Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 206 от 19.11.2025, Районен съд - Троян

Съд
Районен съд - Троян
Дело
Гражданско дело 175/2025
Вид
Решение № 206
Подписан
19.11.2025
В сила
18.12.2025
Състав
Десислава Георгиева Ютерова

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 537 ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 109 · Закон за собствеността
  • чл. 31, ал. 2 · Закон за собствеността
  • чл. 193 · Закон за устройство на територията

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 206 гр. Троян, 19.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТРОЯН, IV-ТИ СЪСТАВ - ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Десислава Г. Ютерова при участието на секретаря Мария Хр. С. като разгледа докладваното от Десислава Г. Ютерова Гражданско дело № 20254340100175 по описа за 2025 година

В. Д. С. от гр. София е предявила против Д. Д. С. и С. А. С., двамата от гр. А. шест обективно съединени иска с правно основание чл. 109 и чл. 31, ал.

2 от Закона за собствеността – пет негаторни иска, от които единия в условията на алтернативност и един осъдителен с искане за заплащане на обезщетение за лишаването на С. да ползва съсобствения имот.

Ищцата се явява лично в с. з. и се представлява в процеса от пълномощника си адв. Д. П. от САК, която моли съда да уважи исковата претенция със законовите последици.

В законовия едномесечен срок по реда на чл. 131 от ГПК ответниците са представили писмен отговор, с който заявяват, че изцяло оспорват така предявените срещу тях искове.

В с. з. се явява само ответника Д. С., двамата са представлявани от адв.

Р. К. от САК, който намира така предявените искове срещу доверителите му за неоснователни и недоказани.

От приложените писмени доказателства: решение № 493/25.11.2019 г. на РС гр. Троян по гр.дело № 712/2018 г., решение № 187/12.10.2023 г. на РС Троян по гр.д. № 823/2022 г., Скица на сграда № 15-246489 от 12.02.2025 г. на СГКК Ловеч, нотариална покана от В. С. до Д. С. рег. № 719 от 21.10.2024 г. на нотариус Марин Цветков и 4 бр. снимки, нотариална покана от В. С. до Д. С. рег. № 1438 от 26.06.2021 г. и рег. № 1439/2021 г. на нотариус Надка Ганева, отговор на нотариална покана от Д. С. и С. С. рег. № 1496 от 08.07.2021 г. и рег. № 1497/2021 г. на нотариус Надка Ганева, отговор на отговор на нотариална покана от В. С. рег. № 1591/15.07.2021 г. и № 1592/2021 г. на нотариус Надка Ганева, приемо-предавателен протокол от 18.07.2021 г., заявление от В. С. до Кмета на Община А. с вх. № 702/04.05.2023 г. и Договор за продажба на недвижим имот – частна общинска собственост от 15.04.2025 г., от показанията на допуснатите свидетели по делото П.Й.П. и В. В. В., и от 1 заключението на СИЕ с вещо лице Д. П. - Н., съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Ищцата В. С. и първия ответник Д. С. са брат и сестра, отв. С. С. е съпруга на Д. С.. Страните са съсобственици на недвижим имот - ЖИЛИЩНА СГРАДА /вила/ с идентификатор ***. по КККР на гр. А., одобрени със Заповед № РД-18-49 от 31.08.2007 г. на Изп. директор на АГКК, с адрес: гр. А., кв. „Острец“, брой етажи: 2, брой самостоятелни обекти в сградата: 0, застроена площ 62 кв. м, разположена в ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***.

Видно от представеното Решение № 498 от 25.11.2019 г. по гр. дело № 712 от 2018 г., В. С. е призната за собственик върху 1/3 идеална част от описания горе процесен имот - двуетажна еднофамилна жилищна сграда, със застр. площ 62 кв. м, в гр. А., кв. „Острец”, представляваща имот с идентификатор *** по действащата КККР на гр. А..

На основание чл. 537 ал. 2 от ГПК съда е отменил нотариален акт № 8, т. ІІІ, н. д. № 322/2018 г. на Нотариус Борис Кожухаров, рег. № 337 в НК до размера на 1/3 идеална част.

Впоследствие бащата на В. и Д. С.и - Д. С. също завел дело и с влязло в сила решение по отношение на ответниците е установено, че баща им притежава 1/12 идеална част от сградата.

Към момента на подаване ИМ, изцяло приключили всички съдебни спорове между страните с влезли в сила решения, с които са признати и правата на баща им, както и бил отменен договора за продажба на дворното място по отношение на притежаваните от нея и баща им идеални части.

След размяна на нотариални покани през 2021 г., на 18.07.2021 г. с приемо-предавателен протокол ответниците са предали на ищцата доброволно владението върху целия втори етаж на сградата, който оттогава се владее само от нея.

Видно от представения договор, на 15.04.2025 г., В. С. е закупила от Община А. 5/12 ид. части от имот с идентификатор *** по действащата КККР на гр. А., като по този начин е станала съсобственик с ответниците и на земята.

На 04.05.2023 г. ищцата е подала заявление до Община А. за учредяване на право на прокарване на отклонения от общите мрежи пред дворното място, но няма данни по делото дали подобна процедура е открита и евентуално приключила.

Предмет на настоящето производство са действия на ответниците, с които възпрепятстват ищцата да упражнява правото си на собственост, а именно конкретно ответниците са поставили катинар на портата, през която могат да влизат автомобили, вратата към двора е заключена, като на ищцата не е предоставен ключ, прекъснали са електрозахранването до втория етаж, който се ползва от С., не й позволяват да прекара ток и вода в имота. От свидетелските показания на П.П. се установява, че двете с ищцата работят заедно и са близки. Свидетелката няколко пъти е ходила в процесния имот заедно със С.. За дворното място се влиза през двупортална врата откъм улицата, с катинар на едната част от вратата и ключалка на другата част от вратата, от както е започнало делото вече е премахнат катинара и вратата е 2 оставена отключена. За пръв път се опитали да влязат в имота през 2021 г., но не успели. През май месец тази година отишли отново, С. била довела електротехник, който да прекара ток, тъй като свидетелката излага, че на втория етаж няма ток, но ответниците не го допуснали. П. излага, че сега вече портата е отключена, но кола не може да се вкара в двора, тъй като има струпани дървени трупи. Подобна претенция не е заявявана от ищцата, поради което този факт не е предмет на настоящето производство. В двора може да се влезе пеша, но с кола – не може. П. е била свидетел на изявления на ответника, че двора е негов и никой не може да влиза там.

Свид. В. В. притежава имот в съседство на процесния. Излага, че познава ответниците, а ищцата не познава лично. В. виждал ищцата да идва в имота, на втория етаж. Свидетелят никога не е виждал катинар на голямата порта. Малката врата по принцип се отваряла с ключ, но той заяждал и стояла постоянно отключена. В. е категоричен, че цялата къща е електрифицирана, не е възможно на единия етаж да има ток, а на другия да няма. През 2021 г. В. помагал на ответника да прави ремонт на парното. Тогава се е качвал на втория етаж и е имало ток. В. си спомня и за случай, когато са сменяли контактите в къщата, и зад вратата е видял стар електромер, който е с един главен бушон и два малки бушона – порцеланови - единият бушон е за осветлението, а другият бушон е за контактите. Ако се изключи бушона, няма да има ток в цялата къща.

Относно предявения иск по чл. 31, ал. 2 от ЗС, с който С. претендира обезщетение, за това, че е била лишена от ползване на имота, съда е приел СИЕ. Вещото лице е извършило оглед на имота и е анализирало приложените доказателства, след което е отговорило на поставените въпроси. От заключението се установява, че пазарният месечен наем, отнасящ се до собствената на ищцата 1/3 идеална част от сградата, е в размер на 140 лева.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното: Иска с правно основание чл. 109 от ЗС предоставя правна защита на правото на собственост срещу всяко пряко и/или косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта на правото на собственост, което може и да не накърнява владението, но ограничава, смущава и пречи на допустимото пълноценно ползване на вещта (имота) според нейното предназначение, отдадено от собственика й. В случая съда е сезиран с пет обективно съединени негаторни иска, като единия е при условия на алтернативност. По първия иск - ответниците да премахнат катинара от портата за автомобили, в процеса бяха възприети гласни доказателства. Показанията и на двамата разпитани свидетели безпротиворечиво посочват, че на портата за автомобили няма катинар и че същата стои отключена. Следователно, не се установи твърдяното неправомерно действие на ответниците, с което същите пречат на ищцата да упражнява правото си на собственост. В случая показанията на св. П. за натрупани дървени трупи в двора, които пречат да се вкара лек автомобил са ирелевантни за производството, съда не е сезиран с подобен иск. По втория иск и третия иск- ответниците да спрат да заключват вратата към двора или алтернативно - да предоставят ключ на ищцата, касае пешеходния достъп през вратата в двора на имота. Отново и двамата свидетели заявиха, че тази врата не се заключва и, че ищцата има пешеходен достъп до имота. От показанията на св. П., се установи безспорно, че достъпът на ищцата е бил ограничаван преди време, но понастоящем ищцата има достъп до имота, следва да се 3 отбележи, че доколкото искът по чл. 109 от ЗС е осъдителен иск, за преустановяване на неоснователни действия, то всякога, когато се установи, че въпросните действия вече са преустановени (включително и в хода на делото), то този иск се явява неоснователен. По четвъртия иск - ответниците да възстановят електроснабдяването към втория етаж на сградата. Ищцата не доказа действие от страна на ответниците, което да е причинило липсата на ток. Ищцата не обори по никакъв начин показанията на св. В., че целия имот е електроснабден и не е възможно да бъде спрян тока само на втория етаж. Не бяха събрани доказателства в подкрепа на показанията на св. П., че когато тя е ходила в имота, на втория етаж не е имало ток. Няма как да се гадае дали става въпрос за техническа неизправност или за умишлено прекъсване на захранването. Това следваше да се установи с техническа експертиза, за която ищцата не е направила искане. По петия иск - ответниците да допуснат ищцата да прокара ток и вода в имота, в процеса не бяха събрани никакви доказателства. Не се установиха неоснователни действия на ответниците свързани с недопускане на ищцата да си прокара ток и вода.

По делото е представено едно заявление но Община А. от 04.05.2023 г., с което С. е поискала учредяване на сервитут – право на преминаване и право на прокарване на отклонения от общите мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, но не бяха представени доказателства дали е открита и съответно приключила подобна процедура. Що се отнася до водоснабдяване в имота, по делото не бяха събрани никакви доказателства, че ищцата е правила опити да прокара вода, но ответниците са й пречили. Няма данни изобщо, че имота не е водоснабден и не е електрифициран. От показанията на св. П. се установява, единствено, че в миналото ответниците не са допускали ищцата да прокара ток през поземления имот, който към тогавашния момент не е бил съсобствен на ищцата. Прекарването на отклонения от обществените мрежи през чужд имот, е предмет на нарочна процедура, по чл. 193 от ЗУТ, и недопускането на ищцата да прекара въпросните отклонения без процедура, не съставлява неправомерно действие. След предявяване на исковата молба обаче ищцата става съсобственик на дворното място, от което следва че към днешна дата не съществуват каквито и да било пречки за нея да прокара отклонения през съсобствения й имот (доколкото ответниците са се противопоставяли преди ищцата да придобия идеални части от дворното място (в този смисъл показанията на св. П. и твърденията в отговора на исковата молба). Шестият предявен иск е с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС - ответниците да заплащат на ищцата обезщетение за лишаване от ползване, считано от 29.10.2024 г. По делото не се установи лишаване на ищцата от ползване на собствената й идеална част. Напротив, стана ясно, че между страните е налице доброволно уредено разпределение на ползването, по силата на което ищцата е получила във владение и ползване целия втори етаж. Освен това беше установено от показанията на двамата свидетели, които не си противоречат в тази част, че ищцата има достъп до втория етаж, което доказва, че тя не е лишена от позлването му. Освен това, ответниците не ползват частта на ищцата и това се установи по делото безспорно - както от представения приемо-предавателен протокол, така и от показанията на двамата свидетели. Ответниците обитават само първия етаж, съобразно с доброволното разпределение на ползването между страните.