Решение № 47 от 06.02.2023, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 47 гр. гр.Несебър, 06.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Валери Вл. Събев при участието на секретаря Мая Р. Деянова като разгледа докладваното от Валери Вл. Събев Гражданско дело №

20222150100844 по описа за 2022 година

Предявен е иск с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС.

От ищеца Т. М. Т. срещу ответника собствениците от Етажната собственост на комплекс „*****“, кв. „*********, е предявен иск с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС за отмяна на решенията, взети от общото събрание на етажната собственост, проведено на 05.07.2022г. Ищецът сочи, че на събранието са присъствали лица, които са представлявали други лица в нарушение на чл. 14, ал. 4 от ЗУЕС. Твърди, че липсват доказателства за надлежно учредена представителна власт. Излага, че в протокола не е посочено лице, което да е извършвало превод по време на събранието на руски и английски език. Сочи, че за членове на КС и УС са избрани лица, за които не е ясно дали отговарят на изискванията за заемане на тези длъжности в ЗУЕС. Навежда, че в протокола са записани протоколчици З.З. и Р.С., а поставеният на таблото в сградата протокол е подписан само от единия от тях и не е ясно кой е протоколирал решенията. С тези доводи от съда се иска да отмени атакуваните решения.

В срока по чл. 131 ГПК от ответника – собствениците от Етажната собственост на комплекс „*****“, кв. „*********, е депозиран отговор, с който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Развиват се подробни съображения за задължителната сила на отразените в протокола обстоятелства. Твърди, че при съставянето на протокола не са допуснати нарушения.

Оспорва се възражението за нарушения на чл. 14, ал. 4 от ЗУЕС. Излага се, че дори и да не са присъствали преводачи, това не е основание за отмяна на решенията на ОС. Сочи се, че ищецът не твърди избраните членове на УС и КС да не са собственици. Обръща се внимание, че подписът на единия протоколчик е достатъчен за надлежно съставяне на протокола. От съда се иска да отхвърли предявения иск. Претендират се разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 12 ГПК намира, че се установява следното от фактическа и правна страна:

1

Пред първата инстанция е предявен иск с правно основание чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС. С иска са атакувани всички решения, взети от общото събрание на етажната собственост, проведено на проведено на 05.07.2022г. В тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС е да докаже, че е собственик на самостоятелен обект в сградата, която се намира в режим на етажна собственост и, че са били взети решенията, чиято отмяна се иска. В тежест на ответника е, че събранието е проведено при спазване на чл. 14 от ЗУЕС за участие на пълномощници, както и, че избраните членове на УС и КС отговарят на изискванията на ЗУЕС.

В тази връзка между страните не е спорно, а и от 2 бр. нотариални актове (на л. 5 – л. 6 от делото) се установява, че ищецът Т. е собственик на апартамент № *** и № *** находящи се в жилищна сграда, терасовиден етаж в УПИ IV-**** по действащия ПУП на к. к. „*******“. Няма спор, че вход Б е част от общ жилищен комплекс – „*****“ в кв. „******“.

Не се спори, че на 05.07.2022г. било проведено общо събрание на собствениците от етажната собственост в жилищен комплекс – „*****“ в кв. „******“ (обективирано в протокол на л. 7- л. 9 от делото).

Следва да се има предвид, че при предявен конститутивен иск по чл. 40, ал. 1 З УЕС, преценката за законосъобразност, която е длъжен да извърши съдът, е ограничена само до изрично посочените в исковата молба нарушения, представляващи самостоятелни основания за отмяна на атакуваните актове на общото събрание. Това следва от характера на производството , което е исково и съдът дължи произнасяне само по заявените в исковата молба основания. В този смисъл е и задължителната практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК - Решение № 58 от 25.03.2014г. на ВКС по гр. д. № 5704/2013г., I г. о.

В светлината на изложеното настоящият съдебен състав счита, че следва да бъдат разгледани единствено възраженията за незаконосъобразност на атакуваните решения, обективирани в исковата молба. Възраженията на ищеца най-общо могат да се разделят на следните групи: 1. че събранието е проведено без да са спазени изискванията за надлежно участие на пълномощници, което е довело до неправилно изчислен кворум; 2. че с решенията за избор на членове на УС и КС са избрани лица, които не отговарят на изискванията на ЗУЕС; 3. че са допуснати нарушения във връзка с изготвяне на протокола (конкретно – не са посочени преводачи, не е подписан от протоколчиците).

По възражението, че събранието е проведено без да са спазени изискванията за надлежно участие на пълномощници, което е довело до неправилно изчислен кворум:

Ответникът сочи като доказателство за кворума и участието на пълномощници списък (на л. 26 от делото) на регистрацията на участниците в събранието от 05.07.2022г. Във връзка с това възражение, настоящият съдебен състав намира за необходимо да отбележи, че принципно споделя разбирането на процесуалния представител на ответника, че дори и да са налице нередовности при упълномощаването, същите следва да се тълкуват само във връзка с кворума на събранието и мнозинството на вземане на решенията и ако не са довели до промени в тях, не следва да се отчитат като толкова съществени, че да са основание за отмяна на всички решения. В случая обаче, въпреки разпределената доказателствена тежест, ангажираните от ответника доказателства водят до такава степен на неяснота относно участвалите в събраните лица (лично или чрез пълномощници), че кворумът практически е непроверяем в настоящото съдебно производство, което от своя страна е самостоятелно основание за отмяна на всички решения. Съображенията за този извод са следните:

2

Както се посочи – кворумът се обосновава от ответника с цитирания списък на л. 26 от делото. Прави впечатление, че в списъка са посочени присъствали лица за вход А и вход Б, като в първата графа са положени подписи под „собственик“, а във втората под „пълномощник“.

Отразено, че общият кворум за вход А + Б е от 71,50 %. От анализа на списъка обаче може да се направи извод, че за вход А общият процент идеални части (в графата % идеални части) е 99,579%, като съобразно положените подписи (лично от собственици и от пълномощници) според списъка на събранието са присъствали собственици 88,365 % идеални части, докато в списъка е вписано, че за вход А присъстват собственици на 85,20 % идеални части. По подобен начин за вход Б сборът от процентите идеални части в цитираната графа е 99,51 %, отразено е, че са присъствали 58,20 %, а съгласно положените подписи са присъствали 70,884 %.

Разминаванията обаче не се ограничават с горните. На първо място в списъка за вход А, ап.

2, са вписани собственици Т. и И.С., като е положен подпис под графа „пълномощник“, а по делото не е представено доказателство, че Т. или И.С. са упълномощили лице, което да ги представлява на събранието. Наред с това за Г.Г. (ап. ****) фигурира подпис от „пълномощник“, но в приложеното пълномощно (на л. 106 от делото) е видно, че Г.Г. е упълномощил С.А. с изричен текст на пълномощното да го представлява в общото събрание като собственик на ап. А 12. В същото време в списъка като собственик на този апартамент е вписан С.Г., който също има пълномощно (на гърба на л. 105), дадено на С.А.. На следващо място в списъка за Н.Л. (ап. ***) е положен подпис под графа „собственик“, т.е. от списъка става ясно, че подписът е лично на собственика, но в същото време от ответника е представено пълномощно (на л. 55 от делото), с което Л. дава пълномощия на М.Ж. да я представлява на общите събрания. За ап. *** е вписан собственик „Ц.Н.“, но от представените доказателства (нотариален акт на л. 94 – л. 95 от делото) е видно, че собственик на апартамента е Д.К.. Няма как да се приеме, че с пълномощното (на л. 95 от делото) са дадени правомощия на Ц.Н. да представлява Д.К. на общото събрание, тъй като пълномощното е за пред държавни, общински, други публични и административни органи, физически и юридически лица и то само при подаване и получаване на информация във връзка с апартамента. Липсва упълномощаване по смисъла на чл. 14 от ЗУЕС за представителство пред общото събрание на ЕС. Вярно е, че във втория абзац от пълномощното фигурира и етажната собственост в комплекс „*****“, но дадените правомощия са изрични – предоставяне на информация и документи, получаване на информация и документи, регистрация, деклариране и промяна на обстоятелства, свързани с недвижимия имот (но не и правомощия по чл. 14, ал. 1 от ЗУЕС). Освен това не са представени доказателства, че Н. е пълнолетен член на домакинството на К., който е вписан в книгата на етажната собственост, или друг съобственик на обект в сградата, поради което за надлежно учредяване на представителната власт пълномощното е следвало да бъде с нотариална заверка на подписа по чл. 14, ал. 3 от ЗУЕС. В списъка за собствениците на ап. *** (Н. и Г.Г.и) е положен подпис под графа „собственик“, което предполага лично положен подпис, а от ответника е представено пълномощно (на гърба на л. 110 от делото) за упълномощаване от Н. Г. на лицето Р.С., което от една страна представлява разминаване с отразеното в списъка, а от друга страна няма доказателства, че Р.С. отговаря на изискванията на чл. 14, ал. 1 от ЗУЕС, поради което упълномощаването е следвало да се извърши с нотариална заверка на подписите.

По отношение на сграда Б – М.Р. и П.Р.с (за апартаменти Б 2 и Б 7) са били представлявани от С.Р. (пълномощни на л. 65 и л. 66 от делото), без да са ангажирани доказателства, че Райли е пълнолетен член на домакинството им, който е вписан в книгата на етажната собственост, или друг съобственик на обект в сградата, поради което за надлежно учредяване на представителната 3 власт пълномощното е следвало да бъде с нотариална заверка на подписа по чл. 14, ал. 3 от ЗУЕС.

От своя страна за Т.Й. е положен подпис в графата „собственик“, а е представено пълномощно (на л. 109 от делото), че тя е упълномощила друго лице да я представлява на събранието, което представлява съществено разминаване. Същото важи и за Т.Т. (от ап. Б-13), за която е положен подпис под графа „собственик“, а за посочения апартамент се представя пълномощно (на гърба на л. 107) за упълномощаване на М.Ж.. По отношение на дадените пълномощия на лицето Т.К. (за ап.

Б-17, ап. Б-15 и ап. Б-30) с пълномощни на гърба на л. 102, на гърба на л. 103 и л. 56 от делото, също не са ангажирани доказателства, че тя е пълнолетен член на съответните домакинства, който е вписан в книгата на етажната собственост, или друг съобственик на обект в сградата, поради което за надлежно учредяване на представителната власт пълномощното е следвало да бъде с нотариална заверка на подписа по чл. 14, ал. 3 от ЗУЕС. Относно Е.П. отново е налице разминаване, тъй като е посочено, че е положен подпис лично (в графата „собственик“ за ап. В-23), а е приложено пълномощно (на л. 107 от делото). Пълномощното, дадено на А.А. (на л. 104 от делото) от собственик на ап. Б-29, също не отговаря на изискванията на чл. 14 от ЗУЕС, тъй като (подобно на други, обсъдени по-горе пълномощни) не са доказани обстоятелства по чл. 14, ал. 1 от ЗУЕС за А. и пълномощното не е във вида по чл. 14, ал. 3 от ЗУЕС.

Всички обсъдени разминавания и нарушения на чл. 14 от ЗУЕС са изключителни съществени, тъй като от една страна не става ясно какъв е бил кворумът на общото събрание (положените подписи в списъка не отговарят на приетия кворум), от друга страна са налице множество разминавания във връзка с дадените пълномощни (отбелязано е, че собствениците са се подписали лично, а са ангажирани доказателства за учредена представителна власт), а на следващо място липсват доказателства за годна представителна власт (учредена при спазване на чл. 14, ал. 1 и ал. 3 от ЗУЕС) за голяма част от обектите. Тези нарушения са толкова съществени, че водят до невъзможност да се установи точният кворум на събранието, респ. мнозинствата за вземане на решенията и с оглед изричните възражения в исковата молба в тази насока, са достатъчни, за да се приеме, че цялата процедура по вземане на решения от общото събрание е опорочена, което е достатъчно за отмяна на всички решения.