Решение № 231 от 11.12.2023, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 231 гр. Пловдив, 07.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Васил Ст. Гатов

Членове:

Милена Б. Рангелова

Елена Й. Захова при участието на секретаря Мариана Н. Апостолова в присъствието на прокурора Николай Ст. Божилов като разгледа докладваното от Васил Ст. Гатов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20225000600222 по описа за 2022 година Производството е по реда на глава ХХІ НПК.

С обжалваната присъда състав на Пазарджишкия окръжен съд е признал подсъдимия Д. А. К. за виновен в това, че през периода 01.06.2014г.14.11.2014г. в гр. *, като лице, осъществяващо фактически дейността и функциите на данъчно задълженото лице „*“ ЕООД с ЕИК * гр.*, при условията на продължавано престъпление и посредствено извършителство, чрез упълномощеното невиновно лице В. В. Ч. с ЕГН ********** /управител на „*“ ЕООД гр.*/ и чрез упълномощеното невиновно лице – счетоводителя А. Д. Г., е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери- общо в размер на 1 417 620.00 лева за „*“ ЕООД гр.*, представляващи дължим данък върху добавената стойност, като при 1 водене на счетоводството е съставил документи с невярно съдържание отчетени регистри – дневници за покупките на „*“ ЕООД гр. *, съгласно чл.124 ал. 1 т. 1 от ЗДДС и чл.113 ал.1 и ал.3 от ППЗДДС, в които е отразил 55 данъчни фактури по неполучени доставки с право на данъчен кредит /от доставчиците „*“ ЕООД гр.* и „*“ ЕООД гр.*/, като е потвърдил неистина в писмени декларации, които се изискват по силата на закона и правилника за приложението /чл. 125 ал.1 от ЗДДС и чл.116 ал.1 от ППЗДДС/ и като е приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 1 485 347.00 лева и на основание чл. 255, ал. 3 вр. ал. 1, т. 2, пр. 1, т. 6 и т. 7 вр. чл. 26, ал. 1 от НК във вр. чл.55, ал.1,т.1 и ал.3 го осъдил на две години и единадесет месеца лишаване от свобода, като на основание чл.66, ал.1 НК отложил изпълнението на така определеното наказание за срок от пет години.

Подсъдимият бил осъден да заплати в полза на държавата сумата от 1 417 620 лв. обезщетение за причинените имуществени вреди, ведно със законната лихва.

Съдът се произнесъл и по разноските, като ги възложил на подсъдимия.

В срока за обжалване е постъпила жалба от защитниците на подсъдимия. В жалбата и в допълнението към нея са релевирани съображения за неправилно приложение на материалния закон, свързани с неправилна интерпретация на доказателствената съвкупност. Петитумът е насочен към отмяна на присъдата и постановяване на нова оправдателна такава.

Алтернативно се претендира отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжния съд.

В съдебно заседание представителят на Апелативната прокуратура предлага жалбата да се остави без уважение като неоснователна и присъдата да бъде потвърдена. Излага съображения за правилност и обоснованост на съдебния акт, а досежно наказанието сочи, е определено законосъобразно.

Представителят на гражданския ищец се присъединява към съображенията, изложени от прокурора, намира присъдата в гражданската й част за правилна и иска да бъде потвърдена.

Защитата на подсъдимия К. спори по въпроса за виновността му, като излага съображения за липса на доказателства за виновност. Според защитата, фактическата обстановка, приета за установена от Окръжния съд не отговаря на събрания доказателствен материал и липсва субективния елемент 2 на престъплението, в което е обвинен подсъдимия.

Подсъдимият пледира за оправдаване.

Апелативният съд, като съобрази доводите на страните, провери служебно правилността на присъдата, съобразно изискванията на чл.313 и чл.314 НПК и за да се произнесе, взе предвид следното:

Първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият Д. К. има висше образование със специалност „*“. Живее в гр. *. Целият му професионален стаж е на *. Като такъв работи и към момента на разглеждане на делото. Към инкриминирания период К. бил семеен с три малки деца и поради това финансово затруднен.

Свидетелят В. Ч. е с основно образование, към инкриминирания период бил в затруднено материално и с влошено здравословно състояние, зависим от алкохола, безработен. Ч. нямал собствено жилище, нямал доходи. Същият е вписан в Търговския регистър като управител на над тридесет търговски дружества. За всяко едно прехвърляне на фирма този свидетел получавал възнаграждение в размера от 100 до 300лв. от подсъдимия. Този свидетел е осъждан по НОХД № 907/2017г. в сила от 24.03.2018г. за това, че в периода от 01.03.2013г. до 16.09.2013г. като собственик и управител на „*“ ЕООД е осъществил състава на престъплението по чл.255 ал.3 от НК. По НОХД № 799/17г. в сила от 31.05.2018г. също е признат за виновен и осъден за престъпление по чл.255 ал.3 от НК като собственик и управител на фирма „*“ЕООД. Изтърпял е ефективно наказание лишаване от свобода в размера на 2 години и 8 месеца.

Свидетелят Г. М. към инкриминирания период също бил затруднен финансово. Подсъдимият го водил при свид. И. П.- адвокат който изготвял документите за прехвърляне на фирмите и след това с адвокат П. свид. М. и собствениците на фирмата отивали при нотариус. За това свид. М. получавал по 100лв. Бащата на подсъдимият А. К. прехвърлил на св. М. фирмата „*“ ЕООД. Подсъдимият водил свид. М. да изкарва ел. подписи на прехвърлените му фирми както и пълномощни. И този свидетел подписвал фактури носени му от подсъдимия.Този свидетел се запознал с подсъдимия чрез неговия баща. Именно бащата на подсъдимия пръв започнал да прехвърля фирми на свид. М.. След като свид. М. дал показания в досъдебното производство 3 същият бил извикан в заложната къща на лице на име И. Л. и му бил нанесен побой за това, че е казал имената на подсъдимия и неговия баща.

Свидетелят У. придобил фирма „*“ЕООД която била с големи данъчни задължения. Подсъдимият му носел фактури изготвени и подписани за фирма „*“ЕООД и У. ги завеждал в дневниците за покупки. Сделките били фиктивни и стоки не се разменяли. В последствие свид. У. разбрал, че собственик на „*“ЕООД не е Д. К., а свид. Ч.. Когато свид. У. видял свид. Ч. му направило впечатление, че същия злоупотребява с алкохола. И свид. У. добре познава лице на име И. Л. в чиято заложна къща всеки ден си пие кафето.

С участието на подсъдимия К. свидетелите Ч., У. и М. станали собственици на множество фирми. Участието на подсъдимия се състояло в това, че той предлагал на свидетелите да придобият дялове на конкретна фирма и придружавал свидетелите до нотариуса. Там на свидетелите носел подготвените документи за сключване на сделките по прехвърлянето.

Подсъдимият стоял, пред съответната кантора на нотариус и изчаквал да мине сделката. След като сделката приключела Д. К. вземал от свидетелите всички документи.

Свидетелите се съгласявали фирмите да бъдат „на тяхно име“ срещу възнаграждение от по сто лева на фирма. Възнагражденията били заплащани от самия подсъдим. По същия начин свидетелите придобивали фирми и с посредничеството на други лица.

След прехвърляне на фирмите в собственост на изброените свидетели, фирмената документация не оставала у тях. Така собствениците на фирмите били всъщност техни фиктивни управители.

С решение от месец март 2005г., по ф. д. № 230/2005г. по описа на ОС Пaзарджик, било регистрирано „*“ ЕООД гр. * с ЕИК *. Собственици на капитала били свидетелите М. Н. Н. и Г. С. П.. На 29.01.2007г. дружеството било регистрирано по ЗДДС в ТД на НАП - *. На 28.10.2013г. свидетелите Н. и П. прехвърлили дружествените си дялове в „*“ ЕООД на свид. В. В. Ч. от гр. *. Седалището било преместено в гр. *. Свидетелят Ч. бил вписан в Търговския регистър като управител на дружеството.

Подсъдимият и Ч. ходели заедно до офиси на НАП за подаване и подписване на книжа на „*“ ЕООД и други фирми. Документите оставали у подсъдимия. Подсъдимият нееднократно придружавал свид. Ч. и свид. Г. М.

4 за изваждане на електронен подпис. Електронните подписи веднага били предавани на подсъдимия.

Ч. не познавал и не контактувал с клиентите и с доставчиците на „*“ ЕООД гр. *. Същият полагал подписи върху предварително попълнени фактури, които му носел подсъдимият. Ч. не знаел дали подписаните от него фактури отразявали реални търговски сделки. Понякога подписвал и празни фактури. Когато подсъдимият не можел да открие св. Ч. подписвал той фактурата като имитирал неговия подпис. В тази насока е приложената по делото копие от фактура, за фирма „* „ЕООД собственост на В. Ч., от 27.10.2014г. подписана от подсъдимия. След като свид. Ч. подпишел фактурите, една част от тях, подсъдимия занасял на свид. У., който ги завеждал в дневниците за покупки и продажби на своята фирма „*“ЕООД.

За инкриминирания период от 01.06.2014г. до 14.11.2014г., „*“ ЕООД гр.* било обслужвано счетоводно от свид. А. Д. Г. в гр.*. Същата била изрично овластена с нотариално заверено пълномощно от 13.11.2013г. от управителя на дружеството Ч. /том 2, л. 207 от ДП/ да представлява последното пред всички държавни и общински органи, включително пред ТД на НАП *, като подава от негово име и за негова сметка ежемесечни справки декларации по ЗДДС ведно с отчетните регистри към тях. Свидетелката Г. изготвяла отчетните регистри, дневник за покупките и дневник за продажбите, за всеки данъчен период и справките - декларации по ЗДДС, като в тях включвала данните от фактурите, които й били предоставяни от подсъдимия К. и от свидетеля Ч.. След оформянето на справката - декларация за съответния данъчен период, Г. подавала до органите на НАП справкитедекларации, ведно с дневниците за покупки и продажби по електронен път, с квалифицирания си електронен подпис. Г. не контактувала с клиентите и с доставчиците на стоки и услуги на „*“ ЕООД гр. *. Информация за сделките вземала единствено от съдържанието на предоставяните й фактури. Затова същата не знаела дали тези фактури отразяват реални търговски сделки.

Тази свидетелка обслужвала и други фирми на името на свид. Ч. това са „*“ЕООД и „*“ЕООД за които е осъден свид. Ч. за престъпление по чл.255 ал.3 от НК и то извършено предходната година преди инкриминирания период.

През месец юни 2014г. на счетоводителката Г. били предоставени пет 5 фактури: ДФ № 129 от 02.06.2014г. с данъчна основа 200 000.00 лв. и с ДДС 40 000.00 лв.; ДФ № 130 от 06.06.2014г. с данъчна основа 246 700.00 лв. и ДДС 49 340.00 лв.; ДФ № 131 от 17.06.2014г. с данъчна основа 195 600.00 лв. и ДДС 39 120.00 лв.; ДФ № 132 от 20.06.2014г. с данъчна основа 263 500.00 лв. и ДДС 52 700.00 лв. и ДФ № 133 от 25.06.2014г. с данъчна основа 216 300.00 лв. и ДДС 43 260.00 лв. По всички фактури като посочен доставчик било посочено дружеството „*“ ЕООД гр. *.

Дружеството доставчик не притежавало материален, финансов и човешки ресурс, за да извършва търговска дейност. Управител на последното бил свидетелят В. Ч., който бил закупил дружествените дялове на 08.01.2014г. от свид. Н. Е.. Отразените в петте посочени фактури доставки не били реализирани, доколкото „*“ ЕООД гр. * реално не било получавало посочените във фактурите „стоки“.

На база посочените по-горе пет фактури, свид. Г., несъзнавайки че предоставените й първични счетоводни документи описват несъществуващи стопански операции, включила през месец юни 2014г. петте фактури в дневника за покупки /л. 72, том VII/ на „*“ ЕООД гр. * за данъчния период месец юни 2014г. Отразените в дневника за покупки данъчни фактури от „*“ ЕООД гр. * повлияли на формиране съдържанието на справката - декларация по ЗДДС за указания данъчен период /л. 71, том VII/, с несъответстващи на истината обстоятелства. Така в раздел „Б“ от декларацията, относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 224 420.00 лева при действителен в размер на 0.00 лева.

По този начин бил променен резултатът за периода, като в раздел „В“ бил деклариран ДДС за внясяне в нулев размер вместо ДДС за внасяне в размер на 198 303.00 лева.

Отделно от това, със справката - декларация била заявена претенция за възстановяване на ДДС в размер на 26 117.00 лева. Декларирането по този начин на размера на ДДС с право на пълен данъчен кредит чрез отразяването в счетоводните отчети на коментираните фактури с посочен издател „*“ ЕООД гр.* автоматично довело до преобразуване размера на дължимия към държавата данък за периода, занижавайки го със 198 303.00 лева.