Решение № 2914 от 27.06.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2914 гр. Пловдив, 27.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Катя Р. Боева при участието на секретаря Елена Ат. Неделчева като разгледа докладваното от Катя Р. Боева Гражданско дело № 20235330119085 по описа за 2023 година

Съдът е сезиран с искова молба подадена от Й. Й. С. срещу „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД и „Кредит Гаранция“ ЕООД, с която се предявяват субективно кумулативно съединени искове за признаване за установено по отношение на ответника „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД, че договор за потребителски кредит тип „Кредитна линия“ на **г., сключен между страните, е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, а при условията на евентуалност, ако съдът приеме, че не целият договор е недействителен, че клаузата на чл. 1, ал.2 от договора е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, предл. трето, предл. първо и предл. второ ЗЗД, както и за признаване за установено по отношение на ответника „Кредит Гаранция“ ЕООД, че договор за възлагане на поръчителство от **г., сключен между страните, е нищожен на основание чл. 26, ал.1, предл. трето ЗЗД, а при условията на евентуалност – на основание чл. 26, ал.1, предл. второ, предл. първо и ч. 26, ал.2, предл. четвърто ЗЗД.

В исковата молба се излагат съображения, че на **г. ищецът е сключил с „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД договор за потребителски кредит тип „Кредитна линия“ на **г., по силата на който бил уговорен кредитен лимит в размер на 1000 лева и минимална сума, която можело да бъде усвоена от 200 лева. С подписване на договора ответникът предоставил на ищеца сумата в размер на 200 лева, със задължение за връщането и в срок от един месец, при фиксиран лихвен процент от 36 %. В договора липсвало посочване на стойността на ГПР. Посочва се, че в чл. 1, ал.2 от договора било предвидено, че кредитополучателят се съгласявал в срок от пет дни от подписване на договора, да осигури обезщетение по кредита, както следва: поръчителство от страна на две физически лица, които да отговарят на множество изисквания, посочени в договора, одобрено от заемателя дружество – поръчител или неотменима безусловна гаранция. С оглед изложеното ищецът сключил с ответника „Кредит Гаранция“ ЕООД, договор за възлагане на поръчителство 1 от **г., по силата на който същият се задължил да отговаря за задълженията на ищеца, за което последният следвало да му заплати сумата в размер на 316,41 лева. От правна страна се излагат съображения за недействителност на договора за потребителски кредит на основание чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал.1, т.

10 ЗПК, доколкото в ГПР не е включен разходът за възнаграждение по договора за поръчителство. Посочва се, че клаузата на чл. 1, ал. 2 от договора е нищожна, доколкото единствената й цел е заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал.4 ЗПК, същата противоречи на добрите нрави и е неравноправна основание чл. 143, т. 5 ЗПК, доколкото задължава потребителя да предостави необосновано високо обезпечение. Досежно договора за предоставяне на гаранция, се посочва, че същият е сключен в противоречие с чл. 16 ЗПК, като със същия се поставят неизпълними условия за ищеца. Посоченият договор е сключен с цел заобикаляне на закона, доколкото с него се цели постигане на един забранен резултат и заобикаляне на нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Същият се явявал и недействителен, доколкото е акцесорен и обезпечавал задължение по недействителен договор за заем, както и лишен от основание.

Поради изложеното се предявяват исковите претенции. Претендират се разноски в производството.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от ответника „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД, с който се признават исковите претенции.

Претендира се да бъде постановено решение при признание на иска, като в полза на ищеца да не се възлагат разноски.

В указания срок е постъпил отговор от ответника „Кредит Гаранция“ ЕООД, с който се изразява становище за недопустимост и неоснователност на предявените искове. В срока по чл. 131 ГПК същият е оттеглен, като предявените искови претенции се признават. Претендира се в полза на ответника да не се присъждат разноски, доколкото не е дал повод за завеждане на делото. Претендира се да бъде постановено решение при признание на иска.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Между страните няма спор, а и от представените към исковата молба договор за потребителски кредит № ** от **г. и Договор за възлагане на поръчителство от **г. се установява, че между ищеца и „Кеш Кредит Мобайл“ЕАД е сключен договор за кредит с посоченото в исковата молба съдържание, по който е предоставена заемната сума от 200,00 лева при кредитен лимит от 1000 лева, с фиксиран лихвен процент от 36%, като в договора липсва посочване на ГПР. В чл. 2 от същия е предвидено, че кредитополучателят следва в петдневен срок от одобряване на искането за усвояване на сумата да осигури като обезпечение по кредита си поръчителство на две физически лица, одобрено от кредитодателя дружество – поръчител или неотменима безусловна гаранция за сумите по договора. С оглед изложеното ищецът е сключил Договор за възлагане на поръчителство от **г., по силата на който същият се задължил да заплати възнаграждение на „Кредит Гаранция“ ЕООД.

При така установеното между ищеца от една страна и всеки от ответниците е възникнало облигационно отношение, съответно между ищеца и „Кеш Кредит Мобайл“ЕАД по силата на договор за заем, а между ищеца и „Кредит Гаранция“ЕООД по силата на договора за предоставяне на поръчителство.

По отношение на договора за кредит:

2

Доколкото страните по договора за кредит имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал.

4 от ЗПК, същият договор по своята правна характеристика представлява такъв за потребителски кредит. Следователно за неговата валидност и последици важат изискванията на Закон за потребителския кредит и Закон за защита на потребителите.

Съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т.

7- 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Сред посочените изисквания е това по чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК - договорът за потребителски кредит следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита, както и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора. Съгласно разпоредбата на чл.19, ал.1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а съгласно §1, т.1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит.

От прочита на договора се кредит, се установява, че същият не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, доколкото в него не е посочен годишен процент на разходите и обща сума, дължима от потребителя. Дори да се приеме, че същите са посочени в Приложение № 1 към договора, така посочените техни размери обаче не съответстват на действителните, съобразно поетите от потребителя задължения. Това е така, доколкото уговореното задължение за потребителя да учреди обезпечение и да заплаща възнаграждение на вноски за това, дължими на падежа на лихвено плащане по договора за потребителски кредит, неправилно не е калкулирано в годишния процент на разходите, предвиден в договора. Последното обстоятелство не само, че не се оспорва от „Кеш Кредит Мобайл“ЕАД , но и изрично се признава с оглед изявленията в отговора на искова молба.

Действително възнаграждението за предоставената на поръчителство не възниква от договора за потребителски кредит, но разходите за неговото заплащане са пряко свързани с договора за паричен заем, тъй като се заплащат за услуга в полза на заемодателя, за да бъде гарантиран неговият интерес от обезпечение на кредита. Съдържанието на клаузите за предоставяне на поръчителство и съпоставянето им с естеството на сключения договор за паричен заем, налага извод, че по своето същество те представляват неотменимо изискване към потребителя и не му предоставят избор дали да предостави обезпечение и какво да бъде то. Изискванията, които въвежда към потребителя чл. 1, ал. 2 от договора, уреждащ задължението за предоставяне на обезпечение, са практически непосилни за него, с оглед на обстоятелството, че последният търси паричен кредит в сравнително нисък размер (200,00 лева).

Поради това правно и житейски необосновано е да се счита, че потребителят ще разполага със съответна възможност да осигури гаранционна сума, както и че при възможност да осигури последната, би имал интерес да търси сключване на процесния договор за кредит за сумата от 200,00 лева. Така, поставяйки изисквания, за които е ясно, че са неизпълними от длъжника, кредиторът цели да го „насочи“ към единствената форма на обезпечение, 3 която длъжникът обективно би могъл да си позволи да предостави поръчителство от одобрено от ответника „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД дружество. Това дружество е другият ответник „Кредит Гаранция“ ЕООД.

Така в действителност възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство представлява цената за предоставяне на необезпечен кредит, допълнително възнаграждение за кредитора за предоставянето на заетата сума (т.нар. скрита възнаградителна лихва). Поради това независимо, че възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство се дължи на друго лице, различно от кредитодателя, доколкото разходите за същото са пряко свързани с договора за кредит, съобразно императивните разпоредби на чл.19, ал.1 от ЗПК и §1, т.1 от ДР на ЗПК, следва да бъдат включени при изчисляване на ГПР. Това не е сторено и в резултат ГПР не съответства на действителния такъв, определен съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК и изразяващ общите разходи по кредита. С това потребителят е поставен в подчертано неравностойно положение спрямо кредитора и на практика няма информация колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита, като последното се явява и в директно противоречие с чл. 3, пар. 1 и чл. 4 от Директива 93/13 ЕИО. Налице е заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, ограничаваща максималния размер на годишния процент на разходите по кредита, като посоченото поведение на заемодателя цели единствено неговото обогатяване за сметка на длъжника, като му осигури забранено допълнително възнаграждение.

Изложеното до тук обосновава извод, че процесният договор за потребителски кредит не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, отнасящи се до посочване на годишния процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. Неспазването на посоченото изискване самостоятелно води до предвидените в чл. 22 от ЗПК последици, поради което и на основание същата разпоредба, договорът за потребителски кредит следва да се прогласи за недействителен, респективно предявеният срещу този ответник иск, като основателен, следва да се уважи.

По отношение на договора за възлагане на поръчителство:

Съгласно чл. 1 от този договор поръчителят „Кредит Гаранция“ЕООД поема задължение да отговоря солидарно за всички задължения на ищеца съгласно сключения договор за потребителски кредит № **. Следователно договорът за възлагане на поръчителство е акцесорен и единствено основание за сключването му е договорът за кредит, съответно предвиденото в него задължение за предоставяне на поръчителство. Ето защо, предвид недействителността на договора за кредит и доколкото от постигнатите между страните уговорки не може да се изведе друга причина за сключването на договора, различна от осигуряването на обезпечение по заема, чрез поемане на поръчителство, липсва и основание за сключването на договора за възлагане на поръчителство. Отделно от това следва да се посочи, че коментираният договор за възлагане на поръчителство по начало е лишен от основание, тъй като с него не се предоставя услуга в полза на потребителя. Обезпечението е единствено и само в полза на кредитора „Кеш Кредит Мобайл“ЕАД , цялото възнаграждение за него е поето от потребителя, като при случай на плащане от поръчителя, по общите правила възниква задължение на потребителя към „Кредит Гаранция“ ЕООД за сумата изплатена към „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че така сключеният договор за възлагане на поръчителство се явява нищожен, поради липса на основание, съгласно чл. 26, ал. 2, пр. 4 от ЗЗД, съответно и този предявен иск е основателен.