Решение № 3416 от 24.10.2018, Районен съд - Перник

Личните данни в текста са заличени.

Р Е

Ш Е Н

И Е

Гр. **, 24.10.2018 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ПЕРНИШКИ РАЙОНЕН СЪД, ХI гр. с. в публично съдебно заседание на пети октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: ЛОРА СТЕФАНОВА

При секретаря КАПКА СТАНЧЕВА, като разгледа гр. д. № 1250/2017 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по иск с правна квалификация чл. 108 от Закона за собствеността.

Образувано е по искова молба, предявена от Б.С.П., ЕГН ********** *** и Д. Георгиев И., ЕГН ********** *** против П.С.П., ЕГН ********** ***.

С определение от 10.10.2017 г., като ответник, наред с първоначалния такъв, е конституирана Т.Ф.П., ЕГН ********** ***.

В хода на производството, с протоколно определение от 13.04.2018 г., на основание чл. 227 от ГПК, ищцата Д.Г.П. е заличена като страна, поради настъпила смърт на 27.02.2018 г., като на нейно място, в качеството му на наследник по закон и по саморъчно завещание, изготвено на 02.04.2017 г. и обявено на 13.04.2018 г. от Нотариус Румен Манов, е конституиран Б.С.П..

Ищецът твърди, че заедно с първия ответник са деца и наследници по закон на С П И, починал на 28.11.2004 г. и Д.Г.И., починала на 27.02.2018 г. Сочи, че ответниците са съпрузи. Твърди, че С П И и съпругата му Д.Г.И. са придобили в собственост, в режим на съпружеска имуществена общност, по давностно владение, недвижим имот, представляващ дворно неурегулирано застроено място, находящо се в село *, общ. **, обл.

***, съставляващо част от имот пл. № 197а, в кв. 5 по плана на с. *, одобрен с заповед № ІІІ – 139/28.02.1963 г., с площ от 1100 кв. м., при граници: улица, път, Ц Ви Н В и И Н Т , за което е съставен нотариален акт № 87, том ІV, дело № 1452/1989 г. на ПРС. Твърди, че имотът е част от дворното място и до смъртта на наследодателя им се е владял от него, а след това от всичките му наследници. Сочи, че имотът никога не е влизал в ТКЗС и към образуването на ТКЗС през 1947 г. е бил в застроената част на населеното място, където е и понастоящем. Винаги е бил ограден, като достъпът до него се е осъществявал чрез порта, която към настоящия момент е премахната от ответника.

Сочи, че поради невнасянето на имота в ТКЗС наследодателите им са си запазили собствеността върху него и имотът не е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Въпреки това, в противоречие с разпоредбите на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ община ** на основание чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ е съставила акт за общинска собственост № 4826/04.12.2006 г. и е включила имота в Картата на възстановената собственост под № 016027, с начин на трайно ползване – ливада, като с протоколно решение от 04.07.2015 г. е предоставен за стопанисване на община **. С решение № 165/23.07.2015 г. на общински съвет – ** имотът е обявен на търг и е закупен от първия ответник, по време на брака му с втория ответник, за което е сключен договор за покупко – продажба на недвижим имот частна общинска собственост от 29.09.2015 г.

Ищецът сочи, че решенето за предаване на имота на община ** като земя по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ е нищожно, тъй като не се касае за земеделска земя, подлежаща на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Сочи, че е нищожно и решението на общински съвет – ** за продажба на имота, тъй като последният не е собственост на общината, а на страните по делото.

Твърди, че след сключване на договора за покупко – продажба ответникът владее имота и препятства правото му да го ползва.

Искането към съда е да признае за установено по отношение на ответниците, че ищецът е собственик на общо 5/6 ид. ч., придобити по силата на наследствено правоотношение, възникнало със смъртта на С П И и Д.Г.И., и саморъчно завещание, оставено от Д.Г.И., на недвижим имот, представляващ дворно неурегулирано незастроено място, находящо се в с. *, общ. **, съставляващо част от имот пл. № 197а, кв. 5 по плана на с. *, одобрен със заповед № ІІІ – 139/28.02.1963 г., с площ от 1100 кв. м., при граници: улица, път, Пене Владимиров и Н В и И Н Т , а понастоящем нанесен на КВС на с. *, като поземлен имот с № 016027 по КВС, местността “Стубел”, с начин на трайно ползване – използваема ливада, седма категория, с площ от 0.955 дка, при граници на имота: 000063, 016026, 016030, 016028 и регулация и да ги осъди да им предадат владението на собствените му идеални части. Заявена е претенция за присъждане на направените по делото разноски.

Исковата молба е връчена на ответниците. В срока по чл. 131 от ГПК са постъпили писмени отговори от тях. Ответниците оспорват предявения иск. Оспорват твърдението на ищците, че имотът не е внасян в ТКЗС. Сочат, че към момента на образуване на ТКЗС имотът не е попадал в регулация, поради което не е имал селищен характер и е бил включен в кооперативните блокове. Като кооперативна собственост, съгласно чл. 86 от ЗС се е намирал извън гражданския оборот, поради което и наследодателят им не е могъл да го придобие по давност към 1989 г., когато е съставен констативния нотариален акт, легитимиращ го като собственик. Сочат, че констатацията на нотариуса е в противоречие с императивни разпоредби на действащите по това време разпоредби – ЗРПВПВННИ, ЗГС, ЗВСОНИ, поради което нотариалният акт не легитимира наследодателите им като собственици.

Сочат, че процесният имот никога, включително и към настоящия момент не е включван в регулацията. В преклузивните срокове по ЗСПЗЗ за него не е подадено заявление за възстановяване на собствеността, поради което същият е включен в КВС и е актуван като частна общинска собственост. След проведен търг, по силата на договор за покупко – продажба ответниците твърдят, че са придобили собствеността върху него, което изключва твърдените от ищците права.

Искането им към съда е да отхвърли предявения иск. Заявена е претенция за присъждане на направените по делото разноски.

Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на страните и обсъди събраните по делото доказателства, намери следното:

Искът е предявен от надлежно процесуално легитимирана страна и при наличието на правен интерес, поради което е процесуално допустим.

Разгледан по същество е частично основателен, по следните съображения:

За уважаването на предявения иск, с правна квалификация чл. 108 от ЗС, в тежест на ищеца е да установи правото си на собственост върху спорния недвижим имот и осъществяването на владение върху същия от ответниците.

Предмет на спора е поземлен имот с № 016027 по КВС на с. *, местността “Стубел”, с начин на трайно ползване – използваема ливада, седма категория, с площ от 0.955 дка.

От приетите по делото основна и допълнителни съдебно технически експертизи на вещото лице Е.А., които съдът кредитира като пълни и обосновани, изготвени от експерт, с необходимите професионални знания и опит, се установява, че ПИ с № 016027 по КВС на с. * за първи път е включен в кадастралния план на с. Църнел през 1963 г., като част от имот № 197а, кв. 5. Части от имот № 197а, кв. 5, съгласно кадастралния план на с. Църнел, одобрен със заповед ІІІ-139/28.02.1963 г. и регулационния план на с. *, одобрен със заповед № ІІІ-136/16.06.1975 г., са включени в регулацията и попадат в урегулирани поземлени имот. Останалата част от ПИ № 197а, кв. 5 с площ от 1078 кв. м. не попада в регулацията. Тази част остава и извън регулационните граници и съгласно кадастралния и регулационния планове на с. *, одобрени съответно през 2001 г. и 2008 г. Върху нея към настоящия момент изцяло попада ПИ № 016027 по КВС на с. *. Въз основа на така установеното, съдът приема, че ПИ № 016027 по КВС на с. * е идентичен с част от ПИ № 197а, кв. 5 с площ от 1110 кв. м. по плана на с. * от 1975 г., който е предмет на нотариален акт № 87, том ІV, дело № 1453/1989 г. С посочения нотариален акт С П И е признат за собственик на процесния недвижим имот по наследство и давностно владение. Не е спорно между страните, че към този момент Спас Иванов е бил в брак с Д.И.. Следователно на основание § 4 от ПЗР на СК /ДВ бр. 41/1985 г. , отм./, двамата се легитимират като собственици на имота, придобит по силата на давностно владение в режим на съпружеска имуществена общност.

Съдът намира за неоснователно възражението на ответниците, че констативният нотариален акт не е породил правно действие, тъй като отразеното в него противоречи на императивни правни норми на законите, регулиращи правото на собственост върху недвижимите имоти, към момента на съставянето му, поради следните съображения:

Констативният нотариален акт, съставен по реда на 483 от ГПК /ДВ бр. 12/1952 г. - отменен/ се ползва с обвързваща съда доказателствена сила по отношение на констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост. При оспорване на извършената в него констатация, в тежест на оспорващия е да установи фактите, които я изключват. /в този смисъл Тълкувателно решение от 21.03.2013 по т. д. № 11/2012 г. на ВКС/. В настоящия случай се твърди, че с императивни правни норми е въведена забрана за придобиване на процесния недвижим имот по силата на давностно владение. Придобивната давност е период от време, с изтичането, на който владелецът на една вещ я придобива в собственост. Съгласно чл. 29 и 34 от Закона за давността /ДВ бр. 23 от 1898 г. - отменен/ този период за добросъвестния владелец е 10 г., а за недобросъвестния – 20 г. Със ЗС/обн. ДВ бр. 92/1951 г./, периодите се променят съответно на 5 г. и 10 г. Съгласно § 4 от ЗС относно придобивната давност, започнала да тече при действието на отменения закон за давността, се прилагат разпоредбите на настоящия закон, ако за завършване на давността по отменения закон е нужен по-дълъг срок от предвидения в настоящия закон. Съгласно чл. 51 от ЗС /в първоначалната му редакция от 1951 г., изм. 1990 г./ не могат да бъдат придобита по давност вещ, която е социалистическа собственост. При доказателствена тежест на ответниците те не са установили процесният имот да е имал такъв статут. Не съществува законова норма или установена презумпция, че по време на масовизацията, която за с. * е извършена през 1947 г., който факт е обявен за безспорен между страните, всички земеделски земи са станали социалистическа собственост. Напротив Законът за трудовата поземлена собственост /ДВ бр. 81/1946 г./ е предвиждал възможност за запазване частната собственост върху такива до определен размер. За останалата част е регламентирана процедура по отчуждаване /чл. 14/./в този смисъл Решение № 88 от 10.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6773/2013 г., решение № 427 от 21.07.2009 г. по гр. д. № 3255 от 2008 г. на ВКС, второ г. о., решение № 189 от 5.08.2011 г. по гр. д. № 1150 от 2010 г. на ВКС /. По делото отсъстват доказателства процесният имот да е отчуждаван по реда на ЗТПС и да е внасян в държавния поземлен фонд. От заключението на съдебно – техническата експертиза и показанията на свидетелите се доказва, че имотът никога не е влизал в ТКЗС. Винаги е бил ограден като част от дворното място на наследодателите на страните и е ползван от тях. След закупуването му от ответника е поставена ограда, изключваща достъпа до него през съседното дворно място. Към настоящия момент оградата съществува на място. Поради изложеното, изводът на съда е, че забраната на чл. 51 от ЗС е неотоносима към спорния недвижим имот, тъй като същият не е бил социалистическа, а - частна собственост.

Съдът не споделя и становището на ответниците, че придобиването по давност на спорния имот е било изключено по силата на ЗРПВПВНИ. Чл. 29 от ЗСГ/ДВ бр. 26/1973 г. - отменен/ въвежда забрана за придобиване по давност на имоти, за които се прилага ЗРПВПВНИ, ако давността не е изтекла до влизане в сила на последния. ЗВПВПВНИ е обнародван в ДВ бр. 90/1958 г. и е в сила от 14.11.1958 г. Т. е. с разпоредбата на чл. 29 от ЗСГ се въвежда забрана за придобиване по давност на имоти, включени в населените места, за които се е прилагал ЗВПВПВНИ, за които давностният срок от 5 г., респективно 10 г., предвиден в ЗС не е бил изтекъл до влизане в сила на ЗВПВПВНИ. Не съществува пречка, обаче правото на собственост да бъде признато по надлежния ред и по-късно/по времето на действие на забраната/, в случай, че то е било придобито по давност, преди влизане в сила на ЗВПВПВНИ. Следователно наличието на забрана за придобиване по давност на недвижими имоти, влязла в сила, считано от 14.11.1958 г., не изключва възможността след въвеждането и през 1973 г., ако давността е изтекла по-рано, в последствие, включително и по времето на действие на ЗСГ, правото на собственост да бъде признато в хода на проведено нотариално производство. Предвид изложеното, за оборване обвързващата доказателствена сила на констативния нотариален акт, ответникът е следвало да установи, че с него е признато право на собственост въз основа на давностно владение, което е осъществявано върху имот по отношение, на който е бил приложим ЗВПВПНИ и в периода на действието му. Съдът намира, че ответниците не са реализирали пълно и главно доказване на кумулативното наличие на посочените факти.