Решение № 103 от 01.07.2026, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 103 гр. Велико Търново, 01.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ (A)

ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ , в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА

ИРЕНА КОЛЕВА при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА като разгледа докладваното от ЯНКО ЯНЕВ Въззивно търговско дело № 20264001000038 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение първо от ГПК - въззивно обжалване.

С Решение № 138/01.09.2025 г., постановено по т. д. № 23/2023 г. по описа на Великотърновски окръжен съд, поправено с Решение № 4/07.01.2026 г., постановено по т. д.

№ 23/2023 г. по описа на Великотърновски окръжен съд е отхвърлен предявеният от „Балкан Фруит“ ЕООД, ЕИК 8149411799, със седалище и адрес на управление: гр. София, 1000, ул.

„Георги Бенковски“ № 14, ет. 2, представлявано от С. П. П. – управител против „Транспортер“ ЕООД, ЕИК 104691833 със седалище и адрес на управление: гр. Велико Търново, 5000, ул. „Оборище“ № 16, ет. 8, ап. 28, представлявано от И. Б. С., иск с правно основание чл. 17 от CMR (КДМАПС) вр. чл. 373, ал. 1 от ТЗ за присъждане на сумата от 32 096 евро, равняваща се на 62 774 лв. стойността на недоставена стока – замразени череши Соло 20 600 кг, ед. цена на кг - 1.60 евро – предмет на сключен между страните договор за международен превоз на товари и предмет на заявка за договор за международен транспорт и международна товарителница № 002/15.02.2022 г., като обезщетение за претърпени вреди, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 21.03.2023 г. до окончателното плащане и сумата от 505.26 лв. – мораторна лихва върху главницата от 18.02.2022 г. до датата на подаване на исковата молба, като неоснователен. Със същото 1 решение е осъдено „Балкан Фруит“ ЕООД, гр. София да заплати на Транспортер“ ЕООД, гр.

Велико Търново сумата от 5 700 лв., представляваща направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение. Решението е постановено при участието ЗК „Уника“ АД ЕИК 010451865, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Тодор Александров“ № 18, представлявано от А. Р. и И. Д. – изпълнителни директори, като трето лице помагач на страната на ответника „Транспортер“ ЕООД, гр. Велико Търново.

Постъпила е въззивна жалба от „Балкан Фруит“ ЕООД, ЕИК 8149411799, със седалище и адрес на управление: гр. София, 1000, ул. „Георги Бенковски“ № 14, ет. 2, представлявано от С. П. П. – управител, чрез адв. И. И. от САК против Решение № 138/01.09.2025 г., постановено по т. д. № 23/2023 г. по описа на Великотърновски окръжен съд.

В същата се излага, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необосновано. Жалбоподателят поддържа, че решението съдържа съществено противоречие между приетото в мотивите и констатациите в доклада по чл. 146 от ГПК. В доклада съдът е обявил за безспорно, че стоката е следвало да бъде доставена на 17.02.2022 г., поради което последващият извод в решението за липса на уговорен срок бил неправилен. Освен това се твърди неправилно приложение на чл. 32, т.

1, б. „б“ от КЧМР, тъй като при наличие на договорен срок за доставка давността започва да тече след изтичането на 30 дневния период от тази дата, което означава, че искът, подаден на 20.03.2023 г., е в рамките на едногодишния срок. В жалбата се изтъква и че съдът не е обсъдил изпратената на 18.03.2023 г. рекламация, въпреки че тя е достигнала до превозвача по електронна поща, а опитите за куриерско връчване са били осуетени. Твърди се, че съгласно КЧМР подаването на писмена рекламация спира давността, което съдът е пропуснал да отчете. Оспорва се и изводът, че липсата на срок в товарителницата изключва наличието на уговорен краен срок. Жалбоподателят подчертава, че договорът за международен превоз е неформален, а товарителницата има доказателствена, но не и конститутивна функция, като срокът е бил изрично посочен в заявката договор и фактурата.

Неправилно били ценени и свидетелските показания. Съдът кредитирал показанията на шофьора Соколов, без да отчете родствената му връзка с управителката на ответника, което противоречало на чл. 172 от ГПК и водело до неправомерно предпочитане на субективни твърдения пред писмените доказателства. Жалбоподателят сочи и процесуално нарушение, тъй като ответникът не е оспорил своевременно нито заявката договор, нито договорения срок за доставка. Твърди, че на основание чл. 133 във вр. с чл. 377 от ГПК тези възражения са преклудирани, а съдът неправомерно ги е допуснал на по-късен етап. Допълнително се подчертава, че заявката договор от 14.02.2022 г. е частен документ, подписан от двете страни и неоспорен по реда на чл. 193 от ГПК, поради което съдът бил длъжен да признае неговата доказателствена сила относно уговорените условия. Жалбоподателят твърди и нарушение на чл. 235, ал. 2 от ГПК, тъй като съдът не е обсъдил всички събрани доказателства, включително фактурата, електронната кореспонденция и поведението на превозвача при опитите за връчване на рекламацията. Отделно се поддържа, че към момента 2 на пожара на ферибота превозвачът вече е бил в забава, тъй като срокът за доставка е изтекъл предходния ден, поради това той не може да се позовава на освобождаващото основание „непреодолима сила“ по чл. 17, т. 2 от КЧМР. Накрая се изтъква вътрешно противоречие в мотивите, тъй като съдът едновременно приема, че е налице договор със срок 17.02.2022 г., и в същото време заключава, че липсват доказателства за уговорен срок, като се доверява на по-късни устни твърдения на ответника.

Претендира се да се отмени обжалвания съдебния акт и да се постанови друг, с който да бъдат уважени предявените искове, ведно със законните последици. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от „Транспортер“ ЕООД, ЕИК 104691833 със седалище и адрес на управление: гр. Велико Търново, 5000, ул. „Оборище“ № 16, ет. 8, ап. 28, представлявано от И. Б. С., чрез адв. Р. Т. от АК – Велико Търново.

В същия се поддържа, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно. Твърди се, че пожарът на ферибота представлява непреодолима сила, като това е събитие, което превозвачът не е могъл нито да предвиди, нито да предотврати, поради което съгласно разпоредбите на КЧМР следва да бъде освободен от отговорност, тъй като погиването на стоката е резултат от външно и неподлежащо на контрол обстоятелство.

Превозвачът оспорва твърденията за наличие на фиксиран срок за доставка, като изтъква, че в товарителницата не е вписана конкретна дата, а подписването на писмената заявка от управителката е извършено впоследствие и единствено от колегиалност. В тази връзка дружеството поддържа, че не е получавало надлежна рекламация от „Балкан Фруит“ ЕООД, като счита, че изпратените електронни съобщения и опитите за куриерско връчване не отговарят на изискванията на Конвенцията за спиране на давностния срок. Прави се извод, че евентуална забава в изпълнението не е в причинна връзка с настъпилата вреда.

Ответникът подчертава, че пожарът е възникнал на борда на кораба като случайно събитие, което не е пряка последица от действията на шофьора или от организацията на превоза.

Поради това се поддържа, че липсва причинно-следствена връзка между поведението на превозвача и унищожаването на товара, което прави претенцията за обезщетение неоснователна. В заключение се твърди, че мотивите на първоинстанционния съд са последователни, непротиворечиви и коректно отразяват фактическата обстановка, при която превозвачът е бил поставен в обективна невъзможност да изпълни доставката.

Първоинстанционният съд е достигнал до правния извод, че страните по делото са обвързани от валидно сключен договор за международен автомобилен превоз на стоки, по който ищецът е изпращач, а ответникът – превозвач, и в който не е бил уговорен срок за извършване на превоза и точна дата, на която превозвачът следва да предаде стоката на получателя. Приел е, че стоката не е предадена на последния, а е погинала поради настъпил на 18.02.2022 г. пожар на борда на кораба „Euroferry Olimpia“, като това обстоятелство не е резултат на действия или бездействия на превозвача, а представлява събитие, стоящо извън неговата воля и деятелност. Приел е, че превозвачът обективно не е могъл да избегне това 3 събитие, нито последиците от него, поради което не следва да бъде ангажирана отговорността му на основание чл. 17, § 2 от КЧМР и поради това, че вредата не е в пряка причинна връзка с поведението на превозвача при изпълнение на договора. Приел е също, че ответникът е доказал твърденията си съобразно чл. 18 от КЧМР, че са налице обстоятелства, изключващи отговорността му за заплащане на вредите, настъпили по време на извършения превоз. Предвид изложеното съдът е счел, че предявеният иск се явява неоснователен, поради което следва да бъде отхвърлен.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбите.

Първоинстанционното решение е постановено от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма, подписано е и е разбираемо. Следователно обжалвания съдебен акт не е нищожен по смисъла на чл. 270, ал.

1 и 2 от ГПК.

При извършената служебна проверка с оглед на всички процесуални нарушения, които водят до нищожност или недопустимост на обжалваното решение, съдът констатира, че същото е валидно и допустимо. Не е налице нито един от пороците, които обуславят нищожност или недопустимост на същото.

Апелативен съд – Велико Търново, след като разгледа жалбата, обсъди доводите на противната страна, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери правилността на обжалваното решение, съобразно правомощията си, приема за установено следното от фактическа и правна страна, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт:

Пред първоинстанционният съд са предявени кумулативно обективно съединени осъдителни искове за заплащане на обезщетение за липсваща (недоставена) стока по договор за международен автомобилен превоз на стоки с правно основание чл. 17 от КДМАПС (КЧМР) и иск за мораторна лихва върху дължимата главница с правно основание чл. 27 от КДМАПС (КЧМР).

Съобразно фактура № 2117/15.02.2022 г. „Инджино“ С. П. А. – Република Италия (като получател по фактурата) е закупило от „Балкан Фруит“ ЕООД гр. София 32 палета (2006 кашона) замразени череши IQF (соло) с нетно тегло от 20 060 кг на стойност от 32 096 евро, платима по банков път в срок от 30 дни. Във фактурата са посочени следните обстоятелства: дата на изпращане – 15.02.2022 г.; дата на доставка – 17.02.2022 г.; място на товарене – „Еурофрио България“ ЕООД; място на доставка – „Инджино“ С.П.А., 83042, Атрипалда (Aвелино), Република Италия, ул. „Вале Верде“ № 10.

По силата на Заявка – договор за международен транспорт от 14.02.2022 г. „Балкан Фруит“ ЕООД е възложило на „Транспортер“ ЕООД да извърши транспорт на замразени череши Соло, нето 20 060 кг, от товарен пункт в Република България – „Еурофрио България“ ЕООД, гр. Пловдив, ул. „Васил Априлов“ № 176, до разтоварен пункт в 4

Република Италия, в гр. Атрипалда, с код 83042. Уговорено е транспортът да бъде извършен с хладилен товарен автомобил, с дата и час на товарене – 15.02.2022 г., 08:00 ч. и срок на доставка – 17.02.2022 г.

Във връзка с горното е съставена международна товарителница № 002/22 от 15.02.2022 г. с изпращач – „Балкан Фруит“ ЕООД, получател – „Инджино“ С.П.А. – Република Италия и превозвач – „Транспортер“ ЕООД. Местоназначението на стоката съвпада със седалището и адреса на управление на получателя - Атрипалда (Aвелино), Република Италия, ул. „Вале Верде“ № 10. По отношение на обекта на транспорта е посочено, че се касае за 32 палета замразени череши IQF (соло), разпределни в 2006 кашона (съответно – 31 палета по 63 кашона и 1 палет с 53 кашона от по 10 кг всеки), партида № 290261, със срок на годност 06.2023 г., разновидност ВАН, произход – България, с нетно тегло от 20 060 кг. Товарителницата е изготвена на 15.02.2022 г. в гр. Пловдив, като са положени подпис и печат на превозвача „Транспортер“ ЕООД. Не е посочен изрично срок на доставка на стоката.