Решение № 740 от 09.06.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 740 гр. Пловдив, 09.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Величка Белева

Членове:

Надежда Дзивкова

Виделина Куршумова при участието на секретаря Милена Левашка Августинова като разгледа докладваното от Виделина Куршумова Въззивно гражданско дело № 20265300500850 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 841/25.02.2026 г. постановено по гр.дело № 1651/205 г. на Районен съд Пловдив, VII гр.с., се:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Н. В. Д., ЕГН:

**********, дължи на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК: ***, следните суми: сумата от 269,84 евро, представляваща неплатени задължения за консумиране на питейна и отведена канална вода за периода от 19.07.2021 г. – 21.08.2024 г. за обект, находящ се в гр. ***, както и обезщетение за забава в размер на 29,13 евро за периода 30.09.2021 г. – 31.08.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението в съда – 27.09.2024 г., до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от № 8236/01.10.2024 г. по ч. гр. д. № 16640 по описа за 2024 г. на Районен съд Пловдив, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявените искове за главница над присъдения размер до пълния претендиран от 533,56 евро и за обезщетение за забава над присъдения размер до пълния претендиран от 58,26 евро.

ОСЪЖДА Н. В. Д., ЕГН: **********, да заплати на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК: *** сумата от 343,26 евро - съдебноделоводни разноски пред първата инстанция и 212,49 евро – разноски в заповедното производство, 1 сторени по ч. гр. д. № 16640 по описа за 2024 г. на Районен съд Пловдив, съразмерно на уважената част от исковите претенции.

Недоволна е останала Н. В. Д., ЕГН: **********, която чрез назначения особен представител адвокат Л. е подала въззивна жалба против частта от решението, с която е уважена исковата претенция за сумите от 269,84 евро главница, 29,13 евро обезщетение за забава и са присъдени разноски на ищеца.

Във въззивната жалба се излагат оплаквания, че в обжалваната част решението е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Поддържат се съображения за допуснати съществени процесуални нарушение с кредитирането от съда на заключението на СТЕ. Последното се оспорва като необосновано и неправилно с довода, че е изготвено без да е извършен оглед на място и въз основа единствено на документи, изходящи от ищеца. Излагат се съображения, че като е приел за доказан факта за липсата на водомер въз основа единствено на експертизата, районният съд е постановил необосновано и неправилно решение. На следващо място се сочи, че дори и водомерът да е бил нередовен, ищецът не е спазил задължителната нормативна процедура, предхождаща правото му да начислява служебни количества вода.Предвид последното се настоява за нарушение на разпоредбите на Наредба № 4 от 14.09.2004 г. и Общите условия на „ВиК“ЕООД, за което се излагат подробни съображения. Поддържа се и възражение за погасяване по давност на вземанията за периода от 19.07.2021 г. до 27.09.2021 г., което се сочи като своевременно направено, но необсъдено в решението. Искането към въззивния съд е да отмени решението в обжалваната част и да постанови ново решение, с което изцяло да отхвърли предявените искове. Моли се за определяне на адвокатско възнаграждение на особения представител.

В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК: ***, чрез пълномощника юрисконсулт Н., с който оспорва същата като неоснователна. Излага доводи за основателността на исковите претенции с позоваване на заключенията на ССЕ и СТЕ. Поддържа, че Д. е потребител на услугите на ищцовото дружество, както и че е налице основание за начисляване на потребените количества вода с позоваване на заключението на СТЕ като изготвено след посещение на място и на писмените доказателства по делото.

Излага доводи за правилността и законосъобразността на решението. По отношение на твърденията за погасителна давност се сочи, че същите са останали недоказани.

Искането към въззивния съд е да отхвърли въззивната жалба и да остави в сила решението. Претендират се разноските по делото, включително юрисконсултско възнаграждение.

Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните по делото доказателства по 2 свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно кумулативно съединени искове по реда на чл. 422 ГПК с правна квалификация чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на вземания на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД към Н. В. Д. за следните суми: сумата от 1043, 55 лева, представляваща неплатени задължения за консумиране на питейна и отведена канална вода за периода от 19.07.2021 г. – 21.08.2024 г. за обект, находящ се в гр. ***, както и обезщетение за забава в размер на 113, 94 лева за периода 30.09.2021 г. – 31.08.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението в съда – 27.09.2024 г., до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 8236/01.10.2024 г. по ч. гр. д. № 16640 по описа за 2024 г. на Районен съд Пловдив.

В исковата молба се твърди, че ответницата е собственик на водоснабден имот и като такъв има качеството на потребител на услугите на ищцовото дружество. Твърди се, че отчетът в имота на ответницата е извършен съгласно разпоредбата на чл.25, ал.8 и чл.23, ал.5 от Общите условия за предоставяне на услуги на потребителите от ВиК оператор „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД - ***, одобрени с решение № ОУ- 09 от 11.08.2014 г. (ОУ) – при условията на липсващо измервателно устройство, при което са начислявани 10 куб.м. за нетоплофицирано жилище на двама обитатели. Моли се за уважаване на исковете.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата, чрез назначения особен представител адвокат Л. Л., с който оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва се качеството на ответницата като потребител на ВиК услугите за процесния обект. Оспорва се основанието за служебно начисляване на количеството вода. Прави се възражение за погасяване по давност.

Моли се за отхвърляне на исковете.

С решението си първостепенният съд е приел за доказано обстоятелството, че Н.

Д. е титуляр на вещното право на собственост на имота, респективно и е потребител на доставяните до него ВиК услуги. Прието е, че констатацията за липса на водомер е осъществена, поради което начисляването на потребеното количество вода се извършва по правилата на чл. 25 ал. 8 от ОУ - по 6 куб. месечно при топлофицирано жилище и по 5 куб. месечно – при нетоплифицирано жилище, за всеки обитател.

Прието е, че ищецът е следвало да начисли доставяно количество вода за един обитател, а на за двама обитатели.

3

Предвид изложеното с първоинстанционното решение е уважен искът за главницата до размера на 269,84 евро, като и за мораторна лихва до размера на 29,13 евро за периода 30.09.2021 г. – 31.08.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението в съда до окончателното изплащане на вземането, в която част се обжалва решението.

В останалата част, с която са отхвърлени исковете над уважения до пълния претендиран размер, решението е влязло в сила като необжалвано.

При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията си по чл.269, изр. първо от ГПК съдът намери, че същото е валидно и допустимо в обжалваната част. С оглед на това на основание чл.269, изр.2 от ГПК следва да бъде проверена правилността на решението в обжалваната част съобразно посоченото в жалбата, както и при служебна проверка от въззивната инстанция за допуснато при постановяванетому нарушение на императивни материалноправни норми.

От фактическа страна по делото се установява, че ответницата е собственик на процесното жилище, което е водоснабдено. Ищцовото дружество е „В и К„ оператор по см. на чл. 198о, ал. 1 от ЗВ и предоставя В и К услуги на територията на гр. *** при публично известни ОУ на оператора, одобрени от ДКЕВР и публикувани в един централен и един местен ежедневник. Предвид изложеното е налице облигационната връзка между страните по материалното правоотношение, което обстоятелство не е спорно във въззивната инстанция.

По делото няма спор, че през периода от 19.07.2021 г. до 21.08.2024 г. ищецът е начислявал количество вода при условията на липсващо измервателно устройство на основание чл.25, ал.8 ОУ. Принесеният във въззивната инстанция въпрос е по приложението на посоченото основание предвид оспореното служебно начисляване на процесното количество вода.

Съгласно чл. 32, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда да присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, ВиК услугите се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора, а по смисъла на ал.2 и ал.3 - за сгради етажна собственост изразходваното количество вода се заплаща въз основа на измереното количество вода, отчетено от общия водомер на водопроводното отклонение за определен период от време, което се разпределя между отделните потребители на база отчетите за същия период от време на всички индивидуални водомери след общия водомер, при условията и по реда на наредбата.

Посочената регламентация налага извод, че подлежащите на заплащане ВиК услуги се съизмеряват с количеството вода, реално доставено и отчетено от съответния индивидуален водомер.

4

Изключение от посоченото правило е уредено в разпоредбата на чл.39, ал.5 от Наредба № 4/14.09.2004 г., с която е допуснато относно потребители, които нямат монтирани водомери на водопроводните отклонения и индивидуални водомери, месечното количество изразходвана, отведена и пречистена вода да се заплаща, както следва по 6 куб. м при топлофицирано жилище и по 5 куб. м - при нетоплофицирано жилище за всеки обитател. В посочения смисъл е и разпоредбата на чл. 25, ал. 8, т. 1 от ОУ, като съгласно чл. 25, ал. 10 от ОУ, определените количества вода се завишават всяко тримесечие с 1 куб. м. за всеки обитател.

В разглеждания случай ищецът се позовава на изключението в чл.39, ал.5 от Наредбата, съответно чл.25, ал.8 от ОУ, поради което и предвид разпределената му доказателствена тежест е следвало да установи основанието за служебно начисляване на количеството вода в разгледаната хипотеза.

За доказване на основанието за служебно начисляване на задължението по делото по почин на ищеца е прието заключение на СТЕ. Според последното процесният имот е водоснабден; не се установяват данни за монтирано средство за измерване в имота; липсват данни за монтирано измервателно устройство, което да отговаря на изискванията на Закона за измерванията и Наредбата на МС за средствата за измерване; от приложените карнети не се установяват да е било поставено измервателно устройство през процесния период; направени са изчисления по реда на чл.49 от ОУ и е приета възможността да бъдат потребени начислените количества вода.

Въззивният съд след самостоятелна преценка на заключението на СТЕ, намира, че същото не следва да се бъде кредитирано за удостоверяване на основанието за служебно начисляване. От заключението става ясно, че вещото лице не е извършило проверка в имота на ответницата, тъй като при двете посещения на 18.11.2025 г. и 19.11.2025 г. не са били открити обитатели, ответницата е пребивавала в чужбина по данни на съседи. Следователно изводите на вещото лице са липсата на измервателно устройство, респективно и за липсата на изправно такова, не се подкрепят от извършена проверка в имота, доколкото такава не е била осъществена. Всъщност при изслушването си в о.с.з. вещото лице заявява, че по други дела е ходило доста пъти в същия блок и в него има водомери, които са ремонтирани от построяването на блока, не са били в метереологична годност, но все пак е имало такива, с което се опровергава тезата на ищеца. Изводите на вещото лице за възможността да бъде потребено начисленото количество вода са хипотетично дадени и същите не обосновават наличието на основание за служебно начисляване.