Определение № 6760 от 17.02.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 46322/2025
- Вид
- Определение № 6760
- Подписан
- 17.02.2026
- В сила
- 17.02.2026
- Състав
- КРИСТИЯН РОСЕНОВ ТРЕНДАФИЛОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140, ал. 3, изр. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140а, ал. 1, т. 10 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140а, ал. 3, т. 7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 145, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 192 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 9 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 240, ал. 1 и ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 240, ал. 1 и ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9 · Закон за потребителския кредит
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 6760 гр. София, 17.02.2026 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско дело № 20251110146322 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „И Ф“ ЕООД, чрез юрк. Г., срещу М. А. Ч..
Съдът, след като констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на закона, предявените искове са процесуално допустими, изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК, и с оглед направените доказателствени искания и на основание чл. 140, ал. 1 ГПК, чл. 140, ал. 3, изр. 1 ГПК, вр. чл. 146 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД:
I. Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения:
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че на 10.07.2023 г. сключил с ответната страна договор за предоставяне на кредит от разстояние № ****** по силата на който й предоставил в заем сумата от 1300 лв., която следвало да възстанови в срок от 450 дни, чрез изплащането на 15 на брой погасителни вноски, ведно с дължимата договорна лихва при уговорен фиксиран ГЛП от 40,15%. Излага доводи, че за погасяване на задълженията по договора ответницата заплатила сумата в общ размер на 677,21 лв., от която 293,21 лв. били за главница, 120,09 лв. – договорна лихва, 233,91 лв. за неустойка и 30,00 лв. по чл. 7 от договора. Твърди, че задълженията по кредита били обявени за предсрочно изискуеми, считано от 16.04.2024 г., на основание чл. 8 от договора, доколкото ответницата изпаднала в забава за плащане на пет на брой погасителни вноски.
Сочи, че ответницата била уведомена за обявената предсрочна изискуемост на кредита по имейл адрес, съгласно гл. „IX“, т. 5 от приложимите към договора Общи условия. Към настоящия момент непогасените вземания по договора били в общ размер на 1169,69 лв., от които 1006,79 лв. за главница и 162,90 лв. за договорна лихва, начислена за периода от 08.10.2023 г. до 05.04.2024 г. Предвид липсата на изпълнение от страна на кредитополучателя, в полза на „И Ф“ ЕООД била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 22859/2024 г. по описа на СРС, 171 състав, срещу която ответницата възразила. В тази връзка, ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответницата му дължи сумата от 1006,79 лв., представляваща непогасена 1 главница по договор за предоставяне на кредит от разстояние № 445294/10.07.2023 г., ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК до окончателното плащане, както и сумата от 162,90 лв. – договорна лихва за периода от 08.10.2023 г. до 05.04.2024 г., за които вземания била издадена заповед № 14260/12.05.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 22859/2024 г. по описа на СРС, 171 състав. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответната страна, чрез адв. М., е подала отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Твърди, че договорът за потребителски кредит бил недействителен поради нарушаване на изискванията на чл. 19, ал.
4 ЗПК и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Оспорва размера на ГПР по кредита, тъй като сумите за допълнителни услуги и разходите за неустойка не били включени при формирането му.
Сочи, че е заплатила по договора сумата от 677,21 лв. Моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни. Претендира разноски.
II. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца:
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК вр. 6 ЗПФУР за установяване съществуването на право на вземане на ищеца за следните суми: 514,76 евро (1006,79 лв.) – непогасена главница по договор за предоставяне на кредит от разстояние № 445294/10.07.2023 г., сключен между „И Ф“ ЕООД и М. А. Ч., ведно със законната лихва за период от 17.04.2024 г. до изплащане на вземането; 83,29 евро (162,90 лв.), представляваща договорна лихва за период от 08.10.2023 г. до 05.04.2024 г., за които суми била издадена заповед № 14260/12.05.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 22859/2024 г. по описа на СРС, 171 състав.
III. Обстоятелства, които не се нуждаят от доказване:
Отделя за безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните обстоятелството, че на 10.07.2023 г. между „И Ф“ ЕООД и М. А. Ч. бил сключен договор за предоставяне на кредит от разстояние № ****** по силата на който ответницата усвоила предоставената й в заем сума от 1300 лв., както и че за погасяване на задълженията по кредита същата платила на ищеца сумата в общ размер на 677,21 лв.
IV. Разпределяне на доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти:
УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест е да докаже по делото пълно и главно факта на валидно сключен по реда на ЗПФУР с ответницата договор за потребителски кредит със съдържанието, посочено в исковата молба, усвояване на сумата от кредитополучателя, изискуемост на вземанията за главница и договорна лихва и техния размер, както и основанията за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, за което обстоятелство длъжникът е бил уведомен.
УКАЗВА на ответницата, че в нейна доказателствена тежест е да докаже по делото пълно и главно заплащането на изискуемите погасителни вноски по договора, както и основанията, поради които счита, че същият е недействителен.
УКАЗВА на страните, че съгласно чл. 7, ал. 3 от ГПК съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, в каквато насока е и 2 практиката на ВКС, обективирана в Решение № 198 от 10.08.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5252/2014 г., IV г. о., ГК и Решение № 204 от 5.10.2018 г. на ВКС по гр. д. № ЗЗ42/2017 г., IV г. о., ГК, съгласно която решаващият съд следи служебно за недействителността на сделките, когато последиците на сделката са явно несъвместими с обществения ред, каквито например са последиците на неравноправна клауза в договор с потребител.
V. По доказателствата:
ДОПУСКА представените с исковата молба и отговора на исковата молба документи като писмени доказателства по делото.
ПРИЛАГА към настоящото дело ч.гр.д. № 22859/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 171 състав.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателствените искания на ищеца за събиране на писмени доказателства по реда на чл. 192 ГПК и за допускане на съдебно-техническа експертиза по делото, тъй като същите не са необходими за правилното решаване на правния спор.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба като им указва, че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, като направените разноски си остават за страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго и спорът ще се разреши в пократки срокове.
ПРЕПИС от отговора на ответника да се връчи на ищеца, който може да изрази становище и да ангажира доказателства във връзка с него в първото по делото съдебно заседание.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, на страните да се връчи препис от настоящото определение за насрочване, ведно с проекта за доклад по делото, като те могат да вземат становище по него и дадените със същия указания, най-късно в първото по делото съдебно заседание.
СЪОБЩАВА на страните, че въпреки предмета на настоящия спор, попадащ в обхвата на чл. 140а, ал. 1, т. 10 ГПК, съдът намира, че с оглед процесуалното поведение на страните и изложеното от тях в исковата молба и отговора на исковата молба, са налице пречки за задължаването им да участват в информационна среща за процедура по медиация по смисъла на чл. 140а, ал. 3, т. 7 ГПК, доколкото е налице обосновано предположение, че медиацията не би довела до положителен резултат. С оглед изложеното, делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание без страните да бъдат задължавани да участват в информационна среща за медиация.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 02.04.2026 г., от 13:40 ч., за която дата и час да се призоват страните с посочените по – горе преписи.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3