Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 475 от 13.07.2022, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно търговско дело 32/2022
Вид
Решение № 475
Подписан
13.07.2022
В сила
13.07.2022
Състав
Теодора Кръстева, Светлин Михайлов, Ивайло Младенов

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 475 гр. София, 06.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Теодора Кръстева

Членове:

Ивайло Младенов

Светлин Михайлов при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева като разгледа докладваното от Светлин Михайлов Въззивно търговско дело № 20221001000032 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 от ГПК.

Образувано е по повод постъпила въззивна жалба от Ц. М. Г., с която оспорва решение № 54 от 18.11.2021 г., постановено по гр.д.№ 87/21 г., по описа на Видински окръжен съд, Гражданско отделение, с което съдът е признал за установено на основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, по отношение на Ц. М. Г. и П. Д. Д. дължат солидарно на „Банка „ДСК“ АД по силата на сключен договор за кредит № 551 от 02.03.2017 г., изменен и допълнен с анекс №1 от 18.06.2018 г. и анекс №2 от 19.09.2018 г. сумите както следва:

168 208.20 лв., главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението 17.09.2019 г. до окончателното плащане на вземането, 1 791.83 лв., договорна лихва, дължима за периода 10.05.2019 г.-02.09.2019 г., 1 160.30 лв., наказателна лихва, дължима на основание чл.25, б.“б“ от договора за кредит за периода 10.06.2019 г.02.09.2019 г., 462.12 лв., обезщетение за забава, дължимо на основание чл.25, б.“в“ от договора за кредит, за периода 03.09.2019 г.-16.09.2019 г., 412.75 лв., такси и разноски, за които е издадена заповед за изпълнение по чл..417 от ГПК от 17.10.2019 г. и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 2 657/19 г. по описа на Видински районен съд, осъдил е Ц. М. Г. и П. Д. Д. да заплатят солидарно на „Банка „ДСК“ АД сумата от 12 745.16 лв., съставляваща разноски в настоящето производство ( 3 471.58 лв.-държавна такса, 300 лв. – за вещо лице, 5002 лв. за особени представители на ответниците и 450 лв., юрисконсултско възнаграждение) и в заповедното производство по ч.гр.д. № 2 657/19 г. по описа на Видински районен съд (3 471.58 лв.-държавна такса и 50 лв.-юрисконсултско възнаграждение).

В жалбата се твърди, че Видински окръжен съд е постановил едно необосновано и незаконосъобразно решение, като изцяло е възприел становището на ищцовата страна, без да обсъди направените от ответника възражения. В тази връзка твърди, 1 че към исковата молба липсват данни в какъв размер е усвоен кредита, които съобразно последния анекс е в размер на 253 400 лв., както и в какъв размер е погасен. В тази връзка твърди, че тези обстоятелства не са установени от заключението на назначената по делото ССЕ. Оспорва начина на връчване, като твърди, че на посочения адрес не е ясно дали е постоянен или настоящ адрес. В тази връзка цитира практика на ВКС по отношение на същността на предсрочната изискуемост и начина на установяването й. В тази връзка твърди, че тези твърдения не са обсъдени от съда, който е възприел посоченото в исковата молба, поради което е постанови едно необосновано решение. Твърди, че съдът не е мотивирал извода си по възражението за погасяване по давност. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло атакуваното решение и вместо него постанови ново, с което да се отхвърлят претенциите.

Въззиваемата страна „Банка ДСК” АД оспорва подадената въззивна жалба.

Твърди, че същата е неоснователна, а обжалваното решение е правилно и законосъобразно.

Релевира доводи, че кредита е изцяло усвоен, ответниците са спрели плащанията си м.юни 2019 г., което изключва погасяването по давност на лихвите. Оспорва наведените твърдения за незаконосъобразно връчване на изявлението за предсрочна изискуемост, като твърди, че същата е връчено по установения ред на чл.47, ал.5 от ГПК от ЧСИ, които е проверил и двата адреса на ответницата. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да потвърди атакуваното като правилно и законосъобразно и претендира разноски.

С въззивна жалба П. Д. Д. оспорва решение № 54 от 18.11.2021 г., постановено по гр.д.№ 87/21 г., по описа на Видински окръжен съд, Гражданско отделение, с което съдът е признал за установено на основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, по отношение на Ц. М.

Г. и П. Д. Д. дължат солидарно на „Банка „ДСК“ АД по силата на сключен договор за кредит № 551 от 02.03.2017 г., изменен и допълнен с анекс №1 от 18.06.2018 г. и анекс №2 от 19.09.2018 г. сумите както следва: 168 208.20 лв., главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението 17.09.2019 г. до окончателното плащане на вземането, 1 791.83 лв., договорна лихва, дължима за периода 10.05.2019 г.-02.09.2019 г., 1 160.30 лв., наказателна лихва, дължима на основание чл.25, б.“б“ от договора за кредит за периода 10.06.2019 г.-02.09.2019 г., 462.12 лв., обезщетение за забава, дължимо на основание чл.25, б.“в“ от договора за кредит, за периода 03.09.2019 г.16.09.2019 г., 412.75 лв., такси и разноски, за които е издадена заповед за изпълнение по чл..417 от ГПК от 17.10.2019 г. и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 2 657/19 г. по описа на Видински районен съд, осъдил е Ц. М. Г. и П. Д. Д. да заплатят солидарно на „Банка „ДСК“ АД сумата от 12 745.16 лв., съставляваща разноски в настоящето производство ( 3 471.58 лв.-държавна такса, 300 лв. – за вещо лице, 5002 лв. за особени представители на ответниците и 450 лв., юрисконсултско възнаграждение) и в заповедното производство по ч.гр.д. № 2 657/19 г. по описа на Видински районен съд (3 471.58 лв.-държавна такса и 50 лв.-юрисконсултско възнаграждение).

В жалбата се твърди, че решението се явява необосновано и незаконосъобразно, тъй като при постановяването му Видински окръжен съд не е обсъдил доводите на особените представители и изцяло е възприел становището на ищцовата страна.

В тази връзка твърди, че съобщението за предсрочната изискуемост не е връчена редовно, тъй като е посочен само адреса, без да е уточнено дали това е постоянен или настоящ адрес.

Цитира практика на ВКС по отношение на начина на връчване на съобщението и настъпването на предсрочната изискуемост. Твърди, че оглед на това връчване, предсрочната изискуемост не е настъпила, както и оспорва установяването на 2 обстоятелството, че кредита е усвоен в пълен размер. Твърди, че липсват мотиви относно възражението за погасяване по давност, а липсата на мотиви, водеща до необоснованост е абсолютно процесуална и материалноправна предпоставка за отмяната му. Ето защо моли съда постанови решение, с което да отмени атакуваното като незаконосъобразно и необосновано и вместо него постанови ново, с което да отхвърли претенциите като неоснователни.

Въззиваемата страна „Банка „ДСК“ АД оспорва подадената въззивна жалба.

Твърди, че същата е неоснователна, а обжалваното решение е правилно и законосъобразно.

Релевира доводи, че кредита е изцяло усвоен, ответниците са спрели плащанията си м.юни 2019 г., което изключва погасяването по давност на лихвите. Оспорва наведените твърдения за незаконосъобразно връчване на изявлението за предсрочна изискуемост, като твърди, че същата е връчено по установения ред на чл.47, ал.5 от ГПК от ЧСИ, които е проверил и двата адреса на ответницата. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да потвърди атакуваното като правилно и законосъобразно и претендира разноски.

Съдът след като се съобрази с доводите изложени в молбата и обсъди събраните писмени доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

Не се спори между страните, а се установява и от атакуваното решение № 54 от 18.11.2021 г., постановено по гр.д.№ 87/21 г., по описа на Видински окръжен съд, Гражданско отделение, че съдът е признал за установено на основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, по отношение на Ц. М. Г. и П. Д. Д. дължат солидарно на „Банка „ДСК“ АД по силата на сключен договор за кредит № 551 от 02.03.2017 г., изменен и допълнен с анекс №1 от 18.06.2018 г. и анекс №2 от 19.09.2018 г. сумите както следва: 168 208.20 лв., главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението 17.09.2019 г. до окончателното плащане на вземането, 1 791.83 лв., договорна лихва, дължима за периода 10.05.2019 г.-02.09.2019 г., 1 160.30 лв., наказателна лихва, дължима на основание чл.25, б.“б“ от договора за кредит за периода 10.06.2019 г.-02.09.2019 г., 462.12 лв., обезщетение за забава, дължимо на основание чл.25, б.“в“ от договора за кредит, за периода 03.09.2019 г.-16.09.2019 г., 412.75 лв., такси и разноски, за които е издадена заповед за изпълнение по чл..417 от ГПК от 17.10.2019 г. и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 2 657/19 г. по описа на Видински районен съд, осъдил е Ц. М. Г. и П. Д. Д. да заплатят солидарно на „Банка „ДСК“ АД сумата от 12 745.16 лв., съставляваща разноски в настоящето производство ( 3 471.58 лв.-държавна такса, 300 лв. – за вещо лице, 5002 лв. за особени представители на ответниците и 450 лв., юрисконсултско възнаграждение) и в заповедното производство по ч.гр.д. № 2 657/19 г. по описа на Видински районен съд (3 471.58 лв.държавна такса и 50 лв.-юрисконсултско възнаграждение).

Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото, че между същите е сключен валиден договор за кредит № 551 от 02.03.2017 г., изменен и допълнен с анекс №1 от 18.06.2018 г. и анекс №2 от 19.09.2018 г., сключен между „Банка ДСК“ АД, в качеството на кредитодател и „Актив еко дивелъпмънт“ ЕООД, в качеството на кредитополучател, „Агро груп Видин“ ЕООД, Ц. М. Г. и П. Д. Д., в качеството на съдлъжници. По силата на така сключеният договор, ищецът е предоставил на кредитополучателя кредит за оборотни средства в размер на 25 500 лв., с възможност за предоговаряне на максималния размер на предоставения кредит, за цели подробно описани в договора. Съгласно чл. 1.2 от договора, максималният размер на предоставения кредит е предоговорен с последващи анекси, като е увеличен до 253 400 лв. В чл. 19.2 от същия е договорена солидарната отговорност на ответниците - Ц. М. Г. и П. Д. Д., наред с кредитополучателя за изпълнението на всички негови задължения.

Съгласно чл. 2 от договора, кредитът е предоставен под формата на кредитна 3 линия с краен срок за усвояване, респ. погасяване на всички задължения - 30.06.2018 г.

(чл.3.1), с възможност за последващо продължаване. Първоначално договореният срок за усвояване, респ. за погасяване на задължения по договора е продължен с чл. 2 от анекс №1 до 30.09.2019 г.

От представеното извлечение от сметка № 24248156 се установява, че кредита е усвоен изцяло в рамките на срока по чл. 3.1 и съгласно условията, предвидени в договора.

Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че към датата на депозиране на искова молба е настъпил и крайният падеж на задълженията по договора - 30.09.2019 г.

Видно от разпоредбата на чл.8, страните са постигнали съгласие за предоставения кредит кредитополучателя да заплаща годишна лихва, формирана от едномесечния СОФИБОР плюс договорена надбавка в размер на 3.8%, като размера на годишната лихва не може да бъде по-нисък от 4%. Съгласно чл.11.1 заплащането на лихвата се извършва ежемесечно до 10-то число от съответния месец. Размерът на дължимата възнаградителна лихва е променен, като съгласно чл.5 от анекс №2 от 19.09.2018 г., страните са постигнали съгласие размерът на лихвата да се формира от референтен лихвен процент 1М EURIBOR плюс договорна надбавка в размер на 3.8%, но не по- нисък от 3.8%.

В чл.25, б. “б“ от договора страните са постигнали съгласие, при неплащане на част или цялата дължима лихва от кредита в уговорения срок, кредитополучателя заплаща лихва върху размера на редовната главница, включваща договорната в т.8 лихва и надбавка за забава от 3 процентни пункта. Надбавката за забава се дължи за времето на забавата до окончателното плащане на дължимите суми или до предявяване на молба от кредитора за събиране вземането по съдебен ред. В чл.25, б. “в“ от договора при настъпване на изискуемост на краен падеж или предсрочно, кредитополучателя е поел задължението да заплати лихва върху размера на цялата главница, включваща договорената в т.8 лихва и надбавка за забава от 7 процентни пункта.