Решение № 255 от 13.06.2022, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 255 гр. Плевен, 10.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЦВЕТЕЛИНА М. ЯНКУЛОВАСТОЯНОВА

Членове:

РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА

ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА при участието на секретаря ДАФИНКА Н. БОРИСОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА М. ЯНКУЛОВА-СТОЯНОВА Въззивно гражданско дело № 20224400500200 по описа за 2022 година Въззивно гражданско производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е на основание въззивна жалба,регистрирана с Вх.

№260005/05.01.2022г. по регистъра на РС-Червен бряг, подадена от „КОЛИНЕЛ“-ЕООД, ЕИК-110549817 със седалище и адрес на управление в Област-*********** - ответник в първоинстанционното производство по гр.д.№43/2020г. по описа на Районен съд –гр.Червен бряг, чрез процесуалния представител адв. Х.М. В. от АК-В. Търново, с адрес в с.гр., ***********, срещу постановеното по делото съдебно Решение №260028/03.12.2021г., с което въззивният жалбоподател е осъден на основание чл.200 от КТ във вр. чл.86 от ЗЗД да заплати на ищеца С. В. Т., обезщетение за неимуществени вреди в размер на 70000.00лв.( седемдесет хиляди лв.), причинени от трудова злополука, настъпила на 15.05.2019г., ведно със законната лихва, считано от деня на увреждането до окончателното изплащане, както и разноски по делото.

Въззивният жалбоподател твърди, че обжалваното решение е неправилно и моли да бъде отменено, като вместо него ОС постанови друго, с което да отхвърли като неоснователен предявения иск за обезщетение и да присъди разноски в полза на въззивния жалбоподател. Излага подробни съображения, които се свеждат до следното:

Присъденото обезщетение не е съобразено с разпоредбата на чл.52 от 1

ЗЗД за справедливост, с обществените критерии за справедливост и съдебната практика.

Макар да е обсъдил почти всички обстоятелства по делото, съдът е достигнал до очевидно неправилен, несправедлив и необоснован извод. Не са съобразени всички индивидуализиращи признаци на дължимото обезщетение. Съдът правилно е установил причинените увреждания на ищеца от трудова злополука, но неправилно е преценил продължителността и тежестта на възстановителния период. Причинените травми не могат да обусловят обезщетение в присъдения размер от 70000.00лв. Същото не е съобразено и с икономическата обстановка към момента на увреждането, вкл. и с размера на минималната работна заплата в страната, която през 2019г. е била 560лв. Изтъква се, че неправилно адвокатското възнаграждение за пълномощника на ищеца е определено съгласно чл.7,ал.2,т.4 от Наредба №1/2004г. на ВАдС, тъй като по трудови дела, адвокатското възнаграждение се определя съгласно чл.7,ал.1,т.1 от същата наредба.

Постъпили са отговори на въззивната жалба, подадени от двамата ответници по същата – С. В. Т., ЕГН-********** с адрес в Област-********* – ищец в първоинстанционното производство, чрез пълномощника адв. Л. С.Л. от САК със съдебен адрес в гр.******* и „Дженерали Застраховане“-АД, ЕИК-030269049, със седалище и адрес на управление в гр.********** – трето лице – помагач на страната на ответника в първоинстанционното производство, чрез пълномощника гл.юрисконсулт М. М..

В Отговора на въззивната жалба,подаден от С. В. Т. чрез адв.Л.Л. от САК, регистриран с Вх.№260079/24.02.2022г. по регистъра на РС-Червен бряг, се изразява становище за неоснователност на въззивната жалба, подадена от „КАЛИНЕЛ“-ЕООД със седалище в гр.Троян и се предлага да се потвърди обжалваното решение.

В отговора на въззивната жалба, подаден от „Дженерали Застраховане“ - АД, чрез гл. юрк. М.М., регистриран с Вх. №260085/04.03.2022г. по регистъра на РСЧервен бряг, се изразява становище, че въззивната жалба на „КАЛИНЕЛ“-ЕООД – гр.Троян е изцяло основателна и следва да бъде уважена по съображенията, изложени в нея.

Пред въззивната инстанция не са представени нови доказателства.

В съдебно заседание на въззивната инстанцияа, въззивният жалбоподател „КАЛИНЕЛ“-ЕООД, чрез пълномощника адв. Хр.В. от АК-В. Търново и ответникът по въззивната жалба С. В. Т. чрез пълномощника адв. Л.Л. от САК, поддържат изразените становища.

Ответникът по въззивната жалба „Дженерали Застраховане“-АД, който е трето лице-помагач на страната на ответника в първата инстанция, не е участвал с представител в съдебно заседание на въззивната инстанция.

Плевенският окръжен съд, Гражданско отделение, ІV-ни възз. граждански състав, като провери решението в обжалваната част с оглед на съдържащите се във въззивната жалба оплаквания и твърдени нарушения, приема следното:

Въззивната жалба, подадена от „КОЛИНЕЛ“-ЕООД, ЕИК110549817 със седалище и адрес на управление в Област-*********** - ответник в 2 първоинстанционното производство по гр.д.№43/2020г. по описа на Районен съд – гр.Червен бряг, чрез процесуалния представител адв. Х.М. В. от АК-В. Търново, срещу постановеното по делото съдебно Решение №260028/03.12.2021г., с което въззивният жалбоподател е осъден на основание чл.200 от КТ във вр. чл.86 от ЗЗД да заплати на ищеца С. В. Т., обезщетение за неимуществени вреди в размер на 70000.00лв.( седемдесет хиляди лв.), причинени от трудова злополука, настъпила на 15.05.2019г., ведно със законната лихва, считано от деня на увреждането до окончателното изплащане, както и разноски по делото,е подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, от надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради което е процесуално ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Първоистнанционното производство по гр.д.№43/2020г. по описа на Районен съд – гр. Червен бряг е образувано на основание осъдителен иск за неимуществени вреди с правно основание по чл.200,ал.1 от КТ и цена 50000.00лв.( петдесет хиляди лв.), предявен от ищеца от ищеца С. В. Т., ЕГН-********** с адрес в Област************ ( понастоящем ответник по въззивната жалба) чрез пълномощника адвокат Л.

С.Л. от САК със съдебен адрес в гр.**********, против ответника „КАЛИНЕЛ“-ЕООД, ЕИК-110549817 със седалище и адрес на управление в гр.*********( понастоящем въззивен жалбоподател)

В исковата молба се твърди следното:

Страните са били в трудово правоотношение, породено от Трудов договор №989/28.09.2018г, изменен с Допълнително споразумение №4443/02.01.2019г, по силата на който ищецът е изпълнявал длъжността „машинен оператор опаковане/ушиване“ в цех на ответниковото дружество, намиращ се в гр.*********, посочен като „място на работа“ в Допълнителното споразумение.

На 15.05.2019г. ищецът е претърпял трудова злополука, която е настъпила при и по повод на извършваната от него работа

- при придвижване на транспалентна количка с готова продукция, е бил ударен от електрокар, чиито водач е извършвал маневра на заден ход без да се увери, че не създава опасност, в резултат на което машината е преминала през двете ходила и глезените му.

Непосредствено след инцидента е бил откаран и приет за лечение в УМБАЛ „Д-р Г.Странски“-Плевен, Клиника по ортопедия и травматология, в увредено общо състояние, с болезнени и ограничени движения в областта на ляв глезен, оток и болезненост на движенията на дясно ходило, както и с разкъсно-контузна рана в областта на тилната област на главата.

След извършени образни изследвания и консултации със специалисти, е установено, че се касае за:

-Фрактура с разместване на фрагментите на тибиален малеол (голямв 3 пищял в областта на тлезена), както и неразместена фрактура на лява петна кост;Размачкване на тъканите на ляв глезен и ходило;

- Неразместена фрактура на базите на втора и трета метатарзални кости на дясно стъпало;

-Разкъсно-контузна рана на главата в оципиталната (тилна) област.

След проведената едноседмична физикална терапия , нсочена към преодоляване на отоците на ходилата, е предприета оперативна интерпвенция. На 22.05.2019г е извършена открита репозиция и вътрешна фиксация на счупването на левия глезен (тибиален малеол) чрез метални импланти – канюлирани винтове.Проведена и активна медикаментозна терапия чрез прием на противосъсирващи средства, като след общо двуседмичен болничен предстой, ищецът е изписан за продължаване на лечението в амбулаторен режим.Дадени са му предписания за продължаване приема на противосъсирващи средства и спазване на щадящ режим по отношение и на двата травмирани крайника.

През периода на провеждане на лечението ищецът е бил в състояние на постоянна интензивна болка.Полученото вследствие на злополуката увреждане е довело до трайно затруднение на функциите едновременно и на двата крака, като по отношение на по-тежко травмирания ляв глезен, периодът на възстановяване надхвърля 6 месеца.

През първите два месеца след инцидента ищецът хе бил изцяло на постелен режим, поради невъзможност да натоварва и двата си крака. Едва след този период започнал раздвижване с две помощни средства(патерици), които е ползвал до м ноември 2019г. Инцидентът и продължителното възстановяване, са указали и продължават да влияят негативно върху начина на живот на пострадалия, който освен продължителни и интензивни физически болки, е търпял и редица битови неудобства, свързани с обездвижването му. В следоперативния период той не е бил в състояние да се обслужва сам в ежедневието си, като за задоволяването и на най-дребните и обикновени потребности, като личен тоалет, обличане и др., е следвало да разчита на свои близки, а не на себе си.

Това го кара да се чувства непълноценен и в тежест на семейството си, което допълнително влошава емоционалното му състояние.

Инцидентът се е отразил негативно и в психологически аспект на ищеца, който е изживял значителен емоционален стрес.

Понастоящем походната е затруднена, макар и самостоятелна, ищецът изпитва болки и в двата крайника, уморява се бързо, дори при кратки натоварвания. Това е дало основание за издаване на Експертно решение №3174/208/09.12.2019г на ТЕЛК при УМБАЛ „Д-р Георги Странски“-гр.Плевен, с което ищецът е квалифициран като временно неработоспособен, след като първоначално е бил в отпуск по болест за периода от 15.05.2019г. до 10.11.2019г., видно от Протокол на ЛКК №1478/12.11.2019г.

По повод случилия се с работника С. В. Т. инцидент, неговият работодател и осигурител „КАЛИНЕЛ“- ЕООД, е подал декларация за трудова злополука 4 до компетентната служба на НОИ. Разпоредено е извършване на разследване на злополуката.Всички събрани в хода на административната процедура доказателства сочат за това,че инцидентът следва да бъде квалифициран като трудова злополука по смисъла на чл.55,ал.1 от КСО, за което е издадено Разпореждане №51041015 от 21.05.2019г. по реда на чл.60,ал.1 от КСО, с което компетентният орган е приел случилия се със С. В. Т. инцидент за трудова злополука.

Налице е фактическият състав на чл.200,ал.1 от КТ за обезщетяване от страна на работодателя на настъпилите в резултат на трудовата злополука вреди, понесени от пострадалия работник С.В. С.. За последния тези вреди имат неимуществен характер и се изразяват в търпени физически болки и душевни страдания в следствие на получената телесна повреда.

Налице са категорични данни за това, че към датата на злополуката между работник и работодател, е съществувало валидно трудово правоотношение, основано на сключен и действащ Трудов договор №989/28.09.2018г, изменен с Допълнително споразумение №4443/02.01.2019г – факт, който изрично се признава от работодателя чрез депозираната от него Декларация за трудова злополука от 20.05.2019г.

Развилата се административна процедура по реда на чл.57 и сл. от КСО установява,че инцидентът е настъпил по време и по повод извършваната работа, като крайният административен акт, с който е приключило производството, сочи, че събитието има характер на трудова злополука. Спазен е редът за установяване на трудова злополука, като елемент от фактическия състав на имуществената отговорност на работодателя по чл.200 от КТ, определен в чл.57 и сл. от КСО и Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки. Съгласно този ред, длъжностното лице по чл.60,ал.1 от КСО издава разпореждане за приемане или неприемане на злополуката за трудова по утвърден от управителя на НОИ формуляр.Разпореждането на органа по чл.60 от КСО има двойствено значение – от една страна то представлява индивидуален административен акт относно наличието или не на трудова злополука, а от друга страна е официален удостоверителен документ за установените в него факти и в частност за наличието на трудова злополука като положителен юридически факт, който е елемент от фактическия състав на имуществената отговорност на работодателя. В резултат на понесената травма работникът е бил продължително време неработоспособен.