този инцидент е имало някакви скандали между семействата им. Не съм запозната някой да е бил ангажиран да прави парно на друг.