Акт от 16.06.2022, Административен съд - Хасково

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 411

16.06.2022г., гр.Хасково

В

ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на седемнадесети май две хиляди двадесет и втора година в състав:

СЪДИЯ:

РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА

Секретар:

Мария Койнова като разгледа докладваното от съдия Р.Чиркалева административно дело №298 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.186, ал.4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).

Делото е образувано по жалба на ЕТ „С.Д.“, с ЕИК ********, с адрес: ***, подадена чрез адв. П.И.П., с посочен съдебен адрес: ***, срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-52-0374975/14.03.2022г., издадена от и. д. Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) - запечатване на търговски обект – маса за цветя №1 и №2, находящ се в гр. Хасково, на бул. „Раковски“, Микро – пазар „Валентина“, стопанисван от ЕТ „С.Д.“ с ЕИК:******** и забрана за достъп до него за срок от 14 дни на основание чл.186 ал.1 от ЗДДС и чл.187 ал.1 от ЗДДС.

По подробни изложени съображения се иска отмяна на оспорената заповед, като незаконосъобразна, съставена в противоречие с материалния и процесуалния закон, несъобразяване с целта на закона и в нарушение на принципа за съразмерност. Навеждат се доводи, че било всеизвестен факт, че на седми и осми март продажбата на букети била с изключителен интензитет. Към момента на извършената проверка пред обекта имало струпване на хора, а Д., която работела сама, бързала да обслужи всички клиенти, с цел същите да не напуснат, след което да издаде касови бележки. Жалбоподателката не оспорва факта, че в процесния случай в момента на покупко-продажбата моментално не била издадена касова бележка, но счита, че причината, поради която лицето не сторило това, следвало да бъде взета предвид за всеки конкретен случай. Относно твърдението в констативния протокол досежно наличие на касова разлика се сочи, че не било отчетено, че след като лицето взело касовия апарат за проверка, били извършени няколко продажби от сина на оспорващата – Н. Д., за които жалбоподателката била в обективна невъзможност да издава касови бележки, тъй като апаратът бил в инспекторите, които не се противопоставили. Отделно от посоченото, сумата в размер на 13,50 лева също следвало да бъде отнесена към тази разлика. Поддържа се, че заповедта не била мотивирана или посочените в нея мотиви били изложени изключително лаконично, общо и абстрактно, приравнени до степен липса на мотиви, с оглед на което същата се явявала незаконосъобразна и издадена в противоречие с целта на закона и в нарушение на принципа за съразмерност. Преценката за съответствие на ПАМ с целта на закона следвало да се извършва в съответствие със спецификите на мерките във всяка конкретна хипотеза на нарушение по чл.186 ал.1 от ЗДДС. Твърди се, че налагането на принудителната административна мярка в конкретния случай не отговаряло на нито една от целите на ПАМ, които били закрепени в закона. Запечатването не би довело до предотвратяване или преустановяване на нарушението, за което била издадена обжалваната заповед, тъй като било довършено към момента на установяването му. Доколкото липсвала презумпция, че във всеки един случай продължаването на търговската дейност в обекта ще бъде в нарушение на изискванията за отчитане на продажбите, запечатването не можело да бъде оправдано от предотвратяване на други нарушения от същия вид. Определеният 14-дневен срок на ПАМ бил в рамките на законоустановения максимален срок от 30 дни. Мотивите относно преценените обстоятелства обаче били общи и абстрактни. Навеждат се доводи, че била относима и тежката епидемична обстановка, свързана с пандемията от коронавирус, в която се намирала цялата страна и която се отразявала изключително тежко именно на търговците. Сочи се, че административният орган действал в нарушение на принципа на съразмерност и по-специално правилото, закрепено в чл.6 ал.5 от АПК. Не ставало ясно как е формирана волята на органа да определи срок на мярката около средния размер, респ. кои конкретни обстоятелства са от значение и каква е тяхната тежест. Не били взети предвид и много на брой смекчаващи вината обстоятелства. Твърди се, че много по-кратък срок бил напълно достатъчен, за да се постигне целената превенция. Твърди се, че към този момент все още не бил съставен АУАН и същия не бил връчен на жалбоподателя. По подробно изложените в заповедта съображения се моли за отмяна на обжалваната заповед и присъждане на направените разноски.

Ответникът – Началник отдел „Оперативни дейности“-Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител излага аргументи за законосъобразност на акта и иска отхвърляне на жалбата с присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ответната страна. Прави възражение за прекомерност по отношение на адвокатския хонорар и евентуално, ако се отмени обжалвания административен акт, се моли да бъде присъден в минималния предвиден от закона размер.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от Протокол за извършена проверка (ПИП) № 0374975/07.03.2022г., на 07.03.2022г. била извършена проверка от органи по приходите на търговски обект по смисъла на §1, т.41 от ДР на ЗДДС – маса за цветя №1 и №2, находящи се в гр. Хасково, Микропазар „Валентина“, стопанисван от ЕТ „С.Д.“ с ЕИК **********.

В касата били намерени парични средства, които били описани в Опис на налични парични средства към момента на започване на проверката. В момента на проверката трудова дейност упражнявало лице (собственичката), което попълнило декларация.

Отразено е, че при проверката е извършена контролна покупка на девет броя букети от карамфил, всеки по 1,50 лв., на обща стойност 13,50 лв. При заплащането на сумата от 13,50 лв., което се извършило в брой, лицето С.Д. – продавач, не издало фискален бон от намиращото се и работещо в обекта ФУ, както и от кочан с ръчни касови бележки. От ФУ се извел дневен отчет №001601. Установено било и наличие на положителна касова разлика в размер на 41,00 лв. между наличните парични средства в касата – 110,00 лв., и разчетената касова наличност – 69.00 лв. от направения дневен отчет.

С оспорената в настоящото производство Заповед за налагане на ПАМ №ФК-52-0374975/14.03.2022г. на и.д. Началник отдел „Оперативни дейности“ - Пловдив в ЦУ на НАП, на основание чл.186, ал.1, т.1, б.“А“ от ЗДДС е наложена принудителна административна мярка „запечатване на търговски обект“ – маса за цветя №1 и №2, находящ се в гр. Хасково, на бул. „Раковски“, Микро-пазар „Валентина“, стопанисван от ЕТ „С.Д.“ с ЕИК *********, и „забрана за достъп до него“ за срок от 14 дни. Като фактически основания за издаване на процесния акт е взета предвид установената с ПИП фактическа обстановка по случая, като е посочено, че при извършена проверка на 07.03.2022г. в 12.40 часа на търговски обект по смисъла на §1, т.41 от ДР на ЗДДС – маса за цветя №1 и №2, находящи се в гр.Хасково, на бул. „Раковски“, Микро-пазар „Валентина“, стопанисван от ЕТ „С.Д.“ с ЕИК *********, е констатирано, че дружеството, в качеството му на задължено лице по чл.3 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин /загл. изм. ДВ, бр.80 от 2018г./, не регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки от търговския обект, чрез издаване на фискални касови бележки от въведеното в експлоатация за обекта фискално устройство, с което е допуснато нарушение на разпоредбите на същата наредба. Посочено е, че при направената контролна покупка по време на проверката на девет броя букети от по един карамфил, всеки с цена от 1,50 лв., на обща стойност 13,50 лв., платени в брой на лицето, работещо в обекта С.Н.Д., от Г. Ф. /проверяващ/, преди легитимацията на орган по приходите, не е издаден фискален касов бон от въведеното в експлоатация ФУ /фискално устройство/ “Daisy Expert” SX01 с рег. номер на ФУ в НАП № 4319088, с ИН на ФУ № DY514194 и ИН на ФП № 36672667, или от кочан с ръчни касови бележки, отговарящ на изискванията на Наредба Н-18 от 2006г. на МФ. По време на покупката ФУ е било в обекта, в работен режим. Извършеното нарушение се доказвало и от установеното наличие на положителна касова разлика в размер на 41,00 лв., между наличните парични средства в касата – 110.00 лв., съгласно приложен опис на паричните средства в касата към Протокола за извършена проверка сер. АА № 0374975/07.03.2022г. и разчетената касова наличност – 69.00 лв. от направения дневен отчет „Х“ № 001601/07.03.2022г. В заповедта са изложени мотиви, обосноваващи продължителността на срока на ПАМ.

Издадената заповед е връчена на С.Н.Д. – представляващ

ЕТ „С.Д.“ на 16.03.2022г.

Жалбата е подадена чрез НАП ТД Пловдив, където е заведена с вх. № 70-00-3165/30.03.2022г.

По делото е разпитан свидетел – Н.Й.Д.. Свидетелят сочи, че С.Д. е негова майка. Заявява, че е присъствал, по време на процесната проверка, но не е бил свидетел на контролната покупка. На 7-8 март помагал на майка си и продавал цветя в цветарницата на майка му, която се намирала на бул.

„Раковски“. Не бил назначен за служител, а само помагал в случай на нужда. Свидетелства, че проверяващите взели касовия апарат и щракали нещо по него, като майка му стояла до тях, а свидетелят продължил да продава.

Не помни точно колко продажби направил, но имало такива. Парите, които вземал от клиентите, ги слагал в портмонето при другия оборот, тъй като то било у него, но точно колко пари сложил вътре, не можел да каже. Дори едното от тези проверяващите лица му казало, да си запомни колко продажби извършва, за да ги запише после, но към момента нямало как да издаде нещо, защото те били с апарата. Свидетелят не помни колко пари е имало първоначално в протмонето. Но то в него винаги имало някакви пари и когато продавал, връщал от него, слагал си вътре парите и това било. После проверяващите писали нещо и това било. Не била спряна търговската дейност изцяло по време на проверката. Свидетелят твърди, че търговецът не бил санкциониран преди за нарушения.

При така установената фактическа обстановка и след извършена проверка по реда на чл.168 от АПК, вр. чл.146 от АПК, съдът извежда следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.

149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Обжалваният акт е издаден от компетентен орган – и. д.

Началник отдел „Оперативни дейности“- Пловдив в ЦУ на НАП, който е надлежно упълномощен със Заповед №ЗЦУ-1148 от 25.08.2020г. на Изпълнителния директор на НАП (л.14).

Заповедта за прилагане на ПАМ е съставена в изискуемата писмена форма и съдържа както фактически, така и правни съображения, обосноваващи издаването ѝ, които кореспондират помежду си. В разпоредителната част на акта има ясна информация за вида на принудителната мярка, за нейния срок на правно действие и за адресата на правното задължение.

В обстоятелствена част подробно, точно и ясно са описани фактическите данни, въз основа на които е наложена административната мярка, с отразяване на информация за дата, място на извършеното нарушение, данни за търговския обект и конкретно за липсата на издаден фискален касов бон. Отделни мотиви са изложени за продължителността на срока на запечатване на търговския обект и забраната за достъп до него. С оглед на гореизложеното съдът приема, че са изпълнени изискванията на чл.186, ал.3 от ЗДДС, респ. на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, за постановяване на мотивиран административен акт.

При извършената служебна проверка не се установява да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаването на атакувания акт.

Наложената с оспорената заповед ПАМ е за констатирано нарушение на чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, съгласно който „всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Когато плащането се извършва чрез пощенски паричен превод, на клиента се предоставя хартиен или в електронен вид документ, съдържащ най-малко информацията по чл. 26, ал. 1, т. 1, 4, 7 и 8“.

Разпечатката съдържа 38 от 62 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/34aaa80c-fdfc-4971-a81d-0e7dfae05eb6