Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 111 от 21.01.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Търговско дело 1875/2024
Вид
Решение № 111
Подписан
21.01.2025
В сила
16.06.2026
Състав
Весела Трайкова Живкова Офицерска

Цитирани разпоредби

  • чл. 146 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 214 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.46 · Закон за адвокатурата
  • чл. 224, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 26, ал.1, пр.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 29 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 32 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 75, ал. 2, изр. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 99, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 99, ал.2 и ал.4 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 99, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 99, ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 380 · Кодекс за застраховането
  • чл. 409 · Кодекс за застраховането
  • чл. 432 · Кодекс за застраховането
  • чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 478 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 111 гр. София, 21.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-25, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Весела Тр. Живкова Офицерска при участието на секретаря Христина Ц. Цветкова като разгледа докладваното от Весела Тр. Живкова Офицерска Търговско дело № 20241100901875 по описа за 2024 година

Делото е образувано по изпратено по родова подсъдност от СРС гр.д. № 22035/2022 г., след прието увеличение на иска за главница на основание чл. 214 ГПК.

Предявени са от “Н.Л.” ЕООД, ЕИК ******* против ответника ЗД “Б.И.” АД, ЕИК ******* обективно съединени в условията на кумулативност осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. с чл. 99, ал. 1 от ЗЗД и чл. 409 от КЗ, вр. с чл.86, ал. 1 от ЗЗД, за сумата от 35 000 лева, представляваща част от дължимо застрахователно обезщетение за претърпени от Р.В.С. с ЕГН ********** неимуществени вреди от смъртта на баща му В.С.Д. като последица от пътно-транспорното произшествие, настъпило на 03.04.2021 г. и причинено от застрахован в ЗД “Б.И.” АД по застраховка “Гражданска отговорност” водач на л.а. марка “Мерцедес” с д.к. № *******, което вземане е прехвърлено от цедента Р.В.С. на цесионера “Н.Л.” ЕООД с Договор за цесия от 28.04.2021 г., ведно със законната лихва върху претендираната главница, считано от предявяване на иска – 27.04.2022 г. до окончателното й изплащане, както и за сумата от 486.11 лева мораторна лихва върху главница от 5 000 лева за периода 11.05.2021 г. /датата на уведомлението/ до предявяване на иска 26.04.2022 г.

Ищецът твърди, че на 03.04.2021 г., при движение в село Бежаново, водачът на лек автомобил „Мерцедес“, рег. № *******, нарушил правилата за движение по пътищата, като напуснал пътното платно и ударил намиращия се на тротоара пешеходец В.С.Д., в резултат на което на последния били нанесени телесни увреждания, довели до неговата смърт. Във връзка с процесното ПТП било образувано ДП № 87/2021 г. по описа на РПУ- гр. Ловеч, пр.пр. № 709/2021 г. по описа на Окръжна прокуратура - гр. Ловеч. Към датата на ПТП отговорността на водача на л.а. „Мерцедес“, рег. № *******, била покрита от задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, сключена с ответното ЗД “Б.И.” АД, обективирана в застрахователна полица № BG/02/1200018403. Твърди, че на 28.04.2021 г. между Р.В.С. - син на починалия вследствие на процесното ПТП В.С.Д. - и ищеца бил сключен договор за цесия, по силата на който Р.С., в качеството му на цедент, прехвърлил на ищеца част от вземането си за застрахователно обезщетение за неимуществени вреди към ЗД „Б.И.“ АД в размер на частта от 35 000 лева срещу цена от 19 990 лева. Страните по договора за цесия постигнали съгласие сумата от 9 990 лева, която цедентът дължал на цесионера по тристранно споразумение от 28.04.2021 г., да бъде прихваната от уговорената 1 цена в размер на 19 990 лева, а остатъкът от 10 000 лева бил платен от ищеца на цедента по банков път. Поддържа се, че ищецът, по пълномощие от цедента Р.С., изпратил уведомление по чл. 99, ал. 4 ЗЗД до ответника за извършената цесия с писмо с вх. № ОК266635/11.05.2021 г. Сочи се, че въпреки надлежното уведомяване ответното дружество изплатило на Р.С. обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, настъпили вследствие смъртта на баща му при ПТП от 03.04.2021 г., след предявена от Р.С. претенция за изплащане на застрахователно обезщетение с вх. № ОК266608/11.05.2021 г. Поддържа се, че с оглед разпоредбата на чл. 99, ал.4 ЗЗД ответникът е следвало да плати обезщетението на ищеца “Н.Л.” ЕООД, а не на цедента Р.С., тъй като съгласно чл. 99, ал.2 и ал.4 ЗЗД прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, включително с изтеклите лихви, и има действие спрямо длъжника и му е противопоставимо, считано от уведомлението на 11.05.2021 г.

Ответникът ЗД “Б.И.” АД оспорва исковете като недопустими и неоснователни.

Възразява, че липсва надлежно предявена писмена претенция пред застрахователя по реда на чл. 380 от КЗ, което е предпоставка за допустимостта на иска по чл. 432 ал. 1 от КЗ. Сочи, че писмената претенция, подадена от пълномощник на Р.С. и получена от ответното дружество на 11.05.2021 г., е оттеглена от самия него с уведомление от 28.06.2021 г., с което той уведомил ЗД “Б.И.” АД, че е оттеглил всички пълномощия на представляващото го Адвокатско дружество „Ч.,П. и И.“ и съответните адвокати, като оттеглянето се отнася до всички права, предоставени пред всички лица и институции, включително и пред ответника, като са оттеглени и всички юридически действия, извършени от името на Р.С. от пълномощниците, поради което ответникът поддържа, че считано от получаване на уведомлението от 28.06.2021 г. претенцията за изплащане на застрахователно обезщетение от 11.05.2021 г. е оттеглена, поради което правото на иск на правоприемника “Н.Л.” ЕООД не е упражнено надлежно, тъй като нямало заявена надлежно претенция по реда на чл. 380 КЗ от неговия праводател, което е положителна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск за обезщетение за неимуществени вреди срещу застрахователя.

По същество ответникът оспорва иска с възражения, че ищецът – цесионер не е носител на прехвърленото вземане, тъй като договорът от 28.04.2021 г. е недействителен.

Излага съображения за нищожност на договора за цесия поради липса на съгласие на цедента, противоречие с императивни законови норми и добрите нрави и липса на предмет.

Сочи, че към момента на подписването на договора за цесия не е възникнало вземане към застрахователя, тъй като липсва надлежно отправена към него претенция. Твърди, че ищецът, като търговско дружество, не може да е носител на правото на обезщетение за неимуществени вреди (болки и страдания), тъй като не може да търпи такива вреди, поради което договорът за цесия е нищожен поради противоречието му със закона – чл. 432 КЗ, с който е предоставено право на пряк иск на увреденото лице и чл. 478 КЗ, с която разпоредба е дадена легална дефиниция за пострадали лице и за увредено лице. Поддържа се и нищожност на договора за цесия поради противоречие с добрите нрави на договор, с който „се търгува“ с обезщетения за неимуществените вреди, претърпени от физически лица вследствие на смъртта на техни близки. Навежда твърдения, че адвокатите – пълномощници на цедента са свързани лица с ищцовото дружество и прехвърлянето на вземането на „Н.Л.“ ООД е в нарушение на забраната на чл. 46 от Закона за адвокатурата за сключването на сделки между адвоката лично, чрез подставено лице или със скрит пълномощник, и доверителя. Навежда и доводи за унищожаемост на договора за цесия поради въвеждане в заблуждение на цедента, като са му предоставени за подпис много на брой документи, така че да не забележи какво подписва, той не е давал съгласие за подписването на такъв договор и не е имал намерение да прехвърля част от вземането си за обезщетение.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства..

Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

С окончателния доклад по делото по чл. 146 ГПК, без възражения от страните са 2 обявени за безспорни между тях следните факти и обстоятелства: на 03.04.2021 г., при движение в село Бежаново, водачът на л.а. „Мерцедес“, рег. № *******, е нарушил правилата за движение по пътищата, като напуснал пътното платно и ударил намиращия се на тротоара пешеходец В.С.Д., в резултат на което на последния били нанесени телесни увреждания, довели до неговата смърт; към датата на ПТП отговорността на водача на л.а.

„Мерцедес“, рег. № *******, била покрита от задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, сключена при ответното дружество, обективирана в застрахователна полица № BG/02/1200018403; на 28.04.2021 г. между Р.В.С. - син на починалия вследствие на процесното ПТП В.С.Д. - и ищеца бил сключен договор за цесия, по силата на който Р.С., в качеството му на цедент, прехвърлил на ищеца част в размер на 35 000 лева от вземането си за неимуществени вреди към ЗД „Б.И.“ АД срещу цена от 19 990 лева.

Не се спори между страните и се установява от представените доказателства и че Р.С., в качеството му на законен наследник – син на В.С. и увредено в резултат на ПТП, при което последният е загинал лице, е предявил пред ответното дружество, чрез упълномощен адвокат, застрахователна претенция за обезщетение за претърпените от него вследствие смъртта на баща му неимуществени вреди в размер на 200 000 лева, заведена с вх. № ОК266608/11.05.2021 г., по която е образувана от застрахователя ликвидационна преписка по щета № 2110013128, като с писмо изх. № НЩ-3193/12.05.2021 г. застрахователят е отказал плащане на застрахователно обезщетение до представяне на влязъл в сила акт, доказващ виновността на водача, управлявал застрахованото МПС, а след споразумение, сключено между застрахователното дружество и Р.В.С. на 30.06.2021 г. за изплащане на обезщетение в размер на 120 000 лева, такова е платено на Р.В.С. по посочена от увреденото лице банкова сметка на адв. Я.Д.Д. на части, с преводни нареждания от 16.07.2021 г., 12.08.2021 г. и 13.08.2021 г.

Не се спори и се установява от доказателствата по делото и че с Уведомление вх. № ОК-392591/28.06.2011 г. увреденият Р.С. уведомил ответното дружество, че е оттеглил всички пълномощия, предоставени на представляващите го адвокатско дружество и адвокати във връзка с реализиране на правата му на пострадало от настъпилата при ПТП смърт на баща му. В уведомлението се разяснява, че оттеглянето се отнася до всички предоставени на пълномощниците права, пред всички лица и институции, като се оттеглят и всички извършени до момента юридически действия пред застрахователя. С второ Уведомление вх. № ОК396064/29.06.2021 г. Р.С. уведомява застрахователя, че счита за недействителен договора за цесия от 28.04.2021 г., тъй като той е подписан чрез въвеждането му в заблуждение, не е знаел какво подписва, не е имал намерение и не е искал да прехвърля част от вземането си. Моли в случай, че от страна на “Н.Л.” ЕООД е предявена претенция за заплащане на каквито и да било суми, тя да бъде оставена без уважение и заявява, че ще счита всяко извършено плащане от застрахователя на “Н.Л.” ЕООД за неправомерно извършено и ще уведоми компетентните органи за това. Сочи, че всички плащания на следващото му се застрахователно обезщетение следва да бъдат извършвани само по негово лично разпореждане.

По делото е разпитан в качеството на свидетел цедентът Р.С.. Той казва, че във връзка с настъпилата вследствие ПТП смърт на баща му, познати го насочили към адвокатска кантора „Ч.“, адвокат от която му предложил и дал безлихвен заем в размер на 10 000 лева за погребението. По-късно му дали още 10 000 лева и пред нотариус подписал, че е взел тези пари. Тогава прочел за какво се е подписал, защото нещо го усъмнило, и се оказало, че се подписва на цесия „за тези 10 000 лева на 35 000 лева“, като де факто щял да дължи за първите 10 000 лева 45 000 лева. Това разбрал от документа. Казва, че бил принуден да взима от тях пари, защото бил взел доста пари от други хора. Казва, че като прочел, че получава парите от “Н.Л.” ЕООД се запитал защо и потърсил друг адвокат (св. го нарича адв. Я.), който му дал съвети как да действа, ако реши да се „махне“ от предишните адвокати. Свидетелят излага хаотично показания за сумите, които е получил, вкл. за преведени от “Н.Л.” ЕООД 10 000 лева, като не става ясно дали сумата е за предоставен заем или за плащането на уговорената цена по цесията, за казаното му от новия адвокат, че ще 3 бъде измамен и може да се окаже, че дори дължи пари, въпреки „кръвнината“, която ще получи и т.н. Казва, че той лично не е подавал нищо пред ЗД “Б.И.” АД, а от негово име претенция предявил новият му адвокат. Казва, че от кантората на предишните адвокати му обяснили предварително, че има право на обезщетение за „кръвнина“, че се подписва за тяхна сигурност, че те му дават тези пари и той се съгласява. Свидетелят твърди, че не знае какво означава цесия и не е знаел, че срещу парите, които е получил от тях им е прехвърлил правото да получат „кръвнината“ от негово име. Новият му адвокат му обяснил, че е прехвърлил 35 000 лева като лихва върху заетите 10 000 лева. Дотогава цесия нищо не му говорело и не се е допитвал до друг, когато го е прочел, въпреки, че не знаел какво означава.