Решение № 383 от 20.10.2026, Районен съд - Петрич

РЕШЕНИЕ

№ 383 гр. П., 20.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Андрей Ив. Николов при участието на секретаря Величка Андреева като разгледа докладваното от Андрей Ив. Николов Гражданско дело № 20261230100529 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдебното производство е по Глава тринадесета от ГПК.

Ищецът О. Д. В., с адрес в гр. П., ул. „О.“ № 27, ЕГН **********, е предявил срещу ответника „Ю.К.Б.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. С., ул.

„Ч.“ № 38, ет. 1, офис 4, ЕИК ***, искове, както следва:

- главни искове – за обявяване на недействителност по чл. 22 ЗПК на договор за потребителски кредит, сключен между тях, и

- евентуални искове – за прогласяване на нищожност по чл. 26, ал. 1, предл. 3 и 1 ЗЗД на клауза от същия договор, уреждаща заплащането на такса по кредита.

Ищецът твърди, че на 20.11.2024 г. между него (като кредитополучател) и ответника (като кредитодател) е бил сключен Договор за кредит с № L371785.

Пояснява, че срокът на договора е 12 месеца, размерът на кредитната сума е 800 лв.

(409,03 евро), като се предвижда и заплащане на „такса за разглеждане“ от 135,36 лв.

(69,21 евро). Смята, че договорът е недействителен по чл. 22 ЗПК, тъй като противоречи на чл. 10, ал. 1 и на чл. 11, ал. 1, т. 9а, т. 10, т. 11, т. 12, т. 20, т. 23 и т. 24 от с. з. Счита, че ако договорът не бъде приет за недействителен по чл. 22 ЗПК, то тогава нищожна е уговорката, уреждаща посочената такса, тъй като противоречи на добрите нрави (заради характеристиките й, описани в обстоятелствената част на 1 исковата молба) и влиза в колизия с императивните правила на чл. 10а, чл. 21, ал. 1 и чл. 33 ЗПК, както и на чл. 143, ал. 1 и чл. 146 ЗЗП. Претендира съдебни разноски и предлага в полза на адвоката, който му е предоставил безплатна правна помощ по делото, да бъде определено съответно възнаграждение.

Ответникът оспорва ищцовите претенции, излагайки доводи, че както кредитният договор, така и оспорваната негова клауза са валидни и не страдат от пороците, заявени от ищеца. Прави искане за присъждане на съдебно-деловодни разходи.

Съдът приема следното:

1. По съществото на делото (изводи от фактическа и от правна страна):

С доклада по делото, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, е отделено за ненуждаещо се от доказване признатото от страните обстоятелство за сключването на процесната сделка помежду им.

От съдържанието на кредитния договор, на погасителния план и на рамковото споразумение за потребителски кредити към него, имащо характер на общи условия, копия от които са приобщени към доказателствения материал, стават ясни и базисните параметри на кредитното правоотношение, а именно:

- главница – 800 лв. (409,03 евро);

- годишен процент на разходите – 68,15 %;

- годишен лихвен процент – 25 %;

- обща стойност на плащанията, обхващаща главницата и договорната лихва – 1 047,27 лв. (535,46 евро), от което следва, че размерът на договорната лихва е 247,27 лв. (126,43 евро);

- погасяване – чрез 12 месечни вноски, разписани по размер и падеж в погасителния план, с крайна падежна дата 20.11.2025 г.;

- „такса за разглеждане“ по кредита – 135,36 лв. (69,21 евро);

- в чл. 8.9 от рамковото споразумение е посочено, че: „Общата стойност на кредита представляват всички разходи, включително лихви, такси за разглеждане, договорно възнаграждение и всички други видове такси, които клиентът е длъжен да заплати във връзка с договора за кредит и с които е или трябва да бъде запознат кредиторът, включително таксите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е въз основа на търговски условия. Общата стойност на кредита не включва нотариални такси или държавни такси. Първоначалният 2 годишен процент на разходите включва общите разходи по кредита за клиента, настоящи или бъдещи, (включително лихви, други преки или непреки разходи, такса за разглеждане, договорна такса или такси от всякакъв вид), произтичащи от усвояването на кредита и представлява годишния процент на кредита (ГПР). Лихвеният процент за ден се изчислява като 1/365-та част от годишния лихвен процент. В случай, че клиентът е допуснал просрочие на дължимите от него плащания, той дължи на кредитора, освен договорените възнаградителни лихви, и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху цялата просрочена сума за целия период на просрочието - от датата на падежа, до датата на ефективното изплащане на сумата.

Изчисляването на първоначалния годишен процент се извършва въз основа на условията на Споразумението, в сила към момента на сключване на договора за кредит или неговото изменение (вкл. лихвения процент, валиден към този момент). При изчисляване на общата сума на кредита и първоначалния годишен процент се счита, че кредитът се усвоява незабавно и изцяло от клиента, като Споразумението остава в сила до крайната дата на погасяване на сумата на кредита, договорена в договора за кредит и страните надлежно ще изпълняват задълженията, произтичащи от Споразумението.“.

- според чл. 8.10 от рамковото споразумение: „Годишният процент на разходите по кредита е посочен в договора за кредит и е изчислен в съответствие с изискванията на ЗПК, при отчитане на следните допускания:

= Договорът за кредит ще има действие за посочения в него срок, за който е сключен;

= Всяка от страните ще изпълнява точно и в срок задълженията си в съответствие с условията и сроковете по договора за кредит и Рамковото споразумение;

= Няма да бъдат начислени разходи за събиране на кредита, лихви за забава и/или неустойки, поради неизпълнение от страна на клиента.“.

Анализираният договор разкрива признаците на такъв за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК (обнародван в бр. 18/10 г. на ДВ, в сила от 12.05.2010 г.).

Ищецът е физическо лице, за което няма данни при встъпването в кредитното отношение да е действало при упражняването на професионална или търговска дейност, а ответникът е търговско дружество, част от чиято базова дейност е кредитиране, включително предоставяне на потребителски кредити. Следователно, при сключването на договора, ответникът е действал в качеството на „кредитор“, според легалната дефиниция, дадена в чл. 9, ал. 4 ЗПК, а ищецът е имал качеството на „потребител“, съобразно легалното определение на чл. 9, ал. 3 от с. з.

Правилото на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК въвежда изискването, че договорът за потребителски кредит следва да включва годишния процент на разходите по кредита и 3 общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора, като се посочат взетите предвид допускания, използвани по начина, определен в Приложение № 1 към закона. Става въпрос за ясна императивна разпоредба, която във връзка с чл. 22 ЗПК установява елемент от специалната форма за действителност на договорите за потребителски кредит. В коментирания аспект допълнително трябва да се отчете, че годишният процент на разходите по потребителския кредит изразява общите разходи по него за потребителя – настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредници за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит (чл. 19, ал. 1 ЗПК).

Изчисляването му пък се извършва по специалната формула, която също е разписана в Приложение № 1 към закона (чл. 19, ал. 2 ЗПК). Систематичното и телеологическото (смислово) тълкуване на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и на чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от с. з. водят до извода, че посочването в договора за потребителски кредит само на цифровото изражение на годишния процент на разходите не е достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания на тези разпоредби. Целта на нормативния текст на чл. 11, ал.

1, т. 10 ЗПК е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които ще стори във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. Затова е нужно в потребителската кредитна сделка да бъдат ясно упоменати и компонентите, съставящи годишния процент на разходите, както и математическият алгоритъм (методиката), по който (която) тези компоненти формират самия годишен процент на разходите (вж. в този смисъл Решение № 336/13.03.2018 г. по в. гр. д. № 3025/17 г. на Окръжен съд – гр.

Пловдив, Решение № 229/18.10.2018 г. по в. гр. д. № 229/18 г. на Окръжен съд – гр.

Кюстендил, Решение № 198/07.11.2019 г. по в. гр. д. № 256/19 г. на Окръжен съд – гр.

Разград, Решение № 260121/29.03.2021 г. по в. гр. д. № 110/21 г. на Окръжен съд – гр.

Пазарджик, както и Определение № 811/01.04.2024 г. по т. д. № 670/23 г., І т. о. на ВКС).

В този контекст се налага констатацията, че договорът за потребителски кредит, оспорван от ищеца, наистина не съответства на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, доколкото в него отсъства ясно и конкретно визиране как всъщност е бил формиран годишният процент на разходите, щом като не е уточнен конкретният начин, по който е била получена крайната му величина. Вместо това са изложени съвсем общи формулировки, които имат изцяло бланкетен характер.

В обобщение на казаното дотук трябва да се подчертае, че един от главните искове за недействителността на оспорвания договор, на основание чл. 22 във вр. с чл.

11, ал. 1, т. 10 ЗПК, е основателен, поради което не подлежат на разглеждане по същество другите такива, които са ориентирани към идентичен процесуален резултат, но на различно основание – за недействителност на същата кредитна сделка, съгласно 4 чл. 22 във вр. с чл. 10, ал. 1 и на чл. 11, ал. 1, т. 9а, т. 11, т. 12, т. 20, т. 23 и т. 24 ЗПК.

Аналогично е положението и с евентуалните претенции по чл. 26, ал. 1, предл. 3 и 1 ЗЗД, свързани с нищожността на клаузата за заплащането на такса по кредита.

2. По съдебните разноски:

Изходът от спора предоставя право на съдебни разноски само на ищеца (чл. 78, ал. 1 ГПК).

Съдебно-деловодните разходи, които му се полагат, включват заплатената държавна такса по делото – 25,56 евро.

Ищецът е получил безплатна правна помощ (по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.) в производството пред настоящата инстанция. На адвоката, който я е предоставил – С.

С. С. от Софийската адвокатската колегия, с адрес на кантората в гр. С., ул. „Г. С. Р.“ № 165, ет. 2, офис 2, с ЛАН ***, трябва да бъде присъдено възнаграждение (по чл. 38, ал. 2 ЗАдв.). То е нужно да се фиксира на сумата от 150 евро. Определянето му е извършено от настоящия съдебен състав на базата на действителната фактическа и правна сложност на делото и при зачитане на принципните постановки, приети в Решението от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 г. на СЕС. Според тълкуването, дадено в този акт на общностния съд, съдилищата от държавите-членки на Европейския съюз не са длъжни да прилагат ограничение от националното законодателство за минимален размер на адвокатските възнаграждения, ако този размер не кореспондира с действителната фактическа и правна сложност на конкретното дело. А преценката на съда в една такава ситуация трябва да се концентрира върху характеристиките на защитата, възложена по съответното дело, неговия предмет, извършените процесуални действия в хода на производството, събраните доказателства, броя на проведените съдебни заседания, като също така не следва да се забравя, че все пак се касае за строго квалифициран труд, полаган от лице с юридическа правоспособност, което носи завишена отговорност за дейността си. Пренасянето на тези критерии в полето на разглеждания казус показва, че горепосоченото адвокатско възнаграждение кореспондира напълно с проблемите, които сегашното дело поставя от фактическа и от правна страна. В хода на съдебното производство е изготвена подробна искова молба, която е ориентирана към доводи за недействителност/нищожност на процесните кредитен договор и конкретна клауза от него. Проведено е само едно открито заседание, в което процесуален представител на ищеца не е взел лично участие.