Решение № 4457 от 11.11.2024, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 13438/2023
- Вид
- Решение № 4457
- Подписан
- 11.11.2024
- В сила
- 11.11.2024
- Състав
- Анета Александрова Трайкова
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47 ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 55, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 4457 гр. Пловдив, 11.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Анета Ал. Трайкова при участието на секретаря Невена Мл. Назарева като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело № 20235330113438 по описа за 2023 година
Съдът е сезиран с искова молба, подадена от „АГРИНДО“ ЕООД, ЕИК 115687455, срещу Б. П., с ЕГН ********** и с личен номер *****, роден на*******, с адрес: област************* с правно основание: чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за признаване за установено дължимостта на сумата от 9000 лева, представляваща платена без правно основание, зак. лихва от 8.12.2022г. до окончателното й изплащане.
Твърди се в исковата молба, че през есента на 2021 г. /преди началото на стопанската година/, „АГРИНДО“ ЕООД, ЕИК 115687455 и Б. П. са постигнали устна договорка, по силата на която ответникът се е задължил да продаде н а „АГРИНДО“ ЕООД свои Н.вижими имоти, находящи се в землището на с. Ч., срещу сумата от 9 000 лв. /девет хиляди лева/. Сделката следвало да се осъществи на 01.03.2022 г. , като на 21.09.2021 г.
"АГРИНДО“ЕООД заплатило в брой на Б. П. сумата от 4000 лева, за което плащане е съставен разходен касов ордер. На 13.01.2022 г. Б. П. получил още 5000 лева, за което бил съставен РКО от **** г. Въпреки така извършените от „АГРИНДО“ ЕООД в полза на Б. П. плащания, в отношенията между страните не се стигнало до сключване па договор за покупко-продажба в изискуемата нотариална форма. При опит за доброволно уреждане на отношенията между страните, се оказало, че г-н Л.-е притежава земи в землището на с. Ч. и не може да изпълни поето задължение. Твърди се, че платената сума от 9000 лева е била платена без основание – по нищожен предварителен договор за покупко-продажба. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от особения представител на ответника адвокат Н. Ч. З.. С отговора се оспорват твърденията за наличие на договорености за продажба на имоти в село Ч. както и се оспорва получаването на сумите. Оспорват се положените подписи в графа „получил сумата“ в РКО от 13.01.2022г. и РКО от 21.09.2021г. да са на ответника.
1
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
По допустимостта на предявения иск:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 17848 по описа за 2022 г. на Районен съд Пловдив, е образувано по депозирано от ищеца заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, като за сумите, предмет на настоящото дело е издадена заповед за изпълнение. Заповедта е била връчена на длъжника на основание чл. 47 ал.5 ГПК, поради което с разпореждане съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК.
В едномесечен срок е предявен настоящият иск. Налице е пълен идентитет между вземанията, за които е издадена заповедта за изпълнение, и тези, предмет на производството по делото. Затова предявените искове са допустими.
По основателността на предявения иск:
В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание член 55, ал. 1 ЗЗД за връщане на даденото без основание е да докаже единствено какво е получил ответника, а ответникът – на какво основание го е получил, ако твърди, че такова основание съществува. Твърдението и изявлението за липса на основание е твърдение за отрицателен факт и за разлика от член 26, ал. 2 ЗЗД в тази хипотеза основанието не се предполага до доказване на противното. Ако основанието съществува, искът е неоснователен. Изложените доводи от ищеца в исковата молба, че основанието за получаването на сумите почива на нищожен предварителен договор, и поради това не е налице основание, не обръща доказ. тежест относно това кой следва да докаже основанието. В случая ответникът е възразил да не е получил сумата от 9000 лева, понеже подписите в двата РКО не били положени от него, като не е посочил изрично на какво основание е получил тези суми. От представени РКО /л. 60/ се установява, че ответникът е получил от ищцовото дружество на 13.01.2022г. сумата от 5000 лева, а от РКО /л. 61/ се установява също така, че на 21.09.2021г. ответникът е получил сумата от 4000 лева.
От изслушаното заключение на СГрЕ, което не е било оспорено от страните, и което съдът кредитира като обосновано, се установява, че подписите положени в двата РКО са положени от ответника. Следователно авторството на положените от ответника подписи в двата РКО е установено по безспорен начин, а оттук доказано е даването и получаването на процесните две суми. Ответникът не е възразил, че съществува основание да получи даденото, нито е посочил какво е то, от което може да се направи извода, че е налице и втората предпоставка за уважаване на иска – липсата на основание за получаване на сумите.
С оглед изложеното, искът като основателен и доказан ще се уважи, като на ищеца ще се присъдят разноските в исковото производство в размер на 2220 2 лева и тези в заповедното в размер на 1080 лева.
Ответникът следва да заплати по сметка на съда, в полза на бюджета на съдебната власт възнаграждение за вещо лице в размер на 150 лева, платимо от БС.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. член 422 ГПК вр. член 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в отношенията между АГРИНДО“ ЕООД, ЕИК 115687455, и Б. П., с ЕГН ********** и с личен номер ***** роден на ****** с адрес: област ******** че Б. П., с ЕГН ********** и с личен номер ****** роден на ******, с адрес: област ********* дължи на АГРИНДО“ ЕООД, ЕИК 115687455 парично вземане в размер на общо 9000 лева, от които 4000 лева платени на 21.09.2021г. и 5000 лева платени на 13.01.2022г., като получени без правно основание, ведно със зак. лихва върху главницата, считано от 8.12.2022г. до окончателното изплащане на вземането, за което парично вземане е издадена заповед за изпълнение на парично вземане по ч. гр.д. № 17848 по описа на РС Пловдив за 2022г.
ОСЪЖДА Б. П., с ЕГН ********** и с личен номер *******, роден на*******, с адрес: област ****** да заплати на АГРИНДО“ ЕООД, ЕИК 115687455 разноски в исковото производство в размер на 2220 лева и разноски в заповедното в размер на 1080 лева.
ОСЪЖДА Б. П., с ЕГН ********** и с личен номер *******, роден на ******, с адрес: област ******* да заплати на ПРС разноски за възнаграждение за вещо лице в размер на 150 лева.
Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.
Да се издаде РКО на назначения особен представител на ответника адв.
Н. Ч. З., за сумата от 600 лева.
След влизане в сила на решението ч. гр. д. № 17848/2022 г. по описа на Районен съд Пловдив, ведно със заверен препис от същото, да се върне, поради отпадане на необходимостта от послужване.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 3