Решение № 424 от 21.01.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 424 гр. София, 21.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Виолета Йовчева

Членове:

Мариана Г.

Димитър Ковачев при участието на секретаря Галина Хр. Х.а като разгледа докладваното от Виолета Йовчева Въззивно гражданско дело № 20221100513547 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 20028570/11.04.2022г. по гр.д. № 45949/2019г. на СРС, 43 с-в са отхвърлени предявените от А. И. А. срещу А. Н. К. и И. Г. К. обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.108 ЗС, чл.109 ЗС и чл.45, ал.1 ЗЗД, както следва: 1/ за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищецът е собственик въз основа на договор за покупкопродажба, обективиран в нотариален акт № 32, том I, рег.№ 424, дело № 21/2018г. по описа на Б.Б., нотариус с район на действие СРС, на НИША (а по архитектурен план ДРЕШНИК), с приблизителна площ от 2 кв.м., при съседи: север - стълбищна площадка, запад - коридор (гардеробна) и изток - кухня с бокс и на КОРИДОР (а по архитектурен план ГАРДЕРОБНА), с приблизителна площ от 4 кв.м., при съседи на помещенията: север стълбищна площадка, запад: дневна (хол) - самостоятелен обект с идентификатор *** по КККР на гр.София, юг - стая (спалня), изток - кухня с бокс, които две помещения се намират и са част от недвижим имот - етаж 1 от къща на ул. „******** в гр.София, представляващ самостоятелен обект с идентификатор *** по КККР на

1 гр.София и за предаване на владението на гореописания имот; 2/ за осъждане на ответниците да осигурят на ищеца свободен достъп до общите части на сградата - стълбищната площадка на първия етаж и входа на къщата, като му предоставят ключовете за ползваната от тях междИ. врата, изградена между стълбищната площадка на първи етаж в коридора (а по архитектурен план гардеробна) на притежавания от него недвижим имот с идентификатор *** по КККР на гр.София, както и да освободят заетите от тях ниша (а по архитектурен проект дрешник) и коридор (а по архитектурен проект гардеробна) - част от притежавания от него етаж 1 от къща на ул.

„******** в гр.София, представляващ самостоятелен обект с идентификатор *** по КККР на гр. София и 3/за осъждане на ответниците, при условията на разделност, да заплатят на ищеца сумата от по 300,00 лева от всеки от тях, представляваща претърпени неимуществени вреди през периода от 26.01.2018г. до 26.07.2019г., поради лишаването му от ползването на ниша (дрешник) и коридор (гардеробна) от първи етаж и сумата от по 400,00 лева от всеки от тях, представляваща претърпени неимуществени вреди от лишаването му от право на достъп до основния вход на къщата. С решението е прието за недоказано на основание чл. 194, ал. 3 вр. ал. 2 ГПК оспорването на истинността на архитектурен план на жилищна сграда в кв. 6 , п. ІX, м.

Драгалевци – София и са присъдени разноски съобразно изхода на спора.

Въззивникът – ищец обжалва решението, с оплаквания за неправилност и необоснованост, поради неправилно приложение на материалния закон и неправилна преценка на доказателствата. Излага съображения, че неправилно е прието от първоинстанционния съд за основателно направеното от ответниците възражение за давност. Сочи, че процесните ниша и коридор не представляват самостоятелни обекти на правото на собственост, поради липса на инвестиционен проект по чл. 202 ЗУТ и не могат да бъдат придобити по давност. Отделно твърди, че не е доказано оригинерно придобиване, чрез присъединяване владението на свидетеля В.С., тъй като същата не е праводател на ответниците при условията на частно или универсално правоприемство и нейното владение не може да бъде присъединено по смисъла на чл. 82 ЗС. Излага доводи, че по делото не е доказана и осъществявана от В.С. фактическа власт върху имота явно и необезпокоявано, като през периода 2017г. – 2019г. свидетелката признава, че е ползвала имота.

Твърди, че по делото са установени действия, с които ответниците му пречат 2 да упражнява правото си на собственост, поради което същите са пасивно легитимирани по ревандикационния и негаторния иск. Сочи, че не се налага различен извод от обстоятелството, че по време на процеса ответниците са продали на трето за спора лице стая /хол/, с РЗП от 22 кв.м., тъй като същата не е идентична с процесните ниша и коридор. Излага доводи за основателност и на иска по чл. 45 ЗЗД. Моли съда да отмени решението и да уважи исковете, с присъждане на разноски.

Въззиваемите – ответници А. Н. К. и И. Г. К. оспорват жалбата, по подробно изложени в писмен отговор съображения. Поддържат, че исковете са недопустими и не са пасивно легитимирани да отговарят по тях, тъй като са продали имота и не го владеят. Сочат, че по отношение на имот с идентификатор ***. няма вписване на исковата молба, поради което не е налице разпореждане с имота в хода на процеса. Излагат доводи, че е налице придобиване по давност на имот с идентификатор ***., чрез тяхно владение за периода 12.02.2019г. – 21.02.2020г. и присъединяване владението на В.С. за периода 27.12.2001г. – 12.02.2019г.

Твърдят, че е неоснователен негаторния иск за осигуряване достъп до стълбищната площадка на сградата, тъй като са заварили извършените преустройства в сградата през 2019г. и не са извършили действия, които да пречат на ищеца да упражнява неговото право на собственост, а ищецът също е закупил своето жилище след извършените преустройства на първия етаж на сградата. Излагат доводи, че искът за заплащане на деликтно обезщетение за неимуществени вреди също е неоснователен, тъй като такива не се дължат при отнемане владение върху вещ. Молят съда да потвърди обжалваното решение.

Претендират разноски.

Решението в частта, с която е признато за недоказано на основание чл.

194 ГПК оспорване на архитектурен план, не е обжалвано от ответниците, по чието искане е открита процедурата по оспорване, поради което в тази част е влязло в сила.

По делото е подадена частна жалба от ищеца А. И. А. срещу определение № 20059403/27.09.2022г. на СРС, 43 с-в по гр.д. № 45949/2019г., с което е оставена без уважение молбата му по чл. 248 ГПК за изменение на постановено решение в частта за разноските досежно размера на присъденото на ответниците адвокатско възнаграждение.

3

Ответниците оспорват частната жалба в депозиран писмен отговор и молят съда да я остави без уважение.

Софийски градски съд, след преценка по реда на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното:

При извършената служебна проверка по чл. 269, изреч. 1 от ГПК, въззивният съд намира, че първоинстанционното решение е валидно, но частично процесуално недопустимо.

Наведените в отговора на въззивната жалба доводи да недопустимост на исковете, поради липса на пасивна легитимация, са неоснователни.

Изложените в тази връзка доводи касаят материалноправната, а не процесуалноправната легитимация на страните, поради което са по същество на спора и ще бъдат обсъдени във връзка с правилността на обжалваното решение, но не обуславят недопустимост на производството на самостоятелно основание.

Въззивният съд намира, че е процесуално недопустим разгледаният от СРС иск с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на ответниците да освободят заетите от тях ниша (а по архитектурен проект дрешник) и коридор (а по архитектурен проект гардеробна) - част от притежавания от него етаж 1 от къща на ул. „******** в гр.София. В тази част петитума на предявения негаторен иск изцяло съвпада с предмета на ревандикационния иск, поради което е процесуално недопустимо същият иск /идентични обстоятелствена част и петитум на исковата молба относно правопораждащите факти/, но с различна правна квалификация, да бъде разгледан в рамките на същото исково производство. Ето защо решението в посочената част следва да бъде обезсилено, като процесуално недопустимо.

При преценка правилността на първоинстанционното решение в останалата част и съгласно правомощията на въззивната инстанция, уредени в разпоредбата на чл. 269, изреч. 2 от ГПК, въззивният съд намира следното:

По иска с правно основание чл. 108 ЗС:

Притезанието по чл. 108 ЗС – за получаване на владението върху недвижима вещ, възниква при следния фактически състав: 1/ищецът да е собственик; 2/ вещта да се владее или държи от ответника и 3/ фактическата 4 власт да се осъществява без основание, противопоставимо на ищеца.

В случая е предявен ревандикационен иск за реални части /помещения/ от жилищен първи етаж на сграда. Ответниците в срока по чл. 131 ГПК са оспорили иска с твърдения, че не са пасивно легитимирани по иска, тъй като са продали имота след подаване на исковата молба на трето по делото лице и не са негови собственици и владелци. Отделно са въвели оспорвания по същество на спора, включително и възражение за давност.

Активната материалноправна легитимация по предявения иск се определя от въведеното от ищеца основание за пораждане правото му на собственост.

В случая ищецът А. И. А. обосновава активната си материалноправна легитимация с договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № 32, том I, рег.№ 424, дело № 21/2018г. по описа на Б.Б., нотариус с район на действие СРС, с който е закупил от К.С.Т. недвижим имот, находящ се в гр.София, кв.Драгалевци, ул. „********, представляващ самостоятелен обект в сграда, с идентификатор *** по КККР на гр.София, одобрени със Заповед № РД-18-3/11.01.2011г. на изп.директор на АГКК, с адрес на имота: гр.София, район Витоша, ул. ********, който самостоятелен обект се намира в сграда 1 в поземлен имот с идентификатор № ***, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1 /едно/, с посочена в документа площ от 70,00 кв.м., с прилежащи части: югозападното мазе от приземния етаж с площ от 21 кв.м. и 1/2 идеална част от общите части на сградата. В нотариалния акт се сочи, че самостоятелният обект по доказателствен нотариален акт е идентичен с първия етаж от жилищна сграда, находяща се на горепосочения адрес, който етаж се състои от стая, кухня с бокс, ниша, коридор, баня с тоалетна (без хола), със застроена площ от 70.00 кв.м., без посочени граници и съседи, заедно с прилежащо югозападно мазе от приземния етаж, с площ от 21 кв.м., заедно с 1/2 ид. част от общите части на сградата и заедно със съответните идеални части от правото на строеж върху поземления имот, в който същата е построена, съставляващ поземлен имот с идентификатор № ***, с адрес: гр. София, район Витоша, ул. „********, кв.6 по плана на гр. София, кв.

Драгалевци. Продавачът К.С.Т. се е легитимирал като собственик на имота с договор, сключен с нот. акт за покупко-продажба № 189, дело № 927/2013г. на 5 нотариус Р. Д., с който е закупил имота от К.Б.С., В.Д.С. и Ж.С.С..

Ответниците се легитимират с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 60, том I, рег.№ 658, дело № 53/2019г. по описа на Станислав Филипов, нотариус с район на действие СРС, с който А. Н. К. е закупил по време на брака с ответницата, самостоятелен обект с идентификатор № ***, находящ се в същата жилищна сграда, за който в нотариалния акт е посочено, че съгласно „доказателствен документ за собственост“ представлява стая /хол/, заемаща югозападната част от първия жилищен етаж на сградата, находяща се в гр.София, район Витоша, ул.

„********, с обща РЗП от 22 кв.м., който самостоятелен обект се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор № ***, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1/ /две/ стар идентификатор: няма, заедно със североизточното мазе от приземния етаж на сградата, с площ от 25 кв.м., заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж върху поземления имот, в който е построена сградата.

С договор от 27.12.2001г., с нотариална заверка на подписите рег.№ 13259/27.12.2001г. на нотариус Р. Д., между С.Д.С. и В.Д.С. е извършена доброволна делба на съсобствен недвижим имот, представляващ УПИ с площ от 630 кв.м., съставляващ парцел ІX – 682, както и на приземен, първи и трети етаж и подпокривното пространство от процесната жилищна сграда. По силата на извършената делба, в дял I на С.Д.С. е поставена източната половина от УПИ, целия с площ от 630 кв.м., находящ се в гр.София, кв.Драгалевци, ул.********, при граници на реалната част: улица ,Ябълкова градина“, на запад В.Д.С., парцел VIII-683, п а р ц е л V I - 6 8 4 от кв.6, югозападното мазе от приземния етаж с площ от 21 кв.м., гараж в приземния етаж от 29 кв.м., първия етаж от жилищната сграда без хола, състоящ се от: стая, кухня с бокс, ниша, коридор, баня и тоалетна с обща РЗП 70 кв.м., както и ½ идеална част от общите части на частта от сградата, предмет на делбата. В дял II на В.Д.С. е поставена западната половина от дворното място, цялото с площ от 630 кв.м., съставляващо парцел IX-682 от кв.6, находящ се в гр.София, кв.Драгалевци, *** А, при граници на реалната част: улица „Ябълкова градина“, на изток - С.Д.С., парцел VII-683 и Х-681 от кв.6, североизточното мазе от приземния етаж с площ от 25 кв.м., една стая /хол/ от първия етаж с РЗП 22 кв.м., заемащ югозападната част от 6 първия жилищен етаж на сградата, трети етаж от жилищната сграда с обща РЗП 82 кв.м. и подпокривно пространство с обща РЗП 54 кв.м.