Решение № 10 от 19.02.2025, Районен съд - Айтос

РЕШЕНИЕ

№ 10 гр. Айтос, 19.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Дж. Богданова при участието на секретаря Яна Анг. Петкова като разгледа докладваното от Мария Дж. Богданова Административно наказателно дело № 20242110200550 по описа за 2024 година

Производството е образувано по жалба на В. Б. Н., ЕГН **********, законен представител на „Дефендър“ ЕООД, ЕИК 103321442, действаща чрез пълномощник адв.И.

З. – САК, със съдебен адрес: *** против Електронен фиш (ЕФ) Серия К № 8260622 на ОД на МВР Бургас, с който за нарушение на чл.21, ал.2 вр. с чл.21, ал.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, на осн. чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП на жалбоподателя В.Н. е наложено наказание “глоба” в размер на 100.00 (сто) лева.

В проведеното съдебно заседание жалбоподателят В. Б. Н., редовно призована не се явява. За нея по пълномощия се явява адв.З., който излага становище по същество като поддържа изложените в жалбата оплаквания. Моли за отмяна на обжалвания ЕФ, поради допуснати в хода на адм.производство нарушения на материалния и на процесуалния закон, довели до накърнявана правото на защита на жалбоподателя и при липса на установено от АНО авторство на извършеното нарушение. Претендира заплащане на съдебно-деловодните разноски за адвокатско възнаграждение.

Административно-наказващият орган ОДМВР-Бургас, след редовно уведомяване, не изпраща представител в съдебно заседание. При изпращане на адм.наказателната преписка излага писмено становище за неоснователност на жалбата, като отправя молба за отхвърлянето й.

Не ангажира доказателства, извън събраните по административно наказателната преписка.

Производството е по чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Съдът след като обсъди и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Административно наказателното производство е започнало с издаване от ОДМВР – Бургас на Електронен фиш за налагане на адм.наказание за нарушение на чл.21, ал.2 вр. с чл.21, ал.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), установено и заснето с 1 автоматизирано техническо средство или система, на осн. чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено наказание “глоба” в размер на 100,00 (триста) лева.

Законоустановеният срок за обжалване съдът приема за спазен по следните съображения: видно от данните по делото АНО (въпреки изрично вмененото и от съда задължение) не представя доказателства относно датата на връчването на ЕФ, но подаденото против него възражение от дата 04.10.2024г. на В. Н. е оставено без уважение, като същата е уведомена от ОД на МВР – Бургас с писмо рег.№ 251000-30129 от дата 22.11.2024г., че ЕФ остава в сила. Доколкото жалбата на В.Н., чрез пълномощник адв.З. е постъпила на 02.12.2024 г. (л.6),съдът приема, че следва да бъде разгледана като допустима по реда на чл.59 ЗАНН, а разгледана по същество е и основателна по следните съображения:

От посочените като нарушени в ЕФ разпоредби – чл.21, ал.2 вр. с чл.21, ал.1 от Закона за движение по пътищата, може да се заключи, че санкцията е наложена за нарушение, изразяващо се в неспазване от водач на ограничението скоростта на движение на управлявания автомобил, като самото нарушение е установено с автоматизирано техническо средство или система. Словесното описание на нарушението е описано в съдържанието на ЕФ, както следва: „На 19.10.2023 г. в 23:32 часа на път III-208, км 92+577, до бензиностанция „***“, при ограничение на скоростта за движение в извън населено място до 50 км/ч и приспаднат толеранс от 3 км/ч в полза на водача. Нарушението е установено и заснето със стационарно АТС, насочено в посока измерване северозапад и снимащо в двете посоки. с МПС КИА НИРО, вид ЛЕК АВТОМОБИЛ, регистрационен номер В 5156 ТК е извършено за скорост, установено и заснето с техническо средство №1047F8A4010800E9“.

Системата за контрол на скоростта, към датата на заснемане на нарушението, била годна и калибрирана, видно от приложените по делото документи удостоверение за одобрен тип средство за измерване, писмо и протокол от проверка (л. 18-29). Електронният фиш е издаден за нарушение на чл. 21, ал.2 вр. ал. 1 от ЗДвП, и на основание чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, вр. чл. 182, ал. 2, т.4 от ЗДвП.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали, които съдът кредитира изцяло. На база на така възприетата фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Видно от протокола от 28.09.2021г. (на л.18 от делото), безспорно се установява, че към датата на нарушението в процесния участък е имало въведено общо ограничение на скоростта в населено място - до 50 км/ч. ЕФ е издаден от компетентен орган, като точно е посочено мястото на извършване на нарушението, отразено е обстоятелството, че в този участък важи забрана за движение с по-висока от 50 км/ч скорост, както и точната измерена от АТС скорост. Посочена е също така и разликата между засечената (80 км/ч) и разрешената (50 км/ч)) скорост - 30 км/час, като коректно е приспаднат в полза на нарушителя толерансът от 3 %, който представлява допустимата техническа грешка при измерването на скоростта.

Въпреки това настоящият състав счита, че при квалифицирането на нарушението в ЕФ е допуснато съществено нарушение както на материалния, така и на процесуалния закон, което е довело до незаконосъобразност на санкционния акт и налага неговата отмяна.

Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.

Електронният фиш съдържа данни за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, 2 сметката, начините за доброволното й заплащане, като в случая е отразено, че собственика, на когото е регистрирано превозното средство/ползвател е „Дефендър“ ЕООД, чийто законен представител е жалбоподателя В. Б. Н.. Макар в ЕФ да фигурират изписани имената на жалбоподателя, по следния начин – В. Б. Н. – законен представител на „Дефендър“ ЕООД не е категорично ясно нито дали Н. е отразена като физическо лице – ползвател на МПС, нито дали се твърди, че представляваното от нея дружество е собственик или пък ползвател на МПС. От друга страна и извън тази неяснота следва да се отбележи като основателно направеното възражение относно обстоятелството, че изобщо не става ясно кой е бил конкретния ползвател на процесното МПС, съответно субекта на администативно наказателна отговорност на 19.10.2023г. в 23:32 часа, т.е. по време на извършеното нарушение на правилата за движение по пътищата – чл.21, ал.2 вр. с ал.1 от ЗДвП – управление на МПС с превишена стойност на скоростта от 30 км/ч. Видно от приложеното копие от Свидетелство за регистрация собственик на л.а., марка КИА НИРО, вид ЛЕК АВТОМОБИЛ, регистрационен номер В 5156 ТК към момента на установяване на нарушението е било „Дефендър“ ЕООД, но съгласно представения на АНО от жалбоподателката Договор за оперативен лизинг от 16.01.2022г., представляваното от Н. дружество, в качеството на лизингодател е предоставило на „АЙ ДИ Е - КОМЕРС“ ЕООД, ЕИК 203647817 (лизингополучател) ползването на процесния л.а. При това положение остава неясно как АНО е достигнал до извод относно самоличността на конкретния водач, управлявал МПС, в момента на заснемане на нарушението от техн. средство.

Предвид на изложеното, съдът счита, че поради липсата на яснота дали жалбоподателят В. Н. е санкционирана в качеството на собственик или ползвател на л.а. или дали за субект на адм. наказателна отговорност се счита представляваното от нея дружество, както и при изложените процесуални нарушения, препятсващи правото й на защита, издаденият ЕФ е незаконосъобразен и трябва да се отмени. В допълнение следва да се отбележи, че всеки електронен фиш следва да съдържа фактите и обстоятелствата, включени в състава на нарушението, за което се издава, в противен случай се нарушава правото на защита на санкционираното лице да разбере вмененото му административно нарушение.

Волеизявлението на административно-наказващия орган следва да бъде ясно обективирано в ЕФ, както чрез посочване на нарушените разпоредби, така и чрез словесно описание на нарушението, както изисква чл.189, ал.4 от ЗДвП. Неяснотата и противоречието в съдържанието на ЕФ относно описанието на конкретното деяние, вменено на санкционираното лице, както и на самоличността на лицето (качеството му), са от такова естество, че като последица влече съществено нарушение, доколкото препятства правото на защита. Отделно следва да се отчете по повод изнесените в жалбата оплаквания, че съгласно чл. 189, ал. 4 ЗДвП е предвидено, че при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Видно от съдържанието на нормата законодателят не държи сметка дали техническото средство е стационарно или мобилно, единственото изискване е да е техническо средство и за нарушенитео да не се предвижда наказание лишаване от право да се управлява МПС. В случая безспорно се установява, че процесното нарушение е било констатирано с автоматизирано техническо средство, поради което съвсем в унисон с нормата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП е бил издаден електронен фиш.

Разпоредбата на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП предвижда, че собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение.

Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, но само ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. Съгласно чл. 189, ал. 5 ЗДвП в 14-дневен срок от получаването на електронния фиш собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал.4 за извършеното нарушение.

3

Първоначално издаденият електронен фиш се анулира. По делото са налице данни за подадено от жалбоподателя Н., чрез адв.З., възражение, което макар да не е наименувано „Декларация“ съдържа данните по чл.189, ал.5 от ЗДвП,относно ползвателя на процесния л.а. – „АЙ ДИ Е КОМЕРС“, ЕООД, с приложен към възражението Договор за оперативен лизинг, сключен между попоченото дружество-лизингополучател и това, представляване от Н., в качеството на лизингодател. Основателно, според настоящата инстанция е изтъкнато във възражението на В.Н., че доколкото ползвателят на автомобила „АЙ ДИ Е КОМЕРС“, на е което е предадставена фактическата власт и управление на л.а. е юридическо лице, не е тежест на жалбоподателя да представи копие от свидетелство на управление на конкретен водач.

От изложеното се налага извода, че жалбата се явява основателна и издаденият електронен фиш следва да бъде отменен като незаконосъобразен.

Съгласно разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН в производството по обжалване на НП/ЕФ въззивният съд може да присъжда разноски на страните. В случая са претендирани от жалбоподателя разноски в размер на 400,00 (четиристотин) лева за адвокатско възнаграждение, които предвид крайния резултат следва да бъдат възложени в тежест на административно наказващия орган.