Решение № 1257 от 26.02.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 12371/2025
- Вид
- Решение № 1257
- Подписан
- 26.02.2026
- В сила
- 26.02.2026
- Състав
- Мариана Георгиева, Димитър Ковачев, Йоанна Наскова Станева
Цитирани разпоредби
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 3, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 187, т. 10 · Кодекс на труда
- чл. 188, ал. 1, т. 1 · Кодекс на труда
- чл. 189, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 189, ал. 1, т. 10 · Кодекс на труда
- чл. 193, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 195 · Кодекс на труда
- чл. 195, ал. 1 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 1257 гр. София, 26.02.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Мариана Георгиева
Членове:
Димитър Ковачев
Йоанна Н. Станева при участието на секретаря Галина Хр. Христова като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно гражданско дело № 20251100512371 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.
С решение от 07.08.2025г., постановено по гр.дело № 16815/2025г. по описа на СРС, ГО, 144 състав, е отменено на основание чл. 357, вр. чл. 358, ал.
1, т. 2, предл. 2-ро от КТ наложеното със Заповед № 8/24.02.2025. на Директора на ЦСМП дисциплинарно наказание “ЗАБЕЛЕЖКА” на С. Д. К. на основание чл. 195, ал. 1 КТ, вр. чл. 188, ал. 1, т. 1 КТ и чл. 189, ал. 1, т. 10 КТ – а именно за неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закон и др. нормативни актове, което неизпълнение на трудовите задължения се изразява в следното - на основание рапорт № 75-147/06.02.2024г. на “техникмеханик ЕАТ” работодателят е приел, че “на нощно дежурство в периода 23/24.02.2025” ищцата като парамедик не е попълнила пътна книжка на “автомобила” и не е отбелязала сбора на километри по графа за общото дежурство и не е посочила с кое лице/лекар е пътувала.
Срещу решението е подадена в законоустановения срок въззивна жалба от ответника Центъра за спешна медицинска помощ – София, в която се поддържат оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и за нарушения на материалния закон.
1
Конкретно се оспорва правилността на формирания от първоинстанционния съд извод, че установеното от работодателя виновно поведение на служителя не се доказва да се е осъществило в действителност, като в тежест на ответника било да установи, че по време на своето дежурство на 23.01.2025г., ищцата е отразила грешни и непълни данни в пътната книжка на автомобила.
Сочи, че съдът не е съобразил обстоятелството, че в процесната заповед за налагане на дисциплинарно наказание, само се констатира, че в докладната записка, послужила като основание за налагането му, е отразено, че в пътната книжка няма положен подпис на лицето, ползвало автомобила. Процесното наказание, обаче, не било наложено за това неизпълнение. Вмененото нарушение на трудовата дисциплина се изразявало в това, че ищцата не е сумирала общия сбор на изминатите километри по отделните графи – градски-София, градски-други и извънградски, с което служителката е нарушила т. 9 от раздел V. Ред и указания за издаване и правилно попълване на пътната книжка от Процедура № 10 относно вътрешните правила за покупка, отчитане и контрол на горивото за санитарните автомобили в ЦСМП - София. Излага се, че в цитираната разпоредба изрично е вменено задължение за вписване на първия свободен ред след последния записан адрес в графа “изминати километри”: общия аритметичен сбор на изминатите километри по графи: за градски – София, градски-други и извънграски и общия сбор от тях /сборът получен от направените вече сборове по отделните графи/. В случая било установено, че ищцата не е сторила нито едно от двете. Именно поради това неизпълнение – невписване на изискуемите аритметични сборове, служителката е допуснала нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 187, т. 10 от КТ. Въззивникът акцентира и на обстоятелството, че след наложеното наказание, ищцата е започнала да сумира изминатите километри при своите дежурства, което се установявало от представените по делото доказателства. По тези съображения е направено искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което предявеният иск да се отхвърли.
Въззиваемата С. Д. К. оспорва въззивната жалба като неоснователна.
Счита първоинстанционното решение за правилно и обосновано като постановено в съответствие със събраните по делото доказателства и в правилно приложение на относимите материално-правни норми. По тези съображения е направено искане за потвърждаване на обжалваното решение.
2
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че в конкретния случай издадената заповед за налагане на дисциплинарното наказание „забележка“, е мотивирана, спазена е процедурата по чл. 193, ал. 1 от КТ, но не се установява описаните в заповедта нарушения на трудовата дисциплина да са извършени от ищцата.
Твърденията за незаконност на оспореното дисциплинарно наказание, очертаващи основанието на предявения иск и в чиито рамки е ограничена търсената съдебна защита съобразно диспозитивното начало в гражданския процес, в конкретния случай са свързани със следните оспорвания: заповедта не е мотивирана съгласно изискванията на чл. 195 от КТ; не е извършено твърдяното нарушение на трудовата дисциплина; при определяне на наложеното наказание е нарушено изискването на чл. 189, ал. 1 от КТ.
Между страните по делото няма спор, а и от представения трудов договор се установява, че между тях съществува валидно трудово правоотношение, в рамките на което ищцата заема длъжността „парамедик”, с място на работа – ЦСМП – София.
Със заповед на работодателя № 8/24.02.2025г., връчена на ищеца на 17.03.2025г., на С. Д. К. е наложено дисциплинарно наказание „забележка“. В мотивите на заповедта са посочени следните нарушения на трудовата дисциплина: при приключване на дневното дежурство на 23.01.2025г. служителката не е попълнила правилно пътната книжка на автомобила, като не е отбелязала в нея сбора на километрите по графи, както и общо за дежурството. Посочено е, че като не е сумирала общия сбор на изминатите километри по отделните графи – градски-София, градски-други и извънградски, служителката е нарушила т. 9 от раздел V. Ред и указания за издаване и правилно попълване на пътната книжка от Процедура № 10 относно вътрешните правила за покупка, отчитане и контрол на горивото за санитарните автомобили в ЦСМП - София. Отразено е, че в посочената разпоредба изрично е вменено задължение за вписване веднага след приключване на дежурството, на първия свободен ред след последния записан адрес в графа “изминати километри” общия аритметичен сбор на изминатите 3 километри по графи: за градски – София, градски-други и извънградски и общия сбор от тях. Нарушението на трудовата дисциплина е квалифицирано по чл. 187, т. 10 КТ – неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред, в колективния трудов договор или определени при възникване на трудовото правоотношение.
По делото е установено въз основа на представената длъжностна характеристика, че на ищцата е вменено задължение като парамедик да управлява правилно и безопасно поверения й автомобил, а именно – автомобил с рег. № **** /видно от заповед с № 20/18.05.2023г./, както и да спазва Правилника за устройството и дейността на Центъра, Правилник за вътрешния тр.ред и др. вътрешни актове и заповеди на Директора, в това число и Процедура 10 относно вътрешните правила за покупка, отчитане и контрол на горивата на санитарните автомобили, за което страните не спорят, че е акт на директора на ЦСМП - София. Съгласно тези правила, раздел V. Ред и указания за издаване и правилно попълване на пътната книжка, в задължение на дежурния техник – механик е преди започване на всяко дежурство да вписва в пътната книжка в съответните графи на първия свободен ред от нея датата, трите имена и часа, в който на смяна застъпва съответния водач, на същия ред да се отразят показанията на километража, както и наличността на горивото. Попълването на останалите данни по пътната книжка е в тежест на водача, а именно - да отрази номер на адреса /повикванията/, в графа име и презиме и фамилия и адрес на един ред да се отрази пълния адрес от началната точка на тръгване до крайната; време на тръгване; изминати километри, като се отбелязват за всеки адрес, в това число поотделно за гр. София, градски – други градове и извънградски. Съгласно т.
9 от Раздел V е вменено задължение на водача, според което веднага след приключване на дежурството трябва да впише на първия свободен ред след последния записан адрес в графа “изминати километри” общия аритметичен сбор на изминатите километри по графи: за градски – гр. София, градскидруги и извънградски, както и общият сбор от тях.
Въз основа на представения и неоспорен препис от пътна книжка се установява, че след приключване на дежурството на 23.01.2025г., ищцата е попълнила в пътната книжка следните данни: начален час на тръгване и час на пристигане за съответните посетени адреси; показания на километраж;
4 изминати километри по графи: градски – София /съответно 11 км, 12 км и 3 км – за всеки един от извършените курсове/ и извънградски /съответно 8 км и 8 км/. И в двете колони накрая липсва вписване на сбора на изминатите километри по видовете осъществен по време на смяната пробег. Липсва и изискуемият общ сбор на сумираните километри от двата вида пробег – за изминатия градски и извънградски пробег.
Въз основа на представените по делото доказателства – заповед за налагане на дисциплинарно наказание и писмени обяснения от служителя, дадени преди издаване на процесната заповед, е видно, че е очертан предметът на съдебен контрол и е обезпечено правото на защита на наказания служител – изискванията по чл. 195, ал. 1 от КТ за мотивиране на заповедта за уволнение и по чл. 193, ал. 1 от КТ за даване на обяснения, са спазени. Ето защо следва да се извърши проверка по същество на спора и с оглед наведените в исковата молба основания за незаконосъобразност на обжалваната заповед – за осъществяване на нарушението и съответствието му с наложеното наказание, което работодателят следва да установи чрез пълно доказване /чл. 154, ал. 1 ГПК/.
В процесния случай от събраните по делото и неоспорени писмени доказателства се установява, че ищцата е извършила вмененото с процесната заповед нарушение на трудовата дисциплина. Както бе посочено, съгласно т. 9 от Раздел V о т Процедура 10 относно вътрешните правила за покупка, отчитане и контрол на горивата на санитарните автомобили, на водачите е вменено задължение, според което веднага след приключване на дежурството трябва да впишат на първия свободен ред след последния записан адрес в графа “изминати километри” общия аритметичен сбор на изминатите километри по графи: за градски – гр. София, градски-други и извънградски, както и общият сбор от тях. Не е спорно, че ищцата е запозната с цитираната Процедура 10, както и че след приключване на дежурството на 23.01.2025г. тя не е попълнила общия аритметичен сбор на изминатите километри по графи и общият сбор от тях. В пътната книжа са удостоверени единствено показанията на километража, изминати километри по графи: градски – София /съответно 11 км, 12 км и 3 км – за всеки един от извършените курсове/ и извънградски /съответно 8 км и 8 км/.
Законността на наложеното наказание е оспорено от ищцата и поради 5 несъответствие между тежестта на извършеното нарушение с наложеното наказание. Съгласно нормата на чл. 189, ал. 1 от КТ, при определяне на дисциплинарното наказание се вземат предвид тежестта на нарушенията /определя се от значимостта на неизпълненото задължение и формата на вината/, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника или служителя. В цитираната разпоредба законодателят е установил критериите, от които трябва да се ръководи субекта на дисциплинарната власт при избора на дисциплинарно наказание. Основният критерий е "тежестта на нарушението", установено с неговата обективна и субективна характеристика;
"обстоятелствата, при които е извършено нарушението", относими към параметрите на времето и мястото на извършване на нарушението; и "поведение на работника или служителя", като комплекс от елементи, които съставят неговата трудова характеристика. При констатиране на нарушение на трудовата дисциплина работодателят има право да прецени дали да наложи дисциплинарно наказание на работника или служителя или не, както и да определи вида на дисциплинарното наказание. При избора на наказание, обаче, той е длъжен винаги да се ръководи от законовите критерии по чл. 189, ал. 1 от КТ. Същото се отнася и до значимостта на неизпълнените задължения по трудовото правоотношение, с оглед липсата или наличието на вреди и неблагоприятни последици от дисциплинарното нарушение, които се вземат предвид при определяне тежестта на наказанието, когато сами по себе си не обуславят квалификацията на нарушението /в този смисъл – решение по гр. д.