Протокол № 770 от 11.12.2025, Окръжен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 770 гр. Пазарджик, 11.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Петрана Ив. Динева

Сложи за разглеждане докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно гражданско дело № 20255200500874 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

Жалбоподателят А. Я. В. не се явява, редовно призован. От процесуалния представител адв. Н. С. е постъпило писмено становище, с което моли да се даде ход на делото. Поддържа подадената въззивна жалба и няма нови доказателства. Претендира разноски.

Ответникът „Национална електрическа компания“ ЕАД, редовно призовани не изпращат законен представител. За тях се явява юрк. Н. К. с пълномощно по делото.

Юрк. К.: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че няма процесуална пречка по даване ход на делото, поради което и на основание чл. 142, ал. 1 от ГПК

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО

С решение на Пещерски районен съд рег.№393 от 02.09.2025г. постановено по гр.д.№20255240100074 по описа на същия съд за 2025г. Е 1

ОТХВЪРЛЕН предявения от А. Я. В., ЕГН: **********, адрес: гр. Б., ул. „А.

Н." № 11, против „Национална електрическа компания“ ЕАД, ЕИК:

000649348, с адрес: гр. София, ул. „Триадица“ № 8, иск с правно основание чл.

128 от КТ във вр. с чл. 13, ал. 1, т. 4 от НСОРЗ за осъждане на ответника да изплати на ищеца възнаграждение за допълнително материално стимулиране за месец октомври 2024 г. в размер на 266,80 лв., ведно със законната лихва от деня на подаване на исковата молба в съда – 29.01.2025 г. до окончателното заплащане.

ОТХВЪРЛЕН Е предявения от А. Я. В., ЕГН: **********, адрес: гр. Б., ул. „А. Н." № 11, против „Национална електрическа компания“ ЕАД, ЕИК:

000649348, с адрес: гр. София, ул. „Триадица“ № 8, иск с правно основание чл.

128 от КТ във вр. с чл. 13, ал. 1, т. 4 от НСОРЗ за осъждане на ответника да изплати на ищеца дължимото допълнително материално стимулиране за третото тримесечие на 2024 г. в размер на 2223,73 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 29.01.2025 г. до окончателното изплащане.

ОСЪДЕН Е А. Я. В., ЕГН: **********, адрес: гр. Б., ул. „А. Н." № 11, ДА ЗАПЛАТИ на „Национална електрическа компания“ ЕАД, ЕИК:

000649348, с адрес: гр. София, ул. „Триадица“ № 8, сторените от него разноски по делото в размер на 250,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

Решението се обжалва изцяло в срока по чл.259 ал.1 от ГПК с въззивна жалба с вх.№4948 от 05.09.2025г. подадена от ищеца в производството пред първата инстанция А. Я. В. чрез пълномощника си адв. Н. С., с доводи за порочност като постановено в нарушение на материалния закон и в противоречие на събраните по делото доказателства. Твърди се, че по делото е приета и неоспорена експертиза на вещото лице, с която се установява размера на исковата претенция- ДМС за месец октомври 2024г. в размер на 266.80 лв и ДМС за третото тримесечие на 2024 г. в размер на 2 223.73 лв.

Процесуалния представител на ищца е направил изменение на иска съобразно заключението на вещото лице. Оспорват се изводите на съда за отхвърляне на исковите претенции, че възнагражденията за ДМС д за месец октомври 2024 г. и месец за третото тримесечие на 2024 г. не са дължими, тъй като зависят единствено от решението на работодателя дали да бъдат изплатени, като противоречащи на материалния закон и събраните по делото доказателства.

2

Като правилен се определя извода на съда, за доказано, че ищецът не е получил претендираните възнаграждения. Но че неправилен е извода, че разписаните допълнителни трудови възнаграждения във вътрешните правила на ответника се дължат „само доколкото работодателят е определил условията и размера, в който ще се заплаща“. И че „Съдът не може да контролира преценката на работодателя да включи или не и евентуално в какъв размер, определеното допълнително възнаграждение, което е непостоянен елемент от трудовото възнаграждение на работника.“ Смята, че този извод на съда би бил правилен ако във вътрешните му правила изрично е предвидил заплащане на посочените възнаграждения само и единствено при преценка на работодателя, в какъвто смисъл била и задължителната практика на ВКС, -Решение № 55/12.03.2014 г. по гр. д.№ 4256/2013 г. Четвърто г.о. с даден отговор на въпроса: Представлява ли допълнително възнаграждение с постоянен характер по смисъла на чл. 15, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата това възнаграждение, което не е в зависимост единствено от отработеното време, а се изплаща по преценка на работодателя според качеството на положения труд? Като е отговорено, че допълнително възнаграждение, което не е в зависимост единствено от отработеното време, а се изплаща по преценка на работодателя според качеството на положения труд не е с постоянен характер по смисъла на чл. 15, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. И че целевите награди и премиите поради предназначението си да стимулират трудовото участие и да наградят показан висок трудов резултат не спадат към допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер. Цитира се и Решение 100/08.07.2020 г. по гр. д. №№4564/2019 г., IV г.о., ВКС, че съдът няма правомощие да контролира преценката на работодателя да включи или не, евентуално до какъв размер, определено с вътрешните правила или договори допълнително премиално възнаграждение. И че с такива правомощия съдът разполага, когато плащането е уговорено като постоянен елемент от трудовото възнаграждение и определянето на размера зависи от количеството и качеството на вложения труд, но не от приемането и изпълнението на определени политики от работодателя. А когато целевия бонус не е с постоянен характер и неговото изплащане не е безусловно задължение на работодателя, а се следва след извършване на автономна преценка на предварително определен от работодателя орган (служител), 3 определянето на такъв и конкретният му размер, не подлежи на съдебен контрол. Акцентира, че посочената практика на ВКС, не е приложима за конкретния казус поради липса на идентитет , поради, което поддържа, че решението на съда е в противоречие на материалния закон. Смята, че посочената задължителна съдебна практика е свързана единствено и само в случаите, които изцяло преценката е на работодателя дали да се изплати или не допълнително трудово възнаграждение. Докато в конкретния случай сам работодателят - ответник във вътрешните си правила е посочил, в кои случаи не са заплаща ДМС. И по този начин работодателят се е задължил да изплаща допълнителното възнаграждение, когато поставените условия от него са налице и не съществува отрицателната предпоставка определена от него. Заключава, че след като не са налице предпоставките за не изплащане на допълнително трудово възнаграждение, то същото е дължимо. Смята, че автономната преценка на работодателя не е налице, след като самият работодател е определил условията, при които няма заплати трудовото възнаграждение, и че в случая във вътрешните правила работодателят е посочил, че след като е налице финансова възможност за заплащане на допълнителните възнаграждения същите са дължими и са заплащат, като единствено не се дължат на служители с наложени дисциплинарни наказания.

Допълва, че след като работодателят сам е определил условията, при които работниците и служителите имат право да получат посочените допълнителни възнаграждение и в случая се доказа, че ищецът отговоря на посочените условия, то допълнителното материално стимулиране е дължимо. Акцентира, че вътрешните правила като нормативен акт в предприятието на работодателя уреждат правата и задълженията на страните и същите, противно на мотивите на съда, подлежат на съдебен контрол. Поставя въпросите на които да отговори въззивната инстанция: 1. Дали подлежат на съдебен контрол вътрешните правила на работодателя и условията, които същият е поставил за заплащане на допълнителни трудови възнаграждения на работниците и служителите; 2. Работодателят има ли задължение да спазва утвърдените от него вътрешни правила и 3. Дали са дължими допълнителни трудови възнаграждения, когато ищецът отговаря на приетите от работодателя вътрешни правила. Определя за доказано по делото, че за цитираните периоди служителите в звеното на ищеца са получили ДМС с изключение на ищеца, от което било видно, че при работодателят са налице финансови средства за 4 тяхното заплащане. Коментира съдържанието на ИМ препращащо към регламентацията на този въпрос в т.9.1.4. от Вътрешните правила за работната заплата, утвърдени на 15.03.2019 г., кои категории работници и служители се лишават от ДМС, представените от работодателя Вътрешни правила /ВП/ за работната заплата от 01.02.2024 г. като визира разпоредбата на чл. чл. 9.2.2., идентична по съдържание на предходното правило по предходните ВП.

Заключава, че след като работодателят е регламентирал условието при които работниците и служителите се лишават от ДМС, то същият следва да се съобрази със собствените си вътрешни актове. И че след като на ищеца не са наложени дисциплинарни наказания, същият има право на допълнителните възнаграждения. Поддържа, че с вътрешните правила работодателят ответник не е регламентирал, че единствено и само по негова независима преценка ще се определя дължимостта на възнагражденията, както неправилно приел съда.

Смята, че именно поради ясните правила за изплащане и неизплащане на възнаграждения е заведен искът пред първата инстанция. Моли да се отмените Решение № 393/ 02.09.2025 г. по гр. д. 74/2025 г. по описа на Районен съд Пещера гражданско отделение, IV състав, поради нарушение на материалния закон и да се уважат исковите претенции на А. Я. В., ЕГН **********, като се осъди, „Национална електрическа компания” ЕАД да му заплати ДМС за месец октомври 2024 г. в размер на 266.80 лв и ДМС за третото тримесечие на 2024 г. в размер на 2 223.73лв.Претендира присъждане на направените по делата разноски.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от насрещната по спора страна НЕК ЕАД, чрез процесуалния си представител Н. К., с вх. № 5872 от 17.10.2025г. в който въззивната жалба се квалифицира като неоснователна по същество.Като неправилно се определя твърдението на жалбоподателя за зависимост на изплащането на ДМС единствено от решението на работодателя, доколкото съгласно „Правилата за атестиране на работниците и служителите В НЕК-ЕАД, утвърдени на 01.10.2024г.“ Централната атестационна комисия, назначена със заповед № ЦУ-ЗАП-156/08.03.2023 г., на ИД на НЕК ЕАД изменена и допълнена със заповед ЦУ-ЗАП1643/16.09.2024г., е Взела решения, отразени в Протокол №17/04.11.2024 2., а именно — да не се начислява ДМС на А. Я. В. за третото тримесечие на 2024 г., като неначисляването на ДМС за месец октомври 2024г. е вследствие на взетото решение на ЦАК, отразеното В 5

Протокол № 17/04.11.2024 г. Твърди се още, че от приетите по делото писмени доказателства се установява, че считано от 01.02.2024 г. В НЕК ЕАД действат допълнени и изменени „Вътрешни правила за работната заплата“, като в т. 9 от същите са разписани условията за стимулиране и награди на работещи и служители В дружеството, като в т. 9.1 и т. 9.1.2 изрично е разписано, че В зависимост от размера на планираните средства за работна заплата в утвърдения бизнес план, могат да бъдат разпределени поотделно за ЦУ и за предприятията (доколкото жалбоподателят работи В едно от тези предприятия/ средства за (ДМС) на работниците и служителите, като разпределението на средствата за ДМС се извършва на база персоналните оценки от проведеното атестиране на работници и служители В НЕК-ЕАД за разглеждания период. Акцентира се, че прилагайки както създадените „правила и условия“ за начисляване на ДМС В НЕК ЕАД (Колективния трудов договор за 2024 - 2025 г.(КТД]; Правилника за Вътрешния трудов ред В НЕК ЕАД Вътрешните правила за работната заплата ИД № 00.ЧР.ПР.05, издание 3, изменение 0, в сила от 01.02.2024 г. и Правилата за атестиране на работниците и служителите В НЕК ЕАД, утвърдените от ИД на НЕК ЕАД на 01.10.2024 г, така и законовите и подзаконовите нормативни актове, имащи отношение по предмета на спорното право /Кодекса на труда и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата/, работодателят е взел надлежно решение, за неначисляване на ДМС на А. В. за третото тримесечие на 2024г. и за месец октомври 2024 г. Заключава, че в случая неначисляването на ДМС не зависи единствено от решението на работодателя, а от определените от него условия, регламентирани В изброените законови и вътрешни нормативни актове. Като неправилни се квалифицират и изводите на жалбоподателя за неприложимост на цитираната в първоинстанционното решение съдебна практика, доколкото съдебният състав, постановил първоинстанционното решение правилно е отбелязал В мотивите на съдебния акт, че „ДМС за разлика от основната заплата се изплащат за специфични страни на полагания труд, установени от КТ или от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ); че те са различни Видове и Всяко от тях се дължи, доколкото е налице съответното основание, на което съответното допълнително възнаграждение се дължи от работодателя (чл. 13, ал. 2 НСОРЗ)." Че средствата за ДМС съгласно чл. 9.1.2 от Вътрешните правила за работната заплата, се разпределят на база персонални оценки и проведено 6 атестиране на работниците и служителите В НЕК ЕАД, като процесът по атестирането и разпределението е подробно регламентиран В утвърдените от ИД на НЕК ЕАД, на 01.10.2024 г. правила за атестиране на работниците и служителите В НЕК ЕАД. Въззиваемата страна счита, че съдебен контрол може да се извършва само ако плащането е с постоянен характер и е уговорено като елемент от трудовото възнаграждение, и зависи от качеството и количеството на положения труд, поради което считаме жалбата за неоснователна. Моли да се потвърди решението на първоинстанционния съд, като се отхвърли въззивната жалба като неоснователна, с произтичащите от това правни последици - присъждане в полза на НЕК ЕАД направените по делото разходи и разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение.