Решение № 4364 от 18.07.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4364 гр. София, 18.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели С. Маринова

БИЛЯНА СИМЧЕВА при участието на секретаря СИМОНА Н. ИЛИЕВА като разгледа докладваното от Нели С. Маринова Въззивно гражданско дело № 20231100509311 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 9549/06.06.2023 г., постановено по гр. д. № 12952/22 г. по описа на СРС, 151 състав, при участието на „Т.С.“ ЕООД като трето лице – помагач на страната на ищеца, са отхвърлени предявените от „Топлофикация София“ ЕАД срещу П. А. Ц. обективно кумулативно съединени установителни искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал.

1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на следните вземания: за сумата от 420,48 лв. – главница, представляваща цена на топлинна енергия, доставена за периода от м. 05.2018 г. – 30.04.2020 г., и сумата от 8,22 лв. – за дялово разпределение за периода от м. 06.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 28.07.2021 г. до окончателното плащане, сумата от 52,91 лв. – законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 01.06.2018 г. до 30.04.2020 г., както и сумата от 1,68 лв. – законна лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.07.2018 г.

1 до 28.06.2021 г.

Подадена е възззивна жалба от „Топлофикация София“ ЕАД срещу решение № 9549/06.06.2023 г., постановено по гр. д. № 12952/22 г. по описа на СРС, 151 състав. Твърди, че обжалваното решение е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и е необосновано. Поддържа, че по делото е доказано, че ответникът, в качеството на собственик на топлоснабдения имот, притежава качеството „клиент на топлинна енергия“ съгласно ЗЕ. Твърди, че топлоснабденият имот е придобит с нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ, от А.П.А. по време на брака му с В.Й. А., като след смъртта й В.Й. А. е оставила за свои наследници по закон – А.Ц.А. /преживял съпруг/, М.А. Ц. /дъщеря/ и П. А. Ц.

/дъщеря/, като по делото няма данни ответницата да се е отказала от наследството, оставено от В.Й. А., респ. да е извършила разпоредителни сделки с придобитата идеална част. Поддържа, че с оглед на това, че ответницата е титуляр на правото на собственост върху процесния топлоснабден имот през процесния период, дължи заплащането на потребената и незаплатена топлинна енергия. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени решението като неправилно, и вместо него да постанови друго решение, с което да уважи исковете. Претендира разноски.

Въззиваемата страна – П. А. Ц., чрез особения й представител, е подала отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Поддържа, че ищцовото дружество не е ангажирала доказателства, от които да може да се направи извод, че през процесния период ответницата е била собственик или титуляр на ограничено вещно право на ползване върху процесния топлоснабден имот.

Третото лице – помагач – „Т.С.“ ЕООД не изразява становище по въззивната жалба.

Софийски градски съд, след като взе предвид доводите на въззивника, становището на въззиваемата страна и събраните по делото доказателства, приема за установено по делото следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди, че е налице облигационно 2 правоотношение, възникнало с ответницата П. А. Ц., въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл.

150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези Общи условия е доставил на ответницата през процесния период топлинна енергия до имот с адрес: гр.

София, ж. к. ****, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана по системата за дялово разпределение. Поддържа, че за процесните суми е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 44362/21 г. по описа на СРС, 151 състав, както и че след подадено възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК от длъжника, са дадени указания за предявяване на иск за установяване на съществуването на процесните задължения. Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца, както следва: 420,48 лв. – главница, представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от м. 05.2018 г. до м. 04.2020 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване в съда на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 28.07.2021 г. до окончателното плащане, 52,91 лв. – мораторна лихва, начислена върху главницата за потребена топлинна енергия, за периода от 01.06.2018 г. до 30.04.2020 г., сумата от 8,22 лв. – главница за възнаграждение за услугата „дялово разпределение“ за периода от м. 06.2018 г. до м. 04.2020 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване в съда на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 28.07.2021 г. до окончателното плащане, и 1,68 лв. – мораторна лихва, начислена върху главницата за възнаграждение за услугата „дялово разпределение“, за периода от 31.07.2018 г. до 28.06.2021 г. Претендира разноски.

Ответницата П. А. Ц. оспорва исковете като неоснователни.

Третото лице – помагач – „Т.С.“ ЕООД не изразява становище по исковете.

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в 3 обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

При извършената служебна проверка въззивният съд констатира, че решението е валидно и допустимо.

Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба по отношение на правилността на решението, въззивният съд намира следното:

Във въззивното производство спорното обстоятелство е дали въззиваемата – ответница в първоинстанционното производство е била потребител на топлинна енергия за битови нужди по см. на чл. 153 ЗЕ през процесния период по отношение на процесния имот.

Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна /купувач/ по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и „битовият клиент“, който според легалното определение, дадено в т. 2а от § 1 от ДР на ЗЕ /обн. в ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г./, е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди.

С разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ /изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г./ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, която е присъединена към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са обявени за потребители на топлинна енергия и като такива са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3, като изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти /потребители/ на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие, не е изчерпателно. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбирани клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди /чл.

153, ал. 1 ЗЕ/ и дължат цената на доставената топлинна енергия. В този смисъл 4 са мотивите към т. 1 от Тълкувателно решение № 2/17 г. по т. д. № 2/17 г. на ОСГК на ВКС.

Настоящият съдебен състав намира, че от представените по делото писмени доказателства не се установява, че въззиваемата – ответница в първоинстанционното производство е била титуляр на вещно право на собственост през процесния период по отношение на процесния имот.

Посочените във въззивната жалба документи /нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ и удостоверение за наследници/ не са били представени по делото в първоинстанционното производство.

Тъй като по делото не е доказано, че въззиваемата - ответница е придобила качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди, то тя не е страна по договора за доставка на топлинна енергия и не дължи цената й на топлопреносното предприятие.

С оглед неоснователността на исковете за главници, следва да се отхвърлят като неоснователни и акцесорните искове за мораторна лихва.

Поради съвпадение между крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд решение № 9549/06.06.2023 г., постановено по гр. д. № 12952/22 г. по описа на СРС, 151 състав, следва да се потвърди като правилно.

Предвид изхода на спора в полза на въззивника не следва да се присъждат претендираните по делото разноски.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 9549/06.06.2023 г., постановено по гр. д.

№ 12952/22 г. по описа на СРС, 151 състав.

Решението е постановено при участието на „Т.С.“ ЕООД като трето лице – помагач на страната на „Топлофикация София“ ЕАД.

Решението не подлежи на обжалване.

5

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6