Решение № 1876 от 13.04.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1876 гр. София, 11.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Галина Ташева

Георги Ст. Чехларов при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски като разгледа докладваното от Галина Ташева Въззивно гражданско дело № 20211100514176 по описа за 2021 година

Производството е по чл.258-чл.273 ГПК

С решение №20109551 от 01.05.2021 г. по гр.д.8396/20 г., СРС-88 сътав.

ОСЪЖДА К. Д. П., ЕГН **********, действащ като ЧСИ с per. № 852 в КЧСИ, с район на действие СГС, с адрес: гр. София, бул. *******, да заплати на Б. З. Н., ЕГН **********, с адрес : гр. София, ж. к. „******* ап. 91, на основание чл. 441, an. 1 ГПК във вр. с чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ във вр. с чл. 45 и чл. 52 ЗЗД, следните суми претендирани като обезщетение за вреди, причинени от ответника в качеството му на частен съдебен изпълнител с per. № 852 и район на действие СГС, поради незаконосъобразно принудително изпълнение по изпълнително дело № 20128520401025 /налагане на запор върху сметките на ищеца след прекратяването на изпълнителното дело по силата на закона/, а именно: сумата от 230 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди - емоционални страдания, ведно със законната лихва върху тази сума от 19.12.2019 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 300 лв., представляваща имуществени разходи за заплатено адвокатско възнаграждение, ведно със законната лихва върху тази сума от 23.12.2019 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди за разликата над присъдения размер от -230 лв. до пълния претендиран размер от 1000 лв.

Решението е постановено при участието на "З.К.Л.И." АД, ЕИК *******, като трето лице-помагач на страната на ответника ЧСИ К. Д. П..

1

Ответникът в първоинстанционното производство, обжалва постановеното решение като твърди,че същото е неправилно- в нарушение на материалния закон и процесуалните правила,както и необосновано.Съдът неправилно приел,че са налице противоправни действия на ответника,че са претърпени неимуществени и имуществени вреди от ищеца,че претендираната като претърпяна вреда в размер на заплатената от ищеца сума 300 лв. за адвокатки хонорар подлежи на репариране.Моли да се отхвърлят изцяло исковите претенции.Претендира разноски пред въззивното производство.

Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли да се отхвърли.

Претендира разноски.

Третото лице помагач на страната на ответника счита жалбата за основателна и моли да се уважи.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

На 22.06.2012г. по молба на „Райфайзен банк“ ЕАД е образувано изпълнително дело № 2012-852-04-01025 по описа на ЧСИ К. П. и видно от приложената молба по делото, вземанията са цедирани на „Е.М.“ ЕООД. На 30.10.2015г. „Е.М.“ ЕООД депозира пред ЧСИ К. П. молба за прекратяване на изпълнително дело № 2012-852-04- 01025 на основание чл.433, ал.1, т.2 от ГПК като е поискал вдигане на всички наложени мерки срещу имуществото на длъжниците като е заявил изрично, че задълженията по делото са погасени изцяло, т.е. десезирал е частния съдебен изпълнител. Същият се произнася по молбата едва на 07.01.2020г. като прекратява делото с постановление. Междувременно, поради липса на изпълнителни действия в периода октомври 2015г. - декември 2017г., изпълнението е прекратено по силата на закона на 06.11.2017г. - по арг. от чл. 433, ал.1, т.8 ГПК и т.10 от ТР 2/2015 по т. д.№2/2013 ОСГТК на ВКС.

След прекратяване на изпълнителното дело поради цитираната перемпция, съдебният изпълнител няма право да предприема каквито и да е действия по прекратеното дело.

Наложеният запор върху сметките на въззиваемия на 17.12.2019г. е незаконосъобразно действие извършено от ЧСИ К. П..

Въззивникът неправилно твърди, че е необходимо цитираното закононарушение да е обжалвано от длъжника или същото да бъде предварително установено по съдебен ред за да е налице предпоставката противоправност - съдът по деликтния иск преценява процесуалната законосъобразност на действията на ЧСИ без да е обвързан с това дали същите са обжалвани и какво е решението на съда по жалбата.

След подадена молба от въззиваемия, ЧСИ К. П. му възстановява събраните суми е преводно нареждане от 15.01.2020г., като това действие представлява извънсъдебно признание, че сумата е незаконосъобразно събрана.

Процесните разноски по изпълнителното производство са за сметка на взискателя.

Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1, т. 1 от ГПК, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника освен в случаите, когато делото се прекрати съгласно чл. 433 ГПК, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство. Процесното изпълнително производство е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т.8 ГПК тъй като в случая произнасянето по молбата на взискателя по чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК е последващо действие на ЧСИ, а именно: на 30.10.2015г. е постъпила молбата от взискателя за 2 прекратяване на изпълнителното дело е основание чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК, а съдебният изпълнител го прекратява с постановление на 07.01.2020 г. Тоест, прекратяването с основание чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК е направено след прекратяване на изпълнителното производство по силата на закона. Ето защо, разноските по процесното изпълнение се дължат от взискателя.

За пълнота, начисляването и събирането на дължимите такси за отделните изпълнителни действия съгласно Тарифа по чл. чл. 78, ал. 2 от ЗЧСИ е задължение на съдебния изпълнител, който следва да събере същите авансово като по изключение разпоредбата на чл. 79, ал. 3 от ЗЧСИ допуска дължимата от взискателя такса да бъде събрана в последствие по реда на чл. 410, ал. 1 от ГПК. За това, неизпълнението на задължението на ЧСИ по чл. 80 ЗЧСИ и събирането на таксите и разноските направо от длъжника, е дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 67 ЗЧСИ - т.11 от ТР №2 от 26.06.2015 по тълк.д. №2/2013 на ОСГТК на ВКС.

Налице са доказани както имуществени, така и неимуществени вреди, понесени от въззиваемия и представляващи пряка и непосредствена последица от незаконосъобразните действия, извършени от съдебния изпълнител по изп.д. № 2012-852-04-01025.

Съдебният изпълнител дължи обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 300 /триста/ лв., представлява имуществена вреда от незаконосъобразно наложеният запор, която вреда е пряка и непосредствена последица от противоправните действия на съдебния изпълнител.

Пряка и непосредствена последица означава, че въззиваемият не би претърпял вредите, ако не бе незаконосъобразното действие на съдебния изпълнител и тези вреди са типична последица от вредоносния резултат. В случая, ако съдебният изпълнител не бе наложил запор без правно основание върху сметките на ищеца, за него не би настъпила вреда.

Ирелевантно е обстоятелството, че същият процесуален представител е представлявал въззиваемия и преди това по същото производство тъй като видно от договор за правна защита и съдействие, необходимостта от представителство и защита е възникнала именно поради незаконосъобразното поведение на съдебния изпълнител.

Ирелевантно е възражението на въззивника, че ЧСИ не е страна по спора, тъй като в случая се претендират имуществени вреди поради неправомерни действия на същия, а не разноски направени в качество на страна в производството. По същата причина е ирелевантно възражение на въззивника за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар.

По отношение на възражението с оглед Тълкувателно решение №1 от 11.12.2018г. по т.д.

№1/2017г. на ОСГК съдът следва да извърши цялостна преценка дали уговореното възнаграждение надвишава съществено обичайния размер, като ако заплатено такова в размер 50 % над минималния, не се счита за прекомерно и същото не прекъсва наличието на причинно-следствена връзка между противоправното поведение на съдебния изпълнител и претърпяната имуществена вреда.

Относно неимуществените вреди, същите се определят по правилата на чл. 52 ЗЗД, а именно „по справедливост“ . Доказаният в своето основание иск не може да бъде отхвърлен като неоснователен поради липса на доказателства за неговия размер. В случая, след като са доказани увреждащите действия на съдебният изпълнител, то искът е установен в своето основание и съдът е длъжен да определи неговия 3 размер.Противоправните действия на ответника при всички случаи са създали неудобства и безспокойства на ищеца.Искът е установен по основание.Неприятните емоции с наложения запор преди коледните празници са претърпени неимуществени вреди,но поради липса на данни за техният интензитет,правилно съдът го е определил като нисък ,съответно не е установена твърдяната депресивност,както и консултация с психолог.Размерът на тези вреди правилно е определен като искът е уважен частично.

Не се установиха твърдяните пороци на първоинстанционното решение ,поради което то като законосъобразно постановено следва да бъде потвърдено .

Въззиваемата страна претендира разноски,но няма доказателства за сторени такива,поради което не следва да се присъждат..

Воден от горното, СГС

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №20109551 от 01.05.2021 г. по гр.д.8396/20 г., СРС88 състав.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4