Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2869 от 21.10.2022, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 6646/2022
Вид
Решение № 2869
Подписан
21.10.2022
В сила
21.10.2022
Състав
Любомир Луканов, Клаудия Рангелова Митова, Десислава Стилиянова Чернева

Цитирани разпоредби

  • чл.211 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.270, ал.3, изр.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.60, ал.3 и ал.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.60, ал.3 и ал.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 62, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.10, ал.1 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл.17, ал.4 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл.17, ал.6 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл.18, ал.1 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл.5, ал.4 · Закон за защита от домашното насилие

РЕШЕНИЕ

№ 2869 гр. София, 21.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Любомир Луканов

Членове:

Клаудия Р. Митова

Десислава Ст. Чернева при участието на секретаря Ирина Ст. Василева като разгледа докладваното от Клаудия Р. Митова Въззивно гражданско дело № 20221100506646 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258-273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на К. С. К. срещу Решение № 2257/21.03.2022 г. по гр. дело № 73083/2021 г. по описа на Софийския районен съд, ГО, 117-ти състав в частта, в която е уважена подадената срещу нея от Н. М. Д. насрещна молба за защита по реда на Закон за защита от домашно насилие (ЗЗДН). В жалбата са развити оплаквания за неправилност и необоснованост на съдебното решение, твърди се допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила от първоинстанционния съд. Отправено е искане за отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго, с което делото да се върне на друг състав на първоинстанционния съд или постановяване на друго решение, с което да се уважи единствено нейната молбата за защита по реда на ЗЗДН.

В срока по чл.17, ал.4 ЗЗДН въззиваемата страна Н. М. Д. не е депозирал отговор на въззивната жалба.

Жалбата е допустима. Подадена е в срока по чл. 259 ГПК от страна в първоинстанционното производство, притежаващ правен интерес от обжалването и е насочена срещу подлежащ на въззивно обжалване, по силата на чл. 258 ГПК, валиден съдебен акт.

Софийският градски съд, като прецени относимите доказателства и доводи, приема за установено следното:

1

Първоинстанционният съд е сезиран с молба от въззивника срещу Н. М. Д. за защита от домашно насилие, осъществено на 09.12.2021 г., подробно описано в молбата.

На 23.12.2021 г. СРС е издал, на основание чл.18, ал.1 ЗЗДН, заповед за незабавна защита в полза на К. С. К. срещу въззиваемия и с определение № 11460 от същата дата е насрочил разглеждане на делото в открито съдебно заседание с призоваване на страните. За произнасянето на съда Д. е редовно уведомен на 06.01.2022 г.

С молба вх. №5020 от 12.01.2022 г., наречена отговор – възражение, въззиваемият е изложил твърдения за осъществени по отношение на него актове на домашно насилие от страна на К., предхождащи процесната дата и съпътстващи целия период на тяхното познанство, но е описал и акт на физическо насилие, упражнено спрямо него от въззивника и на 09.12.2021 г. като е поискал от съда издаване на заповед за защита, с която на последната да й бъде забранено да го доближава.

Първоинстанционният съд е приел искането на ответника по реда на §1 от ЗР на ЗЗДН вр.чл.211 ГПК за съвместно разглеждане и с Решение № 2257/21.03.2022 г. по гр. дело № 73083/2021 г. по описа на Софийския районен съд, ГО, 117-ти състав е уважил молбите и на двете страни, издал е заповед за защита, с която е задължил Н. М. Д. и К. С. К. да се въздържат от насилие един спрямо друг и да посещават специализирана програма за извършили насилие лица за срок, определен от Център за превенция на правонарушенията в гр.София, забранил им е да се доближават на по - малко от 100 метра от сградата на адреса на другия и от него/нея самия/ата за срок до 21.09.2023 г., наложил е на всяка от страните глоба в размер на 500 лева и ги е осъдил да заплатят по сметка на СРС разноски в размер на по 50 лева.

В проведеното пред въззивния съд открито съдебно заседание въззивната жалба е поддържана единствено в частта, с която се иска отмяна на първоинстанционното решение по отношение на уважената срещу въззивника молба за защита.

С решението си първоинстанционният съд се е произнесъл по насрещна молба за защита, предявена от въззиваемия след изтичане на срока по чл.10, ал.1 ЗЗДН. Най – късно осъществения акт на домашно насилие измежду очертаните в молба вх. №5020/12.01.2022 г. е от 09.12.2021 г. и с оглед разпоредбите на чл.60, ал.3 и ал.6 и чл. 62, ал. 1 ГПК към датата на подаване на тази молба вече е бил изтекъл преклузивния срок по чл.10, ал.1 ЗЗДН, поради което искането за защита не следва да бъде разглеждано, а производството в тази част подлежи на прекратяване.

Разглеждайки искането за защита на Н. М. Д. срещу К. С. К., обективирано в молба вх. №5020 от 12.01.2022 г., наречена отговор – възражение, решаващият съд е постановил недопустим в тази част съдебен акт. Съгласно § 1 от ЗР на ЗЗДН вр. чл.270, ал.3, изр.1 ГПК решението в частта на произнасянето по предявената от въззиваемия молба за защита, респ. наложената на въззивника глоба по чл.5, ал.4 ЗЗДН и осъждането й за такса по чл.11, ал.2 ЗЗДН следва да бъде обезсилено, а производството по тази молба – да бъде прекратено.

При този изход от спора разноски за двете съдебни инстанции се следват на 2 въззвиника. Пред първоинстанционния съд въззивникът е сторил разноски в размер на 25 лева за първоначално внесена държавна такса, която е недължимо платена и подлежи на възстановяване. За реалното заплащане на уговореното в чл.10 от договора за правна защита и съдействие от 20.12.2021 г. адвокатско възнаграждение (840 лева с ДДС, платими по банков път в четиринадесет дневен срок от подписване на контракта) доказателства не са ангажирани и същите не могат да бъдат присъдени.Пред въззивния съд изрично е направено изявление, че разноски не се претендират.

Въззиваемият следва да бъде осъден да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от 12,50 лева.

Настоящото решение е окончателно – чл.17, ал.6 ЗЗДН вр. т. 8 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС.

Така мотивиран, Софийският градски съд

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА Решение № 2257/21.03.2022 г. по гр. дело № 73083/2021 г. по описа на Софийския районен съд, ГО, 117-ти състав В ЧАСТТА, в която е разгледана на основание § 1 от ЗР на ЗЗДН вр.чл.211 ГПК, насрещна молба за защита от домашно насилие на Н. М. Д. срещу К. С. К. и последната е задължена да се въздържа от домашно насилие и да посещава специализирана програма за извършили насилие лица в Център за превенция на правонарушенията в гр.София в определени от този център обем, предмет и срок, забранено й е да се доближават на по - малко от 100 метра от сградата на адреса на Д. и от него самия за срок до 21.09.2023 г., с изключение на съдебни и полицейски сгради, наложена й е глоба в размер на 500 лева и е осъдена да заплати по сметка на СРС разноски в размер на 50 лева и ПРЕКРАТЯВА производството В ЧАСТТА на депозираната от Н. М. Д. срещу К. С. К. молба вх. №5020 от 12.01.2022 г., наречена отговор – възражение, за защита от домашно насилие.

ОСЪЖДА Н. М. Д., ЕГН **********, с адрес гр.София, кв. „Панчарево“, в.з.

„*******, да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от 12,50 лева, представляваща държавна такса.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3