Решение № 923 от 31.10.2024, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 923 гр. Перник, 31.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ивайло Юл. Колев при участието на секретаря Лили В. Асенова Добрева като разгледа докладваното от Ивайло Юл. Колев Гражданско дело № 20241720100675 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба по предявен негаторен иск от “ХД Елекгроникс” ООД, ЕИК ********** гр. София, ул. “Траян Танев" № 89, представлявано от управителя си К. Х. срещу Ю. Й. В., ЕГН **********, ***************

С допълнителна молба пояснява, че искът е предявен единствено срещу този ответник, като не се поддържа такъв срещу съпругата му и децата му, в качеството им на наследници, доколкото се установява, че соченият ответник не е починал.

Ищецът твърди, че на ********** по силата на договор за покупко - продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт ********** н.д.№ 756/2021 г. на нотариус Р. М. , **** е район на действие РС - Перник, вписан в Служба по вписванията - гр.Перник с *************** е придобил от А. Д. А. и С.. В. А. собствеността върху УПИ, представляващ дворно място с площ от 1000 квадратни метра, находящо се в землището на *************** и означено по скица като УПИ ************* по плана за регулация и застрояване ************* утвърден със Заповед № ************* при граници: от север - улица, от изток - поземлен имот, от югоизток - улица и от запад - улица и ****

Твърди, че собственик на съседния имот - УПИ - **** по регулационния план на **** целият с площ от 915 кв.метра, е ответникът - Ю. Й. В..

Твърди, че преди придобиването на имота от “ХД Електроникс” ООД, Ю. Й. В. е изградил ограда между двата имота, но при изграждането не се е съобразил с правото си на собственост и е изградил **** навътре в **** ****. В тази връзка на **** е образувана адм. преписка **** от **** на **** по жалба на Н. Г., К. Г. и М. П. за незаконно изградени огради, които не отговарят на документите, даващи право на собственост и които нарушава предвижданията на действащия план за регулация на ********

На **** на ответника били дадени предписания в качеството му на собственик 1 на **** в срок до 30 дни от получаване на писмото да премести **** си съгласно предвижданията на влезлия в сила и действащ устройствен план, но това не било сторено.

На **** било извършено трасиране или означаване и координиране на границите на ******** по регулационния план ************* **** като се установило, че изградената от В. ограда не е поставена на границата на притежавания от него имот и имота на “ХД Елекгроникс” ООД, а е поставена навътре в имота на дружеството. При геодезическото заснемане е установено, че незаконно изградената от собственика на ****ограда навлиза с около **** метра в **** ****, което на практика означава, че ответникът е завзел около **** кв.м. от собствения имот на “ХД ЕЛЕКТРОНИКС” ООД.

С оглед на гореизложеното моли съда да постанови решение, с което ответникът да бъде осъден да преустанови неоснователните си действия като премахне изградената от него ограда, попадаща в имота на ищеца и разделяща собствения му УПИ ************* по плана за регулация и застрояване на ********и собствения на ответника УПИ - **** по регулационния план на ********

Претендира разноски.

Ответникът депозира отговор в срок като оспорва предявения иск. Признава твърдяното право на собственост в полза на ищеца върху сочения имот, както и обстоятелството, че собствения му такъв граничи с този на ищеца. Признава и изграждането на ****, но оспорва тя да пречи на ищеца – необходима предпоставка за уважаване на предявения от него иск, позовавайки се на решение, постановено по гр.д.

№ 457/2009 г. на I г.о на ВКС и решение постановено по гр.д. № 928/2009 г. на II г.о на ВКС.

Оспорва също и твърдението на ищеца, че **** не съвпада с регулационната линия, в резултат на което да навлиза в неговия имот и да заема **** Твърди, че **** е поставена на мястото, на което е от неговия наследодател през **** непосредствено след като му е учредено право на строеж, като никой от предходните собственици не е имал възражения.

С оглед на изложеното моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен.

В срока за отговор е предявен насрещен иск. Ю. Й. В. твърди, че с договор за доброволна делба от **** е придобил УПИ - **** по регулационния план на **** целият с площ от 915 кв.метра. Пояснява правоприемството, като твърди, че на баща му – Й. Д. В. през **** е учредено право на строеж върху този имот. На **** баща му закупил имота, а след смъртта му (****) той го е придобил на посоченото основание.

Твърди, че през **** баща му изградил ограда на източната граница, което станало със съгласието на съседите му. От този момент наследодателят на ответника и самият той владеели необезпокоявано, поради което е придобил по давност съответната реална част.

С оглед на изложеното моли съда да постанови решение, с което Ю. Й. В. да бъде признат за собственик спрямо “ХД Елекгроникс” ООД на реална част от имот, разположен между изградената западно от **** **** в **** по плана за регулация и застрояване на ********ограда и действителната регулационна линия между **** **** и **** вторият от които е собственост на Ю. Й. В..

“ХД Елекгроникс” ООД е депозирал отговор на насрещния иск. Оспорва предявения иск като се позовава на забраната по чл. 200 и чл. 19 ЗУТ като се позовава на приетото в решение, постановено по гр.д. № 5728/2015 г., I г.о на ВКС.

С оглед на изложеното моли съда да отхвърли предявеният насрещен иск.

2

В съдебно заседание страните се представляват като поддържат изложените тези, вкл. и с представяне на писмени защити в определения срок.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Районен съд Перник е сезиран със субективно и обективно, кумулативно съединени осъдителен иск с правно основание чл. 109 ЗС, предявен от ищеца и насрещен с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, предявен от ответника.

В доказателствена тежест на ищеца “ХД Елекгроникс” ООД по предявения от него иск е било да установи, че е собственик на посочения имот, както и че изградената от ответника ограда възпрепятства упражняването на правото му на собственост.

В доказателствена тежест на ответника Ю. Й. В. по предявения от него иск е било да установи, че е собственик на реална част от имот, разположен между изградената западно от **** **** в **** по плана за регулация и застрояване на ********ограда и действителната регулационна линия между **** **** и ****по същия план на посоченото от него основание – давностно владение, продължило в период от поне 10 години.

По делото не се спори, вкл. обявено за ненуждаещо се от доказване с доклада по делото, че “ХД Елекгроникс” ООД е собственик на **** **** в **** по плана за регулация и застрояване ************* а Ю. Й. В. е собственик на ****в **** по плана за регулация и застрояване ************* като между двата имота – западно от **** **** и източно от **** е изградена ограда от наследодателя на ответника и се стопанисва от него.

По иска с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК относно правото на собственост върху реална част от имот.

С цел прецизност, настоящият състав приема, че първо следва да се отговори на въпроса, въведен в производството от ответника с предявения от него насрещен установителен иск за собственост на реална част от **** **** в **** по плана за регулация и застрояване на ********с твърдяно придобивно основание - по давност.

Съгласно чл. 124, ал. 1 ГПК всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. Тази норма урежда по общ начин предявяването на установителен иск, като въвежда правния интерес от него като абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта му. Правният интерес се преценява винаги конкретно във всеки отделен случай, като такъв е винаги налице, когато се претендира едно оспорвано от ответника право, съответно – отрича се едно претендирано от ответника право и решението по установителния иск ще съхрани или увеличи правната сфера на ищеца. В конкретния случай с установяването на посоченото право ответникът, предявил насрещния иск ще увеличи своя актив, ако искът бъде уважен със сила на пресъдено нещо, поради което за него е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск и същият е процесуално допустим. В същата насока са и задължителните за съдилищата разяснения, дадени в т. 2 от Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2012 г., ОСГТК и т. 3Б от Тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2014 г., ОСГК.

В рамките на съдебното производство, страната обосновава активната си материална легитимация и носител на спорното материално право като се позовава на давностно владение като способ за придобиване на абсолютното вещно право в 3 периода след **** до настоящия момент, което твърдение се установява от събраните по делото гласни доказателства.

От своя страна ищецът се позова на забраната, регламентирана в чл. 200, ал. 1, вр. чл. 19 ЗУТ.

В представената по делото писмена защита, ответникът се позовава на изключенията по чл. 200, ал. 2 ЗУТ.

В тази връзка по делото допусната и приета СТЕ, неоспорена от страните, която съдът кредитира като обективна и отговаряща на поставените задачи, изготвена от лице притежаващо съответните специални знания. В заключението се сочи, че регулационната линия е между букви А и Б на скицата от **** **** не съвпада с нея, като попада навътре в имота на ищеца (УПИ ****) като между регулационната линия и **** попада площ от 136 кв.м. между точки ****, оцветено в *************, изготвена от вещото лице на **** от заключението. Тази площ не отговаря на минималната площ за УПИ съгласно чл. 19 ЗУТ.

При тези обективни данни съдът приема, че е ответникът не е придобил по давност спорната реална част от ****, поради което предявеният насрещен иск е неоснователен и следва да се отхвърли. Това е така, защото макар и да е налице принципна възможност за придобиване на имот по давност (чл. 79, ал. 1 ЗС) при установяване на предпоставките – чл. 68, ал. 1 ЗС, вкл. изтичане на предвидения от закона срок, както и прилагане на презумпцията по чл. 69 ЗС, то в конкретния случай е налице забрана по чл. 200, ал. 1 ЗУТ тъй като не са спазени изискванията за минималните размери по чл. 19, чл. 1, т. 4 ЗУТ. По делото не се установява, а и не се твърди съседните имоти да не са били в регулация през периода от **** до настоящия момент.

Съгласно приетото в Решение № 112 от 29.10.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4681/2017 г., I г. о., ГК, реална част от парцел /УПИ/ може да бъде придобивана по давност или ако срокът на владение на тази част е изтекъл преди влизане в сила на Закона за териториалното и селищно устройство през **** /съгласно чл. 181, ал. 1 З.

(отм.); или ако е осъществявано владение в период повече от 10 години след влизане в сила на Закона за устройство на територията /ЗУТ/, но при условие, че владяната част от поземления имот може да се обособи като самостоятелен УПИ съобразно изискванията на чл. 19 ЗУТ или ако тази част се присъединява към съседен имот по реда на чл. 17 ЗУТ, а оставащата част отговаря на изискванията на чл. 19 ЗУТ или се присъединява към съседен имот. Разглежданата в настоящото производство хипотеза не попада в тук посочените случаите, когато реална част може да бъде придобита по давност. Същата попада в ограниченията, предвидени в императивните норми на чл.

59 ЗТСУ (отм.) и чл. 200 ЗУТ, тъй като спорните реални части не отговарят на изискванията на чл. 19 ЗУТ и имотите са урегулирани.

В Решение № 60108 от 14.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 123/2021 г., I г. о., ГК също се прави анализ на относимата съдебна практика, като се приема, че изключението по чл. 200. ал. 2 ЗУТ е приложимо единствено в упоменатата хипотеза когато частта от поземления имот се присъединява към съседен имот при условията на чл. 17, а оставащата част отговаря на изискванията на чл. 19 или се присъединява към съседен имот. Цитира се съдебна практика на ВКС, съгласно която изключението по чл. 200. ал. 2 ЗУТ намира приложение само в хипотеза на присъединяване към съседен имот по реда на чл. 17, ал. 2, т. 2 ЗУТ при първоначално урегулиране на територията /решение № 102/30.05.2016 г. по гр. д. № 5728/2015 г. на ВКС, I-во г. о.; решение № 67/16.06.2017 г. по гр. д. № 3533/2016 г. на ВКС, II-ро г. о., решение № 105/12.11.2018 г. по гр. д. № 3109/2017 г. на ВКС, I-во г. о. /, а според решение № 154/21.12.2020 г. по гр. д. № 4689/2019 г. на ВКС, I-во г. о. - и в 4 хипотезата на чл. 15, ал. 3 ЗУТ. Тъй като при действието на ЗУТ планът за регулация няма отчуждително действие, при упълномеряване на поземлени имоти, които не отговарят на изискванията на чл. 19, чрез придаване към тях на части от съседни имоти, е предвидено доброволно уреждане на промяната в собствеността, което приключва със сключване на окончателен договор. В случай, че предвидената процедура не приключи със сключване на окончателен договор, но има осъществено владение в срок от 10 години върху придадените с плана части от съседния имот, те могат да бъдат придобити по давност на основание чл. 200, ал. 2 ЗУТ. Или, както е прието в решение № 154/21.12.2020 г. по гр. д. № 4689/2019 г. на ВКС, I-во г. о. - на давността по чл. 200, ал. 2 ЗУТ може да се позове само собственикът на този имот, към който се придават части от съседен имот при условията на чл. 17, ал. 2, т. 2 или чл. 15, ал. 3 ЗУТ. Само той е длъжен да заплати придаваемите части въз основа на предварителния договор по чл. 17, ал. 3 или чл. 15, ал. 3 ЗУТ и само той има правото да се позове на придобивната давност по чл. 200, ал. 2 ЗУТ, в случай, че окончателен договор не е сключен, но е владял 10 години. придаваемите части от съседния имот; по-специално - не може да се позовава на чл. 200, ал. 2 ЗУТ собственик на УПИ, който е завладял реална част от съседен УПИ и е осъществявал владение повече от 10 години; изискването на закона е да има придаваеми части при условията на чл. 17, ал. 2, т. 2 или чл. 15, ал. 3 ЗУТ към имота на лицето, което се позовава на придобивната давност.