Определение № 271 от 14.05.2026, Апелативен съд - Варна
- Съд
- Апелативен съд - Варна
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 187/2026
- Вид
- Определение № 271
- Подписан
- 14.05.2026
- В сила
- 14.05.2026
- Състав
- Юлия Русева Бажлекова, Росица Славчова Станчева, Деспина Георгиева Георгиева
Цитирани разпоредби
- чл. 174, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 23, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 251 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 251, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 270 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 276 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 323 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 323, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 127 · Семеен кодекс
- чл. 127, ал. 3 · Семеен кодекс
- чл. 149 · Семеен кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 271 гр. Варна, 14.05.2026 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Юлия Р. Бажлекова
Членове:
Деспина Г. Г.
Росица Сл. Станчева като разгледа докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно частно гражданско дело № 20263000500187 по описа за 2026 година за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.
Образувано е по частна жалба на С. Л. А. против определение № 151/24.02.2026 г., постановено по в. ч. гр. д. № 87/2026 г. на ОС – Шумен и с което съдът е оставил без разглеждане като недопустима подадената от жалбоподателя частна жалба срещу определение № 901/23.09.2029 г. по гр. д.
№ 1128/2025 г. на РС – Провадия /понастоящем гр. д. № 198/2026 г. на РС – Шумен/ и е прекратил производството по делото.
По изложени в жалбата доводи за неправилност на обжалваното определение, основани на аргументи, че съдът е следвало да разгледа наведените от него твърдения за нищожност на обжалваното първоинстанционно определение и нарушаващо правото му на справедлив и безпристрастен съд, се иска неговата отмяна, ведно с отмяна и на първоинстанционния съдебен акт.
В срока по чл. 276 ГПК не е подаден отговор от насрещната страна.
Частната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по см. на чл. 174, ал. 1, т. 1 ГПК, с оглед на което е процесуално допустима. По същество, настоящият състав на съда намира същата за неоснователна по следните съображения:
Производството по в. ч. гр. д. № 87/2026 г. по описа на ОС – Шумен е 1 образувано по частна жалба на настоящия жалбоподател с вх. № 8063/25.09.2025 г., допълнена с молба вх. № 9114/30.10.2025 г., против определение № 901/23.09.2025 г., постановено от РС – Провадия по гр. д. № 1128/2025 г., последното разглеждано към момента на образуване на в. ч. гр. д.
№ 87/2026 г. от РС – Шумен под № 198/2026 г. на основание чл. 23, ал. 3 ГПК.
С обжалваното пред ОС – Шумен определение № 901/23.09.2025 г. първостепенният районен съд е оставил без уважение молбата на жалбоподателя С. Л. А., за тълкуване на определение № 836/01.09.2025 г., с което са били изменени постановени привременни мерки по чл. 323, ал. 3 ГПК относно режима му на лични отношения с децата му и дължимата от него в тяхна полза издръжка.
За да приеме, че подадената частна жалба срещу определение № 901/23.09.2025 г. е недопустима и като такава не следва да бъде разглеждана, ОС – Шумен е изложил мотиви, че същата е насочена срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт.
Този извод се споделя изцяло и от настоящия съдебен състав.
Съгласно разпоредбата на чл. 251, ал. 5 ГПК решението по тълкуването подлежи на обжалване по реда, по който се обжалва тълкуваното решение.
Правилата за тълкуване са относими и към останалите съдебни актове /определения и разпореждания/, поради което и даденото в цитираната ал. 5 на чл. 251 ГПК разрешение е приложимо и по отношение на постановяваните от съда определения.
В случая жалбоподателят е искал тълкуване на акт /определение/, с който са били постановени привременни мерки по чл. 323 ГПК вр. чл. 127, ал.
3 СК в хода на висящото производство между жалбоподателя и М. Т. по разрешаване на спор относно родителските права и издръжката на общите им деца /чл. 127 СК и чл. 149 СК/. Съгласно изричната разпоредба на чл. 323, ал.
3 ГПК определението по привременните мерки не подлежи на обжалване. С оглед на това и на основание чл. 251, ал. 5 ГПК определението, с което искането за тълкуването му е оставено без уважение също не подлежи на инстанционен контрол.
Твърденията за нищожност на съдебния акт сами по себе си не обосновават право на обжалване. Същите могат да бъдат разгледани по реда на инстанционния контрол, но само при условие, че такъв е допустим 2 хипотеза, която в настоящия случай не е налице. Когато оспорения съдебен акт не подлежи на обжалване оплакването за нищожност може да бъде релевирано единствено по реда на чл. 270 ГПК и при наличие на правен интерес от такъв иск.
По така изложените съображения обжалваното определение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 151/24.02.2026 г., постановено по в. ч. гр. д. № 87/2026 г. на ОС – Шумен.
Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3