Решение № 1945 от 06.08.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1945 гр. Бургас, 06.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПАНАЙОТ СТ. А. при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от ПАНАЙОТ СТ. А. Гражданско дело № 20262120101334 по описа за 2026 година

Делото е образувано въз основа на исковата молба на П. Р. Г., от гр.

Бургас, с която претендира осъждане на ответника – Главна дирекция „Гранична полиция“, със седалище гр. София, да му заплати дневни пари и пътни пари в следните размери и периоди: 143 евро, представляваща сборна главница за дневни пари (за храна и безалкохолни напитки) за 13 смени за периода 01.01.-31.01.2026 год., на основание чл. 19, ал. 2 от Наредба за командировките в страната; 66 евро, представляваща сборна главница за дневни пари (за храна и безалкохолни напитки) за 6 смени за периода 0128.02.2026 год., на основание чл. 19, ал. 2 от Наредба за командировките в страната; 86,72 евро, представляваща пътни пари за платената от ищеца стойност на изразходваното дизелово гориво, съгласно чл. 13, ал. 1 от Наредба за командировките в страната, за пътувания с лично МПС – лек автомобил марка „*“, модел „***“, peг. № ****, на ******************************** от гр. Бургас, в. з. ****, до с. Г**** и обратно, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главниците, начиная от подаване на исковата молба до окончателното им изплащане.

1

Исковете за процесните парични вземания са изпратени по компетентност на БсРС, съгл. прекратителното определение от 13.03.2026 год. по адм. д. № 515/2026 год. на АдмС – Бургас.

Исковата молба е пояснена с писмено уточнение от 03.04.2026 год.

Ищецът е изложил следните фактически и правни твърдения: ищецът е държавен служител в ГД „Гранична полиция“ към МВР; седалището на работодателя е в гр. София, но съгласно заповед за назначаваме и акт за встъпване в длъжност, ищецът е с местоназначение за изпълнение на служебните си задължения ГПУ – Р**, *Група за охрана на държавната граница (ГОДГ), в с. Р**, Община Царево към РДГП – Елхово; съгласно Заповед № 4430з-592/19.12.2025 год. и Заповед № 4430з-33/28.01.2026 год., ищецът е пренасочен временно към * ГДОГ, позиционирана в с. Г****, Община Малко Търново, намираща се в различна община от тази по мястото на първоначалното му назначение; на ищеца е разпоредено да изпълнява служебните си задължения при ротация; считано от **** год. ищецът изпълнява служебните си задължения извън обичайното място на работа и за този период не са му изплатени командировъчни пари – дневни, пътни и квартирни, въпреки че са налице всички материално-правни предпоставки за това; липсата на издадена заповед за командироване не променя факта на реално осъщественото командироване; неизплащането на командировъчни пари при фактическо командироване е в противоречие с принципите на законосъобразност, съразмерност и защита на оправданите правни очаквания; реалното изпълнение на служба извън мястото на работа поражда право на командировъчни, независимо от формалните действия или бездействия на администрацията; по силата на чл. 215, КТ, при командироване, каквото по своята същност се явява ротацията, работникът или служителят има право да получи освен брутното си трудово възнаграждение, още и пътни, дневни и квартирни пари при условия и в размери, определени от МС; за да възникне субективното право за командировъчни пари, следва да са проявени следните материални предпоставки – ищецът да е полагал труд при ответника по трудово правоотношение, компетентен орган да го е командировал/ротирал за изпълнение на неговите трудови/служебни задължения в друго населено място, различно от това, в което той изпълнява длъжността, и работникът/служителят фактически да е извършвал работа в другото населено 2 място, определено от работодателя; командировани се считат лицата, които са изпълнявали задълженията си извън границите на населеното място, където е седалището на работодателя; съгласно заповедите, касаещи ротация на служителите, те следва да извършват служебните си задължения в * ГОДГ – в с. Г****, Община Малко. Търново, която е на отстояние от 55 километра от с.

Р**; мястото на работа е различно от седалището, определено от работодателя; ищецът е фактически командирован по смисъла на чл. 121, КТ, с последиците по чл. 215 от КТ, без наличие на командировъчна заповед по чл.

8 от Наредба за командировките в страната; претендираните суми са дневни пари, дължими за всеки ден, през който ищецът е изпълнявал служебните си задължения в друго населено място, и пътни пари за отиване до мястото на изпълнение на задачата и обратно; размерът на вземането следва да се формира като сбор от дължимите дневни пари за всеки действително отработен ден в рамките на процесния период, съобразно нормативно установения размер и пътните разходи, извършени за пътуване с лично моторно превозно средство; ищецът претендира законна лихва върху главниците, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното им изплащане; ищецът не е реализирал нощувки в населеното място, в което е изпълнявал служебните си задължения, поради което не претендира квартирни разходи; сумите за пътни представляват заплатената от ищеца цена на изразходваното гориво по разходни норми, определени от производителя на моторното превозно средство, за комбиниран режим на движение (градско и извънградско), съгласно чл. 13, ал. 1 от Наредба за командировките в страната, за личния му лек автомобил марка „*“, модел, „***“, peг. № **** – дизел, с разходна норма 5 литра на 100 километра; на процесните 8 дати литър дизел е струвал 1,26 евро, а придвижването посредством личния лек автомобил е поради естеството на ранните смени, което прави невъзможно използването на служебен транспорт.

Исковата молба е пояснена с писмено уточнение от 03.04.2026 год., в което е посочено, че с преместването на ищеца временно да изпълнява служебните си задължения извън „обичайното местослужене“ за него е възникнало правото да получи командировъчни пари.

Ищецът е ангажирал доказателства, моли за присъждане на деловодните разноски.

3

Ответникът е оспорил исковете по основание и размер; изложил е следните насрещни фактически и правни твърдения: ответникът признава обстоятелството, че за процесния период ищецът е заемал длъжността, посочена в исковата молба; с т. 5 и т. 6 от Заповед № 8121к-352/16.01.2024 год. на Министъра на вътрешните работи в ГПУ – Р** са създадени две групи за охрана на държавната граница – * и *; през процесния период Директорът на ГДГП не е командировал ищеца; Заповед № 4430з-592/19.12.2025 год. и Заповед № 4430з-33/28.01.2026 год. са издадени в изпълнение на писмо с рег.

№ 3282р- 37862/15.12.2025 год. на зам. дир. на ГДГП, с което се разпорежда, считано от **** год., да се създаде организация до 30 % от състава на изпълнителска/младши изпълнителска длъжност на ГОДГ (екип/смяна) да се ротира в друга ГОДГ и за продължаване прилагането на мерки за превенция и противодействие на корупционното поведение на служителите от ГДГП; двете заповеди не са за командироване на служители и не съдържат белезите на такива; зоната на отговорност на ГПУ – Р** се простира на територии на общините Царево, Приморско и Малко Търново; служителите на * ГОДГ и * ГОДГ са назначени в ГПУ – Р** и изпълняват служебните си задължения в зоната на отговорност на ГПУ – Р**, в границите на който попадат с. Р** и с.

Г****, а двете групи не са с различна административна принадлежност; съгласно чл. 6, ал. 1, т. 2 от Наредбата за командировките в страната, не се считат командировани лицата, които изпълняват служебни задачи в границите на населените места, където е мястото на работата им, определено при възникване на трудовото/служебното правоотношение; командировката представлява временно изменение на мястото на работа по трудово/служебно правоотношение; според чл. 181а от ЗМВР, при служебна необходимост служителите на МВР могат да бъдат командировани временно да изпълняват задълженията си в друго населено място, за не повече от 30 календарни дни непрекъснато, а ако е за по-дълъг срок, е необходимо писмено съгласие на служителя; горепосочените две заповеди не отговарят на изискванията за командироване, установени в чл. 169, ал. 1 и чл. 181а, ал. 1 от ЗМВР, основанието за издаването им е чл. 28, ал. З, ПУДМВР; в двете заповеди липсва посочване на правно основание, свързано е командироване на ищеца; като неоснователна следва да бъде отхвърлена и акцесорната претенция за заплащане на законна лихва върху главниците по иска по чл. 181а от ЗМВР.

Ответникът е ангажирал доказателства; моли за присъждане на 4 юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след запознаване със становищата на страните, при съвкупна преценка на събрания по делото доказателствен материал, като съобрази приложимите нормативни разпоредби, намира за установено:

По делото не се спори, че страните са обвързани със служебно правоотношение, по силата на което ищецът П. Г. е назначен на длъжност „***“ в ГПУ – Малко Търново, и е встъпил в длъжност на 21.06.2002 год., съгласно писмения акт на л. 46 по описа на делото.

Съгласно акт за встъпване в длъжност от 28.08.2025 год., ищецът П. Г. е бил преназначен на длъжност „*****“ в 01 ГДОГ на ГПУ – Р** към РДГП – Елхово.

По делото е представена Заповед № 8121з-223/15.02.2024 год. на МВР, с която са определени районите на действие на териториалните звена на ГДГП, на РДГП и на създадените към тях ГПУ. В т. 1. 4., подт. 6 на приложената към заповедта таблица е отбелязано, че селата Р** и Г**** попадат в района на ГПУ – Р**.

Съгласно писмо от 15.12.2025 год. на зам. дир. на ГДГП – София, считано от **** год. следва да се създаде организация, съгласно която до 30 % от състава на изпълнителска/мл. изпълнителска длъжност на ГОДГ да се ротира в друга ГОДГ на съответното ГПУ. В изпълнение на това разпореждане са издадени Заповед №№ 4430з-592/19.12.2025 год. и 4430з-33/28.01.2026 год., двете на нач. на ГПУ – Р**, съгласно които мл. инспектор П. Г. следва да изпълнява служебните си задължения в 02 ГОДГ при РПУ – Р** към РДГП – Елхово, за периода ***** год.

Ищецът твърди, че за процесния 2-месечен период от 2026 год. е изпълнявал служебните си задължения не на територията на с. Р**, Община Царево, а на територията на с. Г****, Община Малко Търново, поради което е направил разноски за пътуване с личния си автомобил, които следва да му бъдат възстановени от работодателя, а и му се дължат дневни пари (за храна и напитки), за общо положени 19 смени.

По делото е изготвено и прието експертно заключение, неоспорено от страните, което съдът цени като компетентно и безпристрастно. Вещото лице сочи, че според чл. 19, ал. 2 от Наредбата за командировките в страната, дължимите дневни пари за командировано лице, което изпълнява служебните 5 си задължения през по-голямата част от работното време в друго населено място без нощуване, възлиза на 11 евро на ден; вещото лице е изчислило и средния разход за лични лек автомобил на ищеца, предвид липсата на представени документи за извършен разход за заредено гориво.

При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира предявените главни искове за неоснователни. В тежест на ищеца е установяване наличието на валидно служебно правоотношение между страните през процесния период, промяна на населеното място за полагане на труд поради служебна необходимост по чл. 181а, ал. 1 и § 1, т. 23 от ДР на ЗМВР, командироване на ищеца през същия период за не повече от 30 дни непрекъснато, изправността на служителя като страна по правоотношението, направените пътни разходи и размера на дължимите дневни пари за периода на дежурствата в населено място и/или район, различни от тези, в които ищецът е бил назначен за изпълнение на служебните си задължения. Съдът счита, че по делото не е проведено доказване на факта за командироване на ищеца, нито за едностранна промяна на мястото, в което бил назначен за изпълнение на служебните задължения. По делото не се спори, че липсва писмена командировъчна заповед на ответника-работодател – по чл. 8, ал. 1, изр. първо, или ал. 2, със съдържанието и автора, предвидени в чл. 9, ал. 1 от Наредба за командировките в страната във вр. с чл. 181а, ал. 1, ЗМВР, поради което не може да се приеме, че е налице хипотезата на чл. 19, ал. 2 от същата наредба, при която за командированото лице възниква правото да получи претендираните дневни пари.