Решение № 1606 от 05.08.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1606 гр. Пловдив, 05.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Милена Ат. Георгиева при участието на секретаря Десислава Ст. Терзова като разгледа докладваното от Милена Ат. Георгиева Административно наказателно дело № 20225330203611 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш на ОДМВР Пловдив, серия К №4281915, с който на А.Х.В., ЕГН:**********, с адрес: ***, е наложено административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 50 /петдесет/ лева на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.2 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/, за нарушение на чл.21, ал.2, вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят, по съображения, изложени в жалбата, чрез адв. Л.В., моли съда да отмени атакувания електронен фиш като незаконосъобразен и неправилен. Претендира разноските по делото. Редовно и своевременно призовани, жалбоподателят и процесуалният му представител не се явяват в съдебно заседание. След провеждане на съдебното заседание по делото е постъпило писмено становище, с изложени в него съображения по съществото на спора.

Въззиваемата страна, редовно и своевременно призована, не изпраща представител. По делото е постъпило писмено становище от представляващия страната - ст. юрк. Г.Б., в което са изложени съображения за правилност и законосъобразност на електронния фиш и се прави искане за потвърждаването му. Претендират се разноски по делото за осъществена юрисконсултска защита и се прави възражение за намаляване размера на 1 адвокатския хонорар до минимума, предвиден в Наредбата, при евентуално уважаване на жалбата.

Съдът, след като взе предвид изложеното в жалбата и след като анализира събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в преклузивния 14 -дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна /лице, което е било санкционирано/ и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна съдът установи следното:

На жалбоподателя А.Х.В. е бил издаден Електронен фиш за налагане на административно наказание глоба за нарушение, извършено на 01.10.2020г. в 11:13ч. на Републикански път I-8 км 210+897 /Пазарджик – Пловдив/, установено и заснето с автоматизирано техническо средство АТСС TFRM1 №530, за превишаване на разрешената скорост с 12 км/ч при управление на МПС, лек автомобил марка „БМВ 730Д АВТОМАТИК“ с рег. № ***. Лекият автомобил се е движел в извън населеното място със 72 км/ч при разрешена скорост 60 км/ч, въведено ограничение на скоростта с пътен знак В26.

Скоростта от 72 км/ч е с 3 км/ч по-ниска от отчетената от автоматизираното техническо средство от 35 км/ч - т.е. след приспаднат толеранс от минус 3 км/ч.

Процесното МПС е собственост на санкционираното лице А.Х.В..

Нарушението било заснето с автоматизирано техническо средство АТСС TFRM1 - №530. Същото е одобрен тип средство за измерване, за което е издадено Удостоверение №10.02.4835. ATСС е преминало последваща метрологична проверка, обективирана в Протокол от проверка №7 – 33 – 20 от месец септември 2020г.

С Електронен фиш на ОДМВР Пловдив, серия К №4281915, на А.В., е било наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП, за нарушение на чл.21, ал.2, вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП. Жалбоподателят В. не е посочил друго лице, което да е било водач на това МПС по време на нарушението по смисъла на чл.189, ал.5 от ЗДвП, а се е възползвала от правото си да обжалва така издадения против него Електронен фиш /ЕФ/.

Фактите се установяват от всички приложени по делото писмени доказателства.

2

При така възприетата и изложена фактическа обстановка съдът счита, че е налице осъществен състав на административно нарушение по смисъла на чл.21, ал.2, вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП, тъй като жалбоподателят В. при управление на лек автомобил „БМВ 730Д АВТОМАТИК“ с рег. № *** на посоченото в ЕФ място, явяващо се извън населено място, се е движил със скорост от 72 км/ч при разрешена извън населено място скорост до 60 км/ч. по въведено ограничение с пътен знак В26. С посоченото е превишил ограничението с 12 км/ч. Правилно е определен субектът на нарушението и на основание чл.188, ал.1 от ЗДвП е ангажирана отговорността на В., като собственик на процесното МПС, с оглед наличната по преписката справка за регистриран автомобил. По делото не се установява да е упражнил предоставеното му в нормата на чл.189, ал.5 от ЗДвП право и в законоустановения срок от получаване на обжалвания Електронен фиш да е представил в ОД на МВР -Пловдив, писмена декларация с данни за друго лице, на което да е било предоставено управлението на МПС-то.

Описанието на нарушението е в достатъчен степен пълно, точно и ясно, отразени са всички съставомерни елементи от състава на нарушението, така че жалбоподателят В. е разбрал за какво негово деяние е санкциониран.

Правилно нарушението е квалифицирано под материалната норма на чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП. Според правилото на чл.21, ал.2 от ЗДвП, когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал.1, това се сигнализира с пътен знак. Разпоредбата на ал.1 на чл.21 от ЗДвП забранява на водача на пътно превозно средство при избиране скоростта на движение, да превишава посочените в нормата стойности на скоростта в км/ч. Както става ясно от така цитираните по-горе материални норми и от приложения по делото електронен фиш, жалбоподателят е извършил нарушение по чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП, а направената правна връзка с ал.1 на чл.21 от ЗДвП е дотолкова, доколкото да обуслови, че в случая скоростта от 60 км/ч, въведена с пътен знак, е различна от така посочените в ал.1 на същия член на закона. Нещо повече в самата алинея 2 на чл.21 от ЗДвП, видно от съдържанието й, е извършено препращане към ал.1 на същата разпоредба, така че дадената квалификация с препратката е още попрецизна.

За така установеното нарушение е издаден обжалваният ЕФ, чиято легална дефиниция съгласно §6, т.63 от ДР на ЗДвП, е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез 3 административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи. За форма и съдържание на ЕФ следва да се приемат за задължителни само изброените в чл.189, ал.4, изр.2 от ЗДвП реквизити. От отразеното в електронния фиш се установява, че същият съдържа всички реквизити, посочени в разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП по утвърдения образец териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точният час на извършване на нарушението, регистрационният номер на моторното превозно средство, собственикът, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срокът, сметката, начините за доброволното й заплащане. Сред посочените реквизити няма изискване фишът да е датиран, да съдържа имена, адрес и подпис на издателя, нито се изисква посочване пред кого и в какъв срок може да се обжалва. Действително съобразно разпоредбата на чл.189, ал.11 от ЗДвП влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно постановление. Това приравняване обаче е само относно последиците, с които се ползват влезлите в сила НП и електронните фишове и не обосновава необходимост от механично пренасяне на правилата, относно процедурата за съставяне и изискването за задължителни реквизити по чл.57 от ЗАНН, както и пренасяне, респ. прилагане на сроковете по чл.34, ал.1 от ЗАНН. Затова неоснователни се явявят наведените от страна на жалбоподателя възражения в тази посока.

Не се споделя изложеното в жалбата за изтекла погасителната давност, в частност преследвателната погасителна давност, след изтичането на която се погасява възможността на компетентния орган да реализира правомощията си по административнонаказателното правоотношение. Разпоредбата на чл.

80, ал.1 ,т.5 от НК предвижда, че наказателното преследване се изключва по давност, ако не е възбудено в продължение на 3 години. Нарушението е извършено на 01.10.2020г., за което е издаден електронен фиш, връчен на жалбоподателя на 22.04.2022г., т.е. от датата на извършване на нарушението до датата на връчване на електронния фиш не е изминал изискуемия от закона тригодишен срок.

Правилно АНО е провел съкратената процедура по чл.189, ал. 4 от ЗДвП за санкциониране на административно нарушение. В тази връзка е и разпоредбата на § 6, т.65 от ЗДвП, според която „автоматизирани технически 4 средства и системи“ са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес. Следователно установяването на нарушението с мобилно средство за видеоконтрол, с каквото е било заснето и процесното нарушение, е възможно и законосъобразно.

Нарушението е заснето с автоматизирано техническо средство АТСС TFRM1 - №530. Същото е одобрен тип средство за измерване, за което е издадено Удостоверение №10.02.4835. ATСС е преминало последваща метрологична проверка, обективирана в Протокол от проверка №7 – 33 – 20 от месец септември 2020г. Съгласно чл.30, ал.5 от Закона за измерванията /ЗИ/ „когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип“. Следва да се има предвид, че за да намери приложение чл.30, ал.5 от ЗИ следва техническото средство да е преминало през последваща проверка, която да е констатирала, че то продължава да отговаря на одобрения тип. Съгласно чл.43, ал.4 от ЗИ, периодичността на проверките по ал.2 се определя със заповед на председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, която се обнародва в „Държавен вестник“ и се обявява в официалния бюлетин на агенцията.

Съгласно заповед №616/11.09.2018г. на председателя на ДАМТН, обнародвана в ДВ, периодичността на проверка на скоростомери, съгласно чл.31 от заповедта е една година. Видно от представения Протокол от проверка №7 – 33 – 20 се установява, че на уреда е извършена последваща проверка през месец септември 2020г., т.е. уредът е валиден според заповедта на председателя на ДАМТН до месец септември 2021г., а нарушението предмет на електронния фиш е установено на 01.10.2020г. От тази проверка е установено, че уредът съответства на одобрения тип. Предвид това, следва да бъде прието, че измерването на скоростта на автомобила е извършено с годно техническо средство. В този смисъл /Решение №616 от 29.03.2021г. по к. адм. н. д. №3167/ 2020 г. на XX състав на Административен съд- Пловдив/.

Изпълнено е и изискването на чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 5

12.05.2015г., видно от представения по преписката Протокол за използване на АТСС, който е задължителен за мобилните устройства и системи. Същият по съдържание съответства на процесното време и място на извършеното нарушение, както и на техническото средство, което го е заснело и съдържа данни за посоката на движение на контролираните МПС, общото ограничение на скоростта на движение, режима на измерване, посоката на задействане, номер на служебен автомобил, начало и край на работа, както и номера на първо и последно статични изображения. Свалените статични изображения са от 12319 до12350, сред които е и процесното 12327. Именно в представения протокол по чл.10 се съдържат и данните за наличието на пътен знак В 26 за ограничение скоростта до 60 км/ч.